Решение № 3 от 20.02.2025, Районен съд - Чепеларе

РЕШЕНИЕ

№3 гр. Чепеларе, 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЧЕПЕЛАРЕ в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Славка Гемишева при участието на секретаря Емилия Сивенова като разгледа докладваното от Славка Гемишева Административно наказателно дело № 20255450200001 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Обжалван е Електронен фиш серия К №8448210, издаден от ОД на МВР – Смолян, с който на И. М. М. с ЕГН **********, на основание чл.189, ал.4, вр. с чл.182, ал.2, т.4 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание глоба в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.21, ал.2 вр. с ал.1 от ЗДвП.

В подадената жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на издадения електронен фиш, като се навеждат доводи за нарушения на материалния и процесуалния закон. Поддържа се, че нарушенията в хипотезата на чл.189, ал.4 от ЗДвП не могат да се установяват и заснемат с автоматизирано техническо средство, представляващо мобилна система за видеоконтрол, както е било в случая. Използването на такъв вид автоматизирано техническо средство изключва отсъствието на контролните органи на мястото, където се извършва и установява нарушението, т.е. при използване на мобилните системи е задължително присъствието на контролен орган и заснетите и установени с такива системи нарушения не могат да се отнесат към тези, за които разпоредбата на чл.189, ал.4 от ЗДвП предвижда издаването на електронен фиш. Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакувания електронен фиш.

Жалбоподателят И. М. М. редовно призована, не се явява и не изпраща представител в съдебно заседание. По делото е постъпила писмена молба от 1 упълномощеният от нея адв.С. П. - АК Пловдив, в която са изложени съображения за недоказаност на нарушението, за което е ангажирана отговорността на жалбоподателката. Сочи се, че на мястото на нарушението, което е посочено в електронния фиш не е действало посоченото ограничение на скоростта. Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна – ОД на МВР – Смолян, редовно призована, не изпраща представител. По делото е постъпило писмено становище от представляващия страната гл. юрисконсулт К.В., в което са изложени съображения за правилност и законосъобразност на електронния фиш и моли същият да бъде потвърден, като се претендират и разноски по делото за осъществена юрисконсултска защита. В условията на евентуалност е направено възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за установена следната фактическа обстановка:

На жалбоподателя И.М.М. е издаден електронен фиш за нарушение, извършено на 20.10.2023 год. в 17,07 часа на път II-86 при км 63+280, извън населено място /кръстовище за с.Забърдо/, в който участък е въведено ограничение на скоростта от 50 км./ч. с пътен знак B26, поставен на 63+100 км. Отделно в електронния фиш е посочено, че нарушението е установено на път II-86, 63+150, като същото е установено и заснето с автоматизирано техническо средство за контрол на скоростта №TFR1-M 617, превишаване на разрешената скорост извън населено място с 31 км/ч. при управление на МПС лек автомобил „Пежо 407” с рег. № ******. Автомобилът се е движил с измерена скорост от 84 км/ч., но след приспаднат толеранс от минус 3 км/ч. за установена била приета скоростта от 81 км/ч. при въведено ограничение на скоростта с пътен знак В26 от 50 км/ч. Установено било, че горепосоченото МПС е собственост на жалбоподателя И.М.М. и И.Ж.М..

Констатираното нарушение е подведено под материалната норма по чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП и на основание чл. 189, ал.4, вр. чл. 182, ал.2, т.4 от ЗДвП на М. е наложена глоба в размер на 300 лева.

Тази фактическа обстановка се установява по безспорен начин от писмените доказателства по делото - ел. фиш, справка от АИС АНД за дата на връчване на ел. фиш, удостоверение за одобрен тип средство за измерване, протокол за използване на АТСС, протокол от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR – 1M, техническо описание и инструкция за експлоатация на мобилната система за видеоконтрол TFR – 1M, снимка на разположението на процесното АТСС, справка в централната база на КАТ за собственост на МПС-то, справка нарушител - водач, писмо от ОПУ – Смолян, ведно с извадка от плана за организация на движението в участъка на нарушението, както и снимков материал на процесното МПС /2бр./, като последното, съгласно чл.189, ал.15 от ЗДвП се ползва с доказателствена сила. Съдът възприема и кредитира посочените доказателства като обективни и непротиворечиви, 2 служещи за установяване на обективната истина.

От приобщената по делото извадка от план за организация на движението от Проект „България – Транзитни пътища V”, Лот 14

Рехабилитация на път II – 86 “Асеновград – Смолян“ се установява, че пътен знак В26 (70) е поставен при км 63+107, а пътен знак В26 (50) е поставен при км 63+180 по направлението Пловдив – Смолян.

В приложения към делото протокол с рег. №373р-10711/23.10.2023 год. е посочено, че АТСС TFR1-M №617 е използвано на 20.10.2023 год. на място за контрол - път II – 86, км 63+280 на кръстовище с.Забърдо с посока на движение на контролиращите МПС от гр.Пловдив към гр.Смолян. В пътния участък е въведено ограничение на скоростта до 50 км./ч. като разстоянието до пътния знак с въведено ограничение до АТСС е 150 м.

При така установените фактически положения, съдът направи следните правни изводи:

Жалбата е подадена в предвидения от закона срок, от лице, което има правен интерес да обжалва, предвид което е допустима. Разгледана по същество, е основателна.

Обжалваният електронен фиш е издаден по отношение на И.М.М., в качеството на собственик на процесният автомобил към момента на нарушението по смисъла на чл.188, ал.1 от ЗДвП. Действително в изготвената справка за собственост е видно, че жалбоподателят не е единствен собственик на автомобила, но същата не се е възползвала от възможността по чл.189, ал.5 от ЗДвП и не е предоставила в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за друго лице, което евентуално да е извършило нарушението, поради което настоящия състав приема, че правилно електронния фиш е издаден на нейно име.

