Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 958 от 24.09.2020, Окръжен съд - Варна

Съд
Окръжен съд - Варна
Дело
Въззивно гражданско дело 2095/2020
Вид
Решение № 958
Подписан
24.09.2020
Състав
Ивалена Орлинова Димитрова, Константин Димитров Иванов, Мая Недкова

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

Номер *** г.Град Варна

В ИМЕТО НА НАРОДА

Окръжен съд – ВарнаIVа състав

На 24.08.2020 година в публично заседание в следния състав:

Членове:Константин Д. Иванов

Мая Недкова

Ивалена О. Димитрова като разгледа докладваното от Ивалена О. Димитрова Въззивно гражданско дело № 20203100502095 по описа за 2020 година

Производството е по реда на чл. 17 ЗЗДН във вр. чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на М. И., ЕГН **********, с адрес: с. Невша, общ. Ветрино, чрез процесуалния му представител адв. Г. Г. – ВАК, срещу Решение № 162/15.07.2020 г. по гр. дело № 315/2020 г. по описа на Районен съд – Провадия, с което са наложени мерки за защита на Ф. И., ЕГН **********, с адрес: с. Невша, общ. Ветрино, по повод осъщественото спрямо нея домашно насилие от М. И., като М. И. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Ф. И.; на същия е забранено за срок от 10 месеца да се доближава на по-малко от 50 метра разстояние до Ф. И., от дома, в който живее - в гр.

Девня, ул. „*****“ № *, и от местоработата й; наложена му е глоба в размер на 500 лева, платима по сметка на ПРС в двуседмичен срок от влизане в сила на съдебното решение.

Жалбоподателят счита постановеното решение за незаконосъобразно, неправилно и необосновано, като моли за неговата отмяна и присъждане на разноски. Твърди, че формираният извод на първоинстанционния съд за осъществен акт на домашно насилие от М. И. спрямо съпругата му Ф. И. не почива на задълбочен и съвкупен анализ на доказателствените източници и на обективен подход към събраните данни. Твърди, че съдът неправилно е установил фактическата обстановка, като не е съобразил възможната заинтересованост на част от свидетелите. Излага подробни съображения в тази насока.

Излага още, че представените от молителката медицински документи не кореспондират с твърдените в молбата удари. Твърди още, че в приложената към молбата декларация липсва конкретика и ясно описание на акта на домашно насилие.

В писмен отговор въззиваемата страна е посочила, че жалбата е неоснователна, а изводите на ПРС - правилни и законосъобразни, съответстващи на ангажираните по делото 1 доказателства. Изразява становище, че атакуваното решение не страда от пороците, посочени в жалбата. Настоява за отхвърляне на жалбата и потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът М. И., редовно призован, се явява лично и се представлява от адв. Г. Г. и адв. Г. Н.. Претендира за отмяна на първоинстанционното решение, в условията на евентуалност моли за изменение на постановения съдебен акт в частта относно продължителността на наложените мерки, настоява за намаляване размера на определената глоба.

В съдебно заседание въззиваемата Ф. И., редовно призована, се явява лично и се представлява от адв. К. М.. Настоява за потвърждаване на първоинстанционното решение.

Съдът съобрази следното:

Първоинстанционното производство е образувано по молба от Ф. И. И. , ЕГН **********, за налагане на мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 ЗЗДН и издаване на заповед за незабавна защита, с оглед извършен на 26.04.2020 г. акт на домашно насилие спрямо нея от страна на съпруга й М. И.. Излага, че с ответника са съпрузи от 1992 г., като от брака си имат две пълнолетни деца. Страните живеели в с. Невша, отношенията между тях били добри до 2014 г., когато М. И. започнал да проявява агресия без причина спрямо молителката и да й нанася побои. Твърди, че на 08.06.2019 г. ответникът напуснал семейното жилище и заживял с друга жена.

На 24.04.2020 г. ответникът отишъл в общия дом на страните в с. Невша и заявил на молителката, че последната трябва да напусне къщата на следващия ден.

