Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 407 от 27.06.2025, Окръжен съд - Перник

Съд
Окръжен съд - Перник
Дело
Въззивно частно гражданско дело 337/2025
Вид
Определение № 407
Подписан
27.06.2025
В сила
27.06.2025
Състав
КРИСТИАН БОЖИДАРОВ ПЕТРОВ, МАРИЯ ВЕНЦИСЛАВОВА МИЛУШЕВА, Нина Методиева Коритарова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 407 гр. Перник, 27.06.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и седми юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ

Членове:

МАРИЯ В. МИЛУШЕВА

Нина М. Коритарова като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно частно гражданско дело № 20251700500337 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 274 – чл. 278 ГПК.

Образувано е по частна жалба от В. П. И. против Разпореждане № 3475/06.03.2025г. по ч.гр.д. № 4502/2024 г. на РС - Перник, с което връща възражение по чл. 414 ГПК с вх.рег. № 5222/04.03.2025 г. от В. П. И. срещу Заповед за изпълнение № 2903/01.08.2024 г., издадена по ч.гр.д.№ 4502/2024 г. на РС – Перник.

Жалбоподателят иска отмяна на разпореждането като незаконосъобразно и необосновано и подаденото от него възражение да бъде уважено като подадено в законния срок и се разпореди ПРС да продължи съдопроизводствените действия по същото. Излага, че за пръв път разбрал за наличието на процесната заповед за изпълнение при получаване на съобщението за доброволно изпълнение от ЧСИ С.Б. в през месец февруари 2025 година, вследствие на което и подал процесното възражение. Твърди, че Кмета на с. *** нито му е връчвал подобно съобщение за наличието на негов дълг към кредитор ФОРС 1990“ ЕООД , нито е отказвал лично да го получи и удостоверявал с подписа си такъв отказ на 21.10.2024г.

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата „ФОРС 1990'" ЕООД е подал отговор, с който изразява становище за оставянето на частната жалба без уважение, като се потвърди разпореждането на ПРС като правилно и законосъобразно.

Пернишкият окръжен съд, след като прецени доказателствата по делото, доводите на страните, както и служебно всички правно релевантни факти, приема следното:

Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, е допустима и следва да се 1 разгледа по същество.

По ч.гр.д. № 4502/2024 г. на РС - Перник по заявление от „ФОРС 1990“ ЕООД е издадена Заповед за изпълнение № 2903/01.08.2024 г. на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу солидарните длъжници В. П. И. и „КОМЕТ ИНВЕСТ 2023“ ЕООД. От направената по ч.гр.д. № 4502/2024 г. на РС - Перник служебно справка за адресна регистрация на длъжника В. П. И. се установява, че същият е с постоянен и настоящ адрес в ***. Районният съд е извършил и проверка за местоработата на длъжника като според същата изчерпана е и възможността за връчване по месторабота. Изпратено е съобщение до длъжника В. П. И. за връчване на издадената заповед за изпълнение, на постоянния и настоящ адрес на длъжника в ***, като адресът е посещаван многократно, с посочване на датите за посещение от длъжностното лице по връчване на призовки и съобщения /на 12.08.2024г. в 11,00 часа, 24.08.2024г. /неприсъствен ден събота/, 03.09.2024г. Изпратено е ново съобщение до длъжника В. П. И. за връчване на издадената заповед за изпълнение, на постоянния и настоящ адрес на длъжника в ***, като адресът е посетен на 24.09.2024г. В случая, В. П. И. е търсен общо четири пъти, вкл. и в неприсъствени дни, но адресатът не е намерен, не е намерено и лице, което е съгласно да получи съобщението. РС е разпоредил връчването да се извърши чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. Залепено е уведомление на посочения постоянен и настоящ адрес на длъжника В. П. И. на 24.09.2024г., като същото е залепено на входната врата на адреса /порта/. С разпореждане от 28.11.2024г. заповедният съд е приел, съобщението до длъжника В. П. И. следва да бъде приложено като редовно връчено на 08.10.2024 г. /присъствен ден/ с изтичане на двуседмичния срок от залепване на уведомлението, извършено на 24.09.2024г. До изтичане на месечния срок по чл.

