Определение № 374 от 14.11.2024, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 374 гр. Пловдив, 14.11.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Галина Гр. Арнаудова

Членове:

Мария П. Петрова

Румяна Ив. Панайотова-Станчева като разгледа докладваното от Мария П. Петрова Въззивно гражданско дело № 20245000500273 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.248 от ГПК.

Постъпила е молба вх.№8785/31.10.2024г., подадена по пощата на 30.10.2024г. от Община-Х., чрез кмета С. Д., за изменение на постановеното по настоящото дело Решение №169 от 07.10.2024г. в частта му за разноските относно присъденото на Адвокатско дружество „Г. и М.“ възнаграждение за оказана безплатна правна помощ за двете съдебни инстанции. Молителят поддържа да не дължи такива разноски, тъй като ищецът А. Т. Т. не е материално затруднено лице по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, безплатна правна помощ може да оказва адвокат, но не и адвокатско дружество, и върху възнаграждението не се дължи ДДС.

Ответникът по молбата А. Т. Т. е депозирал чрез пълномощника адв.А.

М. писмен отговор на същата със съображения за нейната неоснователност и искане тя да бъде оставена без уважение.

Молбата е подадена в срока по чл.248,ал.1 от ГПК за касационно обжалване на въззивното решение и изхожда от легитимирано лице, като съдът я намира за частично недопустима и частично неоснователна по следните съображения:

1

С Решение №82 от 08.03.2024г. по гр.дело №543/2023г. по описа на Окръжен съд-Х. Община-Х. е осъдена да заплати на А. Т. Т. сумата от 40000лв. като обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 662,07лв. обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 09.02.2023г., като иска за обезщетение за неимуществени вреди за разликата над присъдения размер от 40000лв. до пълния предявен от 50000лв. е отхвърлен, и Община-Х. е осъдена да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 4682,40лв. с ДДС за оказаната безплатно правна помощ на ищеца Т.. С молба вх.№2738/19.03.2024г. ответната Община-Х. е поискала решението да бъде изменено в частта му за разноските, с която е осъдена да заплати на адвокатското дружество възнаграждение, считайки да не дължи такова или евентуално не в този размер, тъй като ищецът не е материално затруднено лице по чл.38,ал.1,т.2 от ЗАдв, безплатна правна помощ може да оказва адвокат, но не и адвокатско дружество, върху възнаграждението не се дължи ДДС, размерът не е съобразен с фактическата и правна сложност на делото. С Определение №351 от 18.04.2024г. молбата е оставена без уважение. Решението е обжалвано от ответника Община-Х. в осъдителните му части относно присъдените обезщетения за неимуществени и за имуществени вреди, като е подадена и частна жалба против определението по чл.248 от ГПК. С постановеното по настоящото дело въззивно

Решение

№169 от

07.10.2024г. първоинстанционното е отменено само в частта му, с която е присъдено обезщетение за имуществени вреди в размер над 529,66лв. до присъдения от 662,07лв., и искът за тази разлика е отхвърлен, а в останалите му обжалвани осъдителни части е потвърдено, като по частната жалба против определението по чл.248 от ГПК е прието, че адвокатско възнаграждение при условията на чл.38,ал.2 от ЗАдв в полза на упълномощеното от ищеца Адвокатско дружество „Г. и М.“ се дължи, тъй като преценката относно наличието на основание по чл.38,ал.1 от ЗАдв е предоставена единствено на волята на договарящите и не подлежи на проверка, като безплатната правна помощ е осъществена от преупълномощените по реда на чл.71,ал.1 от управителя на упълномощеното от ищеца адвокатско дружество адвокати, в който случай адвокатското възнаграждение се дължи в полза на упълномощеното адвокатско дружество, с което е сключен договора за правна защита и съдействие, за което вътрешните отношения с адвоката са без значение.

