Решение № 204 от 17.11.2023, Районен съд - Ямбол
- Съд
- Районен съд - Ямбол
- Дело
- Административно наказателно дело 663/2023
- Вид
- Решение № 204
- Подписан
- 17.11.2023
- В сила
- 27.02.2024
- Състав
- Петранка Панайотова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.57, ал.1, т.3 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 59, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.63, ал.2, т.5 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.140, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.140, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 10 · Закон за движението по пътищата
- чл. 143, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.145, ал.15 · Закон за движението по пътищата
- чл.175, ал.3, пр.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.189з · Закон за движението по пътищата
РЕШЕНИЕ
№ 204 гр. Ямбол, 17.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЯМБОЛ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Петранка П. Кирова при участието на секретаря Г.М. като разгледа докладваното от Петранка П. Кирова Административно наказателно дело № 20232330200663 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба на И. Г. Г. от гр. Ямбол, подадена чрез редовно упълномощен адвокат, против Наказателно постановление № 23-0813000759/01.06.2023г., издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Ямбол, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР, на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца, и е постановено отнемане на 10 контролни точки за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
С жалбата се претендира за отмяна на НП по съображения за незаконосъобразност, първо, поради допуснати при издаването му съществени процесуални нарушения, изразяващи се в липса на реквизитите по чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, а именно, непосочване номера на АУАН въз основа на който е издадено, името, длъжността и местослуженето на актосъставителя. По същество развиват доводи за субективна несъставомерност на деянието, поради незнание за служебно прекратената 1 регистрация на управлявания автомобил.
В съдебно заседание жалбата се поддържа от редовно упълномощен защитник – адвокат, който пледира за отмяна на НП по съображенията, изложени в нея, и за присъждане на направените по делото разноски.
АНО, редовно призован, не изпраща предсавител и не взема становище по основателността на жалбата и направените с нея искания.
След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:
На 08.03.2023г. с нотариално заверен договор за покупко-продажба на МПС съпругата на жалбоподателя - свидетелката Д..а, закупила лек автомобил „Ауди А6“, с рег. № ***. В продължение на два месеца след покупката съпрузите, като съсобственици на превозното средство, не предприели действия по пререгистрацията му в сектор Пътна полиция при ОД на МВР - Ямбол, поради което на 10.05.2023г. регистрацията на автомобила била служебно прекратена по реда на чл.145, ал.15 от ЗДвП.
На 12.05.2023г. около 10:00 часа при управление на горепосочения автомобил по бул. Крайречен в гр. Ямбол, до „Фокус декор център“, жалбоподателят бил спрян за проверка от екип на РУ – Ямбол, в състав свидетелите Н. М. и Т. К.и. След справка посредством работна станция за отдалечен достъп свидетелите установили, че от 10.05.2023г. автомобилът е със служебно прекратена регистрация по реда на чл.145, ал.15 от ЗДвП. С оглед констатациите при проверката, св. М. съставил на водача АУАН серия АД с бланков номер 347857/12.05.2023г. за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят подписал акта, като на мястото за възражения изрично посочил, че няма такива.
По случая била образувана преписка вх. № *** по описа на ЯРП, приключила с постановление от 30.05.2023г. за отказ да се образува наказателно производство.
След отказа на ЯРП - на 01.06.2023г., срещу жалбоподателя е издадено обжалваното НП.
Горната фактическа обстановка съдът прие за установена от отчасти от показанията на свидетеля М., от показанията на свидетелите Г.а и К. и от писмените доказателства по делото. Съдът не даде вяра единствено на 2 показанията на свидетеля М. в частта им относно мястото на извършване на проверката и обстоятелството, че регистрацията на автомобила била прекратена във връзка с изтекла застраховка „Гражданска отговорност“, тъй като в тази им част се опровергават от целия останал доказателствен материал – и от писмените доказателства, и от показанията на свидетелите К. и Г.а.
Наред с това, самият свидетел посочва, че не си спомня подробности по случая и е несигурен и колеблив при депозиране на по-голяма част показанията – „мисля, че“, „не си спомням“, „искрено заявявам, че не мога да си спомня“. Ето защо, като съобрази, че от извършване на проверката до депозиране на показанията са изминали почти шест месеца, през които М. е бил служебно ангажиран и с други подобни случаи и затова е напълно обяснимо да не си спомня подробности около конкретната проверка, и отчете изолираността на показанията му в горепосочените части, съдът счете, че не следва да ги кредитира.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата е допустима - подадена е в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН и от лице, имащо право и интерес да обжалва един неблагоприятен за него акт.
По същество жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Доколкото в настоящия случай оспореното наказателно постановление е издадено след постановен от ЯРП отказ да се образува наказателно производство, съдът счита, че не е допуснато соченото от защитата съществено процесуално нарушение по смисъла на чл.57, ал.1, т.3 от ЗАНН, изразяващо се в непосочване на АУАН въз основа на който е издадено, тъй като в конкретната хипотеза е приложима разпоредбата на чл.36, ал.2 от ЗАНН, която допуска образуване на АНП и без АУАН когато, както е в случая, прокурорът е отказал да образува наказателно производство.
