Решение № 180 от 03.04.2026, Районен съд - Ямбол

РЕШЕНИЕ

№ 180 гр. Ямбол, 03.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, XI СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Весела К. Спасова при участието на секретаря Й. Г. П. като разгледа докладваното от Весела К. Спасова Гражданско дело № 20252330100631 по описа за 2025 година

Подадена е искова молба от Д. Д. Г. от гр. Я срещу Т. Н. Д. от гр. Я, в която се твърди, че на 26.11.2024 г. ищцата е вървяла по главната алея в парка на гр.Я., където е била блъсната от ответника, който е управлявал електрическо превозно средство тип ***. Водачът е напуснал мястото на произшествието, като я е оставил в безпомощно състояние - в безсъзнание. По сигнал на минувачи е откарана с линейка в Спешно отделение на болницата в града, където е била настанена в хирургично отделение за лечение на травма на главата, силно главоболие и хематом в областта на левия лакът. Изписана е след лечение на контузиите и комоцио церебри с препоръка за последващи контролни прегледи, консултации със специалисти и с назначено медикаментозно лечение. До 27.02.2025 г. е била неработоспособна. Ищцата е преживяла силна уплаха, страдала е от световъртеж и болки в главата. Била е неспособна да се обслужва сама. Помагали са й нейни близки. Ежедневието й се е променило значително. Изпитвала е безпомощност и е изпадала в депресивни състояния. Чувствала се е потисната, тъй като не си е спомняла самия инцидент, но и други моменти от живота си, вкл. от близкото минало. Страдала е от ***, с повишена тревожност, чувство на безперспективност, намаляване на обичайните интереси, нарушения на съня, потиснати контакти, главоболие. Посещавала е лекари, извършвани са изследвания на главата поради ***. Наложила се е помощта на ***, за когото е заплатила проведените консултации. Поради това счита, че следва да бъде обезщетена с 5000 лв. Ответникът дължи и обезщетение за направените разходи за лечение в размер на 450,30 лв., както и обезщетение за пропуснати ползи, равняващо се на разликата между обезщетенията за временна неработоспособност и брутното трудово възнаграждение при работодателя за периода на отсъствие от работа в размер на 470 лв.. Поради това претендира осъждането на 1 ответника за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 5000 лв., заедно със законната лихва върху сумата от увреждането -09.05.2019 г. до окончателното изплащане, и обезщетение за имуществени вреди за направените разходи за лечение в размер на 450,30 лв. и обезщетение за пропуснати ползи в размер на 470 лв., както и присъждане на направените по делото разноски.

В с.з. исковете се поддържат от процесуалния представител на ищеца с уточнението, че обезщетението за пропуснати ползи се претендира въз основа на разликата между нетното трудово възнаграждение на ищцата, което би получила по трудовото си правоотношение за периода 26.11.2024 г. – 27.02.2025 г. и полученото парично обезщетение за временна нетрудоспособност.

Ответникът оспорва претенциите като неоснователни. Признава, че е блъснал ищцата при управление на тротинетка на посочената дата и място, но оспорва механизма на ПТП, настъпилите вреди, причинната им връзка с удара, противоправното поведение на водача и вината му. Твърди, че поведението на пострадалата е единствена причина за настъпването на произшествието, алтернативно, че е допринесла за настъпването му. Твърди, че е налице противоправно поведение на пострадалата, която е изскочила внезапно пред движещото се ППС в тъмната част на денонощието, с тъмни дрехи и има принос за настъпване на ПТП и вредоносния резултат. Оспорва и протокола за ПТП и съдебномедицинското удостоверение.

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е безспорно, че ответникът на 26.11.2024 г. е управлявал *** в градския парк в тъмната част от денонощието и е блъснал ищцата на посоченото в исковата молба място.

