Решение № 8986 от 08.08.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8986 гр. София, 08.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 70 СЪСТАВ, в публично заседание на трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Н.П.Л. при участието на секретаря С.АЛ.Р. като разгледа докладваното от Н.П.Л. Гражданско дело № 20211110133480 по описа за 2021 година

Предявени са искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ, чл. 213, ал. 2 КТ, чл. 226, ал. 2 КТ и чл. 224, ал. 1 КТ.

Ищецът Р. СТ. Г. моли да бъде отменено уволнението му, извършено със заповед № 7/09.04.2021г. на управителя на „Р.и.В.“ ООД, връчена му на 01.06.2021г. по пощата. Твърди незаконосъобразност на уволнението - не бил извършил нарушение на дисциплината, изразяващо се в злоупотреба с доверие и умишлено унищожаване на интелектуална собственост, наложеното му наказание било несъразмерно тежко, в т.ч. допуснатото на 01.04.2021г. закъснение за работа не можело да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание, заповедта не съдържала необходимите реквизити по чл. 195, ал. 1 КТ, липсвали мотиви – време, място, начин на извършване на твърдените нарушения унищожаване на интелектуална собственост на работодателя, нарушения имало и във връзка с приложението на нормата на чл. 193 КТ и връчването на уволнителната заповед. Моли да му бъде присъдено обезщетение за оставането му без работа поради уволнението за периода от 01.06.2021г. до 01.12.2021г. в размер на 5 598 лева. Отделно твърди, че на 01.04.2021г. му бил прекратен достъпът до офиса на дружеството, изискани му били ключовете, предвид на което за времето от 02.04.2021г. до 01.06.2021г. претендира обезщетение за незаконното недопускане до работа в размер на сумата 1 822 лева (уточнителна молба от 16.09.2021г. ). Претендира и обезщетение по чл. 226, ал. 2 КТ за незаконно задържане на трудовата книжка от работодателя в размер на сумата 1 823.59 лева за периода от 01.06.2021г. до 29.07.2021г. (уточнителна молба от 16.09.2021г.). За 1 неизползвания платен годишен отпуск за периода от 15.02.2021г. до 01.06.2021г. претендира обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ в размер на сумата 254.45 лева (уточнителна молба от 16.09.2021г.). Претендира разноски.

Ответникът „Р.и.В.“ ООД в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, като оспорва предявените искове. Излага, че ищецът бил законосъобразно уволнен. Същият извършил описаните нарушения на трудовата дисциплина, които били тежки и обосновавали дисциплинарно уволнение.

Уволнителната заповед била достатъчно добре мотивирана. Излага подробни съображения. Оспорва твърденията на ищеца за недопускане до работа и за задържане на трудовата книжка от работодателя. Обезщетението за неизползван платен годишен отпуск заплатил на ищеца към датата на уволнението. Моли за отхвърляне на исковете.

Претендира разноски.

Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото доказателства намира следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ:

Дисциплинарното наказание „уволнение“ се налага, когато е налице виновно неизпълнение на трудовите задължения и с оглед тежестта на нарушението, обстоятелствата, при които е извършено и поведението на служителя наложеното наказание се явява съответно. Същевременно законът поставя изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, касаещи изслушването на служителя, мотивиране на заповедта, спазване на преклузивни срокове и получаване на разрешение/мнение от компетентни органи, когато са налице предпоставките за това.

Тежестта на доказване относно спазването на тези изисквания е за работодателя.

Между страните по делото няма спор и от представения по делото трудов договор с условие за обучение по време на работа по реда на чл. 230, ал. 1 и сл. от КТ, свързано с договор № МЗ-3-01-07-2857 за осигуряване на заетост по реда на чл. 230, ал. 1 КТ по проект „Нова възможност за младежка заетост“ по заявка № МЗ3/03.04.2006г., допълнителни споразумения от 09.10.2006г., 31.10.2008г. И01-01-5544, от 15.02.2021г. се установява, че между страните съществувало валидно трудово правоотношение, в рамките на което ищецът изпълнявал при ответника длъжността „изпълнителен продуцент-телевизия“.

