Решение № 1642 от 21.07.2023, Районен съд - Бургас
- Съд
- Районен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 3578/2022
- Вид
- Решение № 1642
- Подписан
- 21.07.2023
- В сила
- 11.08.2023
- Състав
- КАЛИН СТЕФАНОВ КУНЧЕВ
Цитирани разпоредби
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.47, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.1, изр.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 1642 гр. Бургас, 21.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XL ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: КАЛИН СТ. КУНЧЕВ при участието на секретаря МАРИЯ АП. МИЛЕВА като разгледа докладваното от КАЛИН СТ. КУНЧЕВ Гражданско дело № 20222120103578 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове по чл.422, ал.1 от ГПК, вр. с чл.79, ал.1, чл.232, ал.2 и чл.86, ал.1 от ЗЗД, предявени от К. Д. Д. от град С. З. срещу К. С. Б. от град Б.
Ищцата твърди, че е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника, въз основа на което е било образувано ч. гр. дело № 1525/ 2022г. на РС Б. По него е била издадена такава за сумата 320 лв., представляваща неплатена наемна цена за месец май 2021г., дължима по Договор за наем на недвижим имот – 2-стаен апартамент в гр.С.З, ул.”сключен между страните на 24.02.2021г., ведно със законната лихва, считано от 14.03.2022г. до оконча-телното плащане; сумата 14.49 лв. – обезщетение за забавено плащане за периода от 01. 10.2021г. до 12.03.2022г., както и суми за консумативни разноски за същия месец: 35.26 лв. за потребена студена вода и 59.30 лв. – за електричество.
Твърди също, че заповедта за изпълнение е била връчена на ответника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което й е било указано да предяви иск за вземанията си. Иска от Съда да постанови решение, с което да признае за установено, че Б. й дължи горните суми.
Претендира разноски.
Ответникът, чрез назначения му особен представител – адвокат Н. Г. , оспорва исковете. Излага съображения, че дължимият за месец май 2021г. наем следва да се прихване с дадения от наемателя, при сключването на договора, депозит в размер на 320 лв., а по отношение на консумативните разходи – че липсват доказателства да са заплатени от 1 ищцата. Сочи и че няма покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД, за да се дължи обез-щетение за забава.
Иска от Съда да отхвърли претенциите.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производ-ство доказателства, намира за установено следното:
По заявление на Д. е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против Б. за исковите суми – по ч. гр. дело № 1525/2022г. на РС Б, прило-жено към настоящото.
Същата е връчена на ответника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК.
Горното обуславя наличието на правен интерес у ищцата от водене на предявени-те установителни искове.
С писмен договор, сключен на 24.02.2021г., ищцата е отдала под наем на ответни-ка недвижим имот – 2-стаен апартамент, находящ се на адрес: гр.С. З, ул.”/т.1.1/, за срок от една година – с възможност за автоматичното му про-дължаване с по още една, многократно – т.2.1, т.2.2 и т.2.3, срещу заплащане на наемна цена в размер на 320 лв., до 5-то число на текущия месец – т.3.1 и т.3.2.
Съгласно т.1.4, вр. с т.1.2 от договора, предаването на имота и неговото състояние се удостоверяват с приемно-предавателен протокол, какъвто е изготвен и представен по делото. Т. е., безспорно се установява и че Д. е изпълнила задължението си по сделката – да предостави на Б. процесното жилище, с оглед неговото ползване.
Следователно, за ответника е възникнало валидно задължение да заплаща на ищ-цата уговорената наемна цена за срока на договора, на основание чл.232, ал.2 от ЗЗД.
При негова доказателствена тежест, той не е ангажирал доказателства да й е пла-тил дължимата за месец май 2021г. наемна цена от 320 лв.
Съгласно т.3.4 от договора, Б. е заплатил на Д. депозит в размер на 320 лв., който служи като гаранция за неплатен наем, консумативни разноски, неус-тойки, повреди на имота и други вземания на наемодателя към наемателя – т.3.5.
В т.3.6 е предвидено, че в 7-дневен срок след изтичането на срока на договора или след предсрочното му прекратяване се дължи връщане на депозита, в случай че наема-телят няма задължения към наемодателя, а ако има такива, те могат да бъдат прихвана-ти с него.
