Решение № 114 от 29.06.2020, Районен съд - Козлодуй
- Съд
- Районен съд - Козлодуй
- Дело
- Гражданско дело 127/2020
- Вид
- Решение № 114
- Подписан
- 29.06.2020
- В сила
- 16.07.2020
- Състав
- БОРИСЛАВ МЕТОДИЕВ МЕТОДИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 330, ал. 1, б. "д" · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.411 · Граждански процесуален кодекс
- чл.414 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
- чл.116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.1 и ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.119 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
Р Е Ш Е Н И Е № гр.Козлодуй, 29.06.2020 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
КОЗЛОДУЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ТРЕТИ
СЪСТАВ в публично заседание на 23.06.2020г. /двадесет и трети юни две хиляди и двадесета година / в състав:
Районен съдия: Борислав Методиев при секретаря Стела Димитрова като разгледа докладваното от съдията Борислав Методиев гражданско дело № 127 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.439, във вр. чл.124, ал.1 от ГПК.
Делото е образувано по искова молба на „Е.С.“ЕООД, с ЕИК:*********, представлявано от Ц. И. Ц. – Управител с ЕГН:********** с адрес:г***, чрез процесуалният му представител адв. Е.О. *** против „А.К.”ЕАД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Изпълнителния Директор Н. А. М., с която се иска признаване за установено в отношенията между страните, че ищецът не дължи на ответника сумата от 849,07 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и 07 ст./-главница, за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г.; лихва за забава – обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 165,07 лв. /сто шестдесет и пет лева и 07 ст./, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г. към 20.03.2015г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението - 02.04.2015г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в процеса за образуване на делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100,00 лв. /сто лева/, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за които суми е издаден изпълнителен лист по ч. гр. дело № 404/2015 г. по описа на Районен съд-Козлодуй и образувано изпълнително дело №20181440400167 по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, поради погасяване на вземанията по давност.
Ищецът твърди, че въз основа на издаден изпълнителен лист от 01.06.2015г. по ч. гр. дело №404/2015г. на РС-Козлодуй и подадена молба от ответника „А.К.“ЕАД срещу него е било образувано на 11.11.2015г. изпълнително дело №252/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Сочи, че на 12.11.2015г. са изискани справки за проучване на имущественото му състояние, а покана за доброволно изпълнение му е връчена на 14.11.2015г.. Релeвира, че тъй като от датата на връчване на поканата за доброволно изпълнение – 14.11.2015г., взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия и такива не били извършвани, то с постановление от 26.04.2018г., влязло в сила на 21.05.2018г., ДСИ при РС-Козлодуй на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК е прекратил изпълнителното производство. Според ищеца, въз основа на същия изпълнителен лист и заявление на ответното дружество е образувано ново изпълнително дело №20181440400167 при ДСИ при РС-Козлодуй, по което му е изпратена покана за доброволно изпълнение, получена на 15.07.2018г..
В исковата молба, ищецът твърди, че вземането на ответника е погасено по давност, тъй като задължението му било за периодични плащания /каквито са задълженията за топлоенергия и топла вода/, чиято давност била 3 /три/ години, съгласно чл.111, б.“в“ от ЗЗД. Също така твърди, че вземането на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, изпълнителният лист е издаден, въз основа на извънсъдебно изпълнително основание, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен, съгласно Тълкувателно решение №2/26.06.2015г. по тълкувателно дело №2/2013г. на ВКС. Сочи, че по отношение на вземането по изпълнителния лист, предмет на настоящия иск, започналата да тече от падежа на вземането погасителна давност не се е прекъснала с предявяване на заявлението по чл.410 от ГПК на 02.04.2015г..
Релевира, че крайната дата на периода на консумация на топлинна енергия е 31.10.2013г., а падежът на задължението по последната фактура е месец след това, т.е. 30.11.2013г..
