Определение № 403 от 24.07.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 403 гр. Враца, 24.07.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, II-РИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и четвърти юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Евгения Г. Симеонова

Членове:

Борис К. Динев

Мира Р. Джонева като разгледа докладваното от Мира Р. Джонева Въззивно частно гражданско дело № 20251400500334 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248, ал. 3, вр. чл. 274 и сл. от Гражданския процесуален кодекс /ГПК/.

Образувано е по частна жалба вх. № 7175/19.05.2025 г. на Д. А. Б., ЕГН **********, с настоящ адрес: ***, подадена чрез пълномощника й адв. Д. Г., против Определение № 766/23.04.2025 г. по гр. д. № 2266/2024 г. по описа на Районен съд-Враца, с което е изменено по реда на чл. 248 ГПК постановеното по същото дело Решение № 108/19.02.2025 г., като е присъдено 100,00 лв. адвокатско възнаграждение на процесуалния представител на жалбоподателката и е отхвърлено възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна.

В частната жалба се твърди, че районният съд неправилно при определяне на адвокатското възнаграждение се е мотивирал със служебно известен факт, че адв.

Г. е процесуален представител по множество идентични претенции, а именно – 6 бр. еднотипни искови производства пред Районен съд – гр. Враца, че само по себе си това обстоятелство е фактически невярно и е нормално защитата по повод еднотипни договори да бъде сходна. Съпоставя обема на работата си с тази на процесуалния представител на „Кредирект“ ЕООД, осъществяващ процесуално представителство по 35 бр. еднотипни дела в рамките на един месец, като подчертава, че възражението за прекомерност на възнаграждението на ответната страна в размер на 480 лв. следва да бъде уважено.

Моли определението да бъде отменено като неправилно и въззивният съд да определи възнаграждения по собствена преценка, като ги уеднаквени по размер.

В срока по 276 ГПК е постъпил отговор № 10369/11.07.2025 г. от „Кредирект“ ЕООД, ЕИК: *** чрез адв. Х. М. от САК, в който се излагат доводи за неоснователност на частната жалба. Счита, че определението на районния съд е съобразено с актуалната съдебна практика и събраните по делото доказателства.

Намира, че искането за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл.

38, ал. 2 ЗА е следвало да бъде отхвърлено на три различни основания. На първо място договорът за правна помощ не бил индивидуализиран, заради което не можел да бъде обвързан с конкретното дело, респективно да породи желаните 1 правни последици. На следващо място излага, че доверителят по него не бил материално затруднено лице и е следвало да си заплати възнаграждение на адвоката, както повелява Закона за адвокатурата. На последно място, поведението му попадало в дефиницията на злоупотреба с право, доколкото се е целяло да се образуват множество граждански дела - гр.д. 2266/2024 г. и гр.д. 2268/2024 г. на Районен съд – Враца. В тази връзка се прави искане за прилагане на гр.д. № 2268/2024 г., за да се оцени общия икономически интерес на ищцовата страна при съпоставка с размера на претендираните разноски по всяко от делата. Навеждат се доводи, че въз основа на общия материален интерес по тези еднакви дела следва да се калкулира едно общо адвокатско възнаграждение, което да се присъди само веднъж, а претенциите за разноски по всички останали дела да бъдат оставени без уважение. В подкрепа на това цитира съдебна практика.

На следващо място ответната по частната жалба страна счита за неоснователно искането за намаляване на присъдените в нейна полза разноски.

Изтъква, че от значение за определяне размера на адвокатското възнаграждение са видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото, като в тази насока се позовава на практика на СЕС и на ВКС. Сочи, че разпределянето на разноските съгласно чл.78, ал.1 ГПК следва да бъде съразмерно с уважената част от иска, а в случая предявената насрещна искова претенция е уважена изцяло, поради което правилно районният съд е присъдил в цялост претендираните разноски. Иска от съда потвърждаване на обжалваното определение като правилно и законосъобразно.

Съдът намира, че частната жалба е процесуално допустима като подадена от лице с правен интерес, в рамките на законоустановения срок и срещу обжалваем съдебен акт. По същество съдът я намира за частично основателна поради следното:

Съдебното производство по гр.д. 2266/2024 г. е образувано по искова молба (от 09.07.24 г.), подадена от адв. Г. като процесуален представител на Д. Б., с която се е искало от Районен съд – Враца да приеме за установено, че договор за потребителски кредит на доверителката му, сключен с ответната страна, е недействителен. Към молбата са представени доказателства, пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 20.06.2024 г. С отговора си ответникът в първоинстанционното производство е предявил насрещен иск против доверителката на адв. Г., като към отговора са представени доказателства за сторените разноски за процесуално представителство, които се претендират – 480,00 лв. По насрещната искова молба е подаден отговор от адв. Г., който е организирал защита по нея. Проведени са две съдебни заседания по делото, в които страните и техните процесуални представители не са присъствали, но преди всяко от тях са депозирали писмени становища. С постановеното по делото Решение № 108/19.02.2025 г. главният и насрещният иск са уважени изцяло. Районният съд е осъдил „Кредирект“ ЕООД да заплати на Д. А. Б. сумата от 50,00 лв., представляваща направени по делото разноски по главния иск, като същевременно е осъдил Д. А. Б. да заплати на „Кредирект“ ЕООД съдебно-деловодни разноски по насрещния иск в размер на 50,00 лв. – държавна такса, и 480,00 лв. с ДДС – адвокатско възнаграждение.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от адв. Д. Г. като процесуален представител на Д. Б., с която моли да бъде изменено решението в частта за разноските, като му бъдат присъдени такива за осъщественото безплатно процесуално представителство, както и да бъдат намалени присъдените разноски за адвокатско възнаграждение на насрещната страна. От ответника „Кредирект“ ЕООД чрез пълномощника му адв. Х. М. е подаден отговор, в който се изразява становище за неоснователност на тази молба.

