Протокол № 401 от 04.07.2025, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Търговско дело 37/2025
- Вид
- Протокол № 401
- Подписан
- 04.07.2025
- В сила
- 04.07.2025
- Състав
- Мила Йорданова Колева
Цитирани разпоредби
- чл.145, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 148, ал. 1, т. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.166, ал.1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 199 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 372, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 373, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 375, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.56, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 62, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.83, ал.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 429, ал. 3 · Кодекс за застраховането
- чл. 432, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 15 · Наказателен кодекс
- чл. 290 · Наказателен кодекс
- чл.291 · Наказателен кодекс
ПРОТОКОЛ
№ 401 гр. Варна, 04.07.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на трети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Мила Й. К. при участието на секретаря Нели П. Катрикова Добрева Сложи за разглеждане докладваното от Мила Й. К. Търговско дело № 20253100900037 по описа за 2025 година.
На именното повикване в 10:45 часа се явиха:
Ищецът И. Л. И., редовно и своевременно призован, не се явява, представлява се от адвокат С. С., с пълномощно по делото.
О т в е т н и к ъ т ЗАСТРАХОВАТЕЛНО
И
АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД, редовно и своевременно призовано, не изпраща представител.
Вещото лице Т. К. А., редовно призована, явява се лично.
Вещото лице Й. Л. М., редовно призован, не се явява, депозирана е молба по делото.
Вещото лице Р. Б. М., редовно призован, не се явява, депозирана е молба по делото.
Свидетелят Й. И. М. , редовно призован, не се явява.
Адв. С.: Не са налице пречки. Да се даде ход.
СЪДЪТ, с оглед редовното призоваване на страните намира, че не са налице процесуални пречки по хода на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО И ГО ДОКЛАДВА и пристъпи към изясняване на фактическата страна на спора Адв. С.: Поддържам исковата претенция. Запознати сме с проекта за доклад. Нямаме възражения. Да се приеме.
1
СЪДЪТ, съгласно чл.145, ал.3 от ГПК приканва страните към спогодба, в който случай половината от внесената държавна такса ще бъде върната на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
Адв. С.: Няма никаква индикация за сключване на спогодба.
СЪДЪТ, след като съобрази изразеното становище от процесуалния представител на ищеца в днешното съдебно заседание, че не може да бъде постигната спогодба, на основание чл. 145, ал. 3, предл. последно, във вр. с 146 от ГПК и чл. 375, ал. 1 от ГПК, ПРИСТЪПИ към устен доклад по делото в смисъла, в който е изготвен с Определение № 793 от 29.05.2025 година и ОБЯВЯВА за окончателен доклада по делото, както следва:
В исковата молба се твърди, че на 07.10.2023 г. в гр. Варна, при управление на собствения си мотоциклет „Кавазаки“ по бул. „Трети март“ ищецът навлязъл на кръстовището между бул. „Трети март“ и бул.
„Република“, като не бил пропуснат от насрещно движещия се л. а.
„Фолксваген Пасат“ рег. № ******, управляван от Й. И. М., който предприел маневра завой на ляво за включване към бул. „Република“, след което последвал удар с мотоциклета. В резултат на сблъсъка на ищеца били причинени травматични увреждания, изразяващи се в счупване на пета ребрена дъга в ляво, контузия на гръден кош, ожулвания в областта на лявото рамо, левия горен и долните крайници. Пострадалият бил откаран в Спешен център към МБАЛ „Св. Анна – Варна“ АД. По случая било образувано административнонаказателно производство. Получените от ищеца травми му предизвикали силни болки и страдания за продължителен период от време, довели до нарушаване на обичайния му ритъм на живот, не можел да ходи на работа и да се грижи за домакинството си. Изпитвал болки в гръдния кош и затруднено дишане, като и придвижването му било значително ограничено.
Случилото се провокирало емоционален стрес у пострадалия, характеризиращ се с нарушен сън и страх от превозни средства. Ищецът твърди, че бил неспособен да изпълнява трудовите си задължения за периода от 09.10.2023 г. до 07.11.2023 г.
Посочено е в исковата молба, че към датата на произшествието за причинилото вреда МПС е била сключена валидна застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество по застрахователна полица, валидна до 17.08.2024 г. Излага се, че пострадалият предявил писмена застрахователна претенция пред ответното дружество с вх. № 5773/24.11.2023 г., по която липсвало произнасяне от застрахователя. Моли съдът да постанови решение, с което да уважи предявените искове. Претендира разноски.
Ответникът ЗАД „ДАЛЛБОГГ: ЖИВОТ И ЗДРАВЕ“ АД е подал отговор на исковата молба, в който излага съображения за неоснователност на предявените искове. В евентуалност, намира предявения размер на исковата претенция за завишен. Твърди, че процесното ПТП не следвало да се вмени 2 във вина на водача на л. а. „Фолксваген Пасат“ рег. № ******. Счита, че последният не е нарушил правилата за движение по пътищата, като с навлизането си в пътното платно, където настъпил сблъсъкът с мотоциклета, целял да си осигури видимост, за да извърши безпрепятствено предприетата от него маневра. Същият не е заемал лентата за движение на мотоциклета и не е бил в движение към момента на настъпване на произшествието. Посочва като причина за настъпване на ПТП управлението на мотоциклета с превишена скорост от страна на ищеца. Твърди, че ищецът нарушил чл. 50а ЗДвП. В условията на евентуалност, сочи, че ПТП било случайно деяние по смисъла на чл. 15 НК с аргументи за неизбежност на вредоносния резултат, с оглед обстоятелствата около настъпването му. Наред с това се твърди, че не е налице причинно-следствена връзка между претендираните вреди и действията на водача на застрахования лек автомобил. Релевира възражение за съпричиняване от страна на пострадалия, като изброява, че ищецът не бил екипиран с предпазни средства при управлението на мотоциклета, че същият не притежавал необходимата категория за управление на мотоциклета.
