Решение № 11 от 12.01.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. П., 12.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Николинка Н. П. при участието на секретаря Петрана Ив. Динева като разгледа докладваното от Албена Г. Палова Въззивно гражданско дело № 20255200500978 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК. С решение № 968/28.07.2025 г., постановено по гр.д. № 767/2025 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил Основно училище „Х.С.“- град П., с ЕИК *********, адрес град П., ул. “Д.Д.П.“ № 11, представлявано от директора С.З.И. да заплати на С. М.

Ч. с ЕГН ********** от село З., община П., ул. “П.“ № 3, сумата от 1 737.97 лв., представляваща разликата между изплатеното и полагащото и се по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към КТД от 06.12.2022 г.брутно трудово възнаграждение, както сумата от 348.75 лв. лихва за забава за периода 13.09.2023 г. до 25.02.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 25.02.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

Осъдил е Основно училище „Х.С.“- град П., с ЕИК *********, адрес град П., ул. “Д.Д.П.“ № 11, представлявано от директора С.З.И., да заплати по сметка на Районен съд – П. държавна такса в размер на 119.48 лв.

Осъдил е С. М. Ч. с ЕГН ********** от село З., община П., ул. “П.“ № 3 да заплати на Основно училище „Х.С.“ - град П., с ЕИК *********, адрес град П., ул. “Д.Д.П.“ № 11, представлявано от директора С.З.И. сумата от 84.76 лв. разноски по делото.

С определение № 3107/30.10.2025 г., постановено по същото дело, РС-П.

1 е отхвърлил молбата на С. М. Ч. за изменение на решението в частта за разноските.

Против така постановеното решение в законния срок е постъпила въззивна жалба от Основно училище „Х.С.“ - град П., с ЕИК *********, чрез неговия процесуален пълномощник с изложени оплаквания за незаконосъобразност. В жалбата се твърди, че неправилно съдът е приел, че ищцата е в кръга на правоимащите лица на увеличение на трудовото й възнаграждение по Анекс № Д01-192/10.08.2023 г. към Колективен трудов договор /КТД/ за системата на предучилищното и училищното образование № Д01- 269/06.12.2022 г., тъй като изключването й като такава би довело до неравноправното й третиране спрямо останалите също работили през този период и до пряка дискриминация на трудещите се, което чл.8, ал.3 от КТ забранява, както и че членственото й правоотношение в синдикалната организация на СБУ е прекратено на 01.11.2023 г.

Съдът не бил взел в предвид, че съгласно новия текст на чл. 27, ал. 2 от КТД за системата на предучилищното и училищното образование, приет с анекса от 10.08.2023 г., е предвидено увеличение, считано от 01.01.2023 г. на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски. Предвидено било, че увеличението е със задна дата, т.е. 01.01.2023 г., предхождаща подписването на анекса, но това предвиждане очертавало само периода, от който настъпват по- благоприятните последици за съответна категория лица. Тази определена задна дата не изменяла кръга на ползващите се лица, а това били именно „заетите в системата на предучилищното образование“. Анексът не сочел, че заетите лица следва да са заети към посочената задна дата - 01.01.2023 г., поради което и се налагал изводът, че кръгът от лицата, по отношение на които е приложимо увеличението на заплатите със задна дата, бил именно моментът на подписване на Анекса - 10.08.2023 г. Този извод се налагал и от тълкуването на ал.3 от Анекса, която изрично предвиждала, че „се гарантират минималните основни работни заплати на педагогическите специалисти по ал.1, които отговарят за заемане на съответната длъжност“.

