Решение № 73 от 04.03.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 73 гр. Плевен, 04.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ВЕСЕЛА ЛЮБ. САХАТЧИЕВА

Членове:

РЕНИ М. СПАРТАНСКА

КРАСИМИР ИВ. ПЕТРАКИЕВ при участието на секретаря АНА Д. ИВАНОВА като разгледа докладваното от РЕНИ М. СПАРТАНСКА Въззивно гражданско дело № 20254400501095 по описа за 2025 година Производство по чл. 258 и сл.от ГПК.

С решение на Плевенски Районен съд №1736/14.11.2025г., постановено по гр.дело №137/2025г.по описа на същия на осн. чл. 415 във вр.с чл. 124 от ГПК е признато за установено, че Т. Т. К., ЕГН **********, с настоящ адрес *** дължи на кредитора Йеттел България ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление *** сумата 609.68 лв., представляваща задължения за такси , услуги и начислени неустойки по прекратени Договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2021г. и Договор за мобилни услуги (интернет за дома) № ********* от 10.11.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на заявлението-18.07.2024г. до окончателно заплащане на дължимата сума,за която е издадена Заповед за изпълнение №2376/19.07. 2024г. по ч.гр.д. 4146/2024г.

Със същото решение на ПРС Т. Т. К., ЕГН **********, с настоящ адрес *** е осъдена да заплати на Йеттел България ЕАД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление ***, разноски по исковото производство в размер на 1205 лв . и разноски по ч.гр.д. № 4146/2024г. на ПлРС, в размер на 505 лв.

Недоволна от така постановеното решение е останала Т. Т. К.-ответник пред ПРС, която чрез назначения й особен представител адвокат В. М. от ПАК го обжалва пред ПОС В ЧАСТТА относно претендираните неустойки в размер на 375,10лв.и 145,98лв. по двата договора за мобилни услуги,съответно 1 в частта за разноските по делото. В обжалваната част са изложени доводи,че решението е незаконосъобразно, постановено при допуснати нарушения на процесуалните правила ,на материалния закон и необосновано на доказателствата по делото.Относно допуснатите проц.нарушения се твърди,че ПРС е лишил особения представител на ответника от правото на участие,като на 09.10.2025г.адвокат М. е помолила съда да отсрочи делото за друга дата ,поради служебна ангажираност по др.дело –НОХД №620/2025г.по описа на ОС Плевен ,като ПРС е пренебрегнал тази молба и е разгледал делото в отсъствие на особения представител на ответника,изслушал е заключението на вещото лице по допуснатата счетоводна експертиза и е обявил делото за решаване.По този начин ПРС е лишил ответната страна от възможността надлежно да упражни правата си.Изложени са доводи,че решението е незаконосъобразно , като постановено в нарушение на материалния закон – чл.87,ал.1 от ЗЗД. Неустоечните клаузи от договорите уреждат последиците от настъпилото прекратяване/разваляне/,но не уреждат ред за упражняването му ,различен от предвидения в общото правило на чл.87,ал.1 ЗЗД.В допълнителното писмено изложение на ищеца се твърди,че преди завеждане на заповедното производство,мобилният оператор е упражнил надлежно правото си да развали /прекрати/ договора чрез писмено уведомление ,получено от длъжника.По делото е представена „Последна покана за доброволно плащане до ответника от 05.06.2022г.“,но няма доказателства цитираното писмо да е получено от ответника.В съд.практика трайно се поддържа становището,че двустранен договор може да се развали и чрез връчване на исковата молба,с която се претендират последиците от развалянето на договора ,като съдът на осн.чл.235,ал.3 ГПК е длъжен да вземе предвид настъпилото в хода на процеса разваляне на договора.В случая ИМ,ведно с поканата за доброволно плащане е постъпила в съда на 15.09.2025г.,към който момент вече е изтекъл двегодишния срок на договора за мобилни услуги-на 10.11.2023г.,поради което не е налице предвидената в неустоечната клауза хипотеза на разваляне на договора,преди изтичане срока на договора,за който е сключен.Искът в частта за претендираните неустойки е неоснователен и недоказан.В заключение въззивницата моли Окръжния съд да отмени решението на ПРС В ЧАСТТА ,в която съдът е уважил исковете за неустойка,както и в частта за разноските по делото и в тази част отхвърли претенциите за заплащане на неустойка в размер на 375,10лв.по договор за мобилни услуги №********* и неустойка в размер на 145,98лв.по договор за мобилни услуги №*********.