Според чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, при нарушение, установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на нарушител за налагане на глоба в размер, определен за съответното нарушение. Електронният фиш съдържа данни за: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Образецът на електронния фиш се утвърждава от министъра на вътрешните работи.

В Тълкувателно решение № 1 от 26.02.2014г., постановено по т.д. № 1 по описа на Върховния административен съд за 2013 г. е пояснено, че „… електронният фиш е своеобразен властнически акт с установителни и санкционни функции. Той се приравнява едновременно към АУАН и НП, но 3 само по отношение на правното му действие (съгласно чл. 189, ал. 11 ЗДвП), не и по форма, съдържание, реквизити и процедура по издаване. От това следва, че изискванията за форма, съдържание, реквизити и ред за издаване на АУАН и НП, сравнително подробно регламентирани в ЗАНН, са неприложими по отношение на електронния фиш. Относно формата на електронния фиш следва да се приемат за задължителни само посочените в чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП. Електронният фиш се издава след протичане на съкратено производство, което с оглед ускорената процедура няма състезателен характер, като изразът „в отсъствие на контролен орган и на нарушител” по чл. 189, ал. 4, изр. 2 ЗДвП се отнася до издаването на електронния фиш. При електронния фиш са силно стеснени възможностите за защита на собственика на МПС, респективно лицето, посочено от собственика като нарушител. От гледна точка на адресатите електронният фиш е акт със санкционно значение, поради което като вид държавна принуда чрез него се налагат неблагоприятни последици на адресата от имуществен характер. С оглед на тази своя характеристика при издаването на електронния фиш следва да намери проява общият принцип, че административнонаказателната отговорност не може да бъде обоснована чрез разширителното тълкуване или чрез тълкуване по аналогия (чл. 46, ал. 3 от Закона за нормативните актове)…“.

Сиреч, електронният фиш е властнически акт, посредством който се осъществява административнонаказателната отговорност на конкретния правен субект. Относно неговата форма, съдържание и реквизити са установени нарочни, специални правила, които именно с оглед характеристиката му на акт, с който се осъществява юридическа отговорност, не могат да бъдат тълкувани и прилагани разширително.

В случая, в съответствие с горните изисквания на чл.189, ал.4 от ЗДвП, в издаденият електронен фиш са посочени: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението /ОД на МВР-Смолян/, точните дата и час на извършване на нарушението /20.10.2023 год. в 17,07 часа/, регистрационният номер на моторното превозно средство /рег. № ******/, собственикът, на когото е регистрирано превозното средство /жалбоподателят И. М. М./, описание на нарушението /извършено нарушение за скорост/, нарушената разпоредба /чл.21, ал.2, вр. ал.1 от ЗДвП/, размерът на глобата /300 лева/, срокът, сметката и мястото на доброволното й заплащане /14-дневен срок в БНБ по указаната сметка на името на отбелязания фонд/.

В издадения електронен фиш обаче не е посочено ясно и недвусмислено мястото на извършеното нарушение. Първо се сочи, че е извършено на път II86 при км 63+280 /извън населено място/, а след това се сочи, че нарушението е установено на път II-86 при км 63+150. В електронния фиш не е посочена посоката на движение на автомобила на жалбоподателката, но е посочена посоката в която е насочено техническото средство, от което може да се изведе извод, че са заснемани автомобили с движение от гр.Пловдив към гр.Смолян. Точното място на извършване на нарушението и посоката на 4 движение на автомобила са все обстоятелства от съществено значение за преценката за наличието на съставомерно от обективна страна нарушение, доколкото се твърди, че в участъка е въведено ограничение на скоростта.

От приложената по делото извадка от план за организация на движението в този пътен участък се установява, че при км.63+280 е действало ограничение на скоростта до 50 км./ч., въведен с пътен знак В26, поставен при км.63+180, а при км.63+150 е действало ограничение на скоростта до 70 км./ч., въведен с пътен знак В26, поставен при км.63+107, с направление Пловдив – Смолян. И двата пътни знака ограничаващи скоростта в пътния участък се намират на различни от посоченото в електронния фиш място. В електронния фиш се твърди, че с пътен знак В26, разположен на км 63+100 е въведено ограничение на скоростта до 50 км./ч., което фактически не отговаря на действителното разположение на пътните знаци в участъка. Въпреки неправилно да е посочено мястото на поставения знак В26, с който се въвежда ограничение на скоростта до 50 км/ч., би могло да се приеме, че нарушението е извършено само ако мястото на нарушението е категорично установено и е безспорно, че е след пътния знак и в периметъра на неговото действие на въведеното ограничение.

Доколкото в електронния фиш са посочени две различни места на нарушението, в които са действали различни ограничения на скоростта, то съдът не може да прецени дали мястото на нарушението е в участък с въведено ограничение на скоростта до 50 км./ч., или е било в участък с ограничение на скоростта до 70 км./ч., съответно дали се касае за превишаване на скоростта с 31 км./ч. или с 11 км./ч. В случай, че нарушението е извършено при км. 63+150, както се сочи в електронния фиш, където ограничението е до 70 км./ч., то превишаването на разрешената скорост ще бъде с 11 км./ч., а не с 31 км./ч., а приложимата в тези случаи санкционна норма следва да бъде по чл.189, ал.4 във вр. с чл.182, ал.2, т.2 от ЗДВП, която предвижда различен размер на глобата - в размер на 50 лева.