Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 362 от 27.07.2023, Районен съд - Габрово

Съд
Районен съд - Габрово
Дело
Гражданско дело 388/2023
Вид
Решение № 362
Подписан
27.07.2023
В сила
11.10.2023
Състав
Боян Христов Косев

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 362 гр. Габрово, 27.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Боян Хр. Косев при участието на секретаря Марияна Д. Ганева като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело № 20234210100388 по описа за 2023 година

, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.

Образувано е по искова молба, предявена от Н. Е. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***********” № 21, вх. Б, ет. 6 срещу „Агенция консулт2006" ЕООД, ЕИК 203409004, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул.

„**********" № 17, ет. 4, ап.10, за осъждането му да заплати сумата 500 лева – частичен иск от обща претенция от 2000 лева, представляваща дължима част от наем за притежаваната от ищеца 1/30 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „***********" № 32, ет.1, за периода от 27.09.2018 г. до 10.10.2022 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от депозиране на исковата молба до окончателното изплащане на вземането, както и разноските в производството.

Ищецът твърди, че е собственик на 1/30 идеална част от процесния имот, като на 27.09.2018 г. другият съсобственик - ответникът „Агенция консулт-2006" ЕООД сключило с „Ивита-ВТ” ЕООД, ЕИК 205193434 договор за наем за срок от 5 години, като била уговорена месечна наемна цена в размер на 100 лева. Излага, че наемът събиран от единия съсобственик съставлява добив от вещта по смисъла на чл. 93 ЗС, поради което претендира ответникът да му заплати сумата 500 лева – частичен иск от обща претенция от 2000 лева, представляваща дължима част от наем съответстваща на неговия дял от съсобствеността.

Ответникът в депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, с който не оспорва, че с ищеца са съсобственици на процесния имот, че считано 1

27.09.2018 г. е отдал имота под наем на трето лице, срещу уговорена месечна цена от 1000 лева без ДДС, както и че наемът е получаван единствено от него. Предявено е възражение за погасяване на претендираните вземания на ищеца за периода от 27.09.2018 г. до 06.03.2020 г. по давност. Заявява, че е заплатил задължението за останалия период.

С протоколно определение от 29.06.2023 г. е допуснато изменение в петитума на предявения иск, като същият се счита предявен сумата от 633.27 лева - частичен иск от обща претенция от 2000 лева за периода от 27.09.2018 г. до 30.04.2020 г.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение, намира от фактическа и правна страна следното:

Страните не спорят и с определение от 26.05.2023 г. за безспорни в отношенията помежду им са отделени фактите, че страните са съсобственици на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „***********" № 32, ет. 1, че ищецът е носител на 1/30 идеална част от правото на собственост върху процесния имот, както и обстоятелството, че на 27.09.2018 г. ответникът е отдал под наем на трето лице съсобствения имот за срок от 5 години.

От представения договор за наем, сключен на 27.09.2018 г. между ответника „Агенция консулт 2006" ЕООД и „ИВИТА-ВТ” ЕООД, се установява, че