Решение № 22 от 15.01.2025, Окръжен съд - Бургас
- Съд
- Окръжен съд - Бургас
- Дело
- Гражданско дело 157/2024
- Вид
- Решение № 22
- Подписан
- 15.01.2025
- Състав
- Боряна Ангелова Димитрова
Цитирани разпоредби
- чл.131 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 83, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.1, т.2 · Закон за адвокатурата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.49 · Закон за задълженията и договорите
- чл.51 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл.30, ал.4 · Закон за пътищата
- чл.36б и сл. · Закон за пътищата
- чл.8, ал.3 · Закон за пътищата
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 22 гр. Бургас, 15.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Боряна Анг. Димитрова при участието на секретаря Мария Н. Тошева като разгледа докладваното от Боряна Анг. Димитрова Гражданско дело № 20242100100157 по описа за 2024 година
Производството е образувано по повод исковата молба на Г. В. Б., ЕГН ********** от *****, със съдебен адрес: гр.София, ул.“Алабин“ №36, ет.2, адв. Антоан Велчев против Община Созопол, с която моли да бъде осъдена ответната страна да й заплати сумата от 80 000 лв., като частично предявен от общ размер на претенцията 100 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, изразяващи се във физически болки и психически страдания, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 09.07.2023г. до окончателното изплащане, както и сумата от 1850 лв., представляваща обезщетение за претърпените от нея имуществени вреди, изразяващи се в разноски за лечение, ведно със законната лихва, считано от 15.07.2023г./датата на най-късно направения разход/ до окончателното изплащане на сумата.
В срока по чл.131 ГПК, ответната страна е депозирала писмен отговор, с който оспорва исковете по основание и размер.
Конституираното като трето лице помагач на страната на ответника ЗЕАД„Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК000694286, със седалище и адрес на управление гр.София, пл.“Позитано“ №5, с който ответникът има валидна застраховка „Обща гражданска отговорност към трети лица“, сключена с полица №3400231510000003, валидна за периода 02.06.2023г. – 01. 06.2024г., не е депозирала отговор и не е изразила становище по делото.
Ищцата твърди, че на 09.07. 2023г., около 12,15 ч. в гр.Созопол, на ул.“Одеса“, движейки се по тротоара на улицата, посока към плажа, в района на №1 попада в участък с разбити, липсващи и неукрепени плочки, в резултат на което полита и пада.
Твърди, че причината за падането е неподдържаната и увредена настилка на тротоара, по който е вървяла, въпреки че е била с подходящи обувки и облекло. Нестабилността на настилката и различното й ниво са причината, ищцата да загуби равновесие и да падне. Мястото не е било обозначено или оградено, поради което ищцата не е очаквала, че преминаването й оттам крие риск. След падането, тя изпитала остра болка на левия и десния крак, като движенията й били силно ограничени в областта на двата 1 глезена. Получила спешна медицинска помощ в УМБАЛ Бургас АД, където след извършени образни изследвания е било установено, че е получила фрактура на заден малеол и фрактура на проксимална фибула на десен долен крайник, както и фрактура на лява дистална фибула на ляв долен крайник. Последвала операция на единия крак по спешност в същия ден, състояща се в открито наместване на фрактурата на тибията с фиксация с 1/3 тубуларна плака, като й е била поставена гипсова имобилизация и на двата крака. Изписана е била на 15.07.2023г. с препоръки за домашен режим, рехабилитация, придвижване с патерици и прием на мадикаменти. На 29.08.2023г. ищцата е била хоспитализирана в УМБАЛСМ“Н.И.Пирогов“ЕАД, където отново е претърпяла оперативна интервенция за премахване на поставения супрасиндезмален винт. На 01.09.2023г. е била изписана за домашно лечение с прием на медикаменти.
Ищцата твърди, че от 15.09.2023г. до 22.09.2023г. е провела рехабилитационна терапия в „НСБФТР“ ЕАД, където са й били извършени ЛФК, механотерапия и криотерапия. Изписана е с препоръки да спазва домашен режим и да не натоварва долните крайници.
За периода 09.07.2023г.- 30.12.2023г. ищцата е ползвала отпуск поради болест и има издадени болнични листи.
