Решение № 4498 от 12.12.2025, Районен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 4498 гр. Варна, 12.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Давидова Янева при участието на секретаря Светлана Ст. Георгиева като разгледа докладваното от Магдалена Давидова Янева Гражданско дело № 20253110100145 по описа за 2025 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 200, ал. 1 КТ.

Ищецът М. П. Д. твърди, че по време на изпълнение на служебните си задължения като шофьор товарен автомобил в Испания, докато обслужвал камиона, слизайки от ремаркето, невехнал десния си глезен и получил разтягане на ставни връзки, довело до временна неработоспособност. За настъпилата злополука твърди, че е уведомил работодателя си на следващия ден, тъй като предположил, че болката ще отшуми, но травмата се усложнила. Твърди, че изпитвал остра болка в крака, не можел да шофира с травмирания крак, който отекъл в глезена и посинял. Болката била постоянна и силна. Не можел да спи. Излага, че работодателят настоял товарът да се разтовари, тъй като бил спешен, независимо от травмата. Прибрал се в България след седем дни, като през този период, по настояване на работодателя, бил принуден да шофира.

След пристигането си в страната сочи, че потърсил медицинска помощ, като бил установен характера на травмата. Било предписано носенето на ортеза, която ползвал около месец и половина. Ползвал и репарил гел за мазане за около един месец. Пиел и обезболяващи около седмица и половина. В период около един месец изпитвал постоянни болки, не можел да стъпи на крака си, трудно се предвижвал, лежал постоянно с вдигнат крак, за да не отича. Тъй като не можел да извършва обичайки си битови ангажименти, бил обгрижван от близки. Наред с това твърди, че изпитвал притеснения, че травмата може да остане за постоянно и няма да може да работи. Ползвал бастун за период от два месеца.

Твърди, че болките започнали да отшумяват след 40 дни, но до края на ползвания отпуск 1 поради временна неработоспособност от 64 дни и понастоящем не е възстановен напълно.

Твърди, че все още изпитва болки в травмирания крайник, когато го натовари. Има ограничения в движението на десния глезен, който не е така подвижен като левия. Изпитва болки и когато обува обувка на травмирания крайник. Такива изпитна и при шофиране, както и когато се изкачва по стъпала или се придвижва по наклонен терен.

Твърди, че претърпяната злополука е призната за трудова с разпореждане № 5104-0375 от 16.04.2024г. на ТД на НОИ.

С оглед горното и сезира съда с искане за осъждане на ответното дружество да му заплати сумата от 10 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в търпени болки и страдания в резултат на увреждането от трудовата злополука, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 18.03.2024г., до окончателното му изплащане, както и сумата от 155 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, изразяващи се в заплатен медицински преглед на 28.03.2024г., ведно със законната лихва от датата на разхода до окончателното изплащане на сумата. Претендира и сторените по делото разноски, в това число и адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по реда на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА.