414 ГПК - 08.11.2024 г., присъствен ден, същият не е възразил срещу заповедта за изпълнение, поради което и на основание чл. 416, предл. 1 ГПК тя е влязла в сила на 09.11.2024 г., поради което и на основание чл. 416, изр. второ ГПК е издаден изпълнителен лист в полза на заявителя срещу длъжника В. П. И.. С обжалваното разпореждане заповедният съд е приел, че възражение с вх.рег. № 5222/04.03.2025 г. от длъжника В. П. И. по чл. 414 ГПК е подадено извън срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и като последица възражението е върнато като просрочено.

Горната фактическа установеност налага следните правни изводи:

Анализът на предприетите действия по изпращане на заповед за изпълнение до длъжника В. П. И. сочи, че са изпълнени правилата на чл. 47, ал. 1 и 2 ГПК за надлежното й връчване при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК. Съдът е извършил и справка за регистрираните трудови договори на длъжника, като е изчерпана и възможността за връчване по месторабота, т. е. съдът е изпълнил стриктно задълженията си по чл. 47 ГПК. Съобщенията са редовно оформени съгласно изискванията на ГПК. В случая, В. П. И. е търсен общо четири пъти, вкл. и в неприсъствени дни, като при удостоверяване от връчителя, че не е връчил съобщението, тъй като не намира адресата, без да има сведения, че е напуснал адреса или други равнозначни удостоверявания, че лицето „не пребивава на адреса", „непознат е на адреса“ и други подобни, от които може да се направи недвусмислен извод, че адресатът не 2 живее на адреса, то следва, че длъжникът не се е изместил от адреса, който е посочен за негов постоянен и настоящ адрес, поради което и разпоредбата на чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК е неприложима. След като не е намерен длъжникът или лице, което да получи съобщенията е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на постоянния и настоящия адрес на длъжника.

Следователно връчването на заповедта за изпълнение на длъжника В. П. И. е редовно.

Длъжникът В. П. И. е бил редовно уведомен за заповедта за изпълнение на 08.10.2024 г., от когато е започнал да тече едномесечният срок по чл. 414, ал. 2 ГПК, който е изтекъл на 09.11.2024 г. и в този срок не е подадено възражение по чл. 414 ГПК от длъжника В. П. И..

Както се посочи по-горе, процесната заповед за изпълнение е изпратена на длъжника както на постоянния му адрес, така и на настоящия такъв, намиращи се в ***, които адреси съвпадат с регистрираните постоянен и настоящ адрес на длъжника в ***. В съобщенията до длъжника е удостоверено, че адресите са посещавани няколко пъти (с посочени дати) и след като не е намерен достъп и лице, което да получи съобщенията е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на 24.09.2024 г. на постоянния и настоящия адрес на длъжника. Съобщенията са редовно оформени съгласно изискванията на ГПК. В тежест на длъжника е да докаже, че удостовереното в съобщението е невярно, а именно: че е пребивавал на адреса на посочените дати и че не е залепено съобщение, респ. да докаже, че не е пребивавал на постоянния/настоящия адрес поради обективни причини. В случая, както се посочи по-горе, длъжникът не се е изместил от адреса, който е посочен за негов постоянен и настоящ адрес.

Съдът намира за недоказано, а и за житейски нелогично длъжникът в период от близо 2 месеца да не е посетил нито веднъж собственото си жилище, и не е видял залепеното на 24.09.2024 г. на вратата /портата/ уведомление. С оглед изричната разпоредба на чл. 64, ал. 1 ГПК, извършеното от страната процесуално действие (възражение) след срока не следва да бъде взето предвид от съда. Ето защо, възражението по реда на чл. 414 от ГПК, подадено на 04.03.2025 г. не би могло да възпроизведе последиците на чл. 415, ал. 1 ГПК, поради което заповедта е влязла в сила още на 09.11.2024 г. Възражение с вх.рег. № 5222/04.03.2025 г. е подадено от длъжника В. П. И. след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, поради което следва да бъде върнато.

Поради съвпадане на крайните изводи на първоинстанционния съд с тези на въззивния, обжалваното разпореждане следва да се потвърди. Частната жалба е неоснователна.

Съгласно т. 8 от ТР № 4 от 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК въззивните определения, постановени в заповедното производство - включително определението на въззивния съд, с което е потвърдено разпореждане за връщане поради просрочие на възражение по чл. 414 ГПК, не подлежат на касационно обжалване.

По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 3475/06.03.2025г. по ч.гр.д. № 4502/2024 г. по описа на Районен съд – Перник.

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4