Трудовото правоотношение между страните било прекратено от ответника с процесната заповед № 7/09.04.2021г., с която на ищеца било наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ за това, че не се явил на работа без уважителна причина и без разрешение от работодателя от дата 01.04.2021г. (посочената дата 01.03.2021г. съдът, при съобразяване цялостното съдържание на документа, намира да съставлява допусната техническа грешка), когато престоят му в офиса на ответника бил под два часа за целия ден, до 09.04.2021г.; упражнил въздействие над останалите служители да 2 не се явят на работа през въпросния ден без уважителна причина, както и да не отговарят на телефонните обаждания на управителя, с което лишил ответника от възможността да извършва част от основната си дейност – създаване на телевизионна програма; злоупотребил с доверието на работодателя, като насърчил останалите служители към унищожаване на интелектуална собственост, с оглед бламиране на цялостната дейност на работодателя и унищожаване на собствеността му чрез изтриване на работните файлове с леъри от компютрите в офиса. Сочи се, че нарушенията били установени от преглед на видеоматериала от поставената в офиса на ответника видеокамера за наблюдение и нагледно проследяване на липсата на файлове на твърдия диск на поверения на ищеца компютър. От видеозаписите се установявало, че ищецът и служителите В.А. и М.Т. пристъпили към унищожаване. Сочат се и предишни постъпки на ищеца – безпричинно и често закъсняване за работа с обяснения, че бил творец, а не счетоводител, опити за проявяване на надмощие над работодателя – неуважително поведение и повишаване на тон. Упоменати са и негови постъпки към трети лица по време на обучението на ищеца в НАТФИЗ, писани от него жалби до МОН и др. В заповедта е отбелязано, че работодателят събрал писмени обяснения за липсващите файлове и бил съставен писмен протокол, че били съобразени писмените и устни обяснения на ищеца.

Работодателят, видно от съдържанието на заповедта преценил, че с поведението си ищецът извършил нарушения на трудовата дисциплина по чл. 187 КТ, както следва: т. 1 – Закъснение, преждевременно напускане на работа и неявяване на работа в продължение на 7 работни дни; т. 8 – Злоупотреба с доверието на работодателя; т. 9 – Увреждане на интелектуалното имущество на работодателя и разпиляване на материали, суровини, енергия и др.; т. 10 – Неизпълнение на трудови задължения, предвидени в закони и други нормативни актове, в правилника за вътрешния трудов ред, определени при възникването на трудовото правоотношение.

Работодателят преценил, че така вменените на ищеца дисциплинарни нарушения, ценени по реда на чл. 190, ал. 2 КТ, обуславят най-тежкото дисциплинарно наказание, съобразно разпоредбите на чл. 190, ал. 1, т. 2, т. 4 и т. 7 КТ, както следва: по чл. 190, ал. 1, т. 2 КТ – Неявяване на работа в продължение на 7 работни дни за времето от молбата за прекратяване на договора на 01.04.2021г. до 09.04.2021г., която била датата на отказа на ищеца да подпише заповедта за уволнение; по т. 4 – Злоупотреба с доверието на работодателя и унищожаване на интелектуалната му собственост посредством изтриване на работни файлове на създадената продукция, представляващи електронно многопластово изображение, съставено от множество леъри, съхранявано на локалния диск на компютъра. Без наличието на тази част от работния файл на практика не можело да се извършват последващи корекции за финализирането на готовия продукт и той бил практически неизползваем, трябвало да се създаде наново, за да може да се променя; т. 7 – друго тежко нарушение било 3 умишленото унищожаване на интелектуална собственост на продуцента с цел той да бъде лишен от законното си право на собственост, упражненото въздействие над подчинените си служители да не полагат труд по сключените си трудови договори и лишаването на продуцента от възможността да извършва част от своята основна дейност – създаване на телевизионна програма.

