Решение № 173 от 08.07.2024, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 173 гр. Бургас, 05.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН НАКАЗАТЕЛЕН

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Георги Д. Пепеляшев

Членове:

Георги Хр. Иванов

СТАНИМИРА АНГ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от Георги Д. Пепеляшев Въззивно частно наказателно дело № 20242100600811 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 341, ал. 2, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК и е образувано по протест на прокурор при Районна прокуратура - гр. Бургас, подаден срещу определение № 21.05.2024 г. по НОХД № 19/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Поморие, с което е прекратено съдебното производство и делото е върнато на Районна прокуратура – гр. Бургас за отстраняване на допуснати процесуални нарушения.

С протеста се изразява несъгласие с горепосочения съдебен акт, като се сочат съображения, че същият е неправилен и неоснователен. Изразява становище, че в обвинителния акт е посочено, че на неустановена дата между 16.12.2022 г. и 23.12.2022 г., през тъмната част на денонощието, обв. В.Д., обв. В.Г. и обв. Д.Г. били в дома на обв. В.Г., където тези трима обвиняеми се сговорили да извършат кражба от дома св. В., находящ се в *********************, тъй като знаели, че собствениците на тази къща отсъстват. След като извършили съвместно едно деяние, а обв. В.Г. извършил самостоятелно такова, абв.

В.Д. и обв. В.Г. споделили за извършеното с обв. А.А. и обв. Х.И.. Прокурорът посочва, че в обвинителния акт е посочено, че между последните четирима възникнал предварителен сговор, като те се разбрали да извършват кражби от същата къща, взели общото решение предварително, в едно сравнително спокойно състояние. Също така е посочено, че обвиняемите са извършили отделни деяния в различни комбинации помежду си, които са конкретизирани и в обстоятелствената, и в диспозитивната част на обвинителния акт.

Относно обв. Д.Г., посочва, че същият е привлечен към наказателна отговорност за едно единствено деяние, което е извършил след предварителен сговор с обв. В.Г. и обв. В.Д.. С оглед на това счита, че с повдигнатото обвинение не са нарушени правата на подсъдимите, 1 визирани в разпоредбата на чл. 249, ал. 4, т. 1 от НПК, като обвинителният акт съдържа необходимите реквизити, написан е на ясен и достъпен език, като обвинението е формулирано от фактическа и правна страна. Освен това изтъква, че при обвинение за кражба се изисква вещите да са отнети от владението на конкретно лице, а не непременно от техния собственик. Съгласно трайната съдебна практика, визирана в ППВС 6/1971 на ВС, е прието, че за съставомерността на деянието е напълно достатъчно да бъде установено лицето, от чието владение е отнета вещта и обстоятелството, че тя не принадлежи на дееца, без да е необходимо да се изследва кой е действителният собственик на вещта, щом е ясно, че това не е подсъдимия. Отправя се искане до въззивния съд да отмени определение от 21.05.2024 г. по НОХД № 19/2024 г. по описа на Районен съд – гр. Поморие и делото да бъде върнато на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия.

Бургаският окръжен съд, като се запозна с материалите по делото и становището, изложено в частния протест, и като съобрази закона, намира протеста за допустим, а разгледан по същество и за основателен. Съображенията за това са следните:

По внесен пред Районен съд – Поморие обвинителен акт е образувано НОХД № 167/2023 г. по описа на съда. По делото е било проведено разпоредително заседание на 30.11.2023 г., като след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, първоинстанционният съд с определение от същата дата е прекратил съдебното производство по НОХД № 167/2023 г. и е върнал делото на РП – гр. Бургас, за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. За да постанови прекратяване на съдебното производство и връщане на делото в неговата предходна процесуална фаза, съдът е приел, че при изготвяне на обвинителния акт са допуснати отстраними съществени процесуални нарушения, накърняващи правото на обвиняемите лица да разберат фактическите и юридическите параметри на обвинението.

Приел е, че от изложеното в обстоятелствената част и диспозитивната част на обвинителния акт не става ясно между кои от обвиняемите е бил постигнат предварителният сговор за извършване на описаните престъпни деяния, респективно не става ясно как впоследствие е действал всеки от обвиняемите и при какви условия – дали в условията на продължавано престъпление, дали след предварителен сговор или въз основа на самостоятелно взето решение. Също така е приел, че са налице допуснати неточности в обстоятелствената част на обвинителния акт, изразяващи се в грешно изписване на имената на обвиняемите. Не на последно място първоинстанционният съд е приел, че в качеството на пострадало лице на досъдебното производство е участвала Р.В.А., като се установява, че същата не е собственик на отнетите вещи, а единствено е полагала грижа за имуществото на М.Р. В.. Според съда, последният е следвало да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство, да бъде уведомен за правата си да участва в него по смисъла на чл. 249, ал. 4, т. 2 от НПК, поради което на досъдебното производство е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение.

След връщане на обвинителния акт, прокурорът при РП – гр. Бургас, внесъл нов обвинителен акт, като пред Районен съд – Поморие било образувано НОХД № 19/2024 г. по 2 описа на съда.

