Решение № 12 от 17.01.2022, Районен съд - Димитровград
- Съд
- Районен съд - Димитровград
- Дело
- Гражданско дело 1333/2021
- Вид
- Решение № 12
- Подписан
- 17.01.2022
- В сила
- 06.07.2022
- Състав
- Огнян Христов Гълъбов
Цитирани разпоредби
- чл.124 · Граждански процесуален кодекс
- чл.426 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл.433 ал.1 т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.116 б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл.99 ал.3 · Закон за задълженията и договорите
- чл.18 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.18 ал.1 · Закон за частните съдебни изпълнители
- чл.14 · Регламент (ЕС) 2016/679 на Европейския парламент и на Съвета от 27 април 2016 година относно защитата на физическите лица във връзка с обработването на лични данни и относно свободното движение на такива данни и за отмяна на Директива 95/46/EО (Общ регламент относно защитата на данните) (Текст от значение за ЕИП)
РЕШЕНИЕ
№ 12 гр. гр. Димитровград, 17.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Огнян Хр. Гълъбов при участието на секретаря Силвия Ив. Димова като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело № 20215610101333 по описа за 2021 година
Предявен е иск с правно основание чл.439 вр. чл.124 от ГПК- отрицателен установителен иск.
В искова молба ищецът Ж. Ж. Ж. поддържа, че с изпълнителен лист по търговско дело №1490/2012г. по описа на СГС, 6 състав, бил осъден да заплати на „Профи кредит България“ЕООД сумата от 5523,71 лева, ведно със законната лихва от 07.10.2010г. и разноски, съответно от 90 лева, 50 лева и 470,95 лева. Въз основа на този изпълнителен лист било образувано изп.дело №5342/2012г. по описа на ЧСИ **, което било прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК на 19.02.2019г. Твърди, че преди прекратяване на изпълнителното дело ответника бил конституиран като страна по делото- взискател с дата 13.12.2018г. През м.февруари 2021г. във фирмата, в която работел ищеца, се получило запорно съобщение от ЧСИ **, от което той разбрал, че със същия изпълнителен лист било образувано ново изп.дело №20209290401799, в което било посочено друго задължение10952,08 лева, включващо главница- 4167,16 лева, законна лихва- 1046,42 лева за периода от 09.08.2018г. до 29.01.2021г., неолихвяеми вземания- 3799,27 лева, 610,95 лева разноски и 150 лева разноски по изпълнението. Ищецът поискал информация от съдебния изпълнител за произхода на задължението, като с писмо от 09.03.2021г. последният го уведомил, че по силата на договор за продажба на вземания от 08.08.2018г. на ответника „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД била цедирана горепосочената сума, като към 17.02.2021г. задължението на ищеца към него било в размер на 9683,68 лева. Ищецът заявява, че не дължи процесната сума, тъй като изп.дело №5342/2012г. било образувано от взискателя „Профи Кредит България“ ЕООД по тяхно вземане, станало изискуемо на 07.10.2010г.
Независимо от спирането и възобновяването на изпълнителното производство били изминали 10 години, които надхвърляли абсолютната давност на вземането. Последното действие по изпълнителното дело било от 23.05.2012г., като настъпването на перемцията следвало да бъде осъществена на 23.05.2014г., когато ответника още е нямал качеството на цедент. Прехвърлянето на вземането било направено през 2018г., когато по сведения на ответника ищеца получил по пощата на 15.11.2018г. препоръчано писмо. Възразява, че цесията не е извършена по надлежния начин, като за това следвало да бъде приета датата 29.03.2021г., когато той по електронна поща получил уведомлението за цесия. Счита, че 1 предвид изложеното, за ответника не съществувало правно основание за образуване на новото изпълнително дело от 2020г. На следващо място поддържа, че била изтекла абсолютната давност за принудително изпълнение на вземането, респ. изпълнителния лист не може да произведе действие. Давността за действието на изпълнителния лист била 5 години, а последното й прекъсване било от 23.05.2012г., като прекратяването на изпълнителното дело по закон трябвало да бъде на 23.05.2014г. В петгодишния период не били предприети действия за прекъсване на давността, поради което същата била изтекла.
Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на „Кредит инкасо инвестмънт БГ“ЕАД, че ищеца не му дължи сумата по изпълнителен лист по търг.дело №1490/2012г. на СГС, обективирана като задължение по изпълнително дело №20209290401799 по описа на ЧСИ ** с рег.№929 в размер на общо 10952,08 лева, включваща главница – 4167,16 лева, законна лихва- 1046,42 лева за периода от 09.08.2018г. до 29.01.2021г., 3799,27 лева- неолихвяеми вземания, 610,95 лева- разноски и 150 леваразноски по изпълнението, като предявява частичен иск от общата сума в размер на 1000 лева от общо предявената сума от 10952,08 лева, която сума представлява частичен иск от главницата в размер на 450 лева от общата сума от 4167,16 лева, частичен иск от законната лихва в размер на 150 лева от общата сума 1046,42 лева за периода 09.08.2018г. – 29.01.2021г., 300 лева частичен иск от неолихвяемото вземане в размер на 3799,27 лева, частичен иск в размер на 100 лева от разноските в размер на 610,95 лева. Претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявения иск е допустим, но изцяло неоснователен.
Вземането по процесния изпълнителен лист ответникът бил придобил по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания, сключен на 08.08.2018г. между „Профи кредит“ и „Кредит инкасо“. Въз основа на изрично пълномощно с нотариална заверка на подписите ответното дружество било упълномощено да уведоми длъжника за извършеното прехвърляне на вземането от името на цедента. По силата на това упълномощаване „Кредит инкасо“ изпратило на адреса на ищеца уведомление чрез препоръчана поща. Същото било получено лично от ищеца, което било удостоверено в обратна разписка, копие от която е приложено по делото. Поддържа, че въз основа на процесния изпълнителен лист на 26.04.2012г. било образувано изп.дело №5342/2012г. по описа на ЧСИ **. С депозираната на 26.04.2012г. от „Профи кредит“ молба, на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е поискано и налагането на запор върху банковите сметки на длъжника, разкрити в „Банка ДСК“ЕАД. Поради това и на тази дата била прекъсната погасителната давност, още повече, че в молбата бил посочен и конкретен изпълнителен способ- налагане на запор върху банкова сметка. На 04.05.2012г. по делото били изпратени запорни съобщения до множество банки вкл. и „Банка ДСК“ЕАД. На 12.03.2014г. била изпратена призовка за принудително изпълнение до длъжника относно насрочен опис на движими вещи. На същата дата били изпратени и нови запорни съобщения до редица банки. На 05.08.2015г. отново била изпратена призовка за насрочен опис на движими вещи, като тя била връчена на длъжника при отказ. На 08.01.2016г. предходния взискател депозирал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи, с което отново прекъснал погасителната давност. Заявява, че бездействието на съдебния изпълнител не трябвало да бъде санкция за взискателя, тъй като разпоредбата на чл.433 ал.1 т.8 от ГПК налагал именно такава, но при личното бездействие на взискателя. На 11.04.2017г. по делото бил насрочен опис на движими вещи, като отново на длъжника била изпратена призовка. На 13.12.2018г. била депозирана молба за конституиране на нов взискател от „Кредит инкасо инвестмънтс БГ“ЕАД, което действие също прекъсвало течащата относно вземането погасителна давност. С нея на съдебния изпълнител били възложени правомощията по чл.18 от ЗЧСИ, като е направено и искане за насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника. След прекратяване на изпълнителното дело новият взискател започнал ново изпълнително производство въз основа на същия изпълнителен лист. Пред ЧСИ ** било образувано изп.дело №1799/2020г. като с молбата си за това взискателя поискал извършването на справки за имуществено състояние на ищеца, 2 налагането на запори и насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника, като отново прекъснал погасителната давност за вземането. На 27.01.2021г. по делото било изпратено запорно съобщение и до ОДП-Хасково, сектор ПП относно запор на МПС, а на 29.01.2021г. и до работодателя „**“ООД. Предприемането на всяко едно от горепосочените изпълнителни действия било основание годно да прекъсне погасителната давност, поради което тя не била изтекла за процесното вземане. Иска съдът да постанови решение, с което да отхвърли предявения иск като неоснователен и недоказан. Претендира присъждане на направените по делото разноски. В условията на евентуалност, прави възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото препис от изпълнителен лист, съдържащ се в изп.дело №20128410405342 по описа на ЧСИ **, както и в изп.дело №20209290401799 по описа на ЧСИ **, издаден от Софийски Градски съд, т.о., VI, състав т.д.№1490/2012г., с Решение №2467/07.10.2010г. по вътрешно арбитражно дело №2467/2010г. по описа на арбитър **, ищецът Ж. Ж. Ж. е бил осъден да заплати на „Профи Кредит България“ЕООД сумата от 5523,71 лева, заедно със законната лихва от 07.10.2010г.датата на постановяване на арбитражното решение до окончателното погасяване на задължението, сумата от 90 лева разноски по арбитражното производство, както и сумата от 50 лева, представляваща заплатена от молителя държавна такса в производството по издаване на изпълнителен лист и сумата от 470,95 лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
С Молба от 25.04.2012г. „Профи Кредит България“ЕООД е поискало ЧСИ ** с рег.
