Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 260086 от 18.08.2021, Софийски окръжен съд

Съд
Софийски окръжен съд
Дело
Търговско дело 162/2020
Вид
Решение № 260086
Подписан
18.08.2021
В сила
29.03.2024
Състав
РАДИ ИВАНОВ ЙОРДАНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл.380 · Кодекс за застраховането
  • чл.429, ал.3 · Кодекс за застраховането
  • чл.430, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 · Кодекс за застраховането
  • чл.432 ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.492 · Кодекс за застраховането
  • чл.497 · Кодекс за застраховането
  • чл.497, ал.1 · Кодекс за застраховането
  • чл.343 ал.2 т.2 · Наказателно-процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

Р Е Ш Е Н И Е №260086 гр.София, 18.08.2021г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Софийският окръжен съд, търговско отделение 1-ви състав, в открито заседание на 16-ти юли две хиляди и двадесет и първа година в състав:

Съдия:

Ради Й. при секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдията Й. т.д.№162 по описа на съда за 2020 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са искове по чл.432 ал.1 КЗ във вр. с чл.45 ЗЗД и чл.52 ЗЗД, както и по чл.497 КЗ.

Ищецът Б.Г.А., с ЕГН ********** с адрес: ***, представляван от адв. П.К. е предявил срещу З. „Л.И.” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:***С. ш.” № 67 А, иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ във вр. с чл. 45 от ЗЗД и по чл.497, ал.1 КЗ за заплащане на сумата 26 000 лв., предявен като частичен от 50000,-лв. претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, търпени от Б.Г.А., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.03.2019г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

Ищецът

Б.Г.А. твърди, че на 05.03.2019г., около 15:50 часа по път II-16 км 46+500, землището на с.Ц., от гр.М. към гр.С. се е движил л.а. „БМВ 330Д“ с peг. №CO 4559 AT, управляван от Б.Й.С., който нарушил правилата за движение по пътищата и реализирал ПТП с мотоциклет „Ямаха XT 1200 3“ с peг. № КН 1030 В, управляван от Б.Г.А.. Вследствие на ПТП е пострадал ищеца Б.Г.А..

Във връзка с причиняване на процесното ПТП е образувано НОХД №52/2020г. по описа на Районен съд - гр.Своге, което е прекратено на основание чл.343, ал.2, т.2 вр. ал.1, б.Б от НК с протоколно определение от 31.08.2020г. Причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Б.Й.С. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация водачът на лекия автомобил е следвало с органите за управление на автомобила да му зададе траектория на движение в предназначената за неговата посока лента, без да навлиза в лентата за насрещно движение и в коридора за движение на мотоциклета. Причина за настъпване на произшествието са предприетите действия или бездействие на водача на лекия автомобил с органите за управление на автомобила, довели до навлизането в лентата за движение и в коридора за движение на мотоциклета. С оглед на изложеното в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Б.С. и настъпилите общественоопасни последици - телесните повреди, причинени на доверителя ми Б.Г.А..

За увреждащия л.а „БМВ 330Д“ с peг. №CO4559АТ, управляван от Б.Й.С., има сключена застраховка “Гражданска отговорност”, з.п. BG/22/118002519845/23.08.2018г. със срок на валидност една година, считано от 01.09.2018г. до 31.08.2019г. със З. „Л.И.“ АД. По силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени и имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл.492 от КЗ в размер на 10 000 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка “Гражданска отговорност” на автомобилистите за 2019 г.

Съгласно разпоредбата на чл.380 от КЗ, пострадалият е предявил претенцията си за изплащане на обезщетение пред З. „Л.И."АД и е представил всички документи, с които разполага. По случая е заведена щета с № 0000-1000-03-19-7235/ 26.03.2019г., по която застрахователят е отказал плащане на обезщетение. С оглед на изложеното, в случая за ищеца е налице правен интерес да предяви претенцията си за плащане пред съда.

В резултат на процесното ПТП пострадалият Б.Г.А. е получил следните травматични увреждания:

Счупване на фибулата - закрито,

Фрактура фибуле син. В.л.к крурис анписин.

Фрактура базис фаланги проксималис полицис син. и други.

След инцидента на 05.03.2019г. пострадалият е приет за лечение във „II-ра клиника по ортопедия и травматология" към УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов" - ЕАД, с болки и травмиран ляв глезен, лява глезенна става оточна и деформирана, със силна болка при опит за движение, с данни за счупване на фибулата вляво, наличие на открита рана на лява подбедрица в размер 10/4 дистално и проксимално 3/2 см, счупване на ляв палец. Извършени са му клинични прегледи, консултация със специалисти - ортопед, интернист, хирург, неврохирург, анестезиолог, направени са му лабораторни и образно-диагностични изследвания и е проведено медикаментозно лечение. Съгласно Оперативен протокол №6787/05.03.2019г. на пострадалия е извършено оперативно лечение - закрито наместване на фрактура без вътрешна фиксация - тибия и фибула, патела. Направена му е гипсова имобилизация посредством гипсова шина. На 08.03.2019г. пострадалият е изписан с окончателната диагноза Счупване на фибулата - закрито, Фрактура фибуле син.В.л.к крурис ант.син. фрактура базис фаланги проксималис полицис син. При изписването му са дадени препоръки за ХДР и домашно лечение, назначена е терапия - обезболяващи и фраксипарин.

В резултат на уврежданията, получени от процесното ПТП Б.Г.А. търпи силни болки и много страдания, като същият не се чувства добре физически и емоционално.

Възстановяването на пострадалия от получените при процесното ПТП увреждания продължава и към настоящия момент, не се чувства добре физически и емоционално.

За времето на възстановяване е следвало да спазва режим на покой, да не се натоварва, като за този период за ежедневното си обслужване и задоволяване на елементарните си жизнени потребности е разчитал единствено на своите близки.

