Решение № 190 от 12.05.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 190 гр. Перник, 12.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ при участието на секретаря ЕЛИЗАБЕТА ЕМ. ФИЛИПОВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР Й. МИНЧЕВ Административно наказателно дело № 20241720201675 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 58д и сл. от Закон а за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по жалба на Ч. Ц. И., с ЕГН **********, с адрес: гр.

Перник, ул. ***, против НП № 24-1920-000192 от 17.10.2024 г. издадено от началник сектор в 01 РУ-Перник при ОДМВР-Перник, с което на основание чл. 178д от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева за нарушение на чл.

98 ал. 2 т.4 от ЗДвП.

В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на обжалваното НП. Излагат се доводи, че НП е издадено при съществени процесуални нарушения. Посочва, че в АУАН и НП е посочено различно място на нарушението, което не е различно от действителното място на паркиране на автомобила, което е съществено нарушение, накърнило правото на защита на наказаното лице. Посочва, че не е спрял в обхвата на начертаното инвалидно място и това, че почти не си е личала маркировката.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно уведомен се явява лично, като поддържа жалбата и моли НП да бъде отменено като незаконосъобразно.

Ответникът - Началник сектор в 01 РУ-Перник при ОДМВР-Перник, не се явява и не се представлява.

Настоящият съдебен състав, след като се запозна с доводите и становищата на страните, прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено 1 следното от фактическа страна:

На 27.09.2024 г. в 09:26 часа. в гр. Перник на ул. „Васил Левски“ зад Банка ОББ, се установило паркирано МПС, марка „Рено“, модел „Каджар“, с рег. номер ********, който е собственост на Ч. Ц. И. с ЕГН: **********.

Установено, е че същото е паркирано на място, определено за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания или за превозно средство приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. При оглед на автомобила, не е присъствал водач или други лица и не е била установена карта за инвалид която да е поставена в долния десен ъгъл на предното стъкло на МПС-то. За констатираното нарушение е съставен фиш серия GT номер 3107127, оспорен от нарушителя, поради което бил издаден АУАН.

При така изложената фактическа обстановка бил издаден АУАН GA382805 от 27.09.2024 г., а въз основа на него и процесното НП.

По делото са разпитани полицейските служители св. П. и св. Л., които заявяват, че процесното МПС е било паркирано на ул. „Васил Левски“ зад блок 4, след запознаване от страна на съда с цветна схема на участъка.

И двамата свидетели заявяват, че е имало само части от пътната маркировка, като на много места е била изтрита. Посочват, че автомобила не е бил спрян пред знака Д21, а странично от него, като под знака, не е имало допълнителна табела посочваща броя на инвалидните места.

По делото е разпитана и св. Н., която посочва, че нарушението е извършено зад бл. 4, а не зад ОББ. Свидетелства за изтрита маркировка, която почти не си е личала по пътната настилка, както и че л.а. не е спрял срещу знака Д21, а странично на него, като пред знака е било свободно определеното място.

Настоящият съдебен кредитира в цялост показанията на свидетелите, тъй като същите се явяват логични, последователни, вътрешнобезпротиворечиви и съответни на приобщените по делото писмени доказателства. Показанията са достатъчно информативни, като съдържат изчерпателна информация за елементите от състава на нарушението.

Съдът възприема в цялост приобщените по делото по реда на чл. 283 от НПК, писмени доказателства, като намира, че същите са логични, последователни, съответни и не се опровергават при преценката им, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, като не са налице основания за дискредитиране, на който и да е от доказателствените източници, събрани в хода на административнонаказателното производство и съдебното следствие.

По делото са приети и следните писмени доказателства:

Писмо с Рег. №28125/13.12.2024г. от Общинска Администрация-Перник, с приложена схема на участък в гр. Перник ул. „Васил Левски“ зад ОББ; писмо Рег. №2667/03.02.2025г. от Община Перник, с приложени цветни схеми на участък в гр. Перник, както и заповед кмета за одобрение на „Генералния план за организация на движението на територията на Община Перник“.

2

Заповеди удостоверяващи компетентността на органите да издават АУАН и НП. Писмо с Изх. № 24/д-519-1 18.10.2024 г. от Община Перник, в което е посочено, че в участъка са налице две паркоместа за хора с увреждания, 6 бр. снимки на нарушението.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира за установено от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима - същата изхожда от легитимирано лице, депозирана е в предвидения от закона преклузивен срок и срещу акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

АУАН и НП са издадени от компетентни органи, съобразно предоставените доказателства, приложени по делото.

Съгласно императивните изисквания на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН и на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН абсолютно задължително е в АУАН и НП вмененото нарушение да бъде описано пълно, ясно и разбираемо, като се посочи точно времето и мястото на неговото извършване. Именно наличието на тези елементи гарантират от една страна упражняване в пълен обем правото на защита на жалбоподателя, а от друга позволяват на съда да извърши собствен анализ и преценка на всички доказателства, факти и обстоятелства от значение за правилното разрешаване на правния спор. При извършената дължима проверка относно правилното приложение на процесуалния закон съдът установи , че съставеният АУАН не отговарят на изискванията на чл.42, ал.1, т.3 и т.4 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа, а именно ясно и недвусмислено да се впише мястото на извършване на нарушението, което от своя страна влияе на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване.

