Решение № 1204 от 04.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1204 гр. Пловдив, 04.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Надежда Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева при участието на секретаря Милена Анг. Левашка Августинова като разгледа докладваното от Виделина Ст. Куршумова Стойчева Въззивно гражданско дело № 20255300502224 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на П. М. Ф., с ЕГН: **********, чрез пълномощника адвокат К., подадена срещу Решение № 3264 от 28.06.2025г. постановено по гр.д.№ 1633 по описа за 2025 г. на Районен съд Пловдив, XVIII гр.с., с което ОТХВЪРЛЯ предявените от П. М. Ф. срещу *********, искове за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 3475.36 лева - главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен от преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, в периода 01.10.2021 г.

– 31.12.2024 г., както и сумата от 619.96 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 29.01.2022 г. до 29.01.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 29.01.2025 г. до окончателното й погасяване.

ОСЪЖДА П. М. Ф. да заплати на ********, сумата от 100 лева– разноски за производството по гр.д. № 1633/2025 г. по описа на ПРС.

Във въззивната жалба се излагат оплаквания, че решението е неправилно, тъй като е постановено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Оспорват се изводите на районния съд, че не е налице основание за преобразуване на отработените от ищеца 1 в исковия период часове нощен труд с дневен коефициент 1, 143, както и се обсъждат решаващите изводи на съда за отхвърляне на исковите претенции. Намират се за необсъдени твърденията, че ищецът е третиран неравностойно не само спрямо служителите, полагащи труд в рамките на трудовото правоотношение, но и спрямо работниците и служителите, работещи при същия работодател – ********. На следващо място се сочи, че не е налице обективен и разумен критерий, който да обоснове по – голяма продължителност на нормалното работно време през нощта.

Оспорва се изводът на районния съд, че не следва да се прилага общата правна уредба относно преизчисляването на нощния труд в дневен с коефициент 1, 143. Възразява се, че районният съд не се е съобразил с Решение по дело С-262/20 от 24.02.2022 г. на СЕС, а единствено се е задоволил с позоваването на Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Поддържа се, че в ЗМВР не са предвидени мерки за защита, които да ползват само полагащите нощен труд държавни служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР, както и че разпоредбите на ЗМВР и КСО не предвиждат разграничение на служители, които полагат нощен труд и на служители, които не полагат нощен труд, за което се излагат подробни съображения. Посочва се, че предвидените „привилегии“ за различните категории, упражняващи труд в МВР, са сходни със служителите по чл.142, ал.1, т.1, както и че няма предвидени компесаторни механизми за компенсирането на по-голямата продължителност на нощния труд. Излагат се доводи за постановяването на първоинстанционното решение в противоречие с т.51 от от Решение по дело С-262/20 от 24.02.2022 г. на СЕС. Прави се извод, че разпоредбите на чл.187, ал.4 от ЗМВР и изречение второ на ал.1 на същия член не следва да се прилагат, защото са несъвместими с правото на Съюза. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното решение и да постанови решение, с което да уважи предявените искове.

Претендират се разноските за първоинстанционното и въззивното производство.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от ****** – гр. П., представлявана от *** С. К., чрез пълномощника гл.юрисконсулт И. П., с което се взема становище за нейната неоснователност. Поддържа се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, издадено в съответствие с материалния закон.

Излагат се доводи, че прилагането на разпоредбата на чл.9, ал.2 от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, приета с ПМС № 4 на МС от 17.01.2007 г. е изключено спрямо държавните служители по чл.142, ал.1, т.1 от ЗМВР с Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС, което се сочи за постановено в съответствие с правото на ЕС. Поддържа се, че определение от 29.07.2024 г., постановено по дело № С-435/2023 г. по описа на СЕС е в унисон с определение по дело С-262/20 от 24.02.2022 г. на СЕС, което е взето предвид в Тълкувателно решение № 1/15.03.2023 г. по тълкувателно дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Посочва се, че ЗМВР не нарушава европейското законодателство по 2 отношение продължителността на нощния труд. Моли да се отхвърли жалбата и да се потвърди обжалваното решение. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

Пловдивският окръжен съд, след като провери законосъобразността на обжалваното решение, прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК и обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

Въззивната жалба e подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима.

Първоинстанционният съд е бил сезиран с обективно съединени искове с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3, вр. с чл. 187 от ЗМВР и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД от П. М. Ф. срещу ******* за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 1 300 лева главница, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, получен от преизчисляване на нощен труд към дневен с коефициент 1.143, в периода 01.10.2021 г. – 31.12.2024 г., както и сумата от 255.01 лева - мораторна лихва върху главницата за периода от 29.01.2022 г. до 29.01.2025 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на депозиране на исковата молба - 29.01.2025 г. до окончателното й погасяване.

С определение по реда на чл.214 ГПК е допуснато увеличение на предявения иск за главница от 1 300 лева на 3475, 36 лева, както и на иска за мораторната лихва от 255.01 лева на 619.96 лева.

С постановеното по делото решение първостепенният съд е приел за безспорно, че в процесния период ищецът е бил в служебно правоотношение с ответника, че е полагал дневни и нощни 12-часови дежурства при сумирано изчисляване на работното време на тримесечие. Посочил е като безспорно, че организацията на работа на длъжността на ищеца изисква полагане на дневни и нощни 12-часови дежурство при сумирано изчисляване на работното време на всяко тримесечие.

За да отхвърли предявените искове първостепенният съд се е позовал на практиката на СЕС и на разрешението на ТР от 15.03.2023г. по тълк. дело № 1/2020 г. на ОСГК на ВКС. Според ПдРС в ЗМВР са предвидени множество специфични привилегии за служителите в системата на МВР (които не са присъщи за полагащите труд в частния сектор), които адекватно компенсират разликата в третирането и заплащането на положения нощен труд. ПдРС е изложил и съображения, че в практиката на СЕС не се извежда абсолютна забрана за наличие на разлика в третирането на работещите при сходни условия в частния и публичния сектор.

Посочил е, че в случая трудещите се в публичния сектор са били съответно компенсирани. ПдРС е заключил, че не е налице основание положените от ищеца в исковия период часове нощен труд да бъдат преизчислявани в дневен труд с 3 коефициент 1,143, тъй като приложение в случая намират правилата на специалния ЗМВР и действащата Наредба № 8121з-922 от 22.07.2022 г., поради което е отхвърлил предявените искове.

При извършената служебна проверка на решението съобразно правомощията си по чл.269, изр. първо от ГПК съдът намери, че същото е валидно и допустимо в обжалваната му част, както и при постановяването му не е било допуснато нарушение на императивни материалноправни норми. Предвид горното и съгласно разпоредбата на чл.269, изр.2 от ГПК следва да бъде проверена правилността на решението по изложените във въззивната жалба доводи.

По отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи на районния съд, по отношение на които липсват оплаквания от страните, т.е. настоящата инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без нарочни възражения в този смисъл от страните по делото.

Спорният въпрос е правен, а именно следва ли при отчитане на извънредния труд, положен от ищеца в исковия период, да се прилагат разпоредбите на Кодекса на труда и на НСОРЗ по аналогия на основание чл. 46 ЗНА, в който случай следва да се приложи по аналогия увеличаващ коефициент от 1, 143 %.

Поставеният въпрос е разрешен с Тълкувателно решение № 1 от 15.03.2023 г. на ОСГК на ВКС по тълк. д. № 1/2020 г., с което е прието, че при отчитане и заплащане на положените часове нощен труд от служители на Министерство на вътрешните работи не са приложими разпоредбите на Кодекса на труда и на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата (в частност разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от същата наредба) и следва да се прилагат разпоредбите на специалния Закон за Министерството на вътрешните работи и на издадените въз основа на него подзаконови нормативни актове. Така формираният извод е мотивиран с липсата на празнота в ЗМВР относно продължителността на работното време на служителите в МВР, изразено в брой на часовете (чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА), тъй като нормата на чл.

187, ал. 1 ЗМВР е императивна и предвижда, че нормалната продължителност на работното време е 8 часа. По смисъла на чл. 187, ал. 1 ЗМВР "8 часа дневно" означава 8 астрономически часа, независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня, в неговата "светла" част и през нощта – в неговата "тъмна" част, в последната хипотеза от 22 часа до 6 часа. Съпоставката на нормите на чл. 187, ал. 1 и 3 ЗМВР и чл. 140 КТ показва, че разпоредбите на ЗМВР установяват по-голяма продължителност на работното време на нощния труд на служителите от МВР в сравнение с тази на работниците и служителите по трудово правоотношение.

Различието – установената с разпоредбите на ЗМВР по-голяма продължителност на 4 работното време на нощния труд за служителите от МВР, се аргументира с основните функции на МВР, регламентирани в чл. 2, ал. 1 ЗМВР. Разпоредбите на чл. 179 и чл.

187, ал. 9 ЗМВР са делегиращи законови норми, които предвиждат условията и редът за полагане на нощен труд, включително отчитането му и заплащането да се извършват със съответните актове – наредба и заповед. С последната, представляваща индивидуален административен акт, се предвижда министърът на вътрешните работи да определя размера на възнаграждението за положен нощен труд. Действително в издадените наредби липсва правило като това на чл. 9, ал. 2 НСОРЗ, но липсата е обяснима с волята на законодателя да не се създава норма за преобразуване на нощни часове в дневни. Не са налице и останалите две предпоставки за прилагането на чл. 46, ал. 2, изр. 1 ЗНА. Случаите по ЗМВР и по КТ не са сходни. Трудовото правоотношение е насочено към изпълнение на частен интерес, а служебното правоотношение се реализира за осъществяване на държавна власт, т. е. като вид правоотношения те са различни, а не сходни. Прилагането на НСОРЗ към въпросните служебни правоотношения не би обезпечило постигането на законова цел, доколкото методите на регулиране на отношенията и заложената в чл. 187, ал. 1 ЗМВР воля на законодателя е да се прилага еднаква продължителност на работното време през деня и нощта – "8 часа дневно", независимо от частта на денонощието, в която работният ден се разполага – през деня или през нощта. При разработването и приемането на ЗМВР законодателят е имал предвид разбирането за спецификата на служебните правоотношения и равенството на гражданите пред закона, като неблагоприятните последици от полагането на нощен труд от служители на МВР се компенсира със съответните компенсаторни механизми – допълнително възнаграждение за прослужено време – чл. 178, ал. 1, т. 1 ЗМВР, по-голям основен платен годишен отпуск – чл. 189, ал. 1 ЗМВР, обезщетение при прекратяване на служебно правоотношение – чл. 234, ал. 1 ЗМВР, по-благоприятен режим за заплащане на извънреден труд – чл. 187, ал. 5 и 6 ЗМВР, липса на задължение за заплащане на осигурителни вноски и поблагоприятни условия за придобиване право на пенсия – чл.