Решение № 4626 от 27.10.2025, Районен съд - Пловдив
- Съд
- Районен съд - Пловдив
- Дело
- Гражданско дело 16104/2023
- Вид
- Решение № 4626
- Подписан
- 27.10.2025
- В сила
- 25.11.2025
- Състав
- Костадин Божидаров Иванов
Цитирани разпоредби
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139 · Закон за енергетиката
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 139в · Закон за енергетиката
- чл. 140, ал. 1, т. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл.150, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 3 · Закон за енергетиката
- чл. 153, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл. 156 · Закон за енергетиката
- чл. 36, ал. 3 · Закон за енергетиката
- § 1, т. 2а · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 58, ал. 2 · Наредба за топлоснабдяването
РЕШЕНИЕ
№ 4626 гр. Пловдив, 27.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Костадин Б. Иванов при участието на секретаря Виктория В. Георгиева като разгледа докладваното от Костадин Б. Иванов Гражданско дело № 20235330116104 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Съдът е сезиран с искове, предявени от „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК 831609046, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул.
„Ястребец“ № 23Б, представлявано от ****** А. А., против П. Д. Д., ЕГН **********, с адрес: ******
В хода на производството като трето лице - помагач на страната на ищеца е конституирано дружеството „Техем Сървисис“ ЕООД, ЕИК 130036512.
Ищецът твърди, че за претендираните в настоящото производство било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника, като в тази връзка била издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ ******/2023г., по описа на Районен съд Пловдив, 13 гр.състав, като от страна на заповедния съд били дадени указания на заявителя, че можел да предяви иск относно вземането си против длъжника в едномесечен срок. В тази връзка се сочи в исковата молба, че в законоустановения срок по чл. 415, ал.1 от ГПК се предявява иск за установяване на съществуването на вземането за консумирана и незаплатена топлинна енергия срещу П. Д. Д. за топлоснабден имот - апартамент ****** находящ се в ******, за процесния период. Според „Топлофикация София“ ЕАД ответникът, в качеството си на собственик на процесния топлоснабден имот, бил клиент на топлинна енергия по смисъла на чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, съгласно който всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост (СЕС), присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, били клиенти на топлинна енергия и били длъжни 1 да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140, ал.1, т.2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в Наредба № 16-334/06.04.2007г. за топлоснабдяването. Излага се, че съгласно чл.150, ал. 1 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществявало при публично известни Общи условия /ОУ/ за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София“ ЕАД на клиенти за битови нужди в гр. София, които се изготвяли от „Топлофикация София“ ЕАД и се одобрявали от Комисията за енергийно и водно регулиране. Същите влизали в сила в едномесечен срок след публикуването им в един централен и един местен ежедневник и имали силата на договор между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия, без да било необходимо изричното им приемане от страна на клиентите. Релевира се, че с тези общи условия се регламентирали търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството: правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. Релевира се, че ответникът не упражнил правата си по чл. 150. ал. 3 от ЗЕ (чл. 106а, ал. 3 ЗЕЕЕ) и спрямо него влезли в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови нужди в гр.
София, одобрени с Решение от 2016г. на ДКЕВР, публикувани във вестник „М.” в сила от 10.07.2016 г. Твърди се, че ответникът използвал доставяната от дружеството ищец топлинна енергия през процесния период и към настоящия момент не бил погасил задължението си. На основание чл. 139 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия между клиентите в сграда в режим на етажна собственост се извършвало по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице, вписано в публичния регистър по чл. 139а от ЗЕ, като в процесния случай собствениците в сградата в режим на етажна собственост, в която се намирал имота на ответника, сключили договор за извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия с „Техем сървисис” ЕООД. Сочи се, че съгласно чл.32, ал.1, т.2 от ЗЕ сумите за топлинна енергия за процесния имот се начислявали oт „Топлофикация София“ ЕАД по прогнозни месечни вноски, като след края на отчетния период били изготвяни изравнителни сметки от фирмата, извършваща дяловото разпределение на топлинна енергия в сградата – „Техем сървисис“ ЕООД на база реален отчет на уредите за дялово разпределение в съответствие с разпоредбите на Наредба № 16-334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването.