№841 да образува изпълнително дело на основание чл.426 и сл. от ГПК въз основа на горепосочения изпълнителен лист е поискано против Ж. Ж. Ж. да бъде образувано изпълнително производство за посочените в същия изпълнителен лист суми, които до този момент не били доброволно заплатени от него. Поискано е ЧСИ да проучи цялото имуществено състояние на длъжника, като са му възложени всички действия по чл.18 от ЗЧСИ. На следващо място изрично се иска на длъжника да бъде наложен запор в Банка ДСК. Иска се също така на Ж. да бъде изпратена призовка за доброволно изпълнение, като в случай, че в дадения му срок не изплати дължимите суми, ЧСИ да пристъпи към принудително събиране на вземането на молителя. В тази връзка, с Разпореждане от 26.04.2012г. ЧСИ ** образувал изп.дело №20128410405342/2012г. срещу длъжника Ж. Ж.
Ж.. На 04.05.2012г. изпратил до длъжника Покана за доброволно изпълнение изх.№113245, с която го уведомил за започналото срещу него изпълнително производство, както и за размера на задълженията му, претендирани по това дело. Уведомил го също така, че му е наложен запор върху вземането му за трудово възнаграждение, дължимо от неговия работодател, както и запор върху вземанията му за суми по банкови сметки в различни банки в страната. Поканил длъжника в двуседмичен срок от връчване на поканата да изпълни доброволно задължението си, както и че ако не стори това в указания му срок ЧСИ ще престъпи към принудително изпълнение по реда на ГПК. Въпросната покана за доброволно изпълнение е била връчена лично на ищеца на 14.05.2012г., съгласно приложеното по изп.дело №20128410405342/2012г. известие за доставяне. На 04.05.2012г.
ЧСИ ** изпратил запорни съобщения за налагане на запор върху банкови сметки на името на Ж. в различни банки, сред които и в посочената от взискателя „Банка ДСК“ЕАД. На 06.06.2012г. по сметка на ЧСИ, във връзка с така образуваното изпълнително дело, от сметка на Ж.Ж. в „Юробанк И Еф Джи България“АД, била преведена сумата от 17,20 лева, като с писмо Банката уведомила ЧСИ, че в сметката няма достатъчни авоари за покриване на цялата посочена в запорното съобщение сума. С Призовка за принудително изпълнение изх.
№067726/12.03.2014г. по горепосоченото изп.дело, длъжникът е бил уведомен, че ЧСИ пристъпва към принудително изпълнение , като ще извърши опис на движимото му имущество, който ще се състои на 23.04.2014г. В последствие, с Разпореждане от 05.08.2015г. ЧСИ е насрочил опис на движимите вещи на длъжника Ж.Ж., който ще се 3 състои на 24.09.2015г. На същата дата- 05.08.2015г., ЧСИ изпратил до длъжника Призовка за принудително изпълнение с изх.№161730, като го уведомил, че ще пристъпи към принудително изпълнение по делото и ще извърши опис на движимото му имущество, което ще се състои на 24.09.2015г. Видно от приложеното по изпълнителното дело копие от Известие за доставяне е, че тази призовка за принудително изпълнение е била доставена до адресата Ж. на 13.08.2015г., но последния е отказал да я получи.
С Молба от взискателя от 08.01.2016г. до ЧСИ ** по горепосоченото изп.дело, отново е поискано да бъде извършен опис и да бъде описано движимото имущество на длъжника.
Разпечатката съдържа 19 от 47 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e423d551-b020-497c-ac40-cc836714bd32