Вследствие претърпения инцидент ищцата твърди, че е преживяла значителни болки и страдания, със значителен интензитет през първите няколко месеца от възстановителния период. Фрактурите на задния малеол и фрактурата на проксимална фибула на десен долен крайник, както и фрактурата на лявата дистална фибула на ляв долен крайник се твърди, че са с характер на средностепенни травми, затруднили трайно двигателните функции на двата долни крайника. През първия месец от изписването е била в пълна невъзможност да натоварва краката си, поради което е лежала. Това състояние, освен с физически болки е било свързано и с редица битови неудобства като ищцата не е можела сама да се грижи за себе си и се е наложило да бъде обслужвана, което и създавало изключителен дискомфорт. И към настоящия момент, ищцата твърди, че изпитва болки и ограничения в движенията на краката, като възстановяването е бавно, продължително и болезнено.
За лечението си и по-конкретно- за тубуларна плака, ищцата заплатила 1850 лв..
Ответната страна- Община Созопол оспорва изцяло исковете по основание и размер. Твърди се, че изложеното не кореспондира с обективната истина. Намира, че е налице разминаване между първоначалната анамнеза, снета по данни на ищцата и описаните в исковата молба начин и място на получаване на увреждането.
Счита, че тротоарната настилка не е била в състояние, което да стане причина за описаното от ищцата увреждане. Соченият пътен участък бил изграден в съответствие с нормативните изисквания и поддържан в годен за експлоатация вид при липса на компрометирани участъци, опасни за задравето и безопасността на пешеходците.
Ответникът счита, че състоянието на участъка, ведно с всички негови съоръжения, не обосновава наличието на противоправно деяние от страна на Общината, изразяващо се в бездействие по поддръжка, ремонт и обезопасяване на пътната/тротоарната настилка. Травматичното увреждане се дължало изцяло на поведението на ищцата.
Счита, че не е налице състава на деликтната отговорност.
Твърди евентуално, че е налице съпричиняване от страна на ищцата, изразяващо се в неполагане от нейна страна на необходимата грижа за собствените й безопасност и здраве.
На следващо място, ответникът счита претендирания размер за твърде завишен, 2 несъответстващ на търпените от ищцата болки и страдания, които според него са с малък интензитет и продължителност. Не е претърпяла и големи физически и душевни страдания и неудобства, няма усложнения и остатъчни явления, като оздравителният процес е приключил нормално.
Оспорва се и претенцията за имуществени вреди с твърдението, че този разход не е извършен и не е в пряка връзка с увреждането.
Моли за отхвърляне на исковете.
Ответникът заявява, че към датата на твърдяното увреждане- 09.07.2023г. между него и ЗЕАД“ Булстрад Виена Иншурънс Груп“, ЕИК 000694286 е съществувало валидно застрахователно правоотношение по застраховка „Обща гражданска отговорност към трети лица“, сключена с полица №3400231510000003, валидна за периода 02.06.2023г. – 01. 06.2024г., поради което е привлякъл като трето лицепомагач на негова страна застрахователното дружество, срещу което би имал основание да предяви претенция при евентуално уважаване на настоящите искове.
Представена е по делото и застрахователната полица.
Предявените искове са с правно основание чл.49 вр. чл.45 ЗЗД.
Бургаският окръжен съд, като взе предвид исканията и твърденията на страните, прецени представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази закон, установи следното от фактическа и правна страна :
По отношение на деня, часа и мястото на злополуката, по делото са ангажирани сведетелските показания на св. К.Н., бивш съпруг на ищцата, с когото тя е била на почивка в гр.Созопол, който е и единствения пряк свидетел на злополуката. На посочената дата, около обяд, двамата отивали на плаж, като са вървяли по тротоара на ул.“Одеса“. В един момент, без да разбере на криво ли е стъпила или се е спънала, ищцата паднала на земята. Опитала се е да стане, но не е можела от болка. Свидетелят обяснява, че тротоарът не е бил равен, с разбити плочки и предполага, че ищцата е стъпила накриво, както и тя му е казала в първия момент. Ищцата твърди, че причината за падането й е неподдържаната и увредена настилка на тротоара, по който е вървяла, въпреки че е била с подходящи обувки и облекло. Свидетелят сподели, че ищцата е била облечена с плажна рокля и маратонки.