Приема, че до 30.11.2016г. кратката погасителна давност по отношение на вземането е изтекла, тъй като до тази дата не са извършвани никакви действия на принудително изпълнение и давността не е била прекъсната. Твърди, че с погасяването по давност на главницата са погасени и акцесорните задължения за лихви, съгласно чл.119 от ЗЗД и за направени в заповедното производство разноски.
Претендират се разноски в настоящето производство.
В съдебно заседание ищецът не се явява, а се представлява от адв.М. С. от АК-Враца, който поддържа исковата молба и оспорва изложените в отговора на исковата молба съображения за неоснователност на иска.
Ответникът по делото депозира отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК, с който оспорва предявените искове, както по основание, така и по размер. Твърди се, че предявеният отрицателен установителен иск е неоснователен и недоказан и като такъв следва да бъде оставен без уважение.
Сочи се, че погасителната давност не тече, докато трае изпълнителното производство, а изпълнителният лист, издаден по ч.гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козолдуй не губи характера си на изпълнително основание.
Навеждат се твърдения, че от датата на влизане в сила на Заповед за изпълнение №268/03.04.2015г., издадена по ч.гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй е започнала да тече нова погасителна давност, която пък била прекъсната с получаване на поканата за доброволно изпълнение от длъжника по образуваното ИД №252/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй и с поисканите от взискателя изпълнителни действия по новообразуваното впоследствие ИД №167/2018г.. Претендират се разноски.
В съдебно заседание ответното дружество се представлява от юрисконсулт Б. Б., който поддържа отговора на исковата молба и оспорва исковата молба и предявените с нея искове.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства – Покана за доброволно изпълнение изх. №3734 от 03.07.2018г.; копие на изпълнителен лист от 01.06.2015г., издаден по ч.гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй; копие на молба за образуване на изпълнително дело с вх.№2215 от 27.06.2018г.. Приети като доказателства са и изпълнително дело №252/2015г., изпълнително дело №167/2018г. и ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно изискванията на ГПК, прие за установено от фактическа страна следното:
От приетото по делото ч.гр. дело №404/2015г. на РС-Козлодуй, се установява, че на 02.04.2015г. ответникът „А.К.“ЕАД с ЕИК: ********* подава заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК срещу ищеца „Е.С.“ЕООД, с ЕИК: *********, представлявано от Ц. И. Ц. – Управител. РС-Козлодуй уважил заявлението и издал Заповед за изпълнение на парично задължение №268 на 03.04.2015г., за посочените в него суми. Посочената заповед за изпълнение е връчена на представител на длъжника на 19.04.2015г. и тъй като не е подадено възражение в двуседмичния срок по чл.414 от ГПК, същата е влязла в сила на 04.05.2015г..
Видно от изпълнителен лист от 01.06.2015г., издаден по ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй, ищецът „Е.С.“ЕООД, с
ЕИК: *********, представлявано от Ц. И. Ц. – Управител е осъден да заплати на ответника „А.К.“ЕАД с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление *** сумата от 849,07 лв. /осемстотин четиридесет и девет лева и 07 ст./-главница, за доставена топлинна енергия за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г.; лихва за забава – обезщетение по чл.86 от ЗЗД в размер на 165,07 лв. /сто шестдесет и пет лева и 07 ст./, считано от датата на падежа на всяко периодично вземане за периода от м.01.2013г. до м.10.2013г. към 20.03.2015г.; законната лихва от датата на подаване на заявлението - 02.04.2015г. до изплащане на вземането, ведно с направените разноски в процеса за образуване на делото за държавна такса в размер на 25,00 лв. /двадесет и пет лева/ и възнаграждение по чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100,00 лв. /сто лева/, съгласно чл.7, ал.2, т.2 от Наредба №1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Този изпълнителен лист е издаден въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №268 от 03.04.2015г. по ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй.
