Решение № 81 от 26.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 81 гр. Пловдив, 26.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета В. Низамова при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Виолета В. Низамова Административно наказателно дело № 20255330204568 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Съдът е сезиран с жалба от Й. С. Б., ЕГН **********, против Наказателно постановление № 25-0333-000746 от 17.06.2025г. на Началник група в РУ Стамболийски при ОДМВР Пловдив, упълномощен със заповед № 8121з-1632/02.12.2021г., с което на жалбоподателя е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ за нарушение по чл.

137а, ал.1 от ЗДвП, както и административно наказание глоба в размер на 20 лв., на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП, за нарушение на чл. 15, ал. 1 от ЗДвП, като наред с това на основание Наредба № Із-2539 на МВР са отнети общо 10 контролни точки.

Жалбоподателят Й. С. Б. моли за отмяна на атакуваното наказателно постановлением по отношение на нарушението записано в т. 1 и т. 3 от него, като неправилно и незаконосъобразно, по съображения изложени в жалбата си. Редовно призован, в съдебно заседание не се явява лично. Представлява се от адв. У., която поддържа жалбата и моли наказателното постановление да бъде отменено. Претендират се разноски.

Въззиваемата страна, редовно призована, не изпраща процесуален 1 представител в съдебно заседание. В приложена по делото молба-становище се изразява молба наказателното постановление да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Прави се възражение за прекомерност на разноските на жалбоподателя. Не се прави искане за присъждане на разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимиран субект и като такава се явява процесуално допустима. По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Обжалваното наказателно постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия GA с номер на бланката 3397251 от 23.05.2025г., с който се констатира, че на датата на издаването му около 17:29 часа в гр. Кричим, на кръстовището на бул.

„Тракия” и ул. „Владая“, управлява лек автомобил Форд Транзит Конект, с рег.

№ **,собственост на фирма „Джортани“ ЕООД с ЕИК 200848416, когато бил видян от св. А. Т. – ** към РУ Стамболийски че прави завой на ляво от ул.

„Владая“ към бул. „Тракия“, като не спазва траекторията на платното за движение по което се движи, като не се движи най- вдясно, а преминава в лентата за насрещно движение. Посоченото привлякло вниманието на полицейския служител и той видял че водача бил и без поставен обезопасителен колан. Свидетеля Т. обърнал полицейския автомобил и последвал нарушителя. Оказало се че той спрял пред офис на Еконт малко след завоя. Полицйските служители спрели зад него и му извършили проверка. Установили че човека който видели да управлява посоченото погоре МПС се представил като водач. При поискаване на СУМПС, жалбоподателя не представил същото на полицейските служители. В автомобила на жалбоподателя се возил и свидетеля М.З.К.. Така описаните нарушения актосъставителя Т. квалифицирал като такива по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП, по чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП и по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателя Й. Б. подписал акта, като в полето за възражение написал че е спрял на стопа и е бил с колан който бил свалил при слизането от автомобила за което имал свидетел – М.З.К.. В срока по чл. 44 от ЗАНН възражения не постъпили. Въз основа на така съставения АУАН, административнонаказващия орган издал атакуваното наказателно постановление в което извършените нарушения били описани и квалифицирани по сходен начин.

В качеството на свидетел по делото е разпитан съставителят на акта А.

2

В. Т., който потвърждава авторството на АУАН и поддържа описаните в него констации. Спомня си конкретния случай, като подробно разказва за развилите се събития. Свидетеля е категоричен че при навлизано от ул.

