Решение № 12599 от 11.11.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 12599 гр. София, 11.11.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА Гражданско дело № 20221110118417 по описа за 2022 година Предмет на делото е предявеният от О. П. Т. срещу „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* установителен иск с правно основания чл.422, ал.1 ГПК във вр. с чл.92 ЗЗД, относно признаването за установено, че ответникът дължи на ищеца сумата в размер на 7306,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратен договор № 3Д5/23.11.2020 г., като вземането предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №70069/2021 г. по описа на СРС. Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че между него и ответника е бил сключен договор № 3Д-5/23.11.2020 г., по силата на който ищецът е имал качеството на възложител, а ответникът на изпълнител за доставка на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за О. П. Т. за срок от 24 месеца. Поддържа, че един от начините на прекратяване на договора е едностранно с 3-месечно предизвестие, като аргументира, че в този случай се дължи неустойка в размер на 5% от общата прогнозна стойност на договора по чл. 4, ал. 2 от същия. Обосновава, че на 17.05.2021 г. ответникът е прекратил процесният договор с тримесечно предизвестие, поради което счита, че същият дължи обезщетение в размер на 18266 лв. Посочва, че въз основа на сключен застрахователен договор от ответника на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10959,60 лв. и е останала 1 неизплатена част от неустойката в размер на 7306,40 лв., която ищецът претендира от ответника.

В законоустановения срок, от страна на ответника е постъпил писмен отговор на исковата молба, с която предявения иск се оспорва по основание и размер. Релевират се доводи за настъпили обективни пречки за изпълнение на процесния договор от ответника. Обосновава се, че в договора не е предвидена неустойка в случай на прекратяване с тримесечно предизвестие.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира следното:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК, вр. чл. 92 ЗЗД.

За основателността на иска с правно основание чл. 92 от ЗЗД за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договор втежест на ищеца е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на договор с валидна уговорка за неустойка в случай на едностранно предсрочно прекратяване на договора, както и размера на вземането за неустойка.

С оглед становището на страните съдът с доклада по чл. 140 ГПК е отделил като безспорни между страните и ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: че между ищеца и ответника е бил сключен договор № 3Д-5/23.11.2020 г., по силата на който ищецът е имал качеството на възложител, а ответникът на изпълнител за доставка на нетна електрическа енергия и избор на координатор на балансираща група за О. П. Т. за срок от 24 месеца, както и че с тримесечно предизвестие, получено от ищеца на 17.05.2021 г., ответникът е прекратил процесният договор, както и че на ищеца е изплатено застрахователно обезщетение в размер на 10959,60 лв. от застрахователя, при когото ответникът е застраховал изпълнението на договорните си задължения.

Спорно по делото е наличието на валидно сключена неустоечна клауза за дължима неустойка при едностранно предсрочно прекратяване на договора.

Съгласно чл. 16, ал. 5 от договора при прекратяване на договора на основание чл. 20, ал. 1, т. 5, иницииращата прекратяването страна дължи на другата страна обезщетение в размер на 5% от общата прогнозна стойност на договора по чл. 4, ал. 2. Видно от договора чл. 20, ал. 1 не съдържа т. 5.

2

Разпоредбата на чл. 20, ал. 1 урежда хипотези при прекратяване на договора, когато не се дължи неустойка. Поради изложеното съдът намира, че се касае за техническа грешка препращането в чл. 16, ал. 5 към чл. 20, ал. 1, т. 5 от договора. От тълкуването на волята на страните в целия договор съдът стига до еднозначен правен извод, че иницииращата прекратяването страна дължи на другата страна обезщетение в размер на 5% от общата прогнозна стойност на договора по чл. 4, ал. 2 в случай на едностранно прекратяване на договора с тримесечно предизвестие – основание за прекратяване на договора, съдържащо се в чл. 21, ал. 1, т. 5 от същия. Софийски районен съд счита, че клаузата за неустойка е ясна и непротиворечива и двете страни са били наясно в кои случаи се дължи неустойка. Поради изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца неустойка, поради предсрочно прекратяване на договора с предизвестие.

Съдът намира за неотносими към правния спор възраженията на ответника за наличието на обективни пречки за изпълнение на договора.

Видно от приетото като писмено доказателство по делото предизвестие ответникът е прекратил процесния договор с тримесечно предизвестие без да посочва обективни пречки за изпълнението му, което би представлявало друго основание за прекратяване на договора. Нещо повече, страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че договорът е прекратен едностранно от ответника с тримесечно предизвестие, а не поради наличие на обективни пречки за изпълнение на същия.

Относно размерът на неустойката, същият е ясно и еднозначно определен в размер на 5% от общата прогнозна стойност на договора по чл. 4, ал. 2 от договора. В чл. 4, ал. 2 от същия страните са регламентирали, че общата стойност на договора ориентировъчно е в размер на 365 320 лв. без ДДС.

Следователно дължимата от ответника неустойка за предсрочно прекратяване на договора възлиза на 18 266 лв., като страните не спорят и съдът е отделил като безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ищецът е получил като застрахователно обезщетение сумата в размер на 10959,60 лв.

Поради изложеното съдът намира, че ответникът дължи на ищеца разликата в размер на 7306,40 лв. и искът следва да бъде уважен в пълен размер.

По разноските:

3

При този изход на спора на основание чл. чл. 78, ал. 1 ГПК право на разноски има ищецът в размер на 146,13 лв. за заповедното производство за платена държавна такса и 146,13 лв. за исковото производство за платена държавна такса.

Мотивиран от горното, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от О. П. Т., ЕИК 000133933 срещу „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* установителен иск с правно основания чл.422, ал.1 ГПК, във вр. с чл.92 ЗЗД, че ответникът „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* дължи на ищеца О. П. Т., ЕИК 000133933 сумата в размер на 7306,40 лв., представляваща неустойка за предсрочно прекратен договор № 3Д5/23.11.2020 г., като вземането е предмет на Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д.

№70069/2021 г. по описа на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на О. П. Т., ЕИК 000133933 сумата в размер на 146,13 лв., представляващи разноски за заповедното производство.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „(ФИРМА)“ ЕООД, ЕИК ********* да заплати на О. П. Т., ЕИК 000133933 сумата в размер на 146,13 лв., представляващи разноски за исковото производство.

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4