Съдът не се бил съобразил, че използването на сегашно време, а не на минало такова, водело до извод, че към момента на подписване на анекса педагогическите специалисти трябва да отговарят на изискванията за заемането на съответната длъжност, а не към онзи минал момент, от който е предвидено, че ще се начисли увеличението. Т.е. предпоставка нормата на чл.27 от КТД въобще да намери приложение по отношение на едно лице изисквала то към момента на приемане на изменението да отговаря на изискванията, за да може да се възползва от увеличението на трудовото 2 възнаграждение, считано от посочената в Анекса дата. Аналогично било и предвиденото в §3 от заключителните разпоредби на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /ДВ бр. 75/01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./ където било предвидено, че минималните размери на основните месечни заплати на педагогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касаела само тези лица, които имат качеството педагогически специалисти към момента на приемане на нормативния акт. Текстът на чл. 27, ал. 2 от анекса към КТД от 10.08.2023 г. предвиждал, че "осигурените средства от държавния бюджет на РБългария за 2023 г. се изразходват .единствено и само за увеличение, считано от 01.01.2023 г., на индивидуалните работни заплати на заетите в системата на предучилищното и училищното образование педагогически специалисти и непедагогическия персонал и съответните разходи за осигурителните им вноски за сметка на работодателя". Т.е. осигурените средства следвало да бъдат използвани единствено и само за увеличение на индивидуалните работни заплати на заетите в системата специалисти, което означавало, че към датата на подписания анекс съответния работник или служител следвало да има подписан индивидуален трудов договор с работодателя си, да е заето лице в системата на предучилищното и училищното образование, респективно да е страна по КТД.

Въз основа на приложените доказателства, че трудовото правоотношение на ищцата е прекратено, считано от 04.08.2023 г. /Заповед № 3463-816/26.07.2023 г. за прекратяване на трудов договор № 760-3 88/04.09.2017 г. - на работодателя/, следвало автоматично да се приеме, че се прекратява и качеството й страна по КТД, но според жалбоподателя било безспорно, че същата не е била заето лице в системата на предучилищното и училищното образование към датата на подписването на анекса - 10.08.2023 г.

Съдът бил игнорирал факта, че задължителна предпоставка, за да може да ползва договорените с КТД привилегии, било ищцата да е страна по КТД към момента на постигане съгласие за увеличението - 10.08.2023 г., каквото качество обаче уговореното със задна дата действие на увеличението не можело да й придаде. Това било така, тъй като в случая не се касаело за уговаряне „на друго“ по смисъла на чл.54, ал.1 КТ досежно момента на влизане в сила на изменението на чл.27 КТД, а касаело за уговаряне на период, от който постигнатите договорености да намерят приложение. Приемането на обратното становище щяло да противоречи на разпоредбите на КТ, който не предвиждал правна възможност за увеличаване на трудово възнаграждение на лица с прекратени договори. Трудовото възнаграждение било част от съдържанието на съществуващо трудово правоотношение и нямало как да се подпише допълнително споразумение за увеличение на възнаграждение към 3 несъществуващ трудов договор /чл.119 КТ/ или работодателят едностранно да увеличи трудово възнаграждение по несъществуващо правоотношение на лице която няма качеството на работник или служител по действащ договор.

Доколкото ищцата към момента на подписване на Анекса за изменение на КТД-10.08.2023 г., според жалбоподателя не е била заета в системата на предучилищното и училищното образование, респективно не е била страна по действащия КТД, то тя не попадала в кръга на лицата, по отношение на които изменението намирало приложение. В този смисъл било и приетото по делото писмо до ответника с № 0513-185/27.09.2023 г. от Министерството на образованието и науката. В становището било дадено тълкуване на Наредба № 4/2017 г., като било посочено, че предвиденото в параграф 3 от Заключителната разпоредба на Наредбата за изменение и допълнение на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ бр.75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./, където е предвидено, че минималните размери на основните месечни работни заплати на педгогическите специалисти влизат в сила от 01.01.2023 г., но тази разпоредба касае само тези лица, които имат действащ трудов договор и качеството педагогически специалист.