Първият въпрос, който възникна по делото е, дали ищцата действително е паднала на посоченото място или увредата е настъпила от падане по стълби, както е споделила и е записано в анамнезата при първия прием в болницата. В тази връзка съдът е изискал допълнителни обяснения от ищцата, в които тя заявява, че не знае защо в епикризата е записано, че травмата е получена при падане по стълби, тъй като няма спомен от приема й в болницата поради ужасяващите болки, които е изпитвала.
На вещото лице по допуснатата и приета като неоспорена по делото съдебномедицинска експертиза е поставен въпрос, дали би имало разлика в увреждането при падане по стълби и падане по начина, твърдян от ищцата, при което той е отговорил, че при конкретните травми няма значение. И в двата случая се получава идентичен тип фрактура чрез усукване на глезена, т.е. ходилото е фиксирано, а тялото продължава движението си, при което се усуква, получаващо се и при падане по стълби, и при спъване и падане на улицата. При това положение и липсата на други данни, разколебаващи твърдението, подкрепено от свидетелските показания на очевидеца- св. Н., че ищцата е паднала, вървейки по тротоара на ул.“Одеса“ и по този начин е получила увреждането, съдът счита, че следва да приеме, че ищцата е паднала на посоченото място, в резултат на което е получено увреждането. Както вещото лице по допуснатата съдебно-медицинска експертиза д-р Зайков в съдебно заседание обясни, анамнезата се снема по данни на пациента. Същевременно, предвид получените увреждания и силните болки, житейски оправдано е както да се е 3 объркала, така и да не е съзнавала точно какво говори ищцата, но го е декларирала писмено по настоящото дело. Възможно е също, самият снемащ анамнезата да е разбрал погрешно или своеволно, предвид еднаквия резултат при усукване на глезен.
При положение, че се прие, че ищцата е получила увреждането по този начин, следва да се разгледа причината за настъпването му. Твърди се нестабилността на настилката и различното й ниво като причината, поради която ищцата загубила равновесие и паднала. Мястото не е било обозначено или оградено, поради което ищцата не е очаквала, че преминаването й оттам крие риск.
За изясняване състоянието на тротоарната настилка към момента на инцидента, по делото е допусната съдебно- техническа експертиза, вещото лице по която е констатирало, че към момента на огледа- м.юни 2024г. е изпълнен ремонт на тротоара на ул.“Одеса“, като наблизо е изградена и шахта за кабели с ниско напрежение, покрита с капак. Подменената тротоарна настилка е от различни по вид тротоарни плочи втора употреба и бетонова настилка, с неравномерни фуги между плочите.
Положеният бетон за стъпки на указателните знаци е над нивото на тротоарната настилка. Част от експертизата е снимков материал, изготвен от вещото лице, от който се вижда състоянието на тротоара сега, както и , че мястото е кръстовище на две улици, едната от които ул.„Одеса“, по която се е движела ищцата. Вещото лице обаче е приложило и снимка от Гугъл мапс за мястото със заснето изображение от м.юли 2023г., към момента на инцидента. От нея е видно ясно кръстовището между ул.“Одеса“ и перпендикулярната улица, чието име не е нанесено, монтираният знак „спирането забрането“ на бетонова стъпка, бетонови блокчета за ограничаване на МПС и настилката от бетонови плочи, които около знака са разместени и липсващи; налична е и тревна растителност около разместените и липсващи плочки. Към момента на огледа, вещото лице е констатирало, че тротоара на ул.“Одеса“, на кръстовището с другата улица с идентификатор по КККР ***, е отремонтиран и не затруднява нормалното придвижване на пешеходци. В съдебно заседание вещото лице обясни, че снимките от 2023г. и 2024г. видимо се различават, както и приложения към исковата молба снимков материал и снимката от Гугъл мапс към м.юли 2023г.
Това, което може да се приеме предвид извършената експертиза, е видимото от кадрите в Гугъл мапс от м.юли 2023г., че към датата на инцидента- м.юли 2023г. настилката от бетонови плочи около знака „спирането забранено“, находящ се на ул.“Одеса“ наистина е била компрометирана- плочите са били разместени, а видно е – и обрасли с трева там, където е изместена, счупена или липсваща плочка.
Разпечатката съдържа 33 от 78 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4265676-168a-460a-8caa-b19c7b419954