„Владая“ по бул. „Тракия“, автомобила управляван от жалбоподателя не се движел по най-дясната част на пътното прлатно, а навлязъл в платното за насрещно движение, като жалбоподателя „сечал“завоя. Свидетеля е категоричев че е видял със сигурност че водача на този автомобил е без поставен обезопасителен колан, както и че е последвал водача до офис на Еконт, където той спрял. Св. Т. е категоричен че провереното от него лице е човека който управлявал автомобила, който той видял през прозореца. При проверката водача Б. не представил СУМПС. По отношение на възраженията написани от жалбоподателя във съставения АУАН, свидетеля разказа че жалбоподателя ги бил писал под диктовката на адвокат с който той провеждал разговор по времето на проверката, но уточнява че такова нарушение за нарушаване на знак „Стоп“ той не е твърдял и не е констатирал. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, логични, последователни и съответстващи на писмените доказателства по делото. Не се установиха каквито и да е данни, свидетеля Т. да има причина да иска да навреди на жалбоподателя. Освен това следва да се отбележи, че свидетеля изключително подробно разказа за случилото се и беше категоричен за установените от него нарушения.

По молба на жалбоподателя като свидетел беше разпитан М.З.К. който е бил в автомобила на жалбоподателя в деня на извършената проверка.

Свидетеля разказа че жалбоподателя който нарича „шефа“ бил с поставен обезопасителен колан и даде показания че шефа е спрял на знака „Стоп“ след което е завил без да навлиза в насрещното платно. Съдът не кредитира показанията на св. К.,, тъй като изхождат от заинтересован от изхода на делото свидетел. Същия помага на жалбоподателя в работата му. Посоченото води съда до извод че или го прави срещу заплащане, или го прави по приятелски подбуди, като и двете обстоятелства водят до извод за пристрастност. Следва да се отбележи и обстоятелството че и жалбоподателя в акта е написал възражение за това че бил спрял на знак Стоп, и свидетеля разказа за това, но и двамата не са се съобразили че за такова нарушение не е съставен акт.

Посоченото води съда до извод че двамата предварително са съгласували какво точно да разкаже свидетеля за да изгради защитна версия на 3 жалбоподателя.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

При съставяне на АУАН и издаване на атакуваното НП са спазени изискванията, визирани в разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Жалбоподателя атакува НП по отношение на описаните в т. 1 и т. 3 от него нарушение по чл. 137а, ал.1 от ЗДвП и по чл. 15, ал. 1 от ЗДвП. По отношение на нарушението на чл. 100, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, обжалваното наказателно постановление е влязло в сила.

Актът е съставен изцяло в съответствие с разпоредбата на чл. 42 от ЗАНН, като нарушението е изчерпателно описано и подробно са посочени обстоятелствата, при които е извършено то. Актът е съставен от компетентно лице и в същия е дадена правна квалификация на установеното нарушение.

Постановлението е издадено от компетентен орган в кръга на неговата компетентност, в предвидената от закона форма, при спазване на материалноправните и процесуални разпоредби и е съобразено с целта на закона.

При издаването на акта и следващото го наказателно постановление съдът не установи да са били допуснати нарушения на процесуални правила, които да са съществени по своя характер. АУАН е съставен в присъствито на нарушителя, подписан е от жалбоподателя, актосъставителя и свидетеля, на жалбоподателя е връчен екземпляр от съставения АУАН, като същият е запознат с правото му в 3-дневен срок да направи допълнителни обяснения или възражения.

Според съда от събраните гласни и писмени доказателства по делото се установява категорично на първо място, че на отразената в АУАН и наказателното постановление дата, жалбоподателят Б. е управлявал автомобил Форд Транзит Конект, с рег. № **,собственост на фирма „Джортани“ ЕООД с ЕИК 200848416, в достатъчно конкретизираните време и място – на 23.05.2025г., около 17:29 часа в гр. Пловдив, на кръстовището на кръстовището на бул. „Тракия” и ул. „Владая“. Жалбоподателя не оспорва този факт.

Категорично се установява от доказателствата по делото, че жалбоподателя като водач на процесното МПС – Форд Транзит Конект, с рег.

4

№ **, е бил без обезопасителен колан и е преминал през кръстовището на бул.

