Решение № 1819 от 31.12.2024, Районен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 1819 гр. Русе, 31.12.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Т. Илиева при участието на секретаря Миглена Ц. Кънева като разгледа докладваното от Татяна Т. Илиева Гражданско дело № 20244520102257 по описа за 2024 година

Производството е по чл.357 от КТ.

Предявени са обективно съединени искове по чл.128, т.2, чл.224, ал.1 и чл.225 от КТ и чл.86 от ЗЗД.

Ищецът И. К. И. твърди, че от няколко години престира труд за ответника по силата на различни трудови договори. През периода 01.08.2019 г. - 15.03.2023 г. работил по втори трудов договор при ответника, при условията на петдневна работна седмица и 2 часа работно време /дневно/ на длъжността „Технически ръководител строителство“. Договореното месечно възнаграждение било в размер на 300 лева.

На 16.03.2023 г. между страните бил сключен трудов договор № 357, по силата на който още същият ден И. И. започнал да работи на длъжността „Технически ръководител строителство“. Трудът си на посочената длъжност престирал само на обект - Изграждане на анаеробна инсталация в местността „Под Ормана", гр.Русе.

Условията, при които работил на посочения обект, били осемчасов работен ден и основно месечно възнаграждение в размер на 3400 лева. П о този договор работил до 06.06.2023 г., когато в 10.00 ч., в офиса на „Еконт Експрес" ООД /находящ се в гр.Русе, бул.„Тутракан" 44б, а преди посочения час бил на работното си място - местността „Пoд Ормана", гр.Рyce, на обект „Изграждане на анаеробна инсталация“/, му била връчена Заповед № 488/01.06.2023 г., с която работодателят му прекратявал посочения трудов договор, считано от 01.06.2023 г., на основание чл. 71, ал. 1 от КТ.

С влязло в сила решение по гр.д.№ 4009/2023 г. на РС-Русе уволнението му 1 било отменено, а И. И. бил възстановен на заеманата преди това длъжност. На 13.02.2024 г. той получил съобщение от съда за възстановяване на работа, като срокът, в който трябвало да се яви на работното си място, изтекъл на 27.02.2024 г. и той не се явил в него за заемане на длъжността. При това положение следвало да се приеме, че считано от 28.02.2024 г. трудовият договор между него и ответника е прекратен на основание чл. 325, ал. 1, т. 2 КТ.

През периода 01.01.2021 г . - 27.02.2024 г. ищецът не бил ползвал нито ден полагаем платен годишен отпуск. През част от времето ответникът не му плащал за престирания труд, а след уволнението му с цитираната по-горе заповед, на 17.09.2023 г. започнал работа при друг работодател.

Предвид изложеното и след направеното изменение в размера на претенциите в последното съдебно заседание, моли да бъде постановено решение, с което ответникът да бъде осъден да му заплати сумите: 6600 лева, представляваща брутно трудово възнаграждение за периода 01.03.2021 г. - 31.12.2022 г., 310 лева неплатен остатък от брутното му трудово възнаграждение за м.04.2023 г., 3400 лева брутно трудово възнаграждение за м.05.2023 г., 3060 лева обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ в брутен размер за неползван платен годишен отпуск за периода 01.01.2022 г. - 17.09.2023 г. и 12 064.52 лева обезщетение по чл.225, ал. 1 от КТ в брутен размер за периода 01.06.2023 г . - 17.09.2023 г., в който е останал без работа, поради незаконното му уволнение. Претендира и законната лихва върху всички главници от завеждане на делото, както и направените по него разноски.

Ответникът „Мегаинвест Холд“ ЕООД, гр.София, депозира отговор на исковата молба, в който оспорва допустимостта, а в условията на евентуалност и основателността на предявените искове. Счита, че РС-Русе не е териториално компетентен да разгледа правния спор, тъй като ищецът не е полагал труд в полза на ответника на територията на гр.Русе. Поради това моли делото да бъде прекратено и изпратено по подсъдност в РС-Габрово.

Твърди, че на 16.03.2024 г. не е сключван трудов договор с ищеца за целите на полагане на труд. И. И. не бил полагал труд като технически ръководител в полза на ответника на територията на гр. Русе. Между страните не било уговаряно ищецът да работи на осемчасов работен ден и да получава трудово възнаграждение.

„МЕГАИНВЕСТ-ХОЛД" АД не било участвало в съдебно производство по гр.д.№ 4009/2023 г. по описа на РС-Русе, тъй като никога не било призовавано за посоченото дело, за което щяло да иска отмяна на влязло в сила решение. Дори да се приемело, че Заповед № 488/01.06.2023 г. е отменена като незаконосъобразна, със същата не бил прекратяван трудов договор, сключен с ищеца на 16.03.2023 г., а трудово правоотношение, възникнало между страните през 2019 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на 2 страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното към исковата молба Удостоверение от НАП за декларирани данни, актуални към 27.07.2023 г., ищецът е бил в трудовоправни отношения с ответното дружество в периодите: 12.02.2018 г. – 30.08.2018 г. с основна заплата 1500 лв.; 12.09.2018 г. – 09.11.2018 г. с основна заплата 2000 лв. и 01.08.2019 г.

– 01.06.2023 г. с основна заплата 3400 лв. Представената справка за осигурителен доход установява, че в периода м.01.2021 г. – м.12.2022 г. И. И. е работил в „Мегаинвест-Холд“ ЕООД на двучасово работно време, с осигурителен доход от 300 лв. месечно.

Страните подписват и трудов договор № 357/16.03.2023 г., по силата на който И.

И. приема да изпълнява длъжността „Технически ръководител, строителство“ на 8часово работно време, с основно трудово възнаграждение 3400 лв.

Със Заповед № 488/01.06.2023 г. на управителя на ответното дружество е прекратен трудовият договор с ищеца под № 357 от 01.08.2019 г., считано от 01.06.23 г.

С влязло в сила решение, постановено по приложеното гр.д.№ 4009/2023 г. по описа на РС-Русе, цитираната заповед за уволнение като незаконосъобразна е отменена, а И. И. е възстановен на заеманата преди това длъжност.

Представена е електронен документ – информационна табела по Оперативна програма „Околна среда 2014-2020“, в която е отбелязано, че строежът се намира в гр.Русе, м.“Под Ормана“, а негов технически ръководител е И. И..

По приложеното гр.дело е представена Заявка № 4/27.03.2023 г. за доставка на необходима армировка, в която като възложител фигурира „Мегаинвест холд“ ЕООД, а като лице за контакт – И. И..

В протокол за извършена проверка от 27.04.2023 г., издаден от Дирекция „Инспекция по труда“-Русе, е посочено, че при проверката на работни места е присъствал техническият ръководител на обекта И. К. И..

Разпитаната по делото свидетелка В.Г. излага преките си впечатления от работата на обект „Изграждане на анаеробна инсталация в местността „Под Ормана“ в гр.Русе. Обектът започнал да се строи 2023 г., като негов технически ръководител до около м.май бил И. К..

По делото са приети и неоспорени от страните основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи, според заключенията на които, съгласно представени от ответника фишове за заплати, дължимите на ищеца трудови възнаграждения за исковия период 01.03.21 г. – 31.12.22 г. възлизат съответно на 6083.28 лв. в брутен размер и на 4728.38 лв. в нетен размер. На И. И. по банков път на три пъти /съответно на 30.09.2021 г., 07.04.2023 г. и 05.05.2023 г./ са изплатени общо 6827.94 лв. За месеците април и май 2023 г. неизплатеният остатък от трудовите възнаграждения 3 възлиза на 2867.25 лв. За периода 01.01.2022 г. – 17.09.2023 г. ищецът е имал право на 18 дни платен годишен отпуск. Дължимото обезщетение по чл.224 КТ в брутен размер възлиза на 2130.36 лв., ако се приеме, че трудовият договор от 01.08.2019 г. е прекратен на 17.03.2023 г. и е бил за два часа на ден, с брутно трудово възнаграждение 300 лв. Ако се приеме, че същият трудов договор не е прекратен на 17.03.2023 г., а е сключено доп.споразумение, съгласно справката от НАП, брутното обезщетение на 18 дни неползван платен годишен отпуск възлиза на 3060.54 лв. Обезщетението по чл.225 КТ за исковия период от 01.06 до 17.09.2023 г. възлиза на брутния размер от 12 064.52 лв. От информацията, съдържаща се в НАП-Варна, Офис Русе, се установява, че за периода м.февруари 2018 г. - м.май 2023 г. на И. И. са начислени брутни трудови възнаграждения в общ размер 36 705.61 лв. или 28 170.08 лв. в нетен размер. От тях с основание „възнаграждения“ са изплатени 13 751.71 лв., а с основание „служебен аванс“ и „запор“ са изплатени 27 352.28 лв. Експертът уточнява, че не му е предоставена информация от „Мегаинвест холд“ ЕООД по какъв начин са осчетоводени служебните аванси и запора.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи.

Положеният от работника труд по съществувалото с работодателя трудово правоотношение е възмезден и последният следва да го изплаща съобразно договореностите между тях.

Ответникът оспорва съществуването на трудов договор между страните от 16.03.2024 г., както и полагането на труд от страна на ищеца като технически ръководител в полза на „Мегаинвест холд“ на територията на гр.Русе. Съдът намира тези възражения за неоснователни, тъй като данни за съществувалите няколко трудови договора между страните и датите на тяхното прекратяване се съдържат в представените официални справки от НАП-Варна, а информацията в тях е подадена от самия ответник, като осигурител на ищеца. Последният трудов договор между страните е приложеният в оригинал на л.33 и 34 от делото и е под № 357 от 16.03.2023 г. Непредставянето на трудовото досие на ищеца от страна на ответника /за да се внесе яснота кога и какви трудови договори са сключени между тях, при какви условия, кога са били прекратени и с какъв акт на работодателя/ налага тълкуването на Заповед № 488//01.06.2023 г., т.е. кой трудов договор се прекратява с нея. Съдът не разполага с екземпляр от предходния трудов договор, сключен между страните на 01.08.2019 г., но под № 357 фигурира договорът от 16.03.2023 г. Поради това следва да се приеме, че именно той е бил прекратен с обжалваната и след това отменена от съда заповед.

Довод в подкрепа на този извод е и справката за осигурителния доход на ищеца за 2023 г. От същата става ясно, че за месеците януари и февруари и 10 дни от март осигурителният доход на И. И. е бил 300 лв. за двучасово дневно работно време.

Останалите 12 дни от м.март 2023 г. осигурителният му доход е 1636.36 лв. за 8-часово 4 дневно работно време. Така до края на м.май 2024 г. осигурителният доход на ищеца е бил 3400 лв. за 8-часово дневно работно време. Справката за осигурителния доход на ищеца за 2021 г. и 2022 г. сочи, че до 16.03.2023 г. той е работил по допълнително трудово правоотношение при ответника, на 2-часово дневно работно време и осигурителен доход от 300 лв.

Относно полагането на труд от И. И. като „технически ръководител, строителство“ на обекти на ответното дружество като възложител, са ангажирани безспорни и писмени, и гласни доказателства.

Ищецът претендира заплащане на брутно трудово възнаграждение за периода 01.03.2021 г. – 31.12.2022 г. Съгласно заключението на икономическата експертиза, за исковия период ответникът му е начислил брутни възнаграждения в общ размер 6083.28 лв. В табличен вид са посочени дните, в които на И. И. са начислени болнични дни и ползван неплатен отпуск. Същевременно на експерта не са представени никакви документи /молби, заповеди, болнични листи/, от които да е видно, че действително са ползвани болнични и неплатен отпуск. Ето защо следва да се приеме, че за 22 месеца на ищеца се дължи брутно трудово възнаграждение в размер на 6600 лв. /или по 300 лв. месечно/. Нетното възнаграждение /след приспадане на месечни удръжки от 67.21 лв./ възлиза на сумата 5121.38 лв. Представените банкови извлечения сочат, че на ищеца с основание „възнаграждение“ са изплатени общо 6 827.94 лв. Независимо, че двете плащания са извършени през 2023 г., прилагайки правилото на чл.76 ЗЗД за погасяване на най-старото задължение, съдът приема, че претенцията за заплати за периода 01.03.2021 г. – 31.12.2022 г. е погасена чрез плащане, поради което същата следва да се остави без уважение. От получения остатък от 1707.56 лв. съдът приема, че е заплатено претендираното трудово възнаграждение за м.април от 310 лв., както и част от претендираното възнаграждение за м.май 2023 г. Същото е претендирано в брутен размер, възлизащ на 3400 лв. След приспадане на сумата 1397.56 лв., същото остава дължимо в размер на 2002.44 лв.