Определение № 2808 от 29.11.2023, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 2937/2023
- Вид
- Определение № 2808
- Подписан
- 29.11.2023
- В сила
- 29.11.2023
- Състав
- Борис Димитров Илиев, Иванка Петрова Гоцева, Николай Колев Стоянов
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 130 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.17 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 17, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 26, ал.2, пр.5 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2808 гр. Пловдив, 29.11.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII СЪСТАВ - 2, в закрито заседание на двадесет и осми ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Борис Д. Илиев
Членове:
Николай К. Стоянов
Иванка П. Гоцева като разгледа докладваното от Иванка П. Гоцева Въззивно частно гражданско дело № 20235300502937 по описа за 2023 година Производството е по чл. 130 вр.чл. 274 и сл. ГПК.
Образувано е по частна жалба от К. К. А. с ЕГН ********** от гр.
Пловдив, **************, чрез адв. М. Г., срещу Определение № 11995 от 20.10.2023 г., постановено по гр.д. № 12772/2023 г. по описа на Районен съд – Пловдив, XII гр.състав, с което производството по делото е прекратено като недопустимо в частта, представляваща искане на К. К. А. да се установи спрямо М. Х. Х. с ЕГН ********** от ********************, че ищецът е единствен собственик на имот с идентификатор *** по силата на наследство и нищожен договор.
Жалбоподателят намира, че обжалваното определение е неправилно и незаконосъобразно. Излага доводи в подкрепа на становището си и моли въззивния съд да го отмени и да върне делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Твърди, че има правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост на имот с идентификатор *** на основание наследствено правоприемство и нищожност при условията на абсолютна симулация на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 11, том 2, рег.№ 2931, н.д. № 164/04.07.2017 г. на нотариус Н.Х.-С., с район на действие РС-Пловдив, сключен между неговия баща К. А. А. /продавач/ и М. Х. Х.
1
/ к у п у в ач / .
Съгласно чл. 130 ГПК, препис от частната жалба срещу връщане на искова молба не се предоставя на ответника.
Пловдивският окръжен съд, като провери законосъобразността на обжалвания съдебен акт, представените доказателства и становището на страната, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Частната жалба е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна по следните съображения:
Пловдивският районен съд е сезиран с искова молба, с която ищецът К.
К. А., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен представител А.И.Т.-А..а е предявил против ответника М. Х. Х. с ЕГН: ********** иск да се приеме за установено по отношение на ответника, че ищецът е собственик на имот с идентификатор *** по наследство от К. А. А., починал на 06.01.2020 г. и нищожност като абсолютно симулативен по смисъла на чл. 26 ЗЗД на договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 11, том 2, рег.№ 2931, н.д. № 164/04.07.2017 г. на нотариус Н.Х.-С., с район на действие РС-Пловдив. При условията на евентуалност е предявен иск да се приеме за установено по отношение на ответника, че договор за покупко-продажба, обективиран в Нотариален акт № 11, том 2, рег.№ 2931, н.д. № 164/04.07.2017 г. на нотариус Н.Х.-С., с район на действие РС-Пловдив е недействителен като привиден, прикриващ реално сключената, действителна сделка между страните – дарение на процесния имот.
С определение № 11995 от 20.10.2023 г. по гр.д. № 12772/2023 г. РС – Пловдив е прекратил производството по делото в частта, представляваща искане на К. К. А., ЕГН **********, да се установи спрямо М. Х. Х., ЕГН **********, от **************, че ищецът е единствен собственик на имот с идентификатор *** по силата на наследство и нищожен договор, приемайки, че ако договорът, инкорпориран в Нотариален акт № 11 т. 2 рег.
№ 2931, дело № 164/04.07.2017г., бъде прогласен за нищожен, ищецът ще се легитимира като собственик по силата на закона, без да е необходимо да установява правата си по реда на чл. 124, ал.1 от ГПК, поради което няма интерес от такъв иск.
2
Настоящият съдебен състав намира, че в разглеждания случай е налице неяснота в петитума на исковата молба по отношение на главния иск, който се предявява – положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК или иск за прогласяване нищожност на договора за покупко-продажба като абсолютно симулативен с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД, или и двата.
Искът за обявяване на привидност на договор по чл. 26, ал.2 ЗЗД е винаги приложим, когато се касае за абсолютна симулация, а при наличие на относителна симулация заинтересуваният може да упражни правата си, използвайки две възможности, съобразно целения резултат. Ако цели само прогласяване нищожността на привидната сделка - ще предяви иск с правно основание чл.26 ал.2 от ЗЗД. Ако обаче цели разкриване на прикритото съглашение и прилагане правилата именно на това съглашение, то тогава интересите му налагат да предяви и иск с правно основание чл.17 от ЗЗД.
Правилен е изводът на районния съд, че ако продажбата на процесния имот е абсолютно симулативна и като такава – нищожна, имотът се връща в наследствената маса и правото на собственост преминава върху наследника по закон. Такъв правен резултат би се постигнал при евентуално уважаване на главния иск, производството по който е прекратено, тъй като с него се прави искане сделката да бъде прогласена за нищожна като абсолютна симулативна.
Ако продажбата е относително симулативна и прикрива действително дарение, при установяването по надлежен ред на дисимулираната сделка, надареният придобива в лична собственост целия имот, а в патримониума на наследниците по закон със запазена част възниква правото да искат отмяната на дарението или да искат намалянето му при накърняване на запазените им части. Във втория случай интересът на наследниците по закон може да диктува и само прогласяване нищожността на симулативната сделка, тъй като наследствените им квоти са по-големи от запазените им части, а това пък от своя страна може да породи самостоятелен интерес за надарените да поискат обявяване на прикритата сделка за действителна.
В т.3Б от ТР № 4/2014 от 14.03.2016 г. на ОСГК на ВКС се приема, че допустимостта на установителните искове за собственост като самостоятелна форма на защита е обусловена от наличието на правен интерес. Този правен 3 интерес се преценява конкретно с оглед естеството и съдържанието на възникналия между страните правен спор. Такъв интерес ще е налице винаги, когато ищецът твърди, че е собственик на вещта, а ответникът оспорва или смущава правото му на собственост с фактически или правни действия.
Наличието на нотариален акт на ответника означава, че правото на ищеца е било смутено, така че за него е налице правен интерес от предявяване на положителен установителен иск за собственост.
Въззивният съд намира, че всички посочени по-горе искове – положителен установителен иск за собственост с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК, иск за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба като абсолютно симулативна с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД, иск за прогласяване нищожността на сделката за покупко-продажба като относително симулативна и прикриваща дарение с правно основание чл. 26, ал.2, пр.5 ЗЗД и иск за разкриване на симулацията с правно основание чл. 17, ал.1 ЗЗД, са допустими за разглеждане по същество.
С оглед извършването на правилна правна квалификация на предявените искове в доклада по чл. 146 ГПК, на ищеца следва да бъдат дадени указания да прецизира какви искове предявява и търсената с тях защита.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав приема, че обжалваното определение, с което производството по делото е частично прекратено, като неправилно следва да бъде отменено, а делото – върнато на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по него.
Така мотивиран, Окръжен съд - Пловдив
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 11995/20.10.2023 г., постановено по гр.д. № 12772/2023 г. по описа на РС - Пловдив.
ВРЪЩА делото на Районен съд – Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5