Това обстоятелство се установява и от приложената към настоящото дело административнонаказателна преписка по НП № *** г. по описа на сектор ПП Я при ОД МВР -Я и преписка № ***г. на ОД на МВР -Я. В Констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 13.12.2024 г. на ОД на МВР-Я. е описано събитието, при което ответникът, управлявайки ИЕПС, е блъснал пешеходец-ищцата по пешеходна алея, като не е останал на мястото на произшествието и е издирен допълнително. В протокола е отразено Съдебно-медицинско удостоверение №***г. С НП № *** г. ответникът е наказан за това, че на 26.11.2024 г. около 17,40 часа е блъснал ищцата, откарана впоследствие в ЦСМП-Я с наранявания, като е създал пречки за движението, имуществени вреди и опасност за живота и здравето на хората, с което виновно е нарушил чл.5 ал.1 т.1 от ЗДвП; не е уведомил компетентната служба на МВР и не е останал да изчака пристигането на съотв.орган на МВР-нарушение на чл. 123 ал.1 т.2 от ЗДвП. АУАН от 18.12.2024 г. е предявен на нарушителя и е подписан без възражения, както и самото НП. В преписката се намира Справка за нарушител/водач, според която ответникът в периода 2008-2024г. е извършил десетки нарушения на ЗДвП и са му наложени наказания с наказателни постановления и по две съдебни производства, издадени са множество фишове.

В Докладната записка от 26.11.2024 г. на *** в сектор ПП-Я е посочено, че *** са посетили по сигнал мястото на ПТП в градския парк, до чешмичките, като са установили 2 там пострадалата, която не е била в състояние да обясни какво се е случило, понеже не си спомня нищо. Свидетелна случилото се-Г. Д. е съобщил, че е видял, как мъж с *** блъска жена и същата пада на земята до чешмичките, като извършителят напуска произшествието се е насочил към моста на реката в посока болница „***“. В Докладна записка от 02.1.22024 г. е посочено, че след проведени оперативно-издирвателни мероприятие е установен извършителят-ответникът, който в обяснения от 29.11.2024 г. е заявил, че е управлявал *** си в градския парк и в движението си до детския кът в близост до чешмите пред него е излязла фигура и са се сблъскали. В самото Сведение от 29.11.2024 г. ответникъте записал, че е бил с включен фар, изскочила е фигура, набил е спирачката на ***. И двамата са паднали на земята. Не успял да вдигне момичето, уплашил се е и решил да се прибере у дома си. В Сведение от 29.11.2024 г. от ищцата, същата е заявила, че е върваля по алея в парка и е разговаряла по телефона с приятелия си, след което не си спомня нищо. Като се е събудила, вече е била в болницата. Там е разбрала, че е била блъсната и е била в безсъзнание.

На основание чл. 204 от ГПК съдът е извършил оглед на предоставения от Община Я диск със запис от камерата на градската инфраструктура на общината, намираща се в градски парк, в близост до детския кът, по главната пешеходна алея. Според писмото рег. № *** г. на Община Я, времето на записа отговаря на реалното време. На видеозаписа на преден план е алея, която не е главната, а пресечка, намираща се до тенис- маси, на които играят млади мъже, облечени със светли дрехи. Към 06,30-та минута от записа се вижда идваща ***, управлявана от мъж с тъмни дрехи, която се отдалечава и в далечината светлината от тротинетката спира на едно място. Фигурата се движи няколко секунди, след което тротинетката прави ляв завой и се връща обратно, откъдето е дошла. Силует на минувач със светещ обект спира, като светлината се задържа на мястото няколко минути.

Впоследствие при играещите на тенис масите идва мъж и те тръгват след него. Стигат до мястото, където първоначално е спряла ***, и се забавят минути, преместват се към място, намиращо се вдясно, под улична лампа, където престояват почти до края на записа. Към края на записа единият от мъжете, играели първоначално на тенис- масата, се завръща.

В показанията на свидетеля Д. Г.- *** на ищцата- се сочи, че на 26.11.2024 г. след като се прибрала от работа, е получила телефонно обаждане от приятеля на***, който е съобщил, че тя е ударена, в безсъзнание в градския парк, което се е случило докато са говорили по телефона. Чул е, как силно е изпищяла и повече не е имал контакт с нея. Разбрал е, че инцидентът се е случил в градския парк, благодарение на това, че са се събрали хора около нея и са се чували гласовете им, т..к. телефонната връзка не е била прекратена. Докато пристигнат близките й, ищцата вече е била откарана с линейка до спешното отделение. Там са я видели, че е в силен шок. Екипът от спешното отделение е помолил близките, периодично да влизат, за да я успокоят. Тя вече е била в съзнание, но цялата е треперела.