Съгласно т.6.4, договорът може да бъде прекратен от всяка от една страните с едномесечно писмено предизвестие, като в случай че това е сторено преди изтичането на първата година от действието му, тя дължи на другата неустойка в размер на един месе-чен наем.
Страните не спорят, че процесният договор за наем е бил прекратен от Б. в края на месец май 2021г., когато той е напуснал имота и е уведомил Д. по те-лефона за това, както се сочи в исковата молба, а и не се твърди, респективно – устано-вява по делото от ответната страна различна фактическа обстановка, поради което след-ва да се приеме, че съгласно цитираната по-горе т.6.4, за наемателя е възникнало валид-но задължение да заплати на наемодателя и уговорената неустойка.
2
Съобразно т.3.6, вр. с т.3.5 от договора, ищцата е прихванала дължимата неустой-ка /един месечен наем от 320 лв./ със сумата в този размер по платения от ответника де-позит, поради което същият не подлежи на връщане.
При това положение, следва да се приеме, че ответникът не установява наличието на твърдяното насрещно свое вземане от ищцата и възражението му за прихващане на сумата по депозита с дължимата от него наемна цена за месец май 2021г. се явява неос-нователно.
Съгласно чл.232, ал.2 от ЗЗД, наемателят е длъжен да заплаща и разходите, свър-зани с ползването на вещта – за потребените в имота ел. енергия и вода. Така също и в т.5.1.3 от договора за наем.
С исковата молба са представени разписки от ”Изипей”, от които се установяват твърденията на ищцата, че е заплатила консумативите за процесното жилище за месец май 2021г., а именно: 35.26 лв. за потребена студена вода и 59.30 лв. за електричество.
Ответникът не е ангажирал доказателства да й ги е възстановил.
По изложените съображения, настоящият съдебен състав намира, че предявените установителни искове за наемната цена за процесния недвижим имот и консумативните разходи за ползването му за месец май 2021г. са основателни и следва да бъдат уважени изцяло.
Върху сумата от 320 лв. се дължи законната лихва, начиная от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК до окончателно-то й изплащане, както и обезщетение за забавено плащане за периода от 01.10.2021г. до 12.03.2022г. в размер на 14.49 лв. Възражението на особения представител на ответника – за липсата на покана по чл.84, ал.2 от ЗЗД, е неоснователно, тъй като такава не е необ-ходима – с оглед клаузата на т.3.2 от договора и съобразно разпоредбата на чл.84, ал.1, изр.1 от ЗЗД, Б. е изпаднал в забава по отношение на задължението си за заплащане на дължимата за месец май 2021г. наемна цена, считано от 06.05.2021г.
Основателни са и акцесорните установителни искове, които също следва да бъдат уважени изцяло.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК в полза на ищцата следва да бъдат присъдени направените в заповедното и в настоящото производства разноски – общо 150 лв. за ДТ и 180 лв. за възнаграждение за особения представител, както и платени адвокатски възнаграждения в общ размер от 700 лв.
Ето защо, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на К. С. Б., ЕГН: **********, гр.Б, кв.”В”, ул.” че същият дължи на К. Д. Д., ЕГН: **********, от гр.С. З, ж.к.”, бл., ет., ап., сумата 320 лв., представляваща незаплатена наемна цена за месец май 2021г. по Договор за наем на недвижим имот – 2-стаен апартамент в гр.С. З, ул.” сключен от тях на 24.02.2021г., 3 ведно със законната лихва върху нея, счи-тано от 14.03.2022г. до окончателното плащане; сумата 14.49 лв. – обезщетение за заба-веното й плащане за периода от 01.10.2021г. до 12.03.2022г., както и суми за консума -тивни разходи за същия месец – 35.26 лв. за потребена студена вода и 59.30 лв. за елек-тричество, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч. гр. дело № 1525/2022г. на РС Бургас.
ОСЪЖДА К. С. Б. да заплати на К. Д. Д. направените в заповедното и настоящото производства разноски – общо 330 лв., както и адвокатски възнаграждения в общ размер от 700 лв.
Решението подлежи на обжалване пред ОС Б, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Вярно с оригинала:З.М.
Съдия при Районен съд – Бургас: /п/ Калин Кунчев_______________________ 4