Решение № 29 от 21.03.2022, Районен съд - Харманли

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. Харманли, 21.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАРМАНЛИ, ПЕТНАДЕСЕТИ ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРИЯ Д. ИВАНОВАГЕОРГИЕВА при участието на секретаря ИВЕЛИНА АТ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от МАРИЯ Д. ИВАНОВА-ГЕОРГИЕВА

Административно наказателно дело № 20225630200048 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 59-63 от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.

Образувано е по жалба на ЯНК. АТ. Д., ЕГН **********, с адрес гр. Харманли, ***, представлявана от адвокат Д.А., против Електронен фиш серия К № 4147938, издаден от ОД на МВР-Хасково, с който на жалбоподателя на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 50,00 лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Срещу издадения електронен фиш в законоустановения срок е постъпила жалба от Я.Д., депозирана чрез адвокат Д.А. от АК - Хасково, редовно упълномощен, с която моли съда да отмени обжалвания електронен фиш като незаконосъобразен, необоснован и постановен при съществени процесуални нарушения. Счита, че нарушението не е констатирано по предвидения в закона ред, като били допуснати нарушения както на ЗДвП и на закона за измерванията, така и на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г./. Твърди, че така описано деянието в обстоятелствената част на електронния фиш е несъставомерно, тъй като не са посочени всички изискуеми признаци от обективна и субективна страна.

Квалификацията на извършеното нарушение била непълна и неточна, с което се нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Посочва, че наказанието не е наложено по установения в закона ред. Оспорва посочената в обстоятелствената част на електронния фиш фактическа обстановка. Претендира разноски по делото на основание чл. 38, ал. 2 от Закон за адвокатурата.

В съдебно заседание, в което е даден ход на делото по същество, жалбоподателят Я.Д., редовно призована, не се явява. Не се явява и упълномощеният по делото адвокат А..

Депозирана е молба с вх. рег. № 1339 от 22.02.2022г. по описа на РС-Харманли, с която се развиват изложените в жалбата възражения.

1

Въззиваемата страна ОДМВР-Хасково, редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище по жалбата.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли, редовно призовани, не изпращат представител.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По допустимостта на жалбата:

Съдът намира жалбата за процесуално допустима, тъй като е подадена в законоустановения 14-дневен срок от връчването на електронния фиш. Жалбата е подадена по пощата на 17.12.2021г., а видно от представеният заверен препис на електронен фиш, същият е бил връчен на 06.12.2021г.

Подадена е срещу акт, подлежащ на обжалване съгласно чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, от надлежно процесуално легитимирана страна – наказаното лице. Жалбата съдържа всички законоизискуеми реквизити.

По основателността на жалбата:

При разглеждане на дела по оспорени актове по чл. 58д от ЗАНН районният съд е винаги инстанция по същество съгласно чл. 63 от ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери законността, тоест дали правилно са приложени процесуалния и материалния закон.

В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно следва да провери дали електронният фиш е издаден от компетентен орган в предвидените от закона форма.

В електронните фишове не следва да се изписва името на неговия издател и да носи подписа му, а съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП единствено се посочва териториалната структура на МВР, на чиято територия е извършено нарушението. В настоящия случай е посочена – ОД на МВР – Хасково.

Съгласно § 1, т. 1 от ДР на ЗАНН и § 6, т .63 от ДР на ЗДвП е лектронен фиш е електронно изявление, записано върху хартиен, магнитен или друг носител, създадено чрез административно-информационна система въз основа на постъпили и обработени данни за нарушения от автоматизирани технически средства или системи. Електронният фиш се приравнява като правно действие едновременно до акта за установяване на административно нарушение и до наказателното постановление, но по отношение на изискванията за неговата форма, съдържание и реда за издаването му правилата на ЗАНН са неприложими.

Съдържанието на електронния фиш е нормативно определено в специалния закон и изключва субсидиарното прилагане на чл. 42, респективно чл. 57 от ЗАНН. Разпоредбата на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП предвижда задължителните реквизити, които следва да съдържа електронният фиш, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане. Видно от представените заверени преписи процесният електронен фиш има предвиденото от закона съдържание, поради което съдът не споделя наведените възражения в тази насока от жалбоподателя. Същевременно е издаден в изискуемата от закона форма – писмена по образец, утвърден от министъра на вътрешните работи със заповед № 8121з-172 от 29.02.2016г.

Електронният фиш се издава при нарушение установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система, за което не е предвидено наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство или отнемане на контролни точки, като на нарушителя се налага глоба в определен за съответното нарушение размер. Следователно, за 2 да бъде законосъобразен процесният електронен фиш, е необходимо да са налице предпоставките за неговото издаване.