Съгласно чл.51, ал.1 от Закона за нормативните актове, задължително тълкуване на нормативен акт давал органът, който е издал акта, с оглед на което и даденото от Министерството на образованието и науката тълкуване на разпоредбите на Наредба № 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда /обн. ДВ бр.75 от 01.09.2023 г., в сила от 01.09.2023 г./ било обвързващо за страните.

Неправилно съдът бил приел, че изключването на ищцата от правоимащите лица на увеличение на трудовото й възнаграждение би довело до неравноправното й третиране спрямо останалите работили през този период и до пряка дискриминация на трудещите се. Налице били КТД и Анекс - юридически актове, които изразяват постигнатото в процеса на преговаряне съгласие нормативно съглашение, а по форма представлявали договор, съглашение между равнопоставени частноправни субекти (работодател и синдикална организация), който не бил оспорен по съдебен ред - чл. 60. Всяка от страните по колективния трудов договор, както и всеки работник или служител, спрямо когото колективният трудов договор се прилага, имали право да предявят иск пред съда за обявяване на недействителност на колективния трудов договор или на отделни негови клаузи, ако противоречат на закона или го заобикалят. Същият обаче бил влязъл в сила и било недопустимо да се преценява законосъобразността му.

Неправилни били и доводите на съда, че членственото правоотношение на ищцата в СБУ било прекратено на 01.11.2023 г. - датата след изтичане на 4 тримесечния срок от неплащането на членския внос на ищцата в синдикалната организация /СО/, а не на 01.08.2023 г. - датата от неплатен членски внос от ищцата в СО. Датата от която ищцата била с неплатен членски в СО била 01.08.2023 г., което било установено по делото от Служебна бележка изх.№ 009/12.02.2025 г., издадена от ИК на ОбщКС на СБУ - П. и Служебна бележка вх. № 005/10.02.2025 г., издадена от СО на СБУ - КНСБ при ОУ „Х.С.” - гр. П., което обстоятелство не било спорно по делото. Тримесечния период бил период през който, СО е изчакала ищцата да плати членския си внос, което тя не направила, поради което на заседание на ръководството на СО на СБУ КНСБ при ОУ „Х.С.” гр. П., с Протокола от 07.11.2023 г. - членството на ищцата в СО било прекратено от 01.08.2023 г., от когато тя не е плащала членския си внос. Ако членството й бе прекратено, считано от 01.11.2023 г., това щяло да означава, че ищцата е била член на СО до 01.11.2023 г., но няма платен членски внос. При отчитане на платения членски внос на членовете от Председателя на СО за периода от 01.08.2023 г. до 01.11.2023 г. пред ИК на ОбщКС на СБУ-П. щяла да се яви разлика между броя на членовете и заплатената сума, която разлика щяла да бъде отчетена като липса на пари в касата на ИК на ОбщКС на СБУ- П..

По изложените съображения жалбоподателят моли исковите претенции да бъдат отхвърлени ведно с претендираните лихви.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от ищцата С.

М. Ч. чрез нейния процесуален пълномощник с изложени доводи в подкрепа на изводите на районния съд и искане обжалваното решение да бъде потвърдено с присъждане на разноските за тази инстанция.

Окръжният съд след като се запозна с твърденията, изложени във въззивната жалба и писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото доказателства, като взе предвид становищата, изразени в съдебно заседание и при спазване разпоредбата на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:

В исковата си молба против Основно училище „Х.С.“- град П., с ЕИК *********, ищцата С. М. Ч. е твърдяла, че е работила в ответното училище по трудов договор на длъжност „учител в група за целодневна организация на учебния ден“ от 04.09.2017 г. до 04.08.2023 г., когато трудовото й правоотношение било прекратено на основание чл. 326, ал. 1 от КТ. Към 01.01.2023 г. е получавала основно месечно трудово възнаграждение в размер 1560 лева и допълнително възнаграждение за трудов стаж и професионален опит 7 %. равняващи се на 109,20 лева, или общо 1669,20 лева.