Решение № 85 от 07.05.2026, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 85 гр. Пазарджик, 07.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Красимир Ст. Комсалов

Членове:

Ирина Ат. Джунева

Кристина Л. Пунтева при участието на секретаря Виолета Сл. Боева в присъствието на прокурора Елица Здр. Миндачкина като разгледа докладваното от Ирина Ат. Джунева Въззивно административно наказателно дело № 20265200600195 по описа за 2026 година С решение №405 от 24.11.2025г. постановено по АНД № 718/2025г. на Районен съд гр. Пазарджик е признат обвиняемия Р. Д. Г. за виновен в това, че на 30.05.2023г., в гр. П., при управление на МПС - мотоциклет с неустановена марка и модел, извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към обществото - отправил обидни думи и закани към П. П. М.: „“, „“, след което ударил М. с юмрук в областта на устата /през отворения преден ляв прозорец на управлявания от М. автомобил „“/, отворил предната лява врата на автомобила, управляван от М. и му нанесъл удари с юмруци и ритници, с което му причинил лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, като отправил и закана към А. Г.: „“ и преминал през ходилото на десния крак на Г. с управлявания от него мотоциклет, причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 от НК, поради което и на основание чл.78а ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност, за 1 извършено престъпление по чл.325 ал.3 във вр. с ал.1 от НК, като му е наложено административно наказание глоба в размера на 2 000 лв.

Лишен е обвиняемия от право да управлява МПС за срок от 10 месеца.

Съдът се е произнесъл по веществените доказателства и разноските.

Против така постановената присъда е подадена въззивна жалба от обвиняемият Г., чрез неговия защитник адвокат Л. К.. В жалбата се твърди, че решението е постановено при съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Изложени са твърдения за необоснованост и липса на съставомерност на деянието. Прави се искане да се отмени решението и да се оправдае обвиняемия.

Постъпило е и допълнение към жалбата в което се твърди, че в нарушения на процесуалния закон съдът е ценил показания на свидетели които не са прочетени по реда на чл.281 от НПК. Твърди, се че правната квалификация, приета от съда, е неправилна. Съдът е приел, че деянието е извършено при управление на МПС, което е в противоречие с показанията на св. Г. Излагат се доводи, че показанията на св. Г. не следва да се възприемат тъй като са противоречиви. На последно място се сочи, че не е налице хулиганство тъй като има личен мотив провокиран от поведението на пострадалия М.

В съдебно заседание жалбата се поддържа и доводите се развиват.

Представителят на ОП-Пазарджик моли да се потвърди присъдата като излага съображения за неоснователност на жалбата.

Пред настоящата инстанция не се събраха нови доказателства пред настоящия състав.

Съдът като съобрази изложеното в жалбата, допълнението към нея и доводите на страните от съдебно заседание и като провери изцяло така атакуваното решение направи следните изводи:

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 30.05.2023г. обв. Р. Г. се движел в гр. П. с несобствения си и без регистрационна табела мотоциклет. Стигнал и леко навлязъл в зоната на кръстовището на ул. „С. З.“ и ул. „О. П.“. От лявата му страна, от ул. „О. П.“ в 2 кръстовището навлязъл и лек автомобил марка „М.“, модел „“, с per. № .

Същият бил управляван от 23-годишният свид. П. П. М., а до него се возила приятелката му свид. Д. М., 19- годишна. За да избегне сблъсъка , Г. направил маневра завой надясно, а М. изпълнил ляв завой и се включил в улица „С. З.“.

Веднага обаче бил настигнат от мотоциклета, управляван от Г., който от него му направил настоятелно знак да спре движението на автомобила и да свали предното стъкло. М. спрял автомобила, свалил намиращото се вдясно спрямо него стъкло на прозореца от на М. и се навел леко напред, за да може да разговаря с Г.. В този момент обв. Г., без да слиза от мотоциклета, се развикал на М.: „ “. М. отвърнал, че нищо не се било случило, но Г. не се успокоил, а продължил да крещи по св. него: „ “. След тези думи, Г. слязъл от мотоциклета, подпрял го на степенката му и се насочил към автомобилната врата на М. Щом стигнал, Г. през отвора на прозореца хванал М. за дрехата му, а с другата ръка му нанесъл удар в областта на лицето, след което отворил вратата от страната на св. М., издърпал го навън и му нанесъл още няколко удара с юмруци и ритници, причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НПК. М. се молила на Г. да спре да нанася удари . Действията на Г. били възприети и от случайно преминаващия св. А. Г. Той извикал на висок глас на св. М. да се обади на полицията, при което Г. оставил М. и се качил на мотоциклета си, подготвяйки се да потегли. Г. застанал пред мотоциклета и му казал да изчака полицейските служителите, на което Г. му отвърнал „“, потегляйки с мотоциклета си, въпреки, че Г. бил пред него. Последният понечил да се отдръпне, но не успял да прибере съвсем левия си крак и предната гума на мотоциклета го закачила със страничната си част, причинявайки му лека телесна повреда, изразяваща се в разстройство на здравето извън случаите по чл. 128 и чл. 129 от НПК. Увреждането било с външната част на гумата на мотоциклета и засегнало само предната повърхност на палеца. Г. се отдалечил с мотоциклета в неизвестна посока.