Наказателното постановление материалноправна страна. е законосъобразно и от
Страните не спорят, а и от доказателствата по делото е безспорно установено, че извършеното от жалбоподателя покрива обективните признаци на вмененото му нарушение на чл.140, ал.1 от ЗДвП – управление на нерегистрирано МПС по пътищата отворани за обществено ползване, доколкото доказателствената съвкупност безпротиворчиво сочи, че към 3 датата на извършване на деянието управлявания от жалбоподателя лек автомобил е бил със служебно прекратена регистрация по чл.145, ал.15 от ЗДвП.
По спорния въпрос - за субективната съставомерност, съдът счита, че извършеното от жалбоподателя покрива и субективните признаци на вмененото му нарушение, тъй като същият е знаел за съществуването на всички обективни признаци и е бил длъжен да предвиди настъпването на общественоопасните последици. Установено е, че управлявания лек автомобил е и негова собственост (СИО), тъй като е закупен на името на съпругата му - свидетелката Г.а. Установено е също, че той е знаел както за покупко-продажбата, така и за това, че в законоустановения двумесечен срок от придобиване на собствеността нито един от двамата не е предприел действия по пререгистрация на превозното средство в сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – гр. Ямбол. Поради това същият е бил длъжен да предвиди, че регистрацията ще бъде прекратена, за което го е задължавала разпоредбата на чл.140, ал.15 от ЗДвП. Според текста, при бездействие на собственика в двумесечен срок от придобиване на собствеността регистрацията се прекратява служебно. Доколкото се касае за прекратяване на регистрацията по реда на чл. 143, ал. 15 от ЗДвП , а не по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, контролните органи не са нормативно задължени да информират собствениците за това прекратяване, още повече, че жалбоподателят е бил наясно с обстоятелството, че задължението за регистриране в законоустановения срок не е изпълнено, респ., че превозното средство не е надлежно регистрирано, и затова не е следвало да го управлява.
Друг е въпросът, че всеки водач, включително и несобственик, е длъжен преди да предприеме управление на МПС да се убеди, че то е надлежно регистрирано по предвидения от закона ред. По тези съображения настоящият състав намери, че извършеното от жалбоподателя покрива висчки обективни и субективни признаци на вмененото нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП и осъществява администрактивнонаказателния състав на чл.175, ал.3 от ЗДвП.
Относно наложените наказания:
Разпоредбата на чл.175, ал.3 от ЗДвП предвижда за извършеното от жалбоподателя нарушение две кумулативни наказания - лишаване от право да 4 управлява МПС за срок от 6 до 12 месеца и наказание глоба от 200 до 500 лева. Доколкото в случая на жалбоподателя са определени наказания в законовите минимуми и не е налице законова хипотеза, изключваща приложението на чл.27, ал.5 от ЗАНН, който не допуска определяне на наказанията под законовите минимуми, липсва основание за изменение на наказателното постановление чрез намаляване размера на санкциите.
Съгласно специалната норма на чл.189з от ЗДвП, разпоредбата на чл.28 от ЗАНН също е неприложима.
Съдът не намери основание за изменение или отмяна на НП и в частта му относно постановеното отнемане на 10 контролни точки. Броят на отнетите такива е определен в съответствие с разпоредбата на чл.6, ал.1, т.5 от Наредба № Із-2539/17.12.2012г. на МВР, предвиждащ отнемане на 10 контролни точки за управление на МПС, което не е регистрирано по надлежния ред.
С оглед на изложеното, и тъй като при извършената служебна проверка относно законосъобразността на НП не се установи същото да страда от пороци, представляващи основание за неговото изменение или отмяна, направеното от жалбоподателя оспорване следва да се отхвърли. Съответно, този изход на делото обуславя негативно произнасяне и по искането на процесуалния му представител за присъждане на направените по делото разноски.
Водим от изложеното, и на основание чл.63, ал.2, т.5 от ЗАНН, съдът РЕШИ:
П О Т ВЪ РЖ Д А ВА Наказателно постановление
№
23-0813000759/01.06.2023г., издадено от Началника на сектор „ПП“ при ОД на МВР Ямбол, с което на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП и Наредба № Iз2539/17.12.2012г. на МВР, на И. Г. Г., ЕГН **********, с адрес: ***, са наложени административни наказания глоба в размер на 200 (двеста) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 (шест) месеца, и е постановено отнемане на 10 (десет) контролни точки за нарушение по чл.140, ал.1 от ЗДвП.
5
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника за присъждане на направените по делото разноски в размер на 1300 (хилада и триста) лева, представляващи възнаграждение за един адвокат.
Р е ш е н и е т о ПОДЛЕЖИ на касационно обжалване пред
Административен съд - Ямбол в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.
Съдия при Районен съд – Ямбол: _______________________ 6