При проведеното разпоредително заседание на 21.05.2024 г. и след становищата на страните по въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК, съдът с определение от същата дата (предмет на настоящия съдебен контрол) е прекратил съдебното производство по НОХД № 19/2024 г. и е върнал делото на РП – Бургас за отстраняване на допуснати процесуални нарушения. Приел е, че при повторно внесения обвинителен акт отново са налице противоречия между приетото в обстоятелствената част и посоченото в диспозитива, поради което са налице допуснати на досъдебното производство отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемите, доколкото не става ясно между кои от обвиняемите е бил постигнат предварителният сговор и съответно е налице общност на умисъла за извършване на описаните престъпни деяния, респективно не става ясно как впоследствие е действал всеки от обвиняемите и при какви условия – дали в условията на продължавано престъпление, дали след предварителен сговор или въз основа на самостоятелно взето решение при условията на съучастие с останалите обвиняеми. Намира, че тази неяснота не е отстранена с декларативното посочване на обстоятелствената част на обвинителния акт, където е посочено, че след срещата между В., В., А. и Х. – „Четиримата се сговорили предварително да извършат кражба на вещи от тази къща“, тъй като подсъдимите са петима заедно с Д., като в диспозитивите на повдигнатите обвинения се сочи, че отделните деяния, включени в състава на продължаваните престъпления са извършвани с участието не само на посочените четирима подсъдими, а в различни комбинации между тях, включително и с участието на Д., за който не се сочи да се е сговарял предварително с А. и Х.. Отделно от това е приел, че на досъдебното производство в качеството на пострадало лице е участвала Р.В.А., като от посоченото в обвинителния акт се установява, че същата не е собственик на отнетите вещи, а единствено е полагала грижа за имуществото на М.Р. В.. Тъй като същата в разпита си на досъдебното производство е заявила, че не желае да й бъд0ат предявени материалите по делото, както и да бъде информирана за хода на наказателното производство, то собственикът на вещите – М.Р., е следвало да бъде уведомен за образуването на досъдебното производство и съответно за правата си да участва в него. На досъдебното производство това не е сторено, поради което първоинстанционният съд е приел, че е допуснато отстранимо съществено процесуално нарушение.

Настоящият въззивен състав не споделя изводите на първоинстанционния съд.

Неоснователно се твърди с определението, че в обстоятелствената част на обвинителния акт не става ясно между кои от обвиняемите е бил постигнат предварителният сговор и съответно е налице общност на умисъла за извършване на описаните престъпни деяния, респективно не става ясно как впоследствие е действал всеки от обвиняемите и при какви условия – дали в условията на продължавано престъпление, дали след предварителен сговор или въз основа на самостоятелно взето решение при условията на съучастие с останалите подсъдими. В обвинителния акт е посочено, че „На неустановена дата между 16.12.2022 г. и 23.12.2022 г., през тъмната част на денонощието, обв. В. Д., обв. В.Г. и обв. Д.Г. били в дома 3 на обв. В.Г.. Там тримата обвиняеми се сговорили да извършат кражба от дома на св. В., находящ се в *********************, като тримата знаели, че собствениците на тази къща живеят и работят в Република Германия.“ Също така е отразено, че след като тримата извършили съвместно едно деяние, в резултат на взетото решение, на следваща, неустановена в хода на разследването дата от инкриминирания период, обв. В.Г. извършил самостоятелно деяние. След това в обвинителния акт е отразено, че обв. В.Г. и обв. В. Д. споделили извършеното от тях с обв. А.А. и обв. Х.И., като тези четирима обвиняеми се сговорили предварително да извършат кражба на вещи от посочения по-горе имот. В обстоятелствената част на обвинителния акт, държавното обвинение е конкретизирал последващите деяния, извършени от обвиняемите в различни комбинации, които са отразени и в диспозитива на обвинителния акт.

Относно Д.Г., в диспозитива на обвинителния акт е посочено, че същият е привлечен към наказателна отговорност за едно единствено деяние, което е извършил след предварителен сговор с обв. В.Г. и обв. В.Д..

По втората група констатации на първоинстанционният съд за допуснати на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, настоящият въззивен състав намира същите за неоснователни. За да е осъществен съставът на престъплението „кражба“ следва деецът да отнеме чужда движима вещ от другиго, без съгласието на владелеца. Видно от Постановление № 6 от 26.IV.1971 г. по н. д. № 3/1971 г. на Пленума на ВС (изм. с Постановление № 7 от 6.VII.1987 г.), р. ІІ, т. 3, по смисъла на Наказателния кодекс под „владение” се разбира и държането на вещта. В тази връзка е разяснено, че при кражбата деецът може да отнеме вещта от всяко лице, което я владее, и че е налице кражба и когато деецът отнеме вещта от държателя й. От горното следва извода, че съставът на престъплението кражба не включва в обективните си параметри собствеността на вещите, а само владението им.

Съгласно Тълкувателно решение № 2/2002 г. на ВКС по т. д. № 2/2002 г., ОСНК, т.4.2., когато не съставляват признаци на престъплението, фактите, свързани с начина на извършване на деянието, пострадалото лице и размера на вредите, могат да се установяват в хода на съдебното следствие, да се оценяват от страните и съобразяват от съда, като липсата им не води до ограничаване на правата на правоимащите процесуални субекти, поради което не може да се третира като основание за връщане на делото в досъдебната фаза.

Независимо от посоченото, видно от доказателствата по делото, на досъдебното производство М.Р. В. е бил уведомен с Протокол за уведомяване на пострадал от престъпление, съгласно чл. 6, ал. 1 от Закона за подпомагане и финансова компенсация на пострадали от престъпления и връчване на Формуляр за правата на пострадалите от престъпления на 06.06.2023 г. Последният е разпитан и в качеството на свидетел, като видно от протокола (том 2, л. 217-218) В. е заявил, че е запознат с правата си на пострадал. Също така, пред първоинстанционният съд е представена разписка от собственика на вещите М.Р.

В. (л.62, НОХД № 19/2024 г. на РС – Поморие), в която е отразено, че няма финансови претенции към обвиняемите по ДП № 320-ЗМ-521/2022 г., като всички вреди са 4 възстановени и няма имуществени претенции към тях. Отделно от това е посочил и, че е съгласен обвиняемите да сключат споразумение по реда на глава 29 от НПК и наказателното производство да бъде прекратено, защото всички вреди са му възстановени.