2

С обжалваното определение първоинстанционният съд е уважил частично подадената молба с правно основание чл. 248 ГПК, като е осъдил „Кредирект“ ЕООД да заплати на адв. Г. възнаграждение в размер на 100,00 лв. и е отхвърлил молбата в останалата й част като неоснователна. При така установеното от фактическа страна настоящият състав намира от правна страна следното.

Първият спорен въпрос касае дължимостта и размера на адвокатското възнаграждение на процесуалния представител на ищцата Д. Б., което е претендирано при условията на чл. 38, ал.1, т.2 ЗА.

Настоящият съдебен състав споделя утвърдената практика на ВКС – напр.

Определение № 262 от 05.12.2018 г. по т. д. № 867/2018 г., І т. о., Определение № 442 от 28.06.2019 г. по ч. т. д. № 502/2019 г., ІІ т. о., Определение № 643 от 07.12.2022 г. по ч.т.д.№ 2370/2022 г., І т.о., Определение № 2277 от 13.05.2024 г. по ч.гр.д.№ 4150/2023 г., ІV г.о. и много други, с която се приема, че наличието на основанието по чл.38, ал.1, т.2 ЗА не може да бъде обсъждано от съда при произнасяне по отговорността за разноски. Преценката дали да окаже безплатна правна помощ и дали лицето е материално затруднено или не се извършва от самия адвокат и е въпрос на договорна свобода между адвоката и клиента.

Предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение на адвокат, оказал безплатна правна помощ, са посочени в разпоредбата на чл.38, ал.1 и ал.2 ЗА. Те са адвокатът да е оказал безплатна правна помощ на някое от основанията по чл.38, ал.1, т.1-т.3 ЗА и в съответното производство насрещната страна да е осъдена за разноски, т. е. да е постановено позитивно решение за страната, представлявана от този адвокат – чл. 38, ал. 2 ЗА, вр. чл. 78 ГПК. При осъществяване на тези предпоставки и заявено своевременно искане за присъждане на адвокатско възнаграждение разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА предвижда, че съдът е длъжен да определи адвокатското възнаграждение на оказалия безплатната правна помощ адвокат, като осъди другата страна да го заплати. При негативно решение за безплатно представляваната страна адвокатът няма право да получи адвокатско възнаграждение, поради което преценката дали да окаже безплатната правна помощ следва да е само негова. Според посочената практика на касационната инстанция взаимно формираната между доверителя и довереника воля за процесуално представителство по реда на чл.38, ал.1, т.2 ЗА е достатъчна за доказване на материалната затрудненост, тъй като се касае за вътрешни отношения между адвокат и клиент. Този извод се обосновава с факта, че договорът за адвокатска услуга се подчинява на общите правила на ЗЗД в неуредените от ЗА случаи, като на основание чл.9 ЗЗД във вр. с чл.20а ЗЗД следва да се приеме, че уговорките в договора за адвокатска услуга се определят свободно от страните и имат действие във вътрешните им отношения, освен в законоустановени изключения. Тук следва да се припомни и действащият принцип за добросъвестност в договорните и преддоговорните отношения, който е фундаментален в българското гражданско право и макар и да няма своя легална дефиниция, намира своето проявление в редица правни норми и налага при анализ на договорните отношения между страните да се изхожда от презумпцията за добросъвестност. Преценката да престира безплатна помощ е само и единствено на адвоката, разпоредбата не предвижда изискване клиентът да доказва пред него наличието на това основание, нито адвокатът има правомощия да проверява дали то е налице, а съдът не следва да се намесва в правоотношенията между страната и процесуалния й представител. Адвокатската защита е предвидена във върховния ни закон – Конституцията на Република България, и същата е основно процесуално право на страната в процеса, а на европейско равнище всички правни норми и етични кодекси изискват освен адвокатът да действа честно и добросъвестно спрямо клиентите, съда, колегите и обществото, също и да не злоупотребява с права и да работи в интерес на правосъдието, като основно проявление на 3 последното е оказването на безплатна правна помощ. Освен това за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски за адвокатско възнаграждение на самата страна или на процесуалния й представител.

По отношение възражението, че договорът за правна защита и съдействие не е индивидуализиран, следва да бъде отбелязано, че същият е с дата, предхождаща предявяването на исковата молба по първоинстанционното дело, поради което към момента на подписването му адвокатът не би могъл да знае номера, под който ще се образува дело. Приложено е и пълномощно, като представителната власт не е оспорвана от страна на упълномощителя – ищец, с оглед на което не се обосновава извод за липса на делегираната представителна власт по конкретния спор между страните.

Настоящият съдебен състав намира за неоснователно правоизключващото възражение на ответното дружество за злоупотреба с права от страна на ищцата и нейния процесуален представител като основание за освобождаването му от отговорност за разноски. Между страните не се спори, че в РС-Враца ищцата е завела още едно идентично дело – гр.д. № 2268/2024 г., поради което съдът намира, че не следва да бъде уважавано направеното в отговора на частната жалба доказателствено искане за прилагането на това дело. Безспорно е обаче и обстоятелството, че двете дела касаят различни договорни правоотношения.

Съдът принципно споделя практиката, посочена от ответника, в смисъл, че злоупотребата с право не следва да се толерира, но намира, че тази практика не може да намери приложение към настоящия случай, доколкото фактическата обстановка е различна и не се доказва, което е в тежест на ответника, да е налице злоупотреба с право. В случая налице са отделни правоотношения на ищцата с различни юридически лица, с които тя е обвързана от различни договори.