Решение № 323 от 14.11.2022, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 323 гр. Варна, 14.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Георги Йовчев

Членове:

Николина П. Дамянова

Диана Д. Митева при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско дело № 20223001000494 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх. № 16599/11.07.2022г. на П. И. С. от гр. Варна, представлявана от адв. Д. С. от АК – гр. София, и въззивна жалба вх. № 14173/15.06.2022г. на „ЗАД АРМЕЕЦ“ АД – гр. София, ЕИК 121076907, представлявано от юрк. Б.

Д., срещу решение № 177/10.05.2022г., постановено по т. д. № 509/2021г. по описа на Варненски окръжен съд.

С въззивна жалба вх. № 16599/11.07.2022г. се атакува решението на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявен от П. И. С. осъдителен иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, за осъждане на ответника „ЗАД „Армеец“ АД да заплати сумата 140 000лв., представляваща разликата над присъдената сума от 360 000лв. до 500 000лв., претендирана като обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се във физически и душевни болки и страдания вследствие ампутация на лявата ръка на ниво между раменната и лакътната става в резултат от ПТП, настъпило на 27.04.2020г. в гр. Варна, виновно причинено от Г. И. Д. като водач на автобус „Соларис Урбино“ с peг. № В8702НХ, със задължителна 1 застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите съгласно полица № BG/11/119002633076, издадена от „ЗАД „Армеец“ АД, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенцията – 07.12.2020г., до окончателното изплащане на присъдената сума. Искането към въззивния съд е за отмяна на решението в обжалваната отхвърлителна част и уважаване на иска за обезщетяване на неимуществени вреди изцяло в предявения размер.

Въззивна жалба вх. № 14173/15.06.2022г., подадена от ответника в първоинстанционното производство – „ЗАД „Армеец“ АД, е насочена срещу цялата осъдителна част на решението с твърдения, че в противоречие с процесуалните правила за доказване на иска, първоинстанционният съд е приел за доказана вината на застрахования водач Г. И. Д. за настъпване на ПТП, както и претенцията на имуществени вреди, като се иска отхвърляне на иска изцяло. В евентуалност, са направени оплаквания са за нарушение на закона - чл. 52 ЗЗД, по съображения, че присъденото обезщетение е необосновано завишено и несъответно по размер на присъжданите в подобни случаи обезщетения за неимуществени вреди. Според пълномощника на жалбоподателя конкретните икономически условия и съответните нива на застрахователно покритие към датата на ПТП, които не са посочени в ППВС № 4/1968г., са „ напълно ирелевантни“ към размера на обезщетението за неимуществени вреди. Поддържа се и възражението по чл. 51, ал. 2 ЗЗД, за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалото лице поне в размер на 50%, като се оспорва правилността на извода на окръжния съд за липса на съпричиняване. Претендират се разноски за двете инстанции.

Процесуалните представители на страните са депозирали отговори в сроковете по чл. 263, ал. 1 от ГПК, в които е изразено становище за неоснователност на жалба на насрещната страна, с подробно изложени доводи и съображения.

Жалбите са подадени в срок, от легитимирани лица, чрез надлежно упълномощени процесуални представители, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при наличие на правен интерес от обжалването в съответните части съобразно процесуалните качества на жалбоподателите, и са процесуално допустими.

За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:

2

Варненският окръжен съд е бил сезиран с обективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, предявени от П. И. С. от гр. Варна срещу „ЗАД „Армеец“ АД - гр. София, с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, за присъждане на обезщетения за имуществени вреди в размер на 400 000 лв. и за имуществени вреди в размер на 1 526.43лв., претърпени от ищцата вследствие на посоченото по–горе застрахователно събитие, ведно със законната лихва считано от датата на предявяване на застрахователната претенцията – 07.12.2020 година, до окончателното изплащане на сумите. В хода на първоинстанционното производство е поискано и допуснато изменение размера на иска за неимуществени вреди, като същият е увеличен от 400 000 лв. на 500 000 лв.

Решението на ОС–гр. Варна, с което осъдителният иск за неимуществени вреди е частично уважен, а искът за обезщетяване на имуществени вреди - уважен изцяло, е валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на предоставената му правораздавателна власт и компетентност, и съдържащо реквизитите по чл. 236 ГПК. Същото е допустимо, тъй като са налице всички предвидени от закона предпоставки и липсват процесуални пречки за възникване и надлежно упражняване на правото на иск. Съобразно обстоятелствата, посочени в исковата молба и отправеното до съда искане, спорът е правилно квалифициран. За процесните отношения е приложим КЗ, в сила от 01.01.2016г.

Предвид указанията по приложение на процесуалния закон по т. 1 от ТР № 1/09.12.2013г. по т. д. № 1/2013г. на ВКС, ОСГТК, във връзка с чл. 269, ал. 1 ГПК, извън задължението за служебно произнасяне по валидността и допустимостта на решението и проверката за правилност относно допуснати нарушения на императивни материалноправни норми от първата инстанция, въззивният съд е ограничен по останалите въпроси от посоченото в жалбата.

Не се спори между страните и се установява от представените писмени доказателства наличието на валидно застрахователно правоотношение по застраховка „ГО на автомобилистите” за увреждащия автобус, сключено със застрахователното дружество, привлечено като ответник, по застрахователна полица № BG/11/ 119002633076, както и че на 07.12.2020г. застрахователят „ЗАД „Армеец“ АД е получил предявеното от ищцата заявление - претенция 3 вх. № Л - 13924/07.12.2020г. за заплащане на застрахователни обезщетения във връзка с процесното застрахователно събитие, в размерите, заявени в исковото производство. По тази претенция, по която „ЗАД „Армеец“ АД е образувало щета № 10020100102949Н, е отказано изплащане на застрахователно обезщетение, с писмо изх. № 10021-ИЗ-511 /05.03.2021г., по съображения, че от представената от пострадалото лице документация не се установяват по безспорен начин твърдените вреди, както и основателността на претенциите.

