Решение № 654 от 05.11.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 654 гр. София, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мими Фурнаджиева

Членове:

Веска Райчева

Златина Рубиева при участието на секретаря Кристина Орл. Цветкова като разгледа докладваното от Златина Рубиева Касационно гражданско дело № 20248002101643 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 73, ал.4 ЗЧСИ.

Образувано е по жалба на министъра на правосъдието, чрез процесуалния му представител, срещу решение от 11.03.2024 г. на Дисциплинарната комисия към Камарата на частните съдебни изпълнители, постановено по дисциплинарно дело № 3/2023 г., с което е отхвърлено искането с изх. № 94-С-275/18.10.2022 г. на министъра на правосъдието за налагане на дисциплинарно наказание на частен съдебен изпълнител Н. К., рег. № 929, с район на действие Окръжен съд – Хасково.

В жалбата се сочи, че са налице основанията за ангажиране отговорността на ЧСИ, поради установени действия и бездействия в хода на принудителното изпълнение, сочещи виновно неизпълнение на задълженията по закон. В жалбата се поддържа наличието на нарушенията, за които е поискано образуването на дисциплинарното производство. Прави се искане решението на дисциплинарната комисия да бъде отменено като неправилно и на ЧСИ да бъде наложена глоба в максималния размер, предвиден в чл. 68, ал. 1, т. 2 ЗЧСИ. В съдебно заседание се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

Ответникът по жалбата Камара на частните съдебни изпълнители, чрез пълномощника, оспорва жалбата като неоснователна и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по жалбата ЧСИ Н. К., чрез процесуалния си представител, оспорва като 1 неоснователна подадената жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила.

Прави искане за присъждане на сторените разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.

Жалбата е депозирана в срока по чл. 73, ал. 2 ЗЧСИ, срещу подлежащ на обжалване акт, от легитимирана страна, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по основателността , съставът на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение взе предвид следното:

Производството пред дисциплинарната комисия е започнало по искане на министъра на правосъдието с твърдения за установени нарушения на ЧСИ по изп. д. № 1519/2016 г., обособени в шест точки. Основната част от нарушенията, групирани в точки от първа до четвърта, са свързани с извършената публична продан на имот с идентификатор № 7195.721.286.2.9, находящ се в [населено място]: твърди се нарушение на чл. 483 ГПК, тъй като съдебният изпълнител бил извършил опис на имота без да се увери дали същият е бил собственост на длъжника към деня на налагане на възбраната; в нарушение на чл. 449, ал. 2 ГПК ЧСИ е предприел действия по принудително изпълнение върху имота без да е наложил възбрана върху същия, както и е насрочил публична продан по отношение на имота, въпреки че наложената по делото възбрана е била върху гараж с площ 28 кв.м. с идентификатор № 7195.721.286.2.2, който е част от новообразувания имот, предмет на проданта, с площ 51 кв.м.; в нарушение на чл. 496, ал. 1 ГПК вр. чл. 449, ал. 2 ГПК вр. чл.

483 ГПК ЧСИ е издал постановление за възлагане за имота, предмет на проданта. В т. 5 от искането се сочи нарушение на чл. 101, ал. 1 вр. ал. 3 ГПК във връзка с действията на ЧСИ по изискване за представяне на оригинал от обезпечителна заповед, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по отношение на процесния имот. В т.6 от искането се твърди, че съдебният изпълнител е извършил нарушение на чл. 432, ал.1, т.1 от ГПК, тъй като е извършвал действия по изпълнителното дело по отношение на процесния имот, изразяващи се в провеждане на публична продан, обявяване на купувач и издаване на постановление за възлагане на процесния имот.

Дисциплинарната комисия при Камарата на ЧСИ е приела за установено от фактическа страна, че изпълнителното дело е било образувано на 26.07.2016 г. по молба на „Централна кооперативна банка“ АД. На 05.10.2020 г. взискателят е поискал да бъде наложена възбрана върху имоти, собственост на длъжника С. П. – самостоятелни обекти в сграда, представляващи жилище - апартамент с идентификатор № 7195.721.286.2.6 с площ от 96 кв.м. и гараж с идентификатор № 7195.721.286.2.2 с площ 28 кв.м. Възбраната е била вписана на 06.10.2020 г., като е бил насрочен опис за 26.10.2020 г. Впоследствие са били извършени множество действия, с оглед осъществяване на публичната продан, която е била насрочена за периода от 24.08.2021 г. до 24.09.2021 г. По молба на длъжника, адресирана до „ЦКБ“ АД, същият е поискал разсрочване на задължението му. На 21.09.2021 г. принудителното изпълнение спрямо имота е било спряно на основание чл. 454, ал. 1 ГПК.

Поради неизпълнение от страна на длъжника на погасителния план за доброволно погасяване на задължението му и по искане на взискателя на 08.03.2022 г. изпълнителното производство е било възобновено.

2

По делото са били приложени справки от Агенцията по вписванията и копия от документи за собственост, съгласно които имот с идентификатор № 7195.721.286.2.9, представляващ самостоятелен обект в сграда с предназначение „офис“ с площ 51 кв.м. и стар идентификатор № 7195.721.286.2.2, е прехвърлен на приобретателя Т. К.. По искане на ЧСИ по делото са били приобщени всички налични в АГКК документи във връзка с промяната на предназначението и преустройството на имот с идентификатор № 7195.721.286.2.2.

Съгласно тях предназначението на имота е било променено от „гараж“ на „адвокатска кантора“, като същият е бил преобразуван чрез обединяването му със съседни складови помещения, като новообразуваният имот е с площ 51 кв.м. Предвид установеното по изпълнителното дело са били извършени нов опис на новообразувания имот, вече с идентификатор № 7195.721.286.2.9, нова оценка и е била насрочена публична продан за периода от 08.08.2022 г. до 08.09.2022 г. С протокол от 09.09.2022 г. е бил обявен купувач от проданта, за който след внасянето на предложената от него цена е било издадено постановление за възлагане от 15.09.2022 г.

Междувременно е било установено, че преди изтичането на периода на проданта новият приобретател на имота със заявление от 05.09.2022г. е представил по делото препис от обезпечителна заповед № 18 от 01.09.2022 г., издадена по гр.д. № 2011/2022 г. по описа на Районен съд – Хасково, с която е допуснато обезпечение чрез спиране на изпълнението по отношение на недвижимия имот. С разпореждане от 05.09.2022 г. и на основание чл. 101 от ГПК съдебния изпълнител е дал указания за представяне на обезпечителната заповед в оригинал. Същото е било връчено на длъжника по делото С. П., посочен и като съдебен адресат на новия приобретател, на 07.09.2022 г., но не е установено указанията да са изпълнени. След постъпил на 21.09.2022 г. документ, именован „заявление“, ЧСИ с молба до държавен съдебен изпълнител при Районен съд – Хасково е изискал информация дали в информационната система на съда е наличен оригинал на обезпечителната заповед. На 23.09.2022 г. е постъпил отговор от ДСИ, с който уведомява, че действително е постъпила молба от Т. К. с приложена обезпечителна заповед № 18/01.09.2022 г., издадена по гр.д. № 2011/2022 г. на Районен съд- Хасково с искане да бъде образувано изпълнително дело. ДСИ е постановил отказ по молбата, който е бил обжалван от молителя, поради което оригиналът на обезпечителната заповед е бил изпратен на Окръжен съд – Хасково. С постановление от 23.09.2022 г. съдебен изпълнител Н. К. е разпоредила спиране на изпълнението спрямо процесния имот на основание чл. 432, ал. 1, т. 1 ГПК, за което страните са били уведомени.

При така установената фактическа обстановка, комисията е посочила, че от главно значение за дисциплинарното производство е въпросът дали наложената на 06.10.2020 г. възбрана върху описаните обекти, в т.ч. самостоятелен обект – гараж с идентификатор № 7195.721.286.2.2 с площ 28 к.м. разпростира действието си и върху новообразувания имот с идентификатор № 7195.721.286.2.9 с площ 51 кв.м. Допълнила е, че от представената по изпълнителното дело документация във връзка с извършените преустройства на гаража се установявало, че към него са усвоени прилежащите му складови помещения, които не са самостоятелни обособени обекти в сградата, нямат собствен идентификатор, а представляват обслужващи помещения. Обърнала е внимание и на обстоятелството, че в 3 скицата на новообразувания самостоятелен обект е посочено, че е със стар идентификатор № 7195.721.286.2.2, както и че границите му са идентични с тези на обекта преди преобразуването. В заключение е приела, че е налице промяна в площта и в предназначението на самостоятелния обект, но от фактическа страна е същият имот със същия вещен статут, поради което наложената от ЧСИ възбрана върху апартамента и гаража обхваща и „усвоеното“ към гаража „складово помещение“.

Дисциплинарната комисия е приела, че ЧСИ не е извършила нарушение и във връзка с представената обезпечителна заповед и направеното искане за спиране на делото. Посочила е, че доколкото обезпечителната заповед не е била представена в оригинал или като официален препис, ЧСИ е дала указания, а впоследствие и сама е изискала информация от ДСИ при Районен съд – Хасково, въз основа на която е спряла изпълнението. В заключение комисията е приела, че ЧСИ е спазила задълженията си и не е налице нарушение на процесуалния закон.

Според разпоредбата на чл. 73, ал. 1 ЗЧСИ решението може да се обжалва пред Върховния касационен съд поради неговата нищожност или недопустимост, поради нарушения на закона, съществени нарушения на процесуалните правила и явна несправедливост на наложеното дисциплинарно наказание.

Настоящият състав на Върховния касационен съд, Четвърто гражданско отделение, намира жалбата за неоснователна по следните съображения:

По отношение на извършената публична продан – нарушения по т. 1 – 4 от жалбата:

От приложеното копие на изпълнителното дело се установи, че първоначално по молба на взискателя е наложена възбрана върху следните имоти: 1. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 7195.721.286.2.6, представляващ жилище, с адрес [населено място], [улица], ет. 2, ап. 2, с площ 96 кв.м.; и 2. Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 7195.721.286.2.2, представляващ гараж с площ 28 кв.м. Със същата молба взискателят е поискал насочването на принудителното изпълнение към гаража чрез изнасянето му на публична продан. Съдебният изпълнител е предприел необходимите действия – извършен е опис и оценка на имота, след което е насрочена и самата публична продан. Същата не е била осъществена, тъй като преди изтичането на срока от длъжника е постъпила молба за разсрочване на задължението му на основание чл. 454, ал. 1 ГПК, която е била уважена и производството е било спряно. След възобновяването му, поради неспазване на изготвения погасителен план за задължението, ЧСИ е направил нова справка в имотния регистър към Агенцията по вписванията. От същата се установило, че докато изпълнителното дело е било спряно, длъжникът се е разпоредил със самостоятелен обект в сграда с идентификатор № *** /стар идентификатор № ***/ в полза на приобретателя Т. К..

Във връзка с установеното е изискан незаверен препис от нотариалния акт за разпоредителната сделка, схема на самостоятелния обект, както и служебно е приобщена към делото цялата документация, във връзка с промяната на предназначението и идентификатора на обекта. Видно от представената документация – проект за преустройство, разрешение за строеж № 360/27.09.2021 г., конструктивно становище и инвестиционен проект, обект на преустройството са съществуващ гараж и складови 4 помещения. След обединяването им за използване на помещението като офис – адвокатска кантора, имотът става с площ 51 кв.м. С нова призовка за принудително изпълнение с изх. № 22168/07.04.2022 г. длъжникът по делото е уведомен, че на 15.06.2022 г. ЧСИ ще пристъпи към изпълнение чрез извършване на опис и оценка на имот с идентификатор № ***. Видно от справките от имотния регистър, възбраната върху имотите жилище и гараж - е вписана на 06.10.2020 г., отново е вписана върху гаража на 23.11.2021 г. и действието е продължено с вписване на 16.12.2021 г. От данните по делото се установи, че след вписването на възбраната, на 22.02.2022 г. е вписана разпоредителната сделка между длъжника и Т. К..

Разпечатката съдържа 32 от 58 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4301da0-0ec2-4538-a43e-1e14e9460a5d