Междувременно по подаден от М. сигнал до ЕЕНСП 112, на място пристигнали полицейските служители на РУ – Пазарджик, а след това и бащата на пострадалия М., на когото тримата свидетели разказали за случилото се . На следващия ден била подадена жалба до РП – Пазарджик, проверката по която обусловила образуването на настоящото ДСП. По същото Г. бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 325, ал.3 във вр. с ал. 1 3 от НК, за което е и предаден на съд .

На първо място не са допуснати твърдените в жалбата процесуални нарушения. Производството по делото е преминало по реда на глава 28 от НПК. Нормата на чл.378 ал.2 от НПК предвижда, че в производството могат да се преценяват събраните в наказателното производство доказателства и да се събират нови такива. Разпоредбите в глава 28 от НПК не препращат към разпоредбите на глава 21 от НПК поради което и не се е налагало съдът на основание чл.281 от НПК да инкорпорира в производството, пред себе си, показанията на свидетелите М. и М.

По възраженията за несъставомерност на деянието поради личен мотив:

Постановление № 2 от 1974 г. на Пленума на ВС : Това е основополагащият акт, който указва, че хулиганството може да бъде извършено и при евентуален умисъл. Когато деецът действа по личен мотив, той може да предвижда и допуска, че с действията си нарушава обществения ред, което е достатъчно за съставомерност по чл. 325 от НК. С решение № 100 от 18.09.2020 г. на ВКС: Съдът изрично посочва, че фактите не изключват квалификацията „хулиганство“ само защото са продиктувани от уреждане на лични отношения. Ако действията (например вербална агресия на публично място) скандализират обществото, личният конфликт остава на заден план пред засегнатия обществен ред.

От доказателствата по делото ясно се установява поведението на обвиняемия. Показанията на свидетелите М. , М. и св. Г. са еднопосочни и непротиворечиви. Престъплението е извършено на публично място- улица в гр. П. и е станало достояние на св. Г. и е могло да стане достояние на много хора. Не основателни са възраженията на защитата, че показанията на св. Г. били противоречиви. Уврежданията по първия пръст на дясното ходило на св.

Г. са установени по делото с мед. Документи. Мотоциклета, управляван от обвиняемия, е закачил крака на свидетеля с външния протектор на гумата.

Основателно е възражението на защитата, че може би с този мотоциклет няма как да се правят резки движения. Именно като съобрази това и установеното нараняване на свидетеля съдът прие, че то е станало с външната страна на гумата.

Действията на Г. определено грубо нарушават обществения ред и демонстрират явно неуважение към обществото. Обвиняемият не само е 4 нагрубявал в. М., но го е издърпал от автомобила и му е нанасял удари като му е причинил лека телесна повреда. Г. е нагрубил и св. Г. въпреки, че същият не е бил участник в конфликта.

Настоящият състав обаче приема, че жалбата е основателна досежно правната квалификация по чл.325 ал.3 от НК. Безспорно конфликта е започнал при управление на МПС, но е продължил и е осъществен след като превозните средства са били в покой. Нормата на чл.325 ал.3 от НК предвижда деянието да е извършено при управление на МПС. За да е налице тази правна квалификация то изцяло деянието следва да е при управление на МПС. Това биха били опасни маневри с цел саморазправа, продължително преследване ("гонене") на друг автомобил, засичане, принудително спиране на другия водач. Умишлени удари по чуждия автомобил (дори с крак или ръка по време на движение), крясъци, закани и обиди към други участници в движението на публично място.Висока скорост в населено място, съчетана с действия, които скандализират околните и застрашават не само конкретния опонент, но и общата сигурност. Разпоредбите на НК следва да се тълкуват буквално, а не разширително. Щом законодателя е посочил квалификацията“при управление на МПС“ то престъплението следва да е осъществено изцяло при това управление. Именно поради това и е предвидено в чл.325 ал.3 от НК и наказанието лишаване от права.

Като съобрази изложеното настоящият съдебен състав приема, че деянието на Г. осъществява състава на чл.325 ал.1 от НК, а не на чл.325 ал.3 от НК.

На основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК следва да се измени решението на Районен съд гр. Пазарджик като се признае Р. Г. за невиновен да е осъществил състава на чл.325 ал.3 от НК и да се отмени решението в частта с която е лишен Г. от право да управлява МПС. В останалата му част, решението като законосъобразно, следва да се потвърди.

По изложените съображения и на основание чл.337 ал.1 т.2 от НПК и чл.338 от НПК съдът

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ решение №405 от 24.11.2025г. постановено по АНД № 5

718/2025г. на Районен съд гр. Пазарджик В ЧАСТТА с която е признат Р. Д. Г. да е осъществил деянието при управление на МПС, като ПРИЗНАВА Р. Д. Г. за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по обвинението по чл.325, ал.3 от НК.

ОТМЕНЯ решението в частта, с която управлява МПС за срок от 10 месеца. е лишен Р. Г. от право да

ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата му част.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6