Преди процесното ПТП Б.Г.А. е бил в добро здравословно състояние, активен мъж в работоспособна възраст, но след инцидента за дълъг период от време е бил лишен от обичайния си начин на живот. Към настоящия момент пострадалият не е възстановен от получените телесни увреждания, продължават оплакванията му за болки в увредените области. Освен болките ищецът е изживял и силен психологически стрес при процесния пътен инцидент, който ще остане за цял живот в неговото съзнание.

С оглед на изложеното, причинените неудобства, болки и страдания на пострадалия следва да бъдат компенсирани. Безспорно неимуществените вреди имат по-голямо значение и се оценяват по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от претърпените телесни увреждания. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от извършеното престъпление.

Вредите на ищеца са в резултат на виновното поведение на водача на увреждащия автомобил Б.Й.С., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото З. „Л.И."АД, ***.

Съгласно чл.432 от КЗ увреденият има право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка "Гражданска отговорност“, поради което за ищеца е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетението за причинените му имуществени и неимуществени вреди. Предявеният иск е съобразен от една страна с принципа на справедливост, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинените телесни увреждания, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО за 2019г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Ето защо ищецът Б.Г.А. моли да бъде осъден ответника З. „Л.И.“ АД да му заплати сумата 26 000 лв., предявен като частичен от 50000,-лв. претендирани като застрахователно обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания, вследствие на получените телесни увреждания при процесното ПТП, търпени от Б.Г.А., ведно със законна лихва върху сумата, считано от 12.03.2019 г.-датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, врс.чл.430, ал.1 от КЗ до окончателното изплащане.

В срока по чл.367, ал.1 от ГПК ответникът ЗД „Л. И.” АД е подал писмен отговор, чрез пълномощника си адв.Д.Т., с който оспорва предявените искове изцяло по основание и размер.

В исковата молба се твърди, че ищецът е пострадал като водач на мотоциклет марка “Ямаха“, модел “XT 1200 3“, с peг. №КН1030В, в резултат на пътнотранспортно произшествие, реализирано на 05.03.2019г.

Оспорва твърдението на ищеца за механизма на настъпване на ПТП, вината на сочения за делинквент водач на лек автомобил марка “БМВ“, модел “330 Д“, с peг. №CO4559АТ, както и противоправността на неговото поведение.

Оспорва причинно - следствената връзка между настъпилото ПТП и твърдените увреждания, както и описаните в исковата молба негативни последици за ищеца.

Ответникът твърди, че претендираният размер е прекомерен и не кореспондира с принципа за справедливост, прогласен в чл.52 от ЗЗД. Предявената претенция за обезщетение за неимуществени вреди е в изключително завишен размер, който не отговаря на приетите в съдебната практика размери на присъжданите обезщетения за аналогични травми, както и не е съобразена с реално претърпените от ищеца вреди.

Прави възражение за съпричиняване на ищеца, който е допринесъл за настъпването на негативния резултат, тъй като същият е управлявал мотоциклет “Ямаха“, модел “XT 1200 3“, с peг. № КН 1030 В, с несъобразена скорост на движение.

Не възразява да бъдат приети по делото приложените към исковата молба писмени доказателства, е изключение на автотехническата и съдебно медицинската експертизи, поради недопустимост е оглед принципа на непосредственост, както и поради това, че същите са относими само за нуждите на наказателното производство.

Възразява срещу искането за представяне на процесната застрахователна полица, тъй като не оспорва валидността на застрахователното правоотношение към датата на ПТП.

В срока по чл.372, ал.1 от ГПК ищецът Б.Г.А. е подал допълнителна искова молба, с която поддържа първоначалната и оспорва всички наведени в отговора на исковата молба възражения и твърдения на ответника. Поддържа направените с исковата молба доказателствени искания.

Моли да бъде обявено за безспорно между страните наличието на валидно застрахователно правоотношение към датата на процесното ПТП.

Оспорва всички възражения на ответното дружество. Неоснователно е възражението за вината на водача Б.Й.С. на л.а. „БМВ 330Д“ с per. № CO 4559 AT. Обстоятелствата ще се докажат с поисканата САТЕ. Неоснователно е оспорването на причинно-следствената връзка с получените от ищеца увреждания. С исковата молба са представени медицински документи, установяващи причинените на ищеца травми вследствие ПТП, както и са направени доказателствени искания - разпит на свидетели и назначаване по делото на СМЕ, с поставени към нея въпроси.

Неоснователно е възражението на ответника, че предявеният размер на обезщетение не кореспондирал със съдебната практика и принципи. Предявеният иск за неимуществени вреди е съобразен от една страна с принципа за справедливост, с оглед причинените неимуществени вреди на доверителя ми следствие процесното ПТП, а от друга страна - с броя на пострадалите лица, лимита на отговорност на ответника за 2019 г. и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

Неоснователни са възраженията на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия ищец. Ответникът не представя доказателства в подкрепа на тези си твърдения. Освен това, няма данни, от които да се направи обоснован извод, че пострадалият, е извършил нарушения, които са в пряка причинно-следствена връзка с настъпването на вредоносния резултат.

Прави възражение за недължимост на адвокатско възнаграждение, респ. на прекомерност на претендираните от ответника разноски.

В срока по чл.373, ал.1 от ГПК, ответникът ЗД „Л. И.” АД е подал допълнителен отговор и поддържа доказателствените искания.

В съдебно заседание на 16.07.2021г. е допуснато увеличение на предявения частичен иск от 26000,-лв. на 40000,-лв.

Софийският окръжен съд, като взе предвид доводите на страните, събраните по делото доказателства и съгласно разпоредбата на чл.235 от ГПК намира за установено следното от фактическа страна: