Определение № 2472 от 05.09.2023, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2472 гр. София, 25.08.2023 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Христинка Колева

Членове:

Иво Юр. Хинов

Цветина Цолова като разгледа докладваното от Цветина Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20231100604741 по описа за 2023 година

Производството е по реда на Глава XXII от НПК.

Производството е образувано по частна жалба на адв. М.С.-Ц. като пълномощник на частния тъжител П. Т. срещу Определение от 12.07.2023 г., постановено по НЧХД №4242/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 96 състав, с което П. Т. е осъдена да заплати на И.И.М. сумата в размер на 2600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по наказателното дело.

В частната жалба се навеждат твърдения за неправилност на атакуваното определение. Твърди се, че по делото нямало данни сумата да е определена с договор за правна защита и съдействие между подсъдимия и представляващите го адвокати – адв. С.К. и адв. К.К. адвокатски хонорар. Било налице само пълномощно, в което било посочено, че подсъдимият И.М. упълномощава посочените адвокати на основание чл.

25 от Закона за адвокатурата. Поддържа се, че разноски се дължат за един адвокат и не била направена разбивка дали възнаграждението е определено и за двамата адвокати или за всеки по отделно. Прави се възражение за прекомерност на присъденото адвокатско възнаграждение. Прави се искане за отмяна на определението.

Софийски градски съд, след като се запозна с доводите, отразени в частната жалба, и доказателствата по делото, намира от фактическа страна следното:

Съдебното производство по НЧХД №4242/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 96 състав е започнало въз основа на частна тъжба, депозирана от П. Т. срещу И.И.М., съдържаща твърдения за извършено от него деяния, изразяващи се в: 1) заплашване, че подсъдимият ще закара тъжителката на Витоша, ще я съблече гола, ще я пребие и ще я зареже в планината, заплашвал, че ще я убие, извършени на неустановена дата през месец януари 2021 г.; 2) нанасяне на удари с плесници и юмруци по тялото на тъжителката на 26.02.2021 г., придружени от изявлението, че ще я ликвидира, в резултат на което същата получила контузии в лявата челно-слепоочна област, в предната част на лявата буза и в дясната скулово-предушна област; контузии на лявата долночелюстна става.

С разпореждане от 14.06.2021 г. съдията-докладчик от първоинстанционния съд прекратил съдебното производство за деянието по т. 1 по-горе и за деянието, 1 извършено на 26.02.2021 г. изразяващо се в закана за „ликвидиране“, доколкото приел, че става въпрос за деяние, което разкрива признаците на престъплението по чл. 144, ал.

3 НК – закана с убийство, което се преследва по общия ред.

Делото е било насрочено в открито заседание за 29.09.2021 г., на която дата подсъдимият М. е бил представляван от адв. С.К. и адв. К.К., с пълномощно по делото.

По делото са проведени общо осем открити съдебни заседания, на които са се явявали упълномощените от подсъдимия М. адвокати. С протоколно определение от 16.02.2023 г. първоинстанционният съд е прекратил наказателното производство по по НЧХД №4242/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 96 състав на основание чл. 24, ал. 5, т. 5 НПК поради неявяване нито на частната тъжителка, нито на упълномощения от нея адвокат за заседанието, насрочено за 16.02.2023 г., за което са били редовно призовани. Така постановеното определение не е обжалвано и е влязло в сила.

С атакуваното определение от 12.07.2023 г. първоинстанционният съд служебно се е занимал с въпроса за сторените в протеклото пред него наказателно производство разноски. На основание чл. 190, ал. 1 НПК първоинстанционният съд е осъдил частната тъжителка П. Т. да заплати на подсъдимия М. сумата в размер на 2600 лева, представляваща уговореното между него и адв. С.К. в договора за правна защита от 26.08.2021 г. адвокатско възнаграждение, като контролираният съд е приел, че са налице доказателства за плащането му от страна на подсъдимия.

При така установената фактическа обстановка, Софийски градски съд намира от правна страна следното:

Частната жалба срещу определението на първата инстанция за разноските по делото е процесуално допустима – същата е подадена в предвидения в закона срок от заинтересована страна срещу акт на първата инстанция, подлежащ на въззивна проверка. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна.

Съгласно чл. 190, ал. 1 НПК, когато наказателното производство по дело от частен характер бъде прекратено, сторените в производството разноски се възлагат в тежест на частния тъжител. Разпоредбата на чл. 190, ал. 1 НПК не прави разграничение между отделните хипотези на прекратяване на наказателното производство, поради което съдът намира, че следва да бъде приложена в настоящия случай.

Правилно първоинстанционният съд е осъдил по реда на чл. 306, ал. 1, т. 4 НПК частната тъжителка да заплати направените от подсъдимия М. разноски за адвокатско възнаграждение. Както става ясно от материалите по делото, наказателното производство е било прекратено поради неявяване на частния тъжител и неговия повереник в откритото съдебно заседание на 16.02.2023 г.

Неоснователно е възражението на повереника адв. С.-Ц., че нито в приложеното по делото адвокатско пълномощно за упълномощаване на адв. С.К. и адв. К.К., нито в договор за правна защита е бил уговорен размер на адвокатското възнаграждение, дължим на всеки от адвокатите, както и че нямало данни възнаграждението реално да е било заплатено от подсъдимия.

Напротив, на л. 188 от първоинстанционното дело е приложен Договор за правна защита от 25.08.2021 г., сключен между адв. С.К. и подсъдимия И.И.М., с предмет: оказване на правна помощ и съдействие и представителство по НЧХ №4242/2021 г. по описа на Софийски районен съд, 96 състав. В договора също така е посочено, че дължимото от М. адвокатско възнаграждение в размер на 2600 (две хиляди и шестстотин) лева е заплатено от него и договорът служи като разписка за плащането.

Относно възражението на адв. С.-Ц., че определените от първоинстанционния съд разноски за адвокатско възнаграждение са в значително по-висок размер от 2 минималния по чл. 13, ал. 1, т. 2 от Наредба №1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения в размер на 1000 лева, въззивният съд намира, че по съществото си представлява възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, присъдено на подсъдимия.

Разпоредбите на НПК обаче не предвиждат разпоредба аналогична на чл. 78, ал. 5 от ГПК, даващ възможност за присъждане на по-нисък размер от претендираните (съответно доказаните) от страната разноски в частта им за заплатеното адвокатско възнаграждение при прекомерност с оглед действителната правна и фактическа сложност на делото. Предвид това, посоченото възражение не следва да бъде разглеждано.

По изложените съображения, въззивният съд намира, че атакуваният първоинстанционен акт е правилен, поради което следва да бъде потвърден.

Така мотивиран, Софийски градски съд, IX въззивен състав, на основание чл. 345, вр. чл. 341, ал. 2, вр. чл. 306, ал. 2 НПК

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение от 12.07.2023 г., постановено по НЧХД №4242/2021 г. по описа на Софийски районен съд, НО, 96 състав, с което П. Т. е осъдена да заплати на И.И.М. сумата в размер на 2600 лева, представляваща адвокатско възнаграждение за правна защита и съдействие по наказателното дело.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3