В срока по чл. 131 ГПК, ответното дружество „Прима-91” ЕООД, депозира отговор на исковата молба, в който изразява становище за неоснователност на иска. Не оспорва, че ищецът е бил в трудово правоотношение с дружеството за длъжността „шофьор товарен автомобил (международни превози)“, възникнало въз основа на трудов договор № 70/30.05.2023г., като при възникването му на ищеца е проведен начален инструктаж по безопасност и здраве. Излага, че със заповед № 0263/05.03.2024г. М. Д. е командирован в Германия за 90 дни, считано от датата на издаване на заповедта. Твърди, че на 19.03.2024г., към 13:20ч., ищецът провел телефонен разговор със своя диспонент в дружеството, на който споделил за инцидент – стъпване накриво при товарно-разтоварни дейности. Твърди, че в дружеството има протокол за действие при такава ситуация, като в съответствие с разписаното в същия диспонентът докладва на супервайзорът Владимир Симеонов, който от своя страна се е свързал с Д. и провежда разговор за изясняване на ситуацията и предприемане на мерки. Този разговор, съгласно вътрешна заповед, е записан, като от същия става ясно, че ищецът е съобщил за стъпване накриво, надут десен крак, болки и едвам каране. Симеонов нееднократно е приканил ищеца да потърси лекарска помощ, като същият отказал. От разговорите също така ставало ясно, че ищецът е имал затруднения с този си крайник с оглед претърпяно от него пътнотранспортно произшествие с мотор. Покъсно бил проведен втори разговор с М. Д., при който му било съобщено за взето решение за неговата смяна и връщане в страната, като сменника изчакал в базата на дружеството в Германия, от където бил репатриран с първия възможен транспорт до България. В рамките на този втори разговор Д. отново бил приканен да потърси лекарска помощ, на което той заявил „аз си знам болежките… лекувам се с лук и маслини … като се върна ще отида на снимка“. С оглед горното оспорва да е налице трудово злополука, тъй като преди процесната командировка, ищецът е претърпял пътнотранспортно произшествие с мотор, от който 2 десният му крак е бил много лошо пострадал и е тръгнал в командировка с болен крак. В този смисъл счита, че не е налице внезапност на случилото се, за да бъде квалифицирано като трудова злополука. Заявеното от работодателя в НОИ е на база устно декларираното от ищеца навяхване на крака.

Поддържа на следващо място, че ищецът е проявил груба небрежност и е допринесъл за настъпване на трудовото злополука, като не е положил елементарно старание и внимание, пренебрегвайки основните правила за безопасност, за което е бил инструктиран. В тази връзка поддържа, че ищецът качвайки се на камиона с болен крак ясно е съзнавал последиците, като се е надявал лекомислено, че ще успее да работи в това състояние.

Оспорва се твърденията на ищеца, че работодателят е принуждавал Д. да шофира. Тъкмо обратното, нееднократно ищецът е бил призован да потърси лекарска помощ, да почине дватри дни. С отказа си се твърди ищецът да е допринесъл за вредоносния резултат, за усложняване на травмата, поради което счита че дължимото обезщетение следва да се намили с 95%.

Оспорват се и твърденията на ищеца за периода на възстановителния процес, както и че към настоящия момент травмите не са отшумели. Ако това е така се твърди, че това се дължи на поведението на ищеца, който не е спазил предписаното му лечение. На следващо място счита, че травмата не е от такова естество, което да е ограничила движението на ищеца, за да получава той помощ от близките си. Липсват и основания за притеснения, че от подобен вид травма уврежданията ще останат постоянни. Претенцията се оспорва и по размер, като счита същата за завишена с оглед характера и тежестта на нараняванията.

Оспорва се и претенцията за имуществени вреди, като се поддържа, че ищецът е бил здравно осигурен и в този смисъл няма основание за плащане на разходи за прегледи.

С оглед изложеното моли за отхвърляне на претенциите, ведно с присъждане на сторените разноски.

Следа съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Безспорно между страните, че М. П. Д. е бил назначен в ответното дружество на длъжността „шофьор товарен автомобил” за неопределено време, което се установява и от трудов договор № 70/30.05.2023г. (л. 30). Трудовото правоотношение е прекратено със заповед № 122/26.07.2024г., считано от 30.07.2024г., на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ.

Със служебна бележка № 1401/31.05.2023г. е удостоверен факта на проведен на ищеца начален инструктаж по безопасност и здраве при работа на 31.05.2023г., който факт е удостоверен от Д. с положен подпис върху документа.

Видно от приложената на л. 32 от делото заповед № 0263/05.03.2024г., че ищецът е командирован до Германия/Дуденхофен, за срок от 90 дни, считано от 05.03.2024г. до 05.08.2024г., със задача международен превоз на стоки, като пътуването е определено да се осъществи с товарен автомобил с рег. № В 3060 ТХ, с полуремарке рег. № В 5205 ЕН.