„Тракия” и ул. „Владая“, като не се е движел най-вдясно, а навлиза в лентата за насрещно движение. Поради това и правилно това поведение е било квалифицирано като нарушение на нормата на чл. 137а, ал.1 от ЗДвП относно носенето на обезопасителен колан и като нарушение на чл. 15, ал. 1, т. 1 от ЗДвП, относно начина по който се е движило МПС по пътя. Първата разпоредба вменява задължение на водачите и пътниците в моторни превозни средства от категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, да използват обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани, а втората вменява задължение на водачите да се движи възможно най-вдясно по платното за движение, а когато пътните ленти са очертани с пътна маркировка, използва най-дясната свободна лента. Горепосочените обстоятелства се потвърждават и от показанията на актосъставителя Т., който заявява, че поддържа описаното в съставения АУАН и дава обяснение по какъв начин са били извършени нарушенията и как са били установени и документирани от него. В допълнение съгласно чл.189, ал.2 от ЗДвП редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила до доказване на противното, т.е. съставеният АУАН има материална доказателствена сила и доколкото същата не е оборена от жалбоподателя, следва да се приемат за доказани посочените в акта обстоятелства.

Съдът не приема възражението на жалбоподателя че нарушението по чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП било неясно описано. Напротив, актосъставителя подробно и ясно е описал извършеното от него нарушение. Пояснил е че не само не се е движил в най дясната част на платното за движение, но и е навлязъл в лентата за насрещно движение. Да, случилото се е в зоната на кръстовището, но правилата за движение важат и тази зона. Навлизайки в лентата за насрещно движение, категорично е опасно и е нарушение на правилата утвърдени в чл. 137а, ал. 1 от ЗДвП, защото при наличие на автомобили завиващи на дясно по ул. „Владая“ би настъпило ПТП.

Правилно, предвид основателното ангажиране отговорността на жалбоподателя, наказващият орган е наложил за констатираното нарушение административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл. 183, ал. 4, т. 7, пр.1 от ЗДвП, и глоба в размер на 20 лв. на основание чл. 183, ал. 2, т. 2 от ЗДвП който размер е фиксиран в законодателните разпоредби и не 5 подлежи на ревизиране от съда.

Натоящият случай не може да се определи като маловажен по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, тъй като не разкрива по-ниска степен на обществена опасност от типичната за този вид нарушения. На следващо място следва да се отбележи и обстоятелството че жалбоподателя е извършил не едно, а цели три нарушения на ЗДвП, което го характеризира като лице с по-висока степен на обществена опасност.

По отношение на контролните точки, съгласно НАРЕДБА № Iз-2539 на МВР за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение, действаща към настоящият момент, в чл. 6, ал. 1, т.18 от същата, за неизпълние на задължението за използване на предпазен колан /чл. 183, ал. 4, т. 7, предл. 1 от ЗДвП/ се предвижда отнемане на 10 контролни точки. Отнемането на контролни точки се извършва въз основа на влязло в сила НП. Според чл. 3, ал. 2 при налагане на наказания за нарушенията, посочени в Наредбата /чл. 6/ в НП се отбелязва броят на отнетите контролни точки. Следователно отнемането на контролните точки настъпва по силата на закона т.е. екс леге и същото има контролно - отчетен характер. Съгласно практиката на ВАС отнемането на контролните точки няма санкционен характер - същото не представлява нито административно наказание, нито принудителна административна мярка, а само последица от извършеното нарушение, която настъпва по силата на закона. В този смисъл отбелязването в НП на контролните точки, които се отнемат има удостоверителна функция. Доколкото обаче е възможно да е налице неточно отбелязване на същите от страна на наказващия орган, а това отбелязване е част от НП, то съдът следва да извърши проверка доколко направеното от наказващият орган отбелязване е в съответствие с Наредбата. В случая наказващият орган правилно е отбелязал броя на контролните точки, които следва да бъдат отнети след влизане в сила на наказателното постановление за вмененото на жалбоподателя нарушение. И тъй като отнемането на контролните точки е последица от влязлото в сила наказателно постановление, то по отношение на отразяването им не важат изискванията на ЗАНН - чл. 57, 6 ал. 1 от ЗАНН. С оглед на това съдът намира, че и в тази част НП се явява правилно.