На 26.04.2020 г. около 8:30 часа ответникът отново отишъл в жилището в с. Невша видимо пиян, влязъл в стаята, в която се намирала молителката и започнал да я обижда и да й вика „Курво, отивай да се жениш“, „мършо“, „грозно“, като я ритал по тялото, ръцете, бедрата, главата, хванал я за косата и започнал да я влачи. Извлачил я до улицата, като същевременно молителката плачела и настоявала да я пусне. След като на улицата се събрали хора, М. И. пуснал молителката, която едва стояла на краката си от уплаха и от болки в областта на главата, шията, ръцете, кръста, раменете. Последната се обадила на дъщеря си, която я прибрала в дома си в гр. Девня.

На 27.04.2020 г. молителката била освидетелствана в Отделение „Съдебна медицина“ при МБАЛ „Св.Анна“-Варна, за което й било издадено медицинско удостоверение.

В съдебно заседание молителката се явява лично и чрез процесуалния си представител поддържа подадената молба.

2

В съдебно заседание ответникът чрез процесуалните си представители настоява за отхвърляне на молбата.

Настоящият съдебен състав, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното от фактическа страна:

Не е се спори между страните и се установява от представеното по делото Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община Ветрино, кметство с. Невша, че М. И. И. и Ф. И. И. са сключили граждански брак на 23.12.1992 г.

Представена е Декларация по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН, подписана от Ф. И. И. , същата декларира, че на 26.04.2020 г. около 8:30 часа в село Невша, община Ветрино, обл. Варна, М. И. е извършил спрямо нея акт на домашно насилие, изразяващо се във физическо, психическо, емоционално насилие. Последният й е причинил кръвонасядания по тялото в резултат на побой посредством блъскане, удряне с ръце и крака, влачене, скубане; заплахи с изразите „Курво, отивай да се жениш“, „мършо“, „грозно“; вдигане на скандали.

Видно от Медицинско удостоверение № 333/2020 г., издадено от отделение по Съдебна медицина при МБАЛ „Света Анна“ АД - Варна, при преглед на Ф. И. на 27.04.2020 г. е установена контузия на лявата долночелюстна става, кръвонасядания по лицето, гръдния кош, пояса, десните горен и долен крайници, ожулвания по левия горен крайник. Описаните травматични увреждания са резултат на удари с или върху твърди, тъпи предмети. В своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота.

Видно от Болничен лист № Е2017/0518703, последният е издаден от д-р В. Д. на лицето Ф.

И. за срок от 10 дни - за периода от 27.04.2020 г. до 06.05.2020 г., с посочена причина: злополука – нетрудова.

Издадена е Заповед за незабавна защита № 7/28.04.2020 г., с която са наложени мерки за защита по чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ЗЗДН до произнасянето на съда с влязъл в сила краен съдебен акт, както следва: чрез задължаване на ответника да се въздържа от извършване на насилие спрямо молителката, както и забрана да приближава молителката, дома, в който живее в с. Невша, общ. Ветрино, жилището на дъщеря й в гр. Девня, ул. „*****“ № *, местоработата й – зелени площи на с. Невша, на по-малко от 50 м. разстояние.

Видно от Амбулаторен лист № 00309/04.05.2020 г., издаден от д-р С. С. на лицето Ф. И., същата е с основна диагноза: повърхностни травми на главата с неуточнена локализация;

Амбулаторен лист № 001477/05.05.2020 г., издаден от д-р С. Н. на лицето Ф. И., последната е с основна диагноза: главоболие, с придружаващи заболявания и усложнения: повърхностна травма на главата с неуточнена локализация; Амбулаторен лист № 000072/12.05.2020 г., издаден от д-р П. Б. на лицето Ф. И., последната е с основна диагноза:

3 болка в гръдния отдел на гръбначния стълб; и по трите амбулаторни листа е предписана терапия.

От Характеристика на М. И., издадена от кмета на с. Невша, се установява, че последният се ползва с добро име в обществото, без данни за извършени криминални прояви. Според представена трудова характеристика М. И. полага труд в „Макромет“ АД по трудов договор № 00000564/27.06.2019 г., на длъжността монтажник, посочено е, че същият проявява стрикност и отговорност в изпълнение на служебните си задължения. Горепосочените писмени доказателства съдът намира за неотносими към твърдяния акт на домашно насилие на посочената дата, като същите не следва да бъдат обсъждани.

