Решение № 2808 от 14.06.2023, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Административно наказателно дело 1874/2023
- Вид
- Решение № 2808
- Подписан
- 14.06.2023
- В сила
- 20.11.2023
- Състав
- ИВАН АЛЕКСАНДРОВ СТОИЛОВ
Цитирани разпоредби
- чл. 28 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 42, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 53, ал. 2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59 и сл. · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 63, ал. 2, т. 1 · Закон за административните нарушения и наказания
- § 1, т. 4 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 5 · Регламент (ЕО) № 852/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004 година относно хигиената на храните
РЕШЕНИЕ
№ 2808 гр. София, 14.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: ИВАН АЛ. СТОИЛОВ при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от ИВАН АЛ. СТОИЛОВ Административно наказателно дело № 20231110201874 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН
С НП № 66/20.12.2022 г., издадено от д-р А.С.Г. – директор на ОДБХ – София град, на „П. Д. 90“ ЕООД, ЕИК ХХХ, за това, че при извършена проверка на 17.10.2022 г. в обект кафене – бистро, находящо се в гр. София, район „Красна поляна“, бул. „Никола Мушанов“ № 331, стопанисвано от „П. Д. 90“ ЕООД, било установено, че не са въведени, не се прилагат и поддържат процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните – не се водят записи по програмите за входящ контрол, хигиенното състояние, лична хигиена на персонала, температурен режим, с което „П. Д. 90“ ЕООД нарушило чл. 10 от ЗХ, вр. с чл. 5, § 2, б. „ж“ от Глава II от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните.
С оглед горното и на основание чл. 131, ал. 1, т. 4 от ЗХ, на „П. Д. 90“ ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 2000 (две хиляди) лева.
Постановлението е обжалвано в срок от „П. Д. 90“ ЕООД, чрез управителя на дружеството, който моли същото да бъде отменено като неправилно и незаконосъобразно. В жалбата и в с. з. се развиват аргументи за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита, изразяващи се в непосочване в АУАН на нарушените правни норми и липса на точно описание на нарушението. Излагат се и аргументи за маловажност на случая по смисъла на чл. 28 от ЗАНН, доколкото нарушението било за първи път и последиците от него, на база и даденото на 18.10.2022 г. предписание, били отстранени към 1 дата 02.12.2022 г.
Административно наказващият орган изпраща упълномощен адвокат, който моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Твърди се за висока степен на обществена опасност на нарушението, тъй като застрашавало живота и здравето на консуматорите, поради което не била налице хипотезата на чл. 28 от ЗАНН. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 600 лева.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:
1. По допустимостта на жалбата.
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
2. Относно нарушението на процесуалния закон.
Разглеждайки обжалваното наказателно постановление и актът, въз основа на който същото е било издадено, съдът намира, че са налице съществени нарушения на процедурата по издаването им по ЗАНН. Аргументите на съда са следните:
С атакуваното НП на „П. Д. 90“ ЕООД е предявено нарушение на чл. 10 от ЗХ, вр. с чл. 5, § 2, б. „ж“ от Глава II от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, с което АНО е изпълнил задължението си по чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН да посочи по ясен и изчерпателен начин нарушените законови разпоредби.
Същевременно, също в изпълнение на реципрочните си задължения по чл. 42, т. 5 от ЗАНН, в издадения АУАН № 1574/18.10.2022 г. актосъставителят е посочил като нарушена единствено бланкетната разпоредба на чл. 10 от ЗХ. Не се твърди в АУАН за осъществено нарушение на разпоредба от Регламент (ЕО) № 852/2004 на ЕП и на Съвета от 29.04.2004 г. относно хигиената на храните, нито пък някъде, дори в текстовата част на АУАН, се уточнява, че става въпрос за чл. 5, § 2, б. „ж“ от Глава II от цитирания Регламент. Касае се за съществено разминаване между АУАН и НП относно конкретно нарушената законова разпоредба, което определено опорочава правото на защита. Реално АНО дописва в издаденото от него НП конкретните нарушени разпоредби, каквито не присъстват в АУАН, за да могат да бъдат взети предвид при евентуално възражение по реда на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН. Подобен подход не може да се окачестви на „отстраняване на нередовност“ по смисъла на чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, доколкото нарушената правна разпоредба следва да бъде ясно и непротиворечиво заявена още с образуването на административно-наказателното производство, чието начало е именно изготвянето на АУАН. Допуснатото от актосъставителя нарушение по посочване на конкретно нарушената разпоредба от Регламента е още по-съществено, предвид обстоятелството, че приложената от АНО санкционна разпоредба на чл. 131, ал. 1, т. 4 от ЗХ е относима за случаите, когато нарушителят не прилага и не поддържа постоянна процедура или процедури в съответствие с чл. 5 от Регламент (ЕО) № 852/2004 и приложения II и III от Регламент (ЕО) № 853/2004. Тоест наказаното лице очевидно не може да разбере от краткото посочване в АУАН на бланкетната разпоредба на чл. 10 от ЗХ (която не присъства в текста на санкционната разпоредба на чл. 131, ал. 1, т. 4 от ЗХ) какви биха били санкционните последици за него, за да развие адекватна защита.