Процесният електронен фиш е издаден за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

Съгласно чл. 182, ал.1, т. 3 от ЗДвП водач, който превиши разрешената максимална скорост в населено място с превишение от 11 до 20 км/ч, се наказва с глоба 50 лева. Следователно електронният фиш е издаден за нарушение, за което се предвижда единствено административно наказание „Глоба“.

За да бъде ангажирана административно-наказателната отговорност на едно лице на първо място следва да е установено извършването на нарушението, а за да бъде наказано с електронен фиш, тоест при съкратена процедура, в която няма акт за установяване на административно нарушение, няма изискване за свидетели, няма право на възражение, няма производство по издаване на наказателно постановление, нарушението следва да бъде установено и заснето с автоматизирано техническо средство или система. Автоматизираните технически средства могат да бъдат два вида – стационарни - прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган и мобилни - прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес – аргумент от чл. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. За използването на всеки вид автоматизирано техническо средство или система има регламентирани правила, чието спазване е изискване за законосъобразното установяване на нарушението.

Съгласно представения по делото заверен препис на електронен фиш серия К № 4147938 на 09.08.2020г. в 10:52 часа е било извършено засичане на скоростта и заснемане с мобилна система за видеоконтрол № TFR1-M № 526 на преминало по ул. „Районна“ до входа на РПЦ, гр. Харманли в посока от гр. Хасково към гр. Любимец МПС марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № ***, като било отчетено, че лекият автомобил се движи със скорост от 61 км/ч в населеното място – гр. Харманли – при разрешена максимална скорост от 50 км/ч, тоест с 11 км/ч превишена стойност на скоростта.

Тъй като с чл.188, ал.1, изр. второ от ЗДвП е установена оборима презумпция, че автомобилът се управлява от неговия собственик, тежестта за доказването на друг нарушител се носи от собственика на МПС. В срока по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП не е инициирано производство по оспорване на тази презумпция чрез подаване на декларация.

Ето защо следва да се приеме, че процесното МПС е било управлявано от собственика си – Я.Д..

От протокол № 1-52-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1M” се установява, че техническо средство № TFR1-M № 526 е преминало последваща проверка на 29.05.2020г., тоест било е технически изправно към процесната дата.

Неоснователни са и възраженията на жалбоподателя, че е нарушена разпоредбата на чл. 4 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г., тъй като нямало данни мобилната система за видеоконтрол TFR1-M № 526 да е преминала първоначална и последваща проверка. От представения протокол се установява, че е извършен последващ контрол на мобилна система за видеоконтрол тип TFR1-M с идент. № 526/07. Контролът е извършен по реда на чл. 841, ал. 2 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета на основание чл. 28 от Закон за измерванията. Същият е извършен от оправомощени за проверка на средства за измерване и на компоненти и допълнителни устройство към тях лица, доколкото е известно на съда, че главна дирекция „Национална полиция“, лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери може да извърша контрол на мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение, тип TFR1-M. Съгласно чл. 844 от Наредба за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол, приета на основание чл. 28 от Закон за измерванията лицата представят средствата за измерване за проверка технически изправни, почистени, комплектувани и придружени с техническо досие - при първоначална проверка, и с 3 инструкция за работа със средството за измерване - при последваща проверка. Следователно при извършването на последващата проверка е следвало да се представи и техническото досие на средството за измерване, от което е било видно извършването на първоначална проверка. Според протокол № 1-52-20 от проверката на мобилна система за видеоконтрол „TRF-1M” № 526/07 мобилната система съответства на одобрения тип, от което следва, че е установено съответствие с изискванията за максимално допустими грешки при първоначална проверка. Ето защо следва да се приеме, че използваният уред за измерване на скоростта е бил годен към процесната дата.

Съгласно чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. за всяко използване на мобилно автоматизирано техническо средство се попълва протокол по образец. В изпълнение на посочената разпоредба е съставен приетият по делото протокол за използване на автоматизирано техническо средство или система № TFR1-M с рег. № 271р-23674 от 10.08.2020г. В него, съобразно изискванията на подзаконовия нормативен акт, са записани началният час на работа – 09:00 часа и крайният – 12: 00 часа, като са посочени номерата на първото и последното изображение (6520 и 6547).

При попълването на приложения по делото протокол обаче са допуснати редица пропуски. Макар да е съставен по образец част от задължителните му реквизити не са попълнени. Протоколът не е бил предаден за сваляне на съответната информация, съхранена на автоматизираното техническо средство. Този извод следва от липсата на дата на приемане на протокола от служителя, на който е възложено събирането, съхраняването и анализирането на информацията от автоматизираните технически средства или системи /АТСС/ - арг. чл. 16, ал. 2 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. В протокола липсва и подпис и имена на началника на структурното звено, който е проверил протокола и извършил съответните служебни дейности.

Макар действително да са налице пропуски в попълването на протокола по чл. 10, ал.

1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. част от направените възражение в тази насока от жалбоподателя са неоснователни.