В началната част на документа се сочи, че на 01.04.2021г., при започване на работния ден в 09:30 часа, в офиса била само служителят И.Д., на която управителят на ответното дружество М.А. заплатила дължимото възнаграждение за отработения м.03.2021г. В 09:45 часа управителят направила опит да осъществи контакт по телефона поотделно с всеки служител, но безуспешно. Написала съобщение в общия чат, което било прочетено от всички, но било оставено без коментар. В същия ден – 01.04.2021г. било установено, че ищецът, нает на ръководна длъжност, въздействал над подчинения си екип от трима служители и на още две лица, които следвало да бъдат наети от работодателя, да не се явят на работа в знак на протест, тъй като според него ответникът не платил навреме заплатите за м.03.2021г. От записа на камерата в офиса било видно, че ищецът се явил в 12:50 часа, със закъснение два часа и половина след началото на работния ден, заедно с подчинените му служители И.И., М.Т. и В.А..

Лицата не започнали работен процес, а събрали личните си вещи в раниците си. Чрез разговор по телефона ищецът уведомил управителя, че желае веднага да бъдат изплатени възнагражденията за м.03.2021г. на служителите. Тя платила възнагражденията и изслушала служителите, след което те по собствена инициатива си тръгнали, а на следващия ден подали молби за прекратяване на трудовите им правоотношения по взаимно съгласие. Впоследствие на 05.04.2021г. било установено изтриването на файловете от работните станции в офиса. Деянието съставлявало престъпление против интелектуалната собственост по смисъла на НК.

От съвкупната преценка на доказателствата по делото съдът приема, че уволнителната заповед, била връчена на ищеца на 09.04.2021г., от която дата на основание чл. 195, ал. 3 КТ дисциплинарното наказание било наложено. От същата дата предвид нормата на чл. 335, ал. 2, т. 3 КТ, вр. чл. 330, ал. 2, т. 6 КТ изявлението на работодателя проявило преобразувателния си ефект на прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Освен от оспорения от ищеца удостоверителен запис, извършен върху заповедта за уволнение от управителите на ответното дружество, връчването на уволнителната заповед на ищеца Р.Г. на 09.04.2021г. се установява с категоричност от показанията на свидетеля А.. Свидетелят А. излага, че имали уговорка с управителя на ответното дружество М.А. на 09.04.2021г. да си оправят документите за освобождаване по взаимно съгласие и да си получат трудовите книжки.

Вместо това на свидетеля А. и на ищеца Р.Г. били връчени заповеди за дисциплинарно уволнение. Свидетелят А. излага, че ищецът взел заповедта и я прочел. Не е сигурна дали той отказал да се подпише за връчването на заповедта, но е категорична, че 4 ищецът Р.Г. я взел в ръце, прочел заповедта и разбрал, че във въпросния ден го уволняват. Поради това и логично работодателят оформил в трудовата книжка на ищеца прекратяването на трудовото правоотношение между страните, считано от 09.04.2021г.

По делото е представено искане за обяснения изх. № 001/05.04.2021г., неоспорено от страните, от което се установява, че съгласно чл. 193 КТ работодателят изискал от ищеца обяснения за това, че на 01.04.2021г. от 09:30 часа отсъствал от работа без предупреждение и насърчил подчинените си служители също да отсъстват, както и да извършат груба кражба и унищожаване на собствеността на продуцента, изтривайки работните файлове на работните варианти на създадената аудиовизуална продукция, собственост на продуцента. Поради това съдът намира, че дисциплинарното наказание било наложено при спазване установената в чл. 193 КТ процедура по отношение на вменените на ищеца нарушения от 01.04.2021г. - отсъствие от работа, въздействие върху подчинените си служители също да отсъстват, както и да изтрият работните файлове на работните варианти на създадената аудиовизуална продукция, собственост на продуцента. За останалите, описани в заповедта нарушения на трудовата дисциплина – неявяване на работа за дните след 01.04.2021г. до 09.04.2021г., въздействие върху други лица, които предстояло да бъдат наети по трудов договор по делото не са представени доказателства работодателят да е искал обяснения на ищеца по реда на чл. 193 КТ, предвид на което съдът приема, че в тази си част заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ се явява незаконосъобразна.