Постоянно е задавала въпроси: „Къде съм?“, „Защо съм тук?“, „Какво се е случило?“. На въпросите, какво я боли, е посочвала главата, лявата й част, а на лакътя се е виждал голям хематом, голяма подутина, от която е изпитвала силна болка. Виждала се е червенина на 3 главата, от лявата страна. Лекарите са положили усилия да я успокоят, за да може да проведат изследване със скенер. След това са решили да я оставят под наблюдение и да проведат лечение в болницата. С ищцата е останала *** като придружител, тъй като не е можела да става, да стои на краката си, изпитвала е силно главоболие, световъртеж.

Престоят в болницата е продължил три дни, през който са й вливани системи. Когато свидетелката е ходела на свиждане, е установявала, че *** не си спомня случаи от близкото минало. Например, че сутринта е била посетена от нея- до вечерта споменът е бил заличен.

Не си е спомняла нищо от инцидента, включително и събитияа от вечерта в спешното отделение. След изписването от болницата домашното лечение е продължило три месеца.

Състоянието й не е било много добро. По предписание на лекарите, е стояла на тъмно, гледала е със слънчеви очила, не е излизала навън, не е можела да използва телефон, телевизор. Поради това е изпаднала в депресивни състояния. Не е можела да става, да се обслужва, включително в банята е влизала с придружител. Закупено е било столче, на което да се къпе в седнало положение, при това с придружител на тъмно. Светлината я е дразнела много. Продължава и понастоящем да изпитва страх, когато някой рязко минава покрай нея.

*** я води до работа и винаги някой я прибира или изчаква, или се прибира с колеги, защото изпитва страх, да не й се случи отново нещо подобно. Лекарите, които е посетила - невролог, неврохирург в гр. С., са потвърдили, че е получила „***“ в резултат на удара. Предписан е бил ядрено- магнитен резонанс, като лекарското мнение, че периодът на пълно възстановяване е неизвестен, се е отразило негативно на нейното състояние. Ищцата все още продължава да забравя, нуждае се от напомняне по битови въпроси. Когато работи и се претовари, получава главоболие, от което вечер се оплаква, продължават и болките в лакътя.

За да се подобри състоянието й, са проведени няколко психологични консултации.

Инцидентът е станал обществено достояние, информацията се е разпространила по медиите.

Полицаи са разпитвали ищцата вкъщи, заради състоянието й, препятствало посещението й в управлението. В болничното заведение свидетелката е видяла, че *** е облечена със сини дънки, с ливава блуза, без връхната й дреха. После двете са били заедно всеки ден в периода на домашното лечение. Провеждано е медикаментозното лечение за забравянето - с ***, витамини и аналгетици за болките.

Свидетелката Й. Г.- *** на ищцата-дава показяния, че на 26.11.2024 г. е научила за инцидента по телефона. Отишли са с *** на място, където вече е нямало никой. В Спешното отделение са видеи ищцата изпаднала в шоково състояние. Медицинският екип се е опитвал да я успокои, за да й включат система и да й направят скенер. Ищцата се е тресяла цялата на леглото и постоянно е повтаряла: „Аз какво правя тук?“, „Кой ме доведе?“. Била е неадекватна, постоянно се е оглеждала, периодично лекарският екип е въвеждал някого от роднините, за да може да я успокои преди скенера. Че е изпаднала в безсъзнание, близките са научили от лекарите, които са решили да остане под наблюдение в хирургично отделение.

Ищцата е нямала спомени от вечерта, от скенера и от първия ден в болницата. Другите два дни е имала откъслечни спомени. Задавала е няколко пъти един и същи въпрос. Вливали са й болкоуспокояващи. *** е била придружител, защото не е можела да става, да извършва физиологичните си нужди, вечерния си тоалет, сутрешния. Помагала и е свидетелката, която 4 я е придържала, докато се движи. Тоалетната е била в стаята им-единствената стая в отделението, която е с тоалетна вътре. Не е излизала в коридора. Св. С. е била на смяна като *** там. Болките на ищцата не са спадали, оплаквала се е от постоянно главоболие. Не си е спомняла, кой идва на свиждане. Питала е за *** дали ще дойде да я види, а тя току- що си е била тръгнала. След третия ден ищцата е изписана от болницата. Престоят й вкъщи е бил на тъмно, без никаква светлина, със слънчеви очила и тишина, без телевизор, телефон.