Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 7092 от 19.12.2024, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 13938/2024
Вид
Решение № 7092
Подписан
19.12.2024
В сила
19.12.2024
Състав
Росен Димитров, Маргарита Апостолова, Галя Вълкова

Цитирани разпоредби

  • чл.433, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.433, ал.1, т.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 435 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.435, ал.1, т.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 438 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.74 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 7092 гр. София, 19.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-I-Д, в закрито заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Росен Димитров

Членове:

Маргарита Апостолова

Галя Вълкова като разгледа докладваното от Маргарита Апостолова Въззивно гражданско дело № 20241100513938 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 435 от ГПК - чл. 438 от ГПК.

Образувано е по жалба с вх.№132669/29,11,2024год. н а взискателя Т. Р. Б. срещу постановление на частен съдебен изпълнител А.П. по изп. д. № 20248490400700, с което е прекратил изпълнителното дело за сумата от 500,00лв.-главница и разноски на осн.чл.433, ал.1, т.4 от ГПК;

Релевират се доводи, че не са налице предпоставките на чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, тъй като актът въз основа на който е издаден ИЛ не е отменен, а нормата има предвид само отмяна на акт, но не и обезсилване, каквато е настоящата хипотеза. Ето защо моли обжалваното постановление на ЧСИ да бъде отменено.

Длъжникът – П.К.Б. в срока за отговор излага становище за неоснователност на жалбата.

Частният съдебен изпълнител застъпва становище за основателност на жалбата.

Жалбата е депозирана от активно процесуално легитимирана страна в изпълнителното производство-длъжник срещу подлежащ на обжалване акт по смисъла на чл.435, ал.1, т.3 от ГПК и в изискуемия законоустановен срок, поради което е процесуално допустима. По същество същата е неоснователна.

Изпълнително дело №20248490400700 по описа на ЧСИ А.П. е инициирано по молба на взискателя Т. Р. Б., с която е възложено събиране на вземане срещу длъжника П.С.К. –Б., на основание изпълнителен лист от 23,06,2023год. на СРС, 124 състав, за сума в размер на 500,00лв. –разноски, както и сумата от 382,32лв.-разноски пред въззивна 1 инстанция.

С молба от 18,10,2021год. длъжникът е поискал да не се предприемат действия по принудително изпълнение, тъй като решението, с което са присъдени разноски в размер на 500,00лв. е обезсилено.

С обжалваното постановление от 25,10,2024год. ЧСИ е прекратил изпълнителното дело на осн.чл.433, ал.1, т.4 от ГПК с предмет 500,00лв.-разноски, 250,00лв.-адв. възнаграждение по изпълнителното дело, 202лв.-разноски по изпълнението, както и 90,0лв. такса по т.26 от ЗЧСИ.

Основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл. 433, ал. 1, т. 4 ГПК е хипотезата, когато с влязъл в сила съдебен акт бъде отменен актът, въз основа на който е издаден изпълнителният лист, или този акт се признае за подправен;

Видно от данните по делото се установява, че ИЛ е издаден във връзка с решение №289/08,12,2020год., постановено по гр.д.№ 65278/2019 по описа на СРС, ГО, 124 състав. С решението е отхвърлен предявен от П.К.Б. срещу Т. Б. иск с пр.осн.чл.45 ЗЗД като П.К. е осъдена да заплати на ответника на осн.чл.78, ал.3 от ГПК разноски в размер на 500,00лв.

С решение №886/18,04,2022год. СГС , по гр.д.№ 5926/2021год. е обезсилено първоинстанционното решение, като постановено по нередовна искова молба. Пенка Колева е осъдена да заплати на Т. Б. сума в размер на 500,00лв.-разноски за въззивно обжалване, впоследствие намалена на 382,32лв.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за това, че решението е обезсилено само в частта по исковата претенция, но е останало валидно в частта, с която са присъдени разноски на Т. Б.. При обезсилване на съдебния акт е налице обезсилване изцяло, включително в частта за разноските, доколкото същите са последица и присъдени в резултат от изхода от спора на осн.чл.78, ал.3 от ГПК. Спорният съдебен акт е разтълкуван и в мотивите на решение №3643/07,12,2022год., по дело №5926/2021год., постановено по искане за допълване на решение № 886/18,04,2022год. СГС, с диспозитив за обезсилване на първоинстанционното решение в частта за разноските. Действително при прекратяване на делото на ответника по делото на осн.чл.78, ал.4 от ГПК също биха се дължали разноски, но на различно от посоченото основание, за което е необходимо нарочно произнасяне.

Неоснователни са доводите, че при обезсилването не е налице хипотезата на чл.433, ал.1, т.4 от ГПК, доколкото сочи на отмяна на акта, въз основа на който е издаден изпълнителен лист, а не обезсилване.

Касае се все за хипотеза на несъществуващо изпълнително основание. Ето защо към момента на произнасяне на частен съдебен изпълнител с постановление от 25,10,2024год. е налице влязъл в сила съдебен акт, с който е отменен актът, въз основа на който е издаден ИЛ, в частта за сумата от 500,00лв.-разноски за първоинстанционното гр.д.№ 65278/2019, по описа на СРС, 124състав, като предмет на изпълнението е останало вземане за сумата от 382,32лв. –разноски пред въззивната инстанция.

2

Към жалбата са представени и доказателства, че с разпореждане от 21,11,2024год.

СРС е обезсилил издадения на 23,06,2023год. изпълнителен лист, като на 22,11,2024год. е издаден нов изпълнителен лист за сумата от 382,32лв. Посоченото обстоятелство е допълнително основание за прекратяване на осн.чл.433, ал.1, т.3 от ГПК и обосновава извод за липса на изпълнителен титул за провеждане на принудително изпълнение.

Ето защо жалбата като неоснователна следва да бъде оставена без уважение.

Искането на ответника по жалбата за разноски е неоснователно. Разноски в настоящото производство не се дължат. Същото е инициирано срещу акт на съдебен изпълнител и не е свързано с процесуално поведение на ответната страна, поради което нормата на чл. 78 ГПК не следва да намери приложение. Предмет на настоящото производство е законосъобразността на действията на съдебен изпълнител, а не спор относно накърнено материално право, при което с оглед изхода от спора се разпределя отговорността за разноски. За извършените разноски в производството по жалба срещу действия на ЧСИ правоимащата страна разполага с възможността по чл.74 от ЗЧСИ.

Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба с вх.№132669/29,11,2024год. н а Т. Р. Б. срещу постановление за прекратяване на изп.дело №20248490400700 по описа на ЧСИ А.П., рег.

№849, постановено на 25,10,2024год. като неоснователна.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на П.К.Б. за присъждане на разноски като неоснователно.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3