Определение № 1003 от 09.05.2023, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1003 гр. София, 09.05.2023 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 3-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Веска Райчева

Членове:

Геника Михайлова

Анелия Цанова като разгледа докладваното от Анелия Цанова Касационно гражданско дело № 20228002104925 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по подадена от „Проджект планинг енд мениджмънт“ ООД касационна жалба срещу постановеното от СГС, ІІ – д състав решение № 315/18.02.2022г. по гр.д. № 13955/2021 г., в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение по отношение на исковете по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, както и по подадена от М. П. А. частна жалба срещу постановеното от СГС, ІІ- д състав определение № 4520/18.05.2022 г. по гр.д. № 13955/20221г., с което е допълнил решението си в частта на разноските и я е осъдил да заплати на „Проджект Планинг енд Мениджмънт“ ООД сумата от 427,37лв.- разноски за въззивното производство за отхвърлената въззивна жалба.

В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК.

С жалбата е представено изложение по чл.284, ал.3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, чл.280, ал.1, т. 3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.

С писмения си отговор М. П. А. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима- подадена е в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана страна и срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и/или ал.2 ГПК.

За да постанови решението си, СГС, ІІ- д въззивен състав, след като е препратил на основание чл.272 ГПК към мотивите на първоинстанционният съд е приел, че уволнението 1 по чл.328 ал.1 т.6 КТ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: факти /мотиви/, относно това кой от двата фактически състава е налице – липса на образование или квалификация; да е настъпила промяна в изискванията за заемане на длъжността, установена в нормативен акт или длъжностна характеристика, която да е редовно връчена на служителя, преди връчване на уволнителната заповед, за да може той да представи доказателства, че отговаря на новите изисквания; промяната в изискванията трябва да следва сключването на трудовото правоотношение; работникът или служителят да не отговаря на новите променени изисквания за заемане на длъжността. Позовал се е на ТР №4/2017 г. на ОСГК на ВКС, съгласно което не е налице основанието по чл.328 ал.1 т.6 КТ за прекратяване на трудовия договор, ако при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, но е налице основанието за прекратяване на трудовия договор по тази разпоредба, когато при сключването му работникът или служителят не отговаря на въведените с нормативен акт изисквания за образование или професионална квалификация за изпълняваната работа, като правото на работодателя да променя изискванията за образование и квалификация за определена длъжност не подлежи на съдебен контрол. Взел е предвид и константната практика на ВКС, че преценката на работодателя за промяна на изискванията за заемане на дадена длъжност е суверенна и е по целесъобразност - тя не подлежи на съдебен контрол, стига по този начин да не се нарушава императивна правна норма, да не се злоупотребява с право или да не се установява дискриминационен подход. Изложил е, че в доказателствена тежест на ответника – работодател е да установи наличието на всички обстоятелства по законосъобразността на уволнението. Констатирал е, че делото не е спорно, а и е установено от събраните по делото доказателства, че страните са били в безсрочно трудово правоотношение по силата на което ищеца е заемала длъжността длъжност „архитект“ в ответното дружество, както и че същото е прекратено със заповед от 02.06.2020 г. на управителя на дружеството-ответник, считано от 02.06.2020 г. на основание чл.328 ал.1 т.6 КТ – поради липсата на необходимата квалификация за заемане на длъжността относно необходимото ниво на владеене на английски език. От представената по делото длъжностна характеристика за длъжността „архитект“, връчена на ищеца на 01.02.2013 г., се установявало, че изискванията за длъжността по отношение на езиковата квалификация включват: препоръчително владеене на английски език. По делото била представена и длъжностна характеристика за длъжността „старши архитектурен експерт „Международна архитектура и градоустройство“, връчена на ищеца на 01.06.2020 г. при отказ, удостоверен с подписите на двама свидетели, от която се установявало, че изискванията за длъжността по отношение на езиковата квалификация включват: задължително владеене на английски език на ниво „свободно владеене“. Приел е, че с разпоредбата на чл.118 КТ е въведена забрана за едностранно изменение на трудовото правоотношение от страна на работника или работодателя с единствено изключение едностранно увеличение на трудовото възнаграждение на работника от страна на работодателя. Законът изрично регламентирал и начина за изменение на трудовото правоотношение, въвеждайки задължителна писмена форма за изразяване на съгласието на 2 двете страни по трудовия договор - чл.119 КТ. Изискването за писмена форма касаело изменението на всяка една от клаузите на трудовия договор, включително наименованието на длъжността, в които смисъл била и последователната практика на ВКС. При тези данни въззивният съд е приел, че не е налице хипотезата на чл.328 ал.1 т.6 КТ, доколкото не се установяла промяна в изискванията за заеманата от ищцата длъжност, предхождащо връчването на уволнителната заповед. След като не е налице писмено съгласие от страна на ищеца за изменение на трудовото и правоотношение и по-конкретно – за промяна на длъжността на „старши архитектурен експерт „Международна архитектура и градоустройство“, ищцата е продължила да изпълнява длъжността „архитект“, за която длъжност не се установява работодателят да е променил изискванията за заемането и и поконкретно – да е въведено по отношение на езиковата квалификация изискване за задължително владеене на английски език на ниво „свободно владеене“.