Въз основа на подадена молба от „А.К.“ЕАД и приложен към нея посочения по-горе изпълнителен лист от 01.06.2015г., на 11.11.2015г. е образувано изпълнително дело №252/2015 по описа на ДСИ при РС-Козлодуй срещу „Е.С.“ЕООД, ***, представлявано от Ц. И.
Ц. – Управител. С молбата е поискано и да бъде събрана информация за длъжника от ОА „Местни данъци и такси“ към Община К.; ТД НАП –Враца, Агенция по вписванията – имотен регистър и КАТ-В., относно притежавани банкови сметки, движими вещи и недвижими имоти. На 14.11.2015г. на управителя на дружеството длъжник му е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително дело №252/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй. Впоследствие, не са предприемани действия по принудително изпълнение.
На 26.04.2018г., с постановление ДСИ при РС-Козлодуй е прекратил изпълнителното дело №252/2015г. по описа на ДСИ при РС-Козлодуй, на основание чл.433, ал.1, т.8 от ГПК.
На 06.06.2018г. с молба взискателят е поискал получаване на оригинала от изпълнителния лист, приложен към изпълнително дело №252/2015г., след влизане в сила на постановлението за прекратяване на същото.
Видно от отбелязването върху молбата, на 11.06.2018г. представител на взискателя е получил оригинала на изпълнителния лист, приложен по прекратеното изпълнително дело срещу длъжника „Е.С.“ЕООД, ***.
На 28.06.2018г. ответното дружество „А.К.“ЕАД, подава молба до ДСИ при РС-Козлодуй, с която въз основа на изпълнителен лист от 01.06.2015г., издаден по ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй е образувано изпълнително дело №167 от 2018г. по описа на ДСИ. С молбата е поискано събиране на информация за длъжника, относно имущественото му състояние.
Видно от приетото по делото ИД №167 от 2018г. на ДСИ при РС-Козлодуй, лично на управителя на длъжника „Е.С.“ЕООД, *** – Ц. И. Ц. на 15.07.2018г. му е връчена покана за доброволно изпълнение.
С молба от
30.07.2018г. длъжникът е поел задължение пред ДСИ при РС-Козлодуй да погасява задължението си по изпълнителния лист на месечни вноски с размер от 385.36 лева, като първата трябвало да плати на 31.08.2018г..
С молба от
20.11.2019г. взискателят, понастоящем ответник е поискал извършването на опис на движими вещи и техника, собственост на длъжника.
Насрочен е опис на движими вещи на 26.02.2020г., който на 20.02.2020г. е отложен по искане на взискателя.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Искът предмет на спора е с правно основание чл. 439, във вр. чл. 124, ал.1 от ГПК и е допустим, тъй като е налице интерес у ищеца от предявяването му, а наред с това той основава претенцията си на новонастъпили факти – изтекла погасителна давност.
Разгледан по същество искът е основателен.
Видно от изпълнителен лист от 01.06.2015г., издаден по ч. гр. дело №404/2015г. по описа на РС-Козлодуй е, че вземането на ответника спрямо ищеца по настоящото дело, произтича от неизпълнение на задължение по договор за предоставяне на топлоенергия. Вземанията за топлоенергия, представляват вземания за периодични плащания. Това е така, тъй като съгласно Тълкувателно решение №3 от 18.05.2012г. по тълкувателно дело №3/2011г. по описа на ОСГТК на ВКС, вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са вземания за периодични плащания по смисъла на чл.111, б.“в“ от ЗЗД, които се погасяват с кратката тригодишна давност.
По силата на чл.116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение. Съгласно чл.117, ал.1 и ал.2 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова давност, а ако вземането е установено със съдебно решение срокът на новата давност е всякога 5 години. В настоящия случай от събраните по делото доказателства се установи, че вземането на взискателя не е установено с влязло в сила съдебно решение, поради което срокът на погасителната давност остава тригодишен.
Разпечатката съдържа 40 от 73 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4314b43-afa2-47e9-a75c-69d6f3957520