Въззиваемото дружество „ЙЕТТЕЛ БЪЛГАРИЯ“ЕАД гр.София чрез своя пълномощник адвокат З. Ц. от САК е депозирало писмен отговор в срока по чл.263 ал.1 ГПК,в който взема становище,че постановеното от ПРС решение е валидно,допустимо и правилно,постановено в съответствие с материалния закон,съдопроизводствените правила и напълно обосновано.

Оспорват се направените с жалбата възражения за допуснати от ПРС нарушения на съдопроизводствените правила.В проведеното на 16.09.2025г.

2 открито съдебно заседание,съдебният състав е предложил дати за отлагане на делото на 15.10.2025г.или 29.10.2025г.,като особеният представител е посочил датата 15.10.2025г.,поради което невъзможността на страната да бъде изслушана от съда се дължи на поведението на самата страна,тъй като служебната ангажираност на особения представител по друго дело не е съобразена от същия при определяне на датата за съд.заседание по гр.д.

№137/2025г.по описа на ПРС.Относно твърденията за неправилност на решението,поради нарушение на чл.87,ал.1 ЗЗД са изложени доводи,че правото на „Йеттел България“ЕАД да прекрати предсрочно договора за мобилни услуги за номер ************ е уредено в т.11 от договор за мобилни услуги /интернет за дома/ №********* от 10.11.2021г.Въззивникът не е изпълнявал задълженията си по издадените фактури в посочения в тях 15дневен срок,същият е изпаднал в забава по отношение на оператора.Виновното неизпълнение на ликвидни и изискуеми договорни задължения ,начислени в издадените фактури ,представлява основание за едностранното предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги от страна на мобилния оператор.Съдържанието на поканата за доброволно плащане напълно отговаря на съдържанието,което изисква чл.87,ал.1 ЗЗД.С поканата длъжникът е бил уведомен за наличието на неизпълнени задължения към мобилния оператор , предоставена му е възможност доброволно да ги заплати ,като изрично е предупреден за неблагоприятните последици/прекратяването на договора/ в случай на неизпълнение.Ефектът на развалянето е настъпил автоматично с неизпълнение на задължението ,като договорът за мобилни услуги следва да се счита прекратен от 15.06.2022г.В рамките на предоставения срок не е последвало плащане от страна на ответника,на последния е издадена фактура от 05.07.2022г.,включваща задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договора за мобилни услуги.Относно договора за мобилни услуги за горепосочения номер следва да се съобрази и приложеното заявление от 18.03.2022г.за пренасяне на мобилни услуги в мрежата на „А1 България“ ЕАД,което доказва предсрочното прекратяване на договора за мобилни услуги за мобилен номер ************* по инициатива на длъжника. Със заявлението Т. К. е упълномощила А1 да я представлява, като прекрати сключения между нея и „Йеттел България“ЕАД договор ,с който е предоставен горепосочения мобилен номер.Въззиваемото дружество се позовава и на ТР на ОСГТК на ВКС №7/2014г.за дължимост на неустойка при предсрочно прекратяване на договор за мобилни услуги,която не може да е повече от трикратния размер на дължимите абонаментни такси.

В заключение моли Окръжния съд да остави без уважение въззивната жалба и да потвърди постановеното от ПРС решение №1736/14.11.2025г.по гр.д.№137/2025г.по описа на същия съд.

В съдебното заседание на 18.02.2026г.пред ПОС въззивницата чрез своя особен представител адвокат В. М. от ПАК поддържа подадената въззивна жалба срещу решението на ПРС в обжалваната му част и моли съда да я уважи 3 по изложените в нея съображения.

В съд.заседание на 18.02.2026г.не се е явил представител на въззиваемото дружество „Йеттел България“ЕАД.

Окръжният съд като прецени оплакванията, визирани в жалбата, становищата на страните и представените по делото доказателства, приема за установено следното.

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК,от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Предмет на разглеждане в настоящото производство е предявен иск от „Йеттел България“ЕАД гр.София/въззиваем/срещу Т. Т. К. от гр.Плевен /въззивник/ с правно основание чл.422 ГПК ,с който се претендира да се признае за установено,че ответницата дължи на ищеца сумата общо в размер на 609,68 лв.,представляваща сбор от неплатени суми за предоставени мобилни услуги и суми за неустойки,вследствие на предсрочно прекратяване на два договора за мобилни услуги,за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №4146/2024г.по описа на ПРС.

Решението на ПРС в частта,в която предявения иск по чл.422 ГПК е уважен за сумите,представляващи незаплатени суми по двата договора за мобилни услуги,не е обжалвано и е влязло в сила.

Предмет на въззивна проверка в настоящото производство е решението на ПРС в частта,в която искът по чл.422 ГПК е уважен за претендираните неустойки по двата договора.

Безспорно от представените по делото писмени доказателства е установено ,че между страните са сключени два договора за мобилни услуги на 10.11.2021г.и двата със срок 24 месеца до 10.11.2023г.Съответно първият договор за мобилни услуги № ********* от 10.11.2021г.е за ползване на мобилен номер *************.С втория договор за услуга интернет за дома № ********* на въззивницата е предоставено устройство и сим-карта за ползване.

Установено е от представените по делото фактури,неоспорени от ответника ,както и от заключението на ВЛ Т.И. по назначената счетоводна експертиза,че ищецът е изправна страна и е изпълнил задълженията си по двата договора ,доставяйки уговорените услуги-мобилен интернет за дома и ползване на мобилен телефон,съобразно абонаментния план.Безспорно е установено ,че от страна на въззивницата Т. К. е налице продължително неизпълнение на задълженията й за ползваните мобилни услуги,като във всяка следваща фактура са отразявани и неплатените задължения за предходен отчетен период.Правилни и обосновани на доказателствата по делото са изводите на съда,че ответницата нито твърди,нито е доказала плащане по тези фактури,което обуславя извода ,че от нейна страна е налице 4 неизпълнение на договорните й задължения за заплащане на ползваните услуги,предоставени от мобилния оператор. От изготвената по делото счетоводна експертиза е установено,че въззивницата не е заплатила 6 броя фактури от м.03.2022-м.07.2022 г. по два абонатни номера, като във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от договорите, както следва: 192.17лв. за Договора за услуга интернет за дома и 417.51лв. по Договора за мобилни услуги, като всяко задължение е посочено по пера и са приспаднати сторнирани суми.Върху неустойката не е начисляван ДДС.

При сключване на двата договора,на ответницата са предоставени Общите условия на Йеттел България ЕАД за взаимоотношения с потребителите на електронни съобщения,като на 10.11.2021г.въззивницат Т. К. е подписала декларация,че е получила ОУ.Съгласно т.27 от ОУ плащането на посочените във фактурите суми се извършва в срока,указан на фактурите, но не –по-късно от 18 дни след датата на издаването й.В чл.75 от ОУ е предвидено,че при неспазване на което и да е задължение, вкл. и неплащането,Йеттел България има правото да ограничи предоставянето на услугите или след изтичане на даден писмено на потребителя допълнителен срок,в който той може да изпълни задълженията си,да прекрати едностранно индивидуалния договор.

С оглед системното неизпълнение на въззивницата като потребител да заплаща месечните си абонаментни вноски,за ищеца като доставчик на мобилни услуги съгласно чл.27 и чл.75 от ОУ е възникнало правото едностранно да прекрати двата договора.