Ето защо и въззивнната инстанция е приела, че уволнението е незаконно и предявеният иск за отмяната му се явява основателен, което обуславя и основателността на иска за възстановяване на заеманата до уволнението длъжност. В частта, с която въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, в частта, с която предявеният на осн. чл.344, ал.1, т.3 във вр. чл.225, ал.1 КТ иск е отхвърлен, решението е влязло в сила като необжалвано.

По основанията за касационно обжалване.

В изложението по чл.284, ал.1 ГПК касаторът е въвел като основания за достъп до касационно обжалване основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК- противоречие с практиката на ВКС, чл.280, ал.1, т. 3 ГПК и чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност.

Настоящият състав на ВКС счита, че въззивното решение не следва да бъде допускано до касационно обжалване.

Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл.

280, ал. 1, т. 1- т. 3 ГПК. Съгласно ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, този въпрос следва да е от значение за изхода на делото, да е формирал решаващата воля на съда и да е обусловил правните изводи по предмета на спора.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 КТ по материалноправния въпрос: “Има ли право работодател по трудово правоотношение за променя едностранно наименованията и изискванията за езикова квалификация за длъжностите в предприятието му“. Така формулираният въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Както вече е изяснено в практиката на Върховния касационен съд, изискванията за образование и квалификация за заемане на определена длъжност могат да бъдат предвидени в закон, в друг по-нисък по степен нормативен акт, в длъжностната характеристика или щатното разписание. Работодателят има право да променя изискванията за образование и 3 професионална квалификация на длъжностите с щатното разписание и/или с длъжностната характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт. С оглед спецификата на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование или квалификация за заемане на определена длъжност, което е въпрос на целесъобразност, който не подлежи на съдебен контрол. Съдът не може да преценява дали има обективна необходимост от въведената промяна в изискванията за съответната длъжност, но работодателят е длъжен да спазва принципа за добросъвестно упражняване на правата и да не злоупотреба с права съгласно чл.8, ал.1 КТ, което обстоятелство, при своевременно наведен довод, подлежи на съдебен контрол. В случая, въззивният съд, не е приел, че работодателят няма право да променя изискванията за образование и професионална квалификация на длъжностите с щатното разписание и/или с длъжностната характеристика, когато изискванията не са определени в нормативен акт.

Препращайки и към мотивите на първоистанционния съд, Софийски градски съд е приел, че по делото не са ангажирани доказателства, че за заеманата към момента на прекратяване на трудовото правоотношение от М. Ш. длъжност „архитект“ /а не „старши архитектурен експерт „ Международна архитектура и градоустройство“, за каквато промяна на длъжността ищцата не е изразила писменото си съгласие/ е въведено по- високо изискване от вече предвиденото препоръчително владеене на английски език, като длъжностна характеристика за длъжността „архитект“, с която да е променено от препоръчително в задължително точно определено ниво на владеене на английски език, не е представена.

Неоснователно е искането на касатора за допускане на касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 КТ по материалноправния въпрос: „Следва ли идентичността на една длъжност с друга да се съди единствено от техните наименования или за достигането до извода за промяна на едва длъжност следва да се анализират съществените права и задължения на работника или служителя, определящи съдържанието на трудовите му функции“. Въпросът не следва да бъде допускан до касация, тъй като не е обусловил решаващите изводи на съда. Въззивният съд не е изложил мотиви за наличие или липса на идентичност между длъжностите „архитект“ и „старши архитектурен експерт „Международна архитектура и градоустройство“, а че ищцата не е изразила писменото си съгласие за заемане на новата длъжност, поради което е продължила да изпълнява длъжността „архитект“, за която длъжност не се установява, а и няма наведени доводи работодателят да е променил изискванията за заемането и чрез въвеждане на условие за задължително владеене на английски език.

Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и по материалноправния въпрос: „Следва ли въззивният съд да обсъди всички събрани по делото относими доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните по предмета на спора?“.

Така формулираният въпрос обуславя изхода на делото и изводите в обжалваното решение, но не е разрешен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС. Съгласно чл.12 и чл.235, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да прецени всички доказателства по делото и 4 доводите на страните по свое вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства, като всяка от страните носи тежестта на доказване на фактите, от които черпи изгодни за себе си последици. В случая въззивният съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства, въз основа на които се установяват правнорелевантните факти, като е изложил свои мотиви и по направените във въззивната жалба доводи и възражения.