Определение № 3126 от 14.08.2023, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3126 гр. Варна, 14.08.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Златина Ив. Кавърджикова

Членове:

Невин Р. Шакирова

Мая Недкова като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20233100501594 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод въззивна жалба на С. Т. Т. срещу Решение № 1808 от 22.05.2023г. по гр.д. № 2418/2023г. по описа на ВРС, XVIII-ти състав, с което на основание чл. 19, ал. 1 от ЗГР е отхвърлена предявената от въззивника молба за допускане на промяна на собственото и фамилното му имена, които след промяната вместо „С. Т. Т.“ да се четат „С. Т. С.ов“ поради трайно установена известност в семейството и в обществото с имената С. Т. С.ов.

Жалбата е основана на оплаквания за неправилност и необоснованост на решението, като постановено в противоречие със съдебната практика. Съдържа доводи, че събраните по делото гласни доказателства не са обсъдени в цялост, а фрагментарно. Така, от показанията на свидетелите Д. И. и П. С. е установено, че въззивникът е станал известен пред обществото и обкръжението си с името С., като в решението си съдът не е взел предвид значението на събирателният израз от показанията на първата свидетелка „хората в махалата“. Наред с това в нарушение на чл. 7, ал. 1 от ГПК, съдът без да постави служебно въпроси на свидетелите за изясняване на релевантния факт дали молителят е станал известен и с фамилното име С.ов е приел, че доказателства в тази насока не са събрани по делото. В тази връзка съдът не е съобразил, че в показанията си свидетелите са имали предвид и са свидетелствали, както за известното собствено име на молителя, така и за фамилното му име, а не както съдът е приел, че същите са относими единствено за собственото му име. Невъзможността за събиране на доказателства за факта с кои имена е известен молителят сред колегите си по месторабота е обективна, поради обстоятелството, че въззивникът работи в друга държава в ЕС – Германия. Първоинстанционният съд също 1 така не е съобразил, че установената известност в обществото, в семейството, сред роднини и приятели е важно за молителя обстоятелство с оглед правото му на личностно, индивидуално самоопределяне да носи определено име и фамилия, както и за целите на унифицирането на името, възприето в легитимиращите го документи за самоличност и имената, с които е известен в обществото. Правото на самоопределяне и субективното желание на молителя, заявено еднозначно в молбата, от своя страна съставляват „важно обстоятелство“ по смисъла на закона като основание за уважаване на искането. Ето защо е отправено искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго, с което предявеният иск да бъде уважен с извод за основателност.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК заинтересованите страни Община Варна, Община Шумен и ВРП не са депозирали отговор на жалбата.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивната жалба е допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна по делото, имаща правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, отговаря на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В жалбата не са обективирани искания за събиране на нови доказателства. Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 03.10.2023г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2