Между страните не е спорно, че по време на изпълнение на задачата по горната 3 заповед, ищецът е навехнал десния си глезен, за което Д. е уведомил работодателя си на 19.03.2024г. Злополуката е декларирана като трудова с декларация вх. № 1049-03443#2/11.04.2024г., досие № 59 на ТП на НОИ гр.Варна. В същата е посочено, че работникът М. П. Д., е претърпял злополука на 18.03.2024г., в 09:00ч., в Сарагоса, Испания. С влязло в сила на 08.05.2025г. разпореждане № 5104-03-75 от 16.04.2024г. (л. 3, л. 95-96), настъпилата злополука е приета за трудова по чл. 55, ал. 1 КСО, тъй като е станала през работно време и по време на изпълнение на трудовите задължения като шофьор, товарен автомобил /международни превози/ - М. Д. се е качил в ремаркето на камиона, за да укрепи товара, след което слизайки по стълба се подхлъзнал, стъпил накриво и контузил крака си; вследствие на това получил навяхване и разтягане на ставна връзка на дясна глезенна става, довели до неговата временна неработоспособност.

Събрани по реда на чл. 204 ГПК са и записи на проведени телефонни разговори между М. Д. и прекият му ръководител, от които се установява, че Д. е уведомил работодателя си за настъпилия инцидент, като нееднократно ръководителят му го е приканил да потърси лекарска помощ и е уведомил ищеца, че ща го приберат в България в края на седмицата.

От представеното извлечение от данни за пътувания (л. 123) се установява, че за времето 19.03.2024г. до 22.03.2024г. ищецът е управлявал поверения му товарен автомобил, като е изминал 1489км по направление Франция-Англия-Германия. Сменен е на 22.03.2025г. в Германия от Калоян Дочев. На 22.03.2025г. е управлявал и служебен автомобил от базата на дружеството в Германия до летище, като е изминал 130 км, видно от приложения на л.

124 от делото пътен лист.

От приложената на л. 35 от делото застрахователна полица № 1806Е0000883747, се установява, че ответното дружество е сключило със ЗАД „Армеец“ застраховка „Помощ при пътуване в чужбина“ със застраховано лице ищецът по делото. Сред покритите рискове по застраховката са и медицински разноски и репатриране. Срокът на валидност на застраховката е 31.05.2023г. до 30.05.2024г.

Видно от приложения на л. 8 от делото лист за преглед на пациент, че на 25.03.2024г. ищецът е бил прегледан от специалист в МБАЛ „Света Анна – Варна“ АД по повод получената травма в областта на глезенната става. Установена е болка в ставата, изразен мекотъканен оток, ограничаващ движението в областта на дясната глезенна става. Поставена е диагноза „навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена“ и на ищеца е предписан покой, криотерапия, обезболяващ гел за травми и носене на мека имоболизация за 2 седмици.

Преглед на ищеца е извършен и на 28.03.2024г. от доц. Мартин Бърнев, видно от приложеното на л. 9 от делото копие на амбулаторен лист, като е установено идентично състояние на дясната глезенна става, поставена е диагноза „навяхване и разтягане на ставни връзки на глезена“ и е предписаната терапия, идентична с тази при прегледа на 25.03.2024г.

По повод прегледа от 28.03.2024г. ищецът е направил разход за заплатена такса в размер на 155 лева, видно от приложения на л. 5 от делото фискален бон.

4

От представените болнични листи (л. 6-7) се установява, че в периода 28.03.2024г. – 30.05.2024г. ищецът е бил във временна неработоспособност във връзка с навяхването и разтягането на връзки на глезена.

Видно от приложеното на л. 45-47 от делото копие на застрахователна полица № 02/054591Т, сключена между ответното дружество и ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД е сключена групова застраховка „Трудова злополука“, със срок на действие 31.01.2024г. – 30.01.2025г. за 278 застраховани лица, сред които и ищецът М. Д.

(ред 166 от приложения списък). В представеното становище от ЗЕАД „Булстрад Живот Виена Иншурънс Груп“ ЕАД (л. 98) е посочено, че към 20.05.2025г. ищецът не е предявявал пред застрахователя претенция за изплащане на застрахователна сума, респ. такава не му е изплащана, по горната групова застраховка.