Отправя се искане да се признае за установено по отношение на П. Д. Д., че дължи на „Топлофикация София“ ЕАД сумата от 1140,82 лева, от които 1009,59 лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.06.2023г. до изплащане на вземането, 87,41 лева - мораторна лихва за забава от 15.09.2021г. до 16.06.2023г., както и суми за дялово разпределение:
36,48 лева - главница за периода от м.05.2020г. до м.04.2022г., ведно със законната лихва от 28.06.2023г. до окончателното изплащане на вземането, и 7,34 лева - лихва за периода от 16.07.2020г. до 16.06.2023г., както и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение. Претендират се сторените в производството разноски.
2
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК е ангажиран отговор на исковата молба от ответника П. Д. Д., чрез пълномощника адв.А. Г., с който се моли да се отхвърли исковата молба и да се присъдят направените по делото разноски. Оспорва се предявения иск по основание и размер.
Ответникът счита, че предявеният иск бил процесуално допустим, но не споделял правното основание и мотивите за исканията, изложени в молбата, поради липсата на достатъчно убедителни писмени доказателства, които да обосновавали извода за дължимост на сумите, предмет на изпълнението.
Релевира се, че в съответствие с нормативните изисквания, приспадане и добавяне на суми от изравнителни сметки към други фактури, можело да става само с изрично съгласие на потребителя на топлинна енергия, като според ответника оспорването на насрещните задължения и липсата на ликвидност препятствало извършването на извънсъдебно прихващане и това не можело да бъде възприето. Отделно от това се заявява в отговора на исковата молба, че приемането като безспорно доказателство на фактури, неподписани от потребителя било недопустимо съгласно установената константна съдебна практика. Също така се излага, че не можело да се възприеме, че облигационното отношение между страните по делото било възникнало по силата на закона предвид разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ. Ответникът намира за неправилно твърдението на ,,Топлофикация София ” ЕАД, че по силата на чл. 150, ал. 3 от ЗЕ не било необходимо общите условия да бъдат приети от потребителя, както и становището, че параметрите на доставената топлинна енергия нямали отношение към валидността на договора, а към неговото изпълнение. Релевира се, че ищецът не бил доказал облигационното отношение с ответника. Отправя се искане за отхвърляне на исковата претенция и се претендират сторените в производството разноски.
В законоустановения срок по чл.131, ал.1 от ГПК не е ангажиран отговор на исковата молба от третото лице помагач „Техем сървисис“ ЕООД.
Районен съд - Пловдив, след като взе предвид становищата на страните и ангажираните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Въз основа на заявление от 29.06.2023 г. по описа на Софийски районен съд от „Топлофикация София“ ЕАД е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 4913 от 20.07.2023 г. по ЧГД № ****** по описа за 2023 г. на Районен съд Пловдив срещу длъжника П. Д. Д..
Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника, като същият в срок е подал възражение срещу издадената заповед. С оглед дадени на заявителя указания по чл. 415 от ГПК за предявяване на иск по реда на чл. 422 ГПК, то в едномесечен срок от получаване на съобщението ищецът е предявил настоящия иск за установяване съществуването на вземанията си по исков ред.
По делото е представен договор за продажба на недвижим имот – частна общинска собственост от 22.12.2006 г., сключен със Столична община, от който се установява, че ответникът е собственик на апартамент № ****** находящ се в ******. Представена е молба-декларация от 21.08.2001 г., с която ответникът е поискал да бъде открита партида при ищеца на негово име относно процесния топлоснабден имот, като е декларирал, че домакинството му се състои от един член. Представена е и декларация от същата дата, с която 3
П. Д. Д. е декларирал, че използва топлоснабдения имот за жилищни нужди.
В хода на производството е приобщен и протокол от проведено на 27.01.2002 г. общо събрание на етажните собственици на адрес: ******, на което те са взели решение да се сключи договор с „Техем Сървисис“ ЕООД за индивидуално разпределение на топлинната енергия, с приложен към него списък на етажните собственици и титулярите на сметката при ищеца. Във връзка с това решение е представен и договор № ******/28.01.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.
По делото е наличен и договор № ****** от 03.06.2020 г., сключен между „Топлофикация София“ ЕАД – възложител и „Техем Сървисис“ ЕООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл. 139в от ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № 0У-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.