На второ място, горното противоречие между АУАН и НП не е единственото.
Налице е противоречие между двата акта и по отношение мястото на извършване на нарушението, което е основен реквизит на всяко административно нарушение. В АУАН е посочено, че става дума за „кафене, намиращо се в гр. София, район „Красна поляна“, бул.
„Никола Мушанов“ № 31“, а в НП – „кафене – бистро, находящо се в гр. София, район „Красна поляна“, бул. „Никола Мушанов“ № 331“. Налице е разминаване не само относно 2 точното наименование и придназначение на обекта, но и по отношение на адреса му, предвид различно посочената номерация. Разбира се, тук вече АНО е следвало да приложи чл. 53, ал. 2 от ЗАНН, но отстраняването на нередовност в акта винаги следва да бъде съпроводена с мотиви за това в какво се касае посочената нередовност в АУАН и защо се налага нейното отстраняване. АНО не се е аргументирал по никакъв начин, а „мълчаливо“ е въвел корекции по начин, от който не става ясно дали проверяващите са извършвали проверка в същия обект, за който впоследствие в НП се твърди, че е осъществено нарушение.
На следващо място, за да може да се приеме извършено нарушение на чл. 5, § 2, б.
"ж" от Регламента („Принципите на НАССР, посочени в параграф 1, се състоят в следното: ж) създаване на документи и записи, съизмерими с характера и размера на предприятието за храни, за да се покаже ефективното прилагане на описаните в букви a) - е) мерки"), очевидно е, че разпоредбата има битие в неразривна връзка с мерките по б. а) -е), които са: а) идентифициране на опасностите, които трябва да се предотвратят, отстранят или редуцират до приемливи нива; б) идентифициране на критичните контролни точки на етапа или етапите, на който или които контролът е крайно необходим, за да се предотврати, отстрани или да се редуцира до приемливи нива определена опасност; в) установяване на критични граници в критичните контролни точки, разграничаващи приемливостта от неприемливостта за предотвратяването, отстраняването или редуцирането на идентифицираните опасности; г) установяване и изпълнение на ефективни процедури на наблюдение и контрол на критичните точки; д) установяване на коригиращи действия, когато наблюдението показва, че дадена критична контролна точка не е под контрол; е) установяване на процедури, които следва да се провеждат редовно, за проверка на това дали мерките, описани в букви a) - д) действaт ефективно. В този смисъл АНО е следвало да се посочи в издаденото от него НП съответните мерки от буква а) – е), за чието ефективно прилагане е въведеното задължение и което съответства на текстово посоченото, че в обекта „не се водят записи по програмите за входящ контрол, хигиенното състояние, лична хигиена на персонала, температурен режим“.
На последно място, от текстовата част на НП не става ясен пълния обем на вмененото нарушение. Основен акцент в АУАН е констатираното обстоятелство, че в обекта се съхранявали храни с изтекъл срок на годност – 3 бр. телешки бургер. В АУАН се твърди също, че не били представени системи за самоконтрол и протокол от извършена ДДТ обработка. Горепосочените обстоятелства присъстват в отделен текст като факти и в атакуваното НП, но при финалната си преценка във връзка с квалификацията на нарушението, същите не се споменават и остават извън констатацията, че „не се водят записи по програмите за входящ контрол, хигиенното състояние, лична хигиена на персонала, температурен режим“. Последното самостоятелно създава неяснота относно волята на АНО за това какво третира като административно нарушение и какво и защо – не.
3. Относно приложението на материалния закон.
Всяко едно от горепосочените процесуални нарушения е съществено по своя характер и напълно достатъчно основание за отмяна на атакуваното НП, доколкото наказаното дружество е поставено в невъзможност да разбере действителните параметри на предявеното му нарушение, точната правна квалификация и най-вече разнобоя между актосъставителя и АНО относно нарушената правна квалификация. В тази връзка обсъждането на правилното приложение на материалния закон се явява безпредметно, но Съдът следва да добави, че доколкото се касае за първо нарушение, липса на настъпили вредни последици, както и предвид обстоятелството, че последиците от формалното нарушение са били отстранени на 02.12.2022 г. (видно от представената фактура за последващ контрол и липса на аргументи на АНО в обратен смисъл) или преди издаването 3 на атакуваното НП, самото нарушение самостоятелно разкрива характеристиките на „маловажен случай“ по смисъла на § 1, т. 4 от ДР на ЗАНН.
Предвид отмяната на атакуваното НП, искането на процесуалния представител на АНО за присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение се явява неоснователно.
Жалбоподателят не е претендирал разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1 от ЗАНН, СЪДЪТ РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 66/20.12.2022 г., издадено от д-р А.С.Г. – директор на ОДБХ – София град, на „П. Д. 90“ ЕООД, ЕИК ХХХ.
Решението може да се обжалва с касационна жалба пред Административен Съд – София-град в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4