Решение № 5093 от 20.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5093 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Кристина Янк. Табакова при участието на секретаря Тотка Ив. Фитнева като разгледа докладваното от Кристина Янк. Табакова Гражданско дело № 20255330100813 по описа за 2025 година

Съдът е сезиран с искова молба от С. Б. П., ЕГН **********, против „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ” ЕАД, ЕИК 202423225, с която е предявен отрицателен установителен иск с правна квалификация по чл. 439 ГПК с искане да бъде признато за установено, че ищцата не дължи на ответника поради изтекла погасителна давност следните суми: сумата от 929.53 лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит *** , сумата от 399.36 лева - договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит за периода 03.07.2009 г.- 05.11.2010 г., сумата от 72.78 лева - законна лихва за забава върху главницата по т.9а за периода 05.08.2009 г.- 30.04.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда10.05.2010 г. до окончателно издължаване, както и сумата от 28.03 лева - разноски по производството за държавна такса, за което вземане е издаден изпълнителен лист от 13.09.2010 г. по ч.гр.д. 6429/2010 по описа на РС-Пловдив.

В исковата молба и уточняваща молба се твърди, че с изпълнителен лист от 13.09.2010 г., издаден по ч.гр.д. 6429/2010 г. по описа на РС-Пловдив, ищцата била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД процесните суми. Във връзка с представен договор за цесия от 15.05.2015 г., за който ищцата не била уведомена, с разпореждане на ЧСИ- ***, бил заличен като * „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и бил конституиран нов взискател, частния правоприемник по договор за цесия - ответникът в настоящото производство „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ“ ЕАД.

С Молба с вх. № 267/05.03.2024 г. ищцата поискала изп.д. * по описа на ЧСИ *** да бъде прекратено поради настъпила перемпция, липса на действия от страна на взискателя повече от две години, като всяко съобщение - покана за доброволно изпълнение или друго, не било надлежно връчвано и не достигало до длъжницата. Взискателят не бил предприемал действия по принудително изпълнение, не били постъпили и суми от длъжника, поради което изпълнителното производството по делото следвало да се прекрати ex lege, а всички изпълнителни действия, поискани и предприети след тази дата били незаконосъобразни.

1

С Разпореждане № 26050/13.03.2024 г. ЧСИ отказал искането на ищцата, изпълнителното дело да бъде прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК.

Счита, че по отношение на сумите, инкорпорирани в изпълнителен лист от 13.09.2010 г., издаден по ч.г.д. № 6429/2010 по описа на РС-Пловдив била изтекла обща 5-годишна погасителна давност, считано от 30.06.2016 г., когато с вх. рег. *, акт * била вписана възбрана на имота в село Б., общ. Р.и и същите не били дължими от С. Б. П. на това основание. Твърди, че от направена справка по изпълнителното дело се установявало, че били извършени подробно посочени действия по изпълнителното дело, сред които и вписана по молба на взискателя и разпореждане на ЧСИ възбрана с акт *, вх. рег. ** на собствен недвижим имот на длъжницата. Не били изпълнителни действия и не прекъсвали давността образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязло в сила разпределение и др.

Позовава се на т. 10 от ТР от 26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 на ОСГТК на ВКС, че прекъсването на давността се осъществявало само доколкото чрез изпълнителното действие се реализирал един или повече конкретни изпълнителни способи, от което можело да се направи извод, че давността по време на висящото изпълнителното дело се прекъсвала многократно, което ставало с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на изпълнителен способ. Посочва, че след датата на постановяване на въпросното тълкувателно решение давността можела да тече и по време на изпълнителния процес, но се прекъсвала с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ.

По изложените съображения ищецът излага, че в настоящия случай от 26.06.2015 г., когато влиза в сила посоченото ТР, започнала да тече погасителна давност - 5-годишна за вземанията за главницата и 3-годишна за вземанията за лихвите. Първото действие, предприето след 26.06.2015 г. било направеното искане от дата 27.06.2016 г. от ответника, с което последният поискал да бъде конституиран като * по делото, вследствие на договор за цесия между него в качеството на * и първоначалния * „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД.

Посочва, че след това по изпълнителното дело, действие, което прекъснало давността, представлявало депозираното от ответника Искане за вписване на възбрана на 27.06.2016 г. до ЧСИ, следващо молбата за образуване на изпълнително дело, по което взискателят бил възложил всички действия на съдебния изпълнител по реда на чл. 18 от ЗЧСИ, поради което започнала да тече нова погасителна давност, която изтекла на 27.06.2021 г. за главницата.

Според ищцата, извън посоченото вписване на възбрана по изпълнителното дело, не били предприети никакви други действия, годни да прекъснат погасителната давност. Към настоящия момент ищцата не била извършвала никакви плащания на суми по изпълнителния лист.

С оглед на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което бъде признато за установено на основание чл. 439 ГПК, че ищцата не дължи на ответника, поради изтекла погасителна давност, процесните суми. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал писмен отговор, с който оспорва предявения иск като неоснователен.