В хода на съдебното дирене са изслушани заключения по съдебнотехническа експертиза /СТЕ/ и съдебно-счетоводна експертиза /ССчЕ/. И двете са кредитирани от съда като пълни и компетентно изготвени от специалисти в съответната област на техниката и счетоводството. Вещите лица са отговорили аргументирано на всички поставени им въпроси от страните, като не са постъпили възражения срещу приемането на заключенията.
От заключението на назначената по делото СТЕ, се установява, че количеството топлинна енергия за абонатната станция на адрес: ******, се измерва и отчита съгласно ЗЕ от средството за търговско измерване – общ топломер, монтиран в абонатната станция. Същият се отчита от служители на ищцовото дружество по електронен път на първо число от месеца.
Технологичните разходи на топлинната енергия от абонатната станция се определят по реда на чл. 58, ал. 2 от Наредбата за топлоснабдяването и формулата, посочена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1. Вещото лице посочва, че сградата се топлозахранва от една абонатна станция. През исковия период абонатната станция е от индиректен тип с пластинчати подгреватели, като топлинните загуби са посочени от производителя. Технологичните разходи в абонатната станция през процесния период са изчислявани ежемесечно по наредбата и са отчислявани от топлинната енергия преди нейното разпределение. В заключението се посочва, че етажната собственост на процесния адрес е сключила договор за дялово разпределение с Техем Сървисис ЕООД. Посоченото дружество е извършвало дялово разпределение на топлинна енергия в блока, след отчет на уредите за дялово разпределение и водомерите за топла вода, монтирани в имотите на абонатите. За процесния период 01.05.2020 г. – 30.04.2022 г., фирмата, извършваща дялово разпределение, е отчитала водомера в имота само 2021 г. По време на отчетите с изключение на май 2022 г. е попълнен документ за главен отчет, който е 4 подписан от потребител. Отчета е отразен в изравнителната сметка. По данни на фирмата, извършваща дялово разпределение, в процесното жилище не е имало монтирани отоплителни тела, респ. не са монтирани топлоразпределители. В имота е имало водомер за топла вода, по които се отчита разхода. Относно топлинната енергия, отделена за сградна инсталация, се посочва, че процесният обект е с отопляем обем от 127 куб. м., на база на който се разпределят разходите. За процесния период количеството топлинна енергия, отдадена за сградна инсталация в СЕС е изчислено от фирмата, извършваща дялово разпределение, по формулата съгласно чл. 61, т.6.1.1 от Наредбата за топлоснабдяването. След всеки отоплителен сезон, фирмата е изготвила изравнителни сметки, които са съгласно методиката за дялово разпределение. Вещото лице посочва, че за процесния период сумата за отопление е в общ размер на 1092,24 лева, от които 205,54 лева за отопление и 886,70 лева за топла вода. За процесния период сумата от изравнителните сметки, като разлика от фактурираните суми по прогнозни данни е 900,20 лева за доплащане. В заключението са посочени конкретните суми за всеки отоплителен сезон, както следва: за периода 01.05.2020 г. – 30.04.2021 г. – сумата в размер на 86,22 лева, и за периода 01.05.2021 г. – 30.04.2022 г. – сумата в размер на 1006,02 лева. Според вещото лице, през процесния период отчитането на топлинна енергия и разпределението в сградата в режим на етажна собственост, където се намира процесния обект, се извършва съобразно ЗЕ и Наредбата за топлоснабдяването. Отчитането на топлинната енергия се извършва от топлофикация по топломер, монтиран в абонатната станция. От отчетената топлинна енергия по топломер се приспадат технологичните разходи за абонатната станция и така изчислената топлинна енергия се разпределя между потребителите на сградата ежемесечно по прогнозни данни от предходен изравнителен период. След приключване на отоплителния период се извършва отчитане на индивидуалните уреди в имотите на потребителите и се изготвят изравнителни сметки. Вещото лице посочва, че при ищеца има съхранени документи за периодичните проверка на топломера в абонатната станция съгласно Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и протоколи за тяхната смяна, като такива протоколи за монтаж и сваляне на топломер са представени на експерта. Вещото лице не е констатирало отклонения от нормативния ред при отчета и остойностяването на топлинната енергия за процесния обект.