Още преди подаването на исковата молба от 30.07.2021г., с определение от 15.03.2021г. по НОХД № 365/2021 г. по описа на РС– Варна, на основание чл. 384 вр. чл. 382, ал. 7 НПК е одобрено постигнатото споразумение между ВРП и Г. И. Д. - водач на застрахования увреждащ автобус, по силата на което подсъдимият е признат за виновен за това, че на 27.04.2020г. в гр. Варна, при управлението на моторно превозно средство – автобус „Соларис Урбино“ с peг. № В 8702 НХ, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно разпоредбите на чл. 5, ал. 2, т. 1 от Закона за движението по пътищата, чл. 20, ал. 2 от ЗДвП, чл. 25, ал. 1 от ЗДвП и чл. 42, ал. 2, т. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил на П. И. С. тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на ляв горен крайник.

На основание чл. 300 ГПК във вр. чл. 413, ал. 2 и ал. 3 НПК, след влизане в сила на определението за одобряване на споразумението, което има последиците на влязла в сила присъда - чл. 383, ал. 1 НПК, въпросите относно извършване на деянието, неговата противоправност и виновността на водача на застрахования увреждащ автобус, за причиняване на процесното ПТП, от което са настъпили вреди за ищцата– тежка телесна повреда, изразяваща се в загуба на ляв горен крайник, не могат да бъдат преразглеждани и следва да се възприемат от съда, разглеждащ гражданскоправните последици от деянието. Това се отнася до всички елементи на деянието, включени във фактическия състав на престъплението.

Въпреки законовата забрана за пререшаване на посочените въпроси, разрешени от наказателния съд, не само в отговорите и по същество в първоинстанционното производство, но и във въззивното производство представителят на застрахователя, който несъмнено е с юридическо образование, продължава да оспорва вината на застрахования водач за 4 настъпване на ПТП, причиняването на вреди на пострадалото лице и др. елементи от фактическия състав на деликта, въпреки изричните указания в доклад по делото, че това са въпроси, които гражданският съд не може да преразглежда по силата на разпоредбата на чл. 300 от ГПК и е изключена преценката на доказателства относно факти, чието осъществяване е установено от наказателния съд. Посоченото процесуално поведение би могло да се квалифицира като хипотеза на нарушаване на задължението по чл. 3 от ГПК за добросъвестно упражняване на процесуални права при съобразяване на добрите нрави, тъй като при концентриране на спора само по допустимите спорни въпроси относно справедливия размер за обезщетяване на неимуществени вреди, причиняването на които именно от застрахования водач е установено от наказателния съд, и наличие и не на основание за приложение на чл. 51, ал. 2 ГПК, пострадалото лице би могло да получи преди приключване на въззивното производство поне част от застрахователното обезщетение за неимуществени вреди, което му се дължи.

Съставът на ВнАпС намира, че възприетата от окръжния съд фактическа обстановка относно получените от ищцата телесни увреждания, вида и интензитета на претърпените болки, страдания и други негативни преживявания, е резултат от правилна съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства, обсъдени по съответните правила на ГПК. Безспорно е установено от медицинската документация и заключението на назначената от първоинстанционния съд комплексна съдебно – медицинска и психиатрична експертиза, изготвена от вещи лица с необходимите специалност и квалификация за изпълнение на задачите, които ясно и подробно са мотивирали становищата си по начин, който да убеди съда в тяхната правилност и в липсата на пречки за възприемането на заключението изцяло, се установява, че в резултат на пътнотранспортното произшествие на 27.04.2020г. ищцата П. И. С. получила конквасация (размачкване) на левия горен крайник в областта на лявата лакътна става и лявата предмишница с тежко увреждане на меките тъкани на крайника – кожа, подкожие, съдове, мускули, нерви и сухожилия. В резултат на тежката травма и поради невъзможност за възстановяване на кръвообращението на крайника се е наложило извършване на ампутация на ниво долна трета на лява мишница. В резултат на разкъсването на кръвоносните съдове на левия горен крайник е настъпила значителна кръвозагуба с развитие на 5 следкръвоизливна анемия, обусловила разстройство на здравето, временно опасно за живота. Ищцата е изпитвала силни болки непосредствено след претърпения инцидент във връзка с множеството увредени меки тъкани на левия горен крайник. След провеждане на ампутацията на крайника, изпитвала болки в областта на ампутационната зона, както и т. нар.

„фантомни болки“ в крайника, характерни за следоперативния период, които обикновено имат по-голяма продължителност, а биха могли да останат завинаги. Болките са били с голям интензитет след инцидента и с напредване на оздравителния процес са намалявали по сила. Оздравителният период след проведената ампутация е в рамките на около 1.5 - 2 месеца. Лечението на пострадалата е било правилно, адекватно проведено и е предотвратило настъпване на тежки усложнения на травмата в резултат на ПТП. Предвид тежките увреждания на кръвоносни съдове, липсата на кръвоснабдяване на тъканите на предмишницата и дланта, възстановяването на крайника е било невъзможно, ампутирането му е предотвратило некроза и инфекция, които биха могли да са с фатален изход.

Според експертите, без значение дали увредената ръка е доминантна, загубата на горен крайник води до тежко нарушение на възможностите пострадалото лице да изпълнява ежедневните и трудовите си задължения, да извършва пълноценно дейности, свързани с използването на двете си ръце.