Сочи, че между „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД и ищцата бил подписан Договор за потребителски паричен кредит *** Поради неспазване на задължението на ищцата по договора, предишният взискател пристъпил към принудително изпълнение, за което било образувано изп. дело *. по описа на ЧСИ ***., и бил приведен в изпълнение Изпълнителен лист от 2010 г., вземанията по който ищцата претендира, че били погасени по 2 давност. Издаването на изпълнителен лист се предшествало от издаването на специален съдебен акт- заповед за изпълнение, чрез която се установявало дали вземането е спорно и която съставлявало съдебно изпълнително основание. Влязлата в сила заповед за изпълнение стабилизирала вземането и от влизането й в сила започвала да тече нова петгодишна давност по аналогия на разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Твърди приложимост на постановките на ***, като счита, че от образуване на изпълнителното дело – 17.11.2010 г. до 26.06.2015 г. погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни действия. Счита, че давността в рамките на изпълнителния процес е започнала да тече едва с приемането на ТР № 2/ 2013 г. н а ОСГТК на ВКС на дата 26.06.2015 г., като след този период били извършени редица изпълнителни действия, които я прекъсвали.

Сочи, че в молбата си за конституиране в производството от 12.09.2015 г. възложил правомощията по чл. 18 ЗЧСИ- действие, което било годно да прекъсне давността.

В периода 15.03.2016 г. – 19.10.2022 г. твърди, че били извършени редица действия във връзка с изпълнителното дело, като покани за доброволно изпълнение, молби за налагане на възбрана върху собствен на длъжника имот, искане за вписване на възбрана, разпореждания на ЧСИ за насрочване на опис на движими вещи, искане за извършване справки и налагане на запори върху откритото имущество. Посочените изпълнителни действия прекъсвали давността, като искането на кредитора за прилагане на определен изпълнителен способ само по себе си било достатъчно за прекъсване на давността, независимо дали действия по реализирането му били предприети от ЧСИ.

Кредиторът, в случай че с процесуална активност поддържал висящността на изпълнителния процес, не следвало да бъде санкциониран поради евентуално бездействия на съдебния изпълнител.

Посочва, че съгласно ЗМДВИП давностният срок е спрял да тече на 13.03.2020 г. и продължил за тече, считано от 22.05.2020 г.

Излага, че насрочването на опис на движимите вещи в дома на длъжника било валидно изпълнително действие, което прекъсвало давността.

Когато в хода на изпълнението било направено искане за прилагане на изпълнителен способ след настъпването на перемпцията, съдебният изпълнител не можел да откаже да го изпълни, а следвало да образува ново изпълнително производство, като искането прекъсвало давността независимо дали е било образувано ново дело. Ако искането на кредитора било направено своевременно, но изпълнителното действие не било предприето от надлежния орган преди изтичането на давностния срок по причина, която не зависела от волята на кредитора, то давността се считала за прекъсната с искането.

Досежно твърденията на ищцата, че вземанията за лихвите били погасени с тригодишна давност, ответникът твърди, че погасителната давност по договор за заем била петгодишна и лихвите се погасявали с общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, като в подкрепа на това била и установената практика, че вземанията, за които бил издаден изпълнителен лист, се погасявали с петгодишна погасителна давност. Моментът, от който започва да тече 5-годишната давност за вземанията бил крайният акт на съда, а именно издаването на изпълнителния лист.

В случай, че бъде прието, че ищцата не е надлежно уведомена за извършеното прехвърляне на вземания, моли да бъде прието приложеното към отговора на исковата молба уведомление за прехвърляне на вземания като уведомление по смисъла на чл. 99 ЗЗД.

С оглед на изложеното се иска да бъде постановено решение, с което да се отхвърли в цялост предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира разноски.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и с оглед изявленията на страните, намира от фактическа и правна страна, 3 следното:

Няма спор между страните, а и това се установява от приетия по делото изпълнителен лист, че в полза на „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е издаден на 13.09.2010 г. изпълнителен лист по ч.гр.д. № 6429/2010 г. по описа на Районен съд – Пловдив срещу ищеца С. Б. П., за следните суми: сумата в размер на 929.53 лева - главница, дължима по Договор за потребителски паричен кредит *** ; сумата в размер на 399.36 лева - договорна лихва, представляваща печалба на дружеството по договор за кредит за периода 03.07.2009 г.- 05.11.2010 г.; сумата в размер на 72.78 лева - законна лихва за забава върху главницата по т.9а за периода 05.08.2009 г.- 30.04.2010 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението в съда- 10.05.2010 г. до окончателно издължаване, както и за сумата в размер 28.03 лева - разноски по производството за държавна такса.

Страните по делото не спорят и, че въз основа на така издадения изпълнителен лист, „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД е образувано изпълнително дело * по описа на ЧСИ *** рег. * на *

Страните по делото не спорят, че вземането по изпълнителния лист е прехвърлено с Договор за цесия от 15.05.2015 г. от „БНП Париба Пърсънъл Файненс“ ЕАД на „Кредит Инкасо Инвестмънтс БГ” ЕАД.

Спорът по делото се концентрира върху въпроса погасени ли са процесните суми в рамките на висящия изпълнителен процес за тяхното събиране.

С предявяването на иска по чл. 439 ГПК длъжникът оспорва изпълнението, като съгласно чл. 439, ал. 2 ГПК искът може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание. Искът по своя предмет е отрицателен установителен и има за цел за отрече съществуването на изпълняемо право. В това производство ищецът може да навежда всички правопогасителни, правоотлагащи, правопрекратяващи възражения, основани на факти, непреклудирани в производството по издаване на изпълнителното основание. Претенцията на длъжника следва да се основава на ново твърдение за настъпил факт, а не на липса на такъв, доколкото основанието на ответника вече е било доказано и удостоверено с изпълнителното основание.