От Справка, издадена от РУ Провадия към ОД на МВР – Варна, за лицето М. И., е видно, че последният е женен, има две дъщери, до преди около година е живял в с. Невша със съпругата си Ф. И., след което известно време е живял в гр. Провадия, след това – в с.

Златина, общ. Провадия, където живее и в момента.

От справка на РП Варна, ТО Провадия, и Постановление за отказ да се образува ДП се установява, че пр. преписка № 5631/2020 г. по описа на РП Варна, ТО Провадия, е заведена по подадена на 27.04.2020 г. жалба от молителката срещу ответника относно упражнено от него физическо и психическо насилие спрямо нея на 26.04.2020 г. в дома им в с. Невша.

Преписката е приключила с отказ да се образува ДП поради липса на данни за извършено престъпление от общ характер.

От изслушаното пред първа инстанция заключение от СМЕ, което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено, се установяват следните травматични увреждания от представената по делото медицинска документация: контузия на лявата долночелюстна става, кръвонасядания в лявата лицева половина, горната устна в дясната половина, множество кръвонасядания по страничната повърхност на дясната мишница, дясната лакътна става, дясната предмишница, кръвонасядания по предната повърхност на гръдния кош, в областта на дясната гърда, в областта на пояса вдясно, травматичен оток и кръвонасядане в областта на пети пръст на дясното стъпало, успоредни, линейни, червеникави ожулвания по вътрешната повърхност на лявата предмишница. Посочените травматични увреждания са резултат на действието на твърди, тъпи предмети; описаните ожулвания в областта на лявата предмишница биха могли да бъдат получени при действието на предмети с подчертан ръб, каквито могат да бъдат човешките нокти. Всички описани травматични увреждания свидетелстват за множество удари с твърди предмети, реализирани в областта на лицето, горните крайници, гръдния кош, дясното стъпало, такива биха могли да бъдат получени при удари с юмруци в описаните области, като биха могли да бъдат получени по начина, посочен в исковата молба. При клиничния преглед, проведен на 27.04.2020 г., един ден след нанесения побой, реално могат да бъдат установени всички морфологични особености, характерни за такива травми, получени на такава дата и по такъв начин. В своята съвкупност описаните травматични увреждания са обусловили временно 4 разстройство на здравето, неопасно за живота, отзвучават без дефицит за период от около три седмици. В съдебно заседание вещото лице уточнява, че не може да бъде установено кои от уврежданията са получени от ритници, кои от удари с ръце и кои от влачене поради липсата на особена морфология на същите. Сочи още, че оттокът в областта на пети пръст на дясното стъпало е възможно да бъде получен както при удар, така и при самонараняване.

Съдът е допуснал събиране на гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля А.

И. – дъщеря на страните, чиито показания съдът цени при условията на чл.172 от ГПК, като взема предвид възможната заинтересованост от изхода на спора. Настоящият състав намира, че същите следва да бъдат кредитирани като достоверни и непротиворечиви на другите събрани доказателства. От тях се установява, че на 24.04.2020 г. М. И. е заявил на Ф. И., че трябва да напусне жилището в с. Невша. Потвърждава, че на 26.04.2020 г. е прибрала молителката заедно с багажа й от процесната къща, като заявява, че при пристигането си е видяла майка си да плаче, раздърпана и ударена, а ответникът е бил до нея. При пристигането си е видяла и сестрата на М. И., както и събрали се съседи. Сочи, че не е присъствала на побоя, като молителката й е разказала как И. е дошъл сам сутринта на 26.04.2020 г., започнали да спорят и той започнал да я налага, скубе и дърпа, след което я изхвърлил на двора.Твърди, че Ф. И. е имала синини по цялото тяло – ръцете, лицето, краката, ребрата, косата й била раздърпана, като на места коса липсвала, че същата била много разстроена от случилото се. Сочи, че на процесната дата е закарала молителката в спешно отделение в гр. Девня, но й отказали преглед, тъй като последната била от гр.