Посоченото от наказващия орган в АУАН и в обжалваното наказателно постановление място на извършване на нарушението, не съответства на установената от съда действителната фактическа обстановка. Според свидетелските показания на свидетелите П., Л. и Н. нарушението е извършено на „Васил Левски“ зад блок 4, което е различно място от посоченото в АУАН и НП ул. „Васил Левски“ зад ОББ.

В този смисъл е необходимо актосъставителя и АНО да изложат очертани и разбираеми твърдения, предвид спазването на императивните реквизити по чл.42, ал.1, т.3 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

Формалността на административнонаказателното производство предпоставя максимална прецизност на наказващия орган при индивидуализацията на конкретното нарушение, което обуславя и крайният извод за наличие на допуснато от същия съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на наказателното постановление.

В допълнение, следва да се подчертае, че процесното нарушение на 3 административнопроизводствените правила, съдът, не може да приеме като техническа грешка. Именно поради строгата формалност на процеса по налагане на административни наказания, регламентиран в ЗАНН и в субсидиарно приложимите НК и НПК, законодателят не е предвидил въобще института "техническа грешка" и не е предоставил възможност за поправянето й.

Съдът намира, че този начин на изложение на нарушението е довело до неясно обвинение, предвид различни фактически обстоятелства, които явно и отчетливо посочват различно място на нарушението.

Съдебната извършване практика е последователна в становището си, че наличието на различно място при извършване на нарушението представлява незаконосъобразност на НП и предпоставя неговата отмяна.

По отношение на приложението на материалния закон:

Разпоредбата на чл. 98, ал. 2 т. 4 от ЗДвП предвижда забрана да се паркира на места, определени за хора с трайни увреждания. Правният спор по настоящото дело се свежда до това дали Ч. И. е спрял на място определено за хора с трайни увреждания.

От нормата на чл. 55, ал. 10 от ППЗДвП се извежда, че пътен знак Д 21 указва мястото или местата, определени за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания.

Съобразно чл. 25 от Наредба № РД-02-20-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания се обозначават с пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" в съответствие с Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (ДВ, бр. 73 от 2001 г.) и с пътна маркировка върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност (фиг. 5) в бял цвят.

Съгласно чл. 98, ал. 1, т. 3 от Наредба № 18 от 2001 г. (отм.), действаща към момента на извършване на нарушението, пътен знак със специално предписание Д21 има формата на квадрат или правоъгълник и цветът на фона на пътния знак е син.

Съгласно чл. 101 от същата наредба, пътните знаци от група "Д" се използват за въвеждане на специални предписания за участниците в движението и се поставят непосредствено преди местата или участъците от пътя, за които се въвеждат предписанията.

В случая, от снимковия материал, изготвен от полицейските служители и приложен по делото, е видно наличието на съответния пътен знак, обозначаващ едно място за инвалиди и паркиран автомобил, който е извън 4 обхвата му. Същият н е се намира срещу пътния знак, а на разстояние странично на него.

При наличието на повече от едно място за инвалиди, както е видно от приложената Схема на участък от Община Перник и генералния план за организация на движението на територията на Община Перник следва знакът да е поставен в съответствие с чл. 127 от новоприетата Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, според който Пътен знак Д21 "Място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания" се използва за сигнализиране на едно място, предназначено за паркиране само на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания. При наличие на повече от едно място за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, броят на местата се означава с допълнителна табела. Пътният знак се поставя самостоятелно.

Като не е посочен броя на местата за хора с трайни увреждания, съобразно чл. 127 от Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, а е поставен единствено единичен знак, жалбоподателят правилно е възприел, че е налице едно място точно срещу знака и не е паркирал на него, а значително в страни.

По делото се установява, че пътната маркировка в процесния участък не е в съответствие с разпоредбата на чл. 25 от Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм.) и чл. 25 от Наредба № РД-0220-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания, като видно от свидетелските показания и приложения снимков материал се установява, че маркировката е силно изтрита и е останал крайна бяла линия с дължина около 40 см. Пътната маркировка следва да бъде върху цялата площ на мястото за паркиране, изпълнена като син фон с изображение в средата на международния символ за достъпност (фиг. 5) в бял цвят.

От гореизложеното се установява, че пътния участък не е обозначен със знак съобразно законовите изисквания - чл. 127 от Наредба № РД-02-21-1 от 23 ноември 2023 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци, както и липсва цялостна положена маркировка на чл. 25 от Наредба № 18 от 2001 г. за сигнализация на пътищата с пътни знаци (отм.) и чл. 25 от Наредба № РД-0220-2 от 26.01.2021 г. за определяне на изискванията за достъпност и универсален дизайн на елементите на достъпната среда в урбанизираната територия и на сградите и съоръженията, както и техническите изисквания за достъпност на морските плажове местата за паркиране на автомобили на хора с увреждания.