Оспорва основателността и на акцесорната претенция за законна лихва.
Искането е за отхвърляне на предявените искове, а при евентуалност – да бъде присъден по-нисък размер от претендирания.
В срока по чл. 372, ал. 1 ГПК ищецът депозира допълнителна искова молба, с която се поддържа изложеното в първоначалната такава.
В срока по чл. 373, ал. 1 ГПК ответникът е депозирал допълнителен отговор на исковата молба, в който доразвива твърденията си в първоначалния отговор.
Подлежащи на доказване факти и доказателствената тежест за тях:
На основание чл. 146, ал. 1, т. 4 ГПК съдът приема за безспорни и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства:
1/ На 07.10.2023 г. в гр. Варна, на кръстовището между бул. „Трети март“ и бул. „Република“ е реализирано ПТП между И. Л. И. при управление на мотоциклет „Кавазаки“ с рег. № ****** и Й. И. М., управлявал л. а.
„Фолксваген Пасат“ рег. № ******, при което били нанесени телесни увреждания на ищеца.
2/ Наличието на валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност“ на л. а. „Фолксваген Пасат“, с рег. № ****** при ответната страна.
По правната квалификация (чл. 148, ал. 1, т. 2 ГПК):
Предявените от ищеца осъдителни искове за осъждане на ответника да заплати обезщетение за неимуществени вреди вследствие на настъпило ПТП с участието на застраховано при ответника лице следва да се квалифицират по чл. 432, ал. 1 КЗ, вр. чл. 429, ал. 3 КЗ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По доказателствената тежест (чл. 148, ал. 1, т. 5 ГПК) и попълването на делото с доказателства (чл. 146, ал. 2 ГПК):
3
На основание чл. 146 ГПК съдът указва на ищеца, че дължи доказване на твърдените от него факти и обстоятелства, от които извлича изгодни за себе си правни последици. В тази връзка, ищецът следва да установи конкретния механизъм на настъпване на ПТП от 07.10.2023 г., както и това, че същото е настъпило поради виновното поведение на водача на застрахованото при ответното дружество МПС. Следва при условията на пълно и главно доказване да установи характера, вида и интензитета на претърпените неимуществени вреди, причинени от нанесените телесни увреждания и проведеното след това лечение.
Ответникът следва да ангажира доказателства във връзка с наведените от него възражения, като докаже твърдението си, че така претендираното обезщетение е прекомерно завишено с оглед характера на вредите, както и че е налице съпричиняване от страна на ищеца, като установи неговото противоправно поведение, намиращо се в пряка причинно-следствена връзка с настъпилото ПТП. Следва да установи твърденията си, че ищецът е управлявал МПС с превишена скорост и предпазни средства към момента на ПТП и несъобразяване на поведението си с пътната обстановка и със способността си да управлява мотоциклета.
Страните са ангажирали допустими доказателствени средства за фактите, за които носят доказателствена тежест.
Адв. С.: Да се приемат доказателствата.
СЪДЪТ докладва, че е допуснал събирането като доказателства по делото на представените по делото писмени доказателства, като следва да бъдат приети представените с исковата молба писмени доказателства, поради което и
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателства по делото представените с исковата молба писмени документи, а именно заверени копия на: адвокатско пълномощно; констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 09.10.2023 г.; застрахователна претенция вх. № 5773 от 24.11.2023 г.; резултат от образно изследване : рентгенография на гръден кош и бял дроб от 07.10.2023 г. на И. Л.
И.; медицинско удостоверение № 1300/2023 г.; лист за преглед на пациент № 005843; болничен лист № Е20221719726, издаден на 09.10.2023 г.; болничен лист № Е20232944446 от 19.10.2023 г.; декларация за гражданско и материално състояние, във връзка с искане по чл.83, ал.2 ГПК от 20.01.2025 г.; трудов договор № 108/21.03.2023 г., ведно с допълнително споразумение към него от 16.09.2024 г.; удостоверение изх. № 33/17.12.2024 г. и справка застраховка гражданска отговорност към дата 07.10.2023 г. на ПС с № ******.
4
СЪДЪТ докладва постъпило с вх. № 18446 от 26.06.2025 г. заключение по допуснатата съдебно-психиатрична експертиза и констатира, че същото е депозирано в срока по чл. 199 от ГПК, доколкото заключението е постъпило по имейл в съда на 25.06.2025 г., поради което и е приложима нормата на чл.
62, ал. 2 от ГПК.
СЪДЪТ пристъпва към изслушване на допусната съдебнопсихиатрична експертиза и снема самоличността на вещото лице, както следва:
Т. К. А. – 63 г.; българка; български гражданин; неосъждана; без родство, дела и трудовоправни отношения със страните; предупредена за отговорността по чл.291 НК, след което същата обеща да даде незаинтересовано и безпристрастно заключение.
В. л. А.: Поддържам заключението. Представям справка-декларация.
Адв. С.: Нямам въпроси.
СЪДЪТ намира, че представеното и днес изслушано заключение на вещото лице следва да бъде прието и приобщено като доказателство по делото, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА като доказателство по делото днес изслушаното заключение на съдебно-психиатрична експертиза, ведно със справка-декларация на вещото лице.
ОПРЕДЕЛЯ окончателен размер на възнаграждението на вещото лице Т. А. в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, съобразно представената днес справка-декларация от вещото лице.
ДА СЕ ИЗПЛАТИ възнаграждение на вещото лице Т. А. в размер на 400.00 /четиристотин/ лева, платими от бюджета на съда (Изд. 1 бр. РКО – 400.00 лв. от бюджета на съда)