2

Относно размера е прието, че адвокатското възнаграждение се дължи с начислен ДДС, тъй като се касае за възмездна облагаема доставка на правна услуга, а при съобразяване с Решение от 25.01.2024г. по дело С-438/22г. на СЕС относно неприложимостта на Наредба №1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и при отчитане на конкретните обстоятелства, според които пред всяка от двете инстанции е проведено само едно открито съдебно заседание и правният спор не се характеризира със значителна фактическа и правна сложност, като исковете се уважават в по-голямата им част, е прието, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи на по 2400лв. с ДДС за всяка от двете инстанции. По тези съображения първоинстанционното определение, с което е оставена без уважение молбата на Община-Х. за изменение на решението в частта му за разноските, е отменено и вместо това е допуснато изменение на решението чрез намаляване на възнаграждението от 4682,40лв. с ДДС на 2400лв. с ДДС, в какъвто размер такова е присъдено за въззивното производство.

При така установеното съдът намира сега подадената молба за изменение на въззивното решение в частта му за разноските за първоинстанционното производство, които Община-Х. е осъдена да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“ за адвокатско възнаграждение за оказаната на ищеца А. Т. Т. безплатна правна защита, за недопустима. Относно тяхната дължимост и размер въззивният съд се е произнесъл във връзка подадената от Община-Х. частна жалба против определението по чл.248 от ГПК на първоинстанционния съд, с което молбата й за изменение на първоинстанционното решение относно присъдените такива, е била оставена без уважение, и съобразявайки изхода по спора при въззивното му разглеждане. По този начин ответникът вече е упражнил правото си по чл.248 от ГПК да иска изменение на първоинстанционното решение в частта му относно присъдените в негова тежест разноски, което негово искане е оставено без уважение от окръжния съд с определение, по отношение на което е проведен въззивен контрол за законосъобразност. Ответникът не разполага с право да иска по реда на чл.248 от ГПК изменение на въззивното определение, постановено в производството по обжалване на определението на окръжния съд по чл.248 от ГПК, относно същите разноски, каквото на практика претендира. Недопустимо е, съгласно чл.246 от ГПК, съдът сам да 3 отмени или измени определението си за разноските в този случай. При това положение подадената молба по чл.248 от ГПК в тази й част следва да се остави без разглеждане и производството по нея следва да се прекрати.

Молбата за изменение на въззивното решение в частта му, с която Община-Х. е осъдена да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“ възнаграждение от 2400лв. с ДДС за въззивното производство на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, основаваща се на същите аргументи, които са били изтъкнати в частната жалба против определението по чл.248 от ГПК и които са подробно обсъдени с решението, е неоснователна по вече изложените с него съображения, които не е необходимо да бъдат преповтаряни, и следва да бъде оставена без уважение.

Предвид изложените мотиви, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба вх.№8785/31.10.2024г. от ОбщинаХ., чрез кмета С. Д., В ЧАСТТА Й, с която се иска изменение на въззивното Решение №169 от 07.10.2024г., постановено по в.гр.дело №273/2024г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта му, с която след отмяна на Определение №351 от 18.04.2024г., постановено по гр.дело №543/2023г. по описа на Окръжен съд-Х., с което е оставена без уважение молба вх.№2738/19.03.2024г. на Община-Х. за изменение на постановеното по същото дело Решение №82 от 08.03.2024г. в частта му за разноските, с която Община-Х. е осъдена да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“ възнаграждение в размер на 4682,40лв. с ДДС, е постановено изменение на решението в тази му част чрез намаляване на разноските на 2400лв. с ДДС, И ПРЕКРАТЯВА производството по молбата в тази й част.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх.№8785/31.10.2024г. от Община-Х., чрез кмета С. Д., В ЧАСТТА Й, с която се иска изменение на въззивното Решение №169 от 07.10.2024г., постановено по в.гр.дело №273/2024г. по описа на Апелативен съд-Пловдив, в частта му за разноските, с която Община-Х. е осъдена да заплати на „Адвокатско дружество Г. и М.“ адвокатско възнаграждение в размер на 2400лв. с ДДС, на основание чл.38,ал.2 от ЗАдв, за оказаната на А. Т. Т. безплатна правна помощ във въззивното производство.

4

Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС на РБ в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5