Определение № 8827 от 04.03.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8827 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110156396 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от М. Д. Е. срещу „.“ ЕООД иск по чл.

222, ал. 3 КТ.

С определение № 5905/11.02.2026г. по гр.д.№56396/2025г. на СРС, 153 състав делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.03.2026г.

Преди датата на първото по делото открито съдебно заседание с молба с вх. № 64015/27.02.2026г., подадена чрез надлежно упълномощен за това представител – адв. М. И., е направено изявление за оттегляне на предявения в настоящото производство иск. От представените по делото пълномощни е видно, че адв. М. И. е надлежно упълномощена за осъществяване на действия, представляващи разпореждане с предмета на делото съгласно чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В молбата е релевирано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, като е заплатила дължимите суми едва след образуване на производството пред съда.

В разглеждания случай доколкото молбата, с която е направено изявлението, че предявените искове се оттеглят, е депозирана преди приключване на първото по делото заседание, по аргумент от чл. 232, изр. 1 от ГПК не е необходимо изрично съгласие на ответника за прекратяване на производството.

При съобразяване изявленията на ищцовата страна, съдът намира, че са налице предпоставките за прекратяване на делото.

От ищеца се претендира присъждане на сторените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1200 лева или 613.55 евро. Следва да се посочи, че в настоящия случай ищецът в действителност има право на сторените по делото разноски, доколкото ответникът е станал повод за предявяване на иска. Съгласно установената практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът на иска са извършени поради ново настъпили обстоятелства (след подаване на исковата молба), ищецът има право на направените разноски. В този смисъл определение № 1

843/17.11.2014г по ч.гр.д.№ 6176/2014г на ВКС, IV г.о., определение № 24/22.02.2021г по ч.гр.д.№ 303/2021г на ВКС, II г.о., определение № 4242/21.12.2023г по гр.д.№ 315/2023г на ВКС, I г.о., определение 880/24.02.2026г по ч.гр.д.№ 464/2026г на ВКС, IV г.о. Такова новонастъпило обстоятелство е именно погасяването на задължението, което е налице в разглежданата от настоящия състав хипотеза. Ето защо ищецът в случая има право на сторените по делото разноски.

Съобразно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат представени доказателства, че такива са били направени. В настоящия случай от ищеца са ангажирани доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер, доколкото по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 29.12.2025г, в който е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лева по банков път. Представени са фактура за така посочената сума и извлечение от банкова сметка, от което е видно, че сумата от 1200 лева е била заплатена. Ето защо в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 613.55 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса в размер на 247 лева или 126.29 евро и такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на 1.33 евро. Следователно общо дължимата сума е в размер на 127.62 евро.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гражданско дело № 56396/2025г., по описа на Софийски районен съд, 15 3 състав.

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на М. Д. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.., сума в размер на 613.55 евро, представляваща сторени в производството пред Софийски районен съд разноски.

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 127.62 евро, представляваща държавна такса.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 8827 гр. София, 04.03.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 153 СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Т. ПАНАЙОТОВА Гражданско дело № 20251110156396 по описа за 2025 година

Производството е образувано по предявени от М. Д. Е. срещу „.“ ЕООД иск по чл.

222, ал. 3 КТ.

С определение № 5905/11.02.2026г. по гр.д.№56396/2025г. на СРС, 153 състав делото е било насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание за 17.03.2026г.

Преди датата на първото по делото открито съдебно заседание с молба с вх. № 64015/27.02.2026г., подадена чрез надлежно упълномощен за това представител – адв. М. И., е направено изявление за оттегляне на предявения в настоящото производство иск. От представените по делото пълномощни е видно, че адв. М. И. е надлежно упълномощена за осъществяване на действия, представляващи разпореждане с предмета на делото съгласно чл. 34, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. В молбата е релевирано искане за присъждане на адвокатско възнаграждение съобразно представен списък по чл. 80 ГПК, доколкото ответникът е дал повод за завеждане на делото, като е заплатила дължимите суми едва след образуване на производството пред съда.

В разглеждания случай доколкото молбата, с която е направено изявлението, че предявените искове се оттеглят, е депозирана преди приключване на първото по делото заседание, по аргумент от чл. 232, изр. 1 от ГПК не е необходимо изрично съгласие на ответника за прекратяване на производството.

При съобразяване изявленията на ищцовата страна, съдът намира, че са налице предпоставките за прекратяване на делото.

От ищеца се претендира присъждане на сторените по делото разноски за възнаграждение на адвокат в размер на 1200 лева или 613.55 евро. Следва да се посочи, че в настоящия случай ищецът в действителност има право на сторените по делото разноски, доколкото ответникът е станал повод за предявяване на иска. Съгласно установената практика на ВКС, когато ответникът е дал повод за завеждане на делото и оттеглянето или отказът на иска са извършени поради ново настъпили обстоятелства (след подаване на исковата молба), ищецът има право на направените разноски. В този смисъл определение № 1

843/17.11.2014г по ч.гр.д.№ 6176/2014г на ВКС, IV г.о., определение № 24/22.02.2021г по ч.гр.д.№ 303/2021г на ВКС, II г.о., определение № 4242/21.12.2023г по гр.д.№ 315/2023г на ВКС, I г.о., определение 880/24.02.2026г по ч.гр.д.№ 464/2026г на ВКС, IV г.о. Такова новонастъпило обстоятелство е именно погасяването на задължението, което е налице в разглежданата от настоящия състав хипотеза. Ето защо ищецът в случая има право на сторените по делото разноски.

Съобразно дадените в т. 1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС разяснения, за да бъда присъдени в полза на някоя страна разноски, следва да бъдат представени доказателства, че такива са били направени. В настоящия случай от ищеца са ангажирани доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение в посочения размер, доколкото по делото е приложен договор за правна защита и съдействие от 29.12.2025г, в който е уговорено възнаграждение в размер на 1200 лева по банков път. Представени са фактура за така посочената сума и извлечение от банкова сметка, от което е видно, че сумата от 1200 лева е била заплатена. Ето защо в полза на ищцата следва да бъдат присъдени сторените от нея разноски в размер на 613.55 евро.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът следва да заплати по сметка на СРС дължимата държавна такса в размер на 247 лева или 126.29 евро и такса по чл. 102з, ал. 3 ГПК в размер на 1.33 евро. Следователно общо дължимата сума е в размер на 127.62 евро.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПРЕКРАТЯВА на основание чл. 232, изр. 1 ГПК производството по гражданско дело № 56396/2025г., по описа на Софийски районен съд, 15 3 състав.

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на М. Д. Е., ЕГН **********, със съдебен адрес в гр.., сума в размер на 613.55 евро, представляваща сторени в производството пред Софийски районен съд разноски.

ОСЪЖДА „.“ ЕООД, ЕИК ., със седалище и адрес на управление в гр.., да заплати на основание чл.78, ал.6 ГПК по бюджетната сметка на Софийския районен съд сумата от 127.62 евро, представляваща държавна такса.

Определението може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2