Решение № 16438 от 03.09.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16438 гр. София, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ при участието на секретаря КРИСТИН ЮЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20251110128465 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е Глава XIII ГПК (Общ исков процес)

Производството е образувано по искова молба с вх. № 173357/19.06.2024 г . от ******, ЕИК: *********, със седалище и адрес: ********, представлявано от М. Н. Д. срещу , ЕГН **********, ********* с имейл адрес: * *********, тел.:+******, с която е предявен осъдителен иск с правна квалификация чл.55, ал.1, предл. 3 ЗЗД з а сумата 1730.00 /хиляда седемстотин и тридесет/ лева, представляваща получена от ответника и подлежаща на връщане сума въз основа на развален договор за покупкопродажба № 1552 от 26.06.2024г. за мобилен телефон (смартфон) Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c IMEI *********, ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба (19.05.2025г.) до окончателното заплащане на сумата по иска.

В исковата молба се твърди, че на 26.06.2024 г. между страните бил сключен Договор за покупко-продажба № 1552, по който ищецът имал качеството на купувач, а ответникът имал качеството на продавач, по силата на който продавачът се е задължил да прехвърли в полза на купувача правото на собственост върху употребяван мобилен телефон (смартфон) Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c IMEI *********. Твърди, че задължение на ответника по договора било да прехвърли собствеността върху телефона и да 1 осигури неговата безпрепятствена употреба или последваща продажба, а задължение на ищеца било да заплати продажна цена в размер на 1 730.00 лева, която сума ищецът заплатил на 27.06.2024 г. Съгласно клаузата на чл.

8.2. от договора, ответникът се задължил да носи отговорност, в случай че трети лица имат право на собственост или други върху телефона, които могат да се противопоставят на ищеца, както и при наличие на други обективни пречки за прехвърляне на правото на собственост върху телефона и неговата последваща употреба и/или препродажба.

На 09.07.2024 г. ищецът сключил договор за покупко – продажба за посочения мобилен телефон Iphone 15 Pro Max, 256 GM, цвят Blue Titanium, c IMEI *********, с трето за спора лице - К. П. П., ЕГН **********, за сумата от 1859.00 лева, за която сума била издадена фактура № 0000005518/09.07.2024 г.

На 24.02.2025 г. К. П. П. предал закупения от ищеца телефон на Й. А. младши разследващ полицай при 04 РУ – СДВР във връзка с образувано и висящо към подаване на исковата молба досъдебно производство № 377/2024 г. по описа на 05 РУ - гр. Пловдив, образувано за престъпление с правна квалификация по чл. 206 НК (обсебване).

Ищецът предоставил на лицето К. П. П. друг употребяван мобилен телефон с със сходни технически характеристики, стойност и състояние Iphone 15 Pro Max, 256 GB, цвят Blue Titanium, c IMEI ***** на стойност 1859.00 лева. За извършената рекламация по предходния договор за продажба с К. П. П. бил съставен констативен протокол от 27.02.2025 г.

Излага, че доколкото фактът, че телефонът е предмет на престъпление, препятства неговата нормална употреба, поради което от страна на ответника е налице неизпълнение на задължение по договора от 26.06.2024г., което се изразявало в обстоятелството, че последният е поел задължение по чл. 8.2. от договора да носи отговорност, в случай че има обективни пречки, които водят до препятстване на употребата на телефона от страна на ищеца или трето лице, което го е придобило от него.

Ищецът провел множество разговори с ответника с искания за връщане на заплатената сума по първия договор за продажба, както и на 28.04.2025 г. на посочената от ответника в договора електронна поща за кореспонденция ищецът отправил волеизявление за разваляне на договора и за връщане на заплатената продажна цена, като в предоставения от ищеца срок от 5 (пет) работни дни ответникът не възстановил продажната цена по сключения с ищеца договор. Ищецът поддържа, че е развалил валидно договора от 26.06.2024г.с отправеното волеизявление по електронна поща, евентуално с депозиране на исковата молба, която има функция на уведомление за разваляне.

Моли съда да уважи иска. Претендира разноски в производството.

.

В срока по чл.131 ГПК, ответникът подава отговор. Признава, че е 2 продал вещта си на ищеца. Признава, че е имало сключен договор с ищеца за продажба на вещ. Твърди, че договорът не е развален. Твърди, че ищецът не притежава собствеността върху вещта, тъй като също я продал, поради което не може да развали договора. Посочва, че ищецът не се позовава, че вторият продавач е развалил договора с него. Твърди, че вещта е взета като веществено доказателства по досъдебно производство. Твърди, че след като няма произнасяне на съда досежно собствеността на вещта, то няма основание за разваляне на договора (евикция). Едва след евикцията, отстраняването от вещта, то са налице предпоставките за разваляне на договора.

Моли съда да отхвърли исковата претенция.

В открито съдебно заседание (о.с.з.), управителят на ищцовото дружество се явява лично и чрез процесуални представители. Поддържа иска.

Моли съда да ги уважи. Твърди, че ищецът е бил изрядна страна по договора за покупко-продажба, като ответникът не е изпълнил задълженията и телефонът, който го е продал е обект на престъпление. Това възпрепятствало неговата нормална употреба и представлява неизпълнение на сключения договор. Твърди, че договорът е надлежно развален и получената цена подлежи на връщане. Претендира разноски. Представя списък по чл.50 ГПК.

Ответникът се явява лично в о.с.з. Моли съда да отхвърли иска.

Поддържа отговора на исковата молба. Твърди, че няма доказателства какво ще се случи с телефона, защото е обект на разследване. Няма доказателства дали е върнат и кому принадлежи собствеността.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е редовна.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235 ГПК приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По валидността и допустимостта на производството

Съдът приема, че исковата молба, инициирала настоящото 3 производство, е редовна, от надлежно легитимирана страна. Заплатена е необходимата държавна такса. Следователно исковата молба е редовна и следва да бъде разгледана.

Налице са всички положителни и липсват всички отрицателни процесуални предпоставки във връзка със съществуването и надлежното упражняване правото на иск при разглеждане на настоящото производство, които обуславят неговата допустимост. Правото на иск е надлежно упражнено, поради което производството е допустимо. Съдът дължи произнасяне по същество на спора.

По основателността на иска

С определение № 29680/11.07.2025 г., съдът е отделил спорни и безспорни факти и обстоятелства, както и какво следва да бъде доказано за уважаване, респективно за отхвърляне на исковата претенция (л. 40-44 от делото), поради което с цел процесуална икономия, съдът не приема за нужда да го повтаря в решението по същество.

Не е спорно, че страните са сключили договор за покупко-продажба на 26.06.2024 г., съгласно който ответникът продава на ищеца процесния телефон, за чиято индивидуализацията страните не спорят. Не се спори, че ответникът е предал фактическата власт по смисъла на чл.187 ЗЗД върху вещта е предадена на ищеца (л.8-9 от делото).

Не е спорно, че съгласно чл.8.2 от договора продавачът носи безсрочна отговорност, в случай че трети лица имат право на собственост или други права върху устройството, които могат да се противопоставят на купувача, както и при наличие на други обективни пречки за прехвърляне правото на собственост върху устройствата и неговата последваща употреба и/или препродажба (л.9 от делото).

Съгласно чл.11 от договора страните са се съгласили, че комуникацията по електронна поща също е валидна (л.9 от делото).

Не е спорно, че ищецът е заплатил на ответника продажната цена в размер на 1 730.00 лева на 27.06.2024 г. по банков път (л.10 от делото).

Не е спорно, че на 09.07.2024 г. тази вещ е продадена от ищеца (купувач по първия договор) на трето за делото лице, а именно К. П. П..

Н а 24.02.2025 г. К. П. П. е предал доброволно на разследващите органи процесния телефон като веществено доказателство предмет на престъпление „обсебване“, за което е образувано ДП 377/2024 г. по описа на 05 РУ – Пловдив (л.12-13 от делото).

Не е спорно, че на 27.02.2025 г. ищецът и третото по делото лице К. П. П. са съставили констативен протокол за релацията по договора за продажба, а ищецът заменя процесния телефон с друг употребяват телефон, като за сметка на това третото по делото лице не дължи заплащането на допълнителна цена за придобиване на употребявания телефон. Заменянето е станало въз основа на констативен протокол, тъй като вторият купувач е лишен от възможносттта да ползва по предназначение телефона, поради което с тази замяна е извършена рекламация (л.14-15 от делото).

Не е спорно, че на 28.04.2025 г. ищецът е изпратил на ответника уведомление за прекратяване на договора за продажба, сключен с ответника на имейл********* (л.16 от делото).

Страните спорят дали е прекратен договора между ищеца и ответника. Дали са налице предпоставките за прекратяване, както и дали може да се прекрати с ИМ. Страните спорят дали ответникът е получил уведомлението за прекратяване.

4

По делото е разпитан свид. Й., който е служил при ищцовото дружество. От неговите показания се установи, че дейността на ищеца е да купува стари телефони и след това да ги преподава. При получаване на телефона извършват външен оглед на него, както и неговото техническо състояние. Извършили проверка в черни списъци дали телефонът не е обявен за откраднат и установили, че не е. Свидетелства, че не е присъствал при продажбата на телефона от ответника. Установява факти и обстоятелства, които са досежно процеса на сключване на продажби. От тях се установи, че механизма на сключване на договори, какви действия се извършват, включително и за процесния. Установи се, че по втората продажба, телефонът е предаден на органите на ДП (л.64-65 от делото).

По реда на чл.176 ГПК управителят на ищцовото дружество дава обяснения.

Същият установява, че ищцовото дружество се занимава с купуване на стари телефони от ФЛ и последващо препродаване. Твърди, че ответникът признал, че е закупил телефона от друго лице и имал задължения ответникът да провери произхода на устройството.

Установява, че прави проверка за телефоните в черни списъци, интернет платофрми, които не са официални. Те се подават от телекомите и други институции, и дават информация дали телефонът е изгубен, откраднат, спряна е да се плаща вноска по него или друго (л.65 от делото).

По реда на чл.176 ГПК ответникът дава лични обяснения, поддържа това, което е написал (л.65 от делото)..

Съдът кредитира показанията и обясненията на страните в частта, с която се установява механизма на сключване на договора, както и дейността на ищцовото дружество.

В останалата част показанията и обясненията съдът не кредитира, защото не са относими и не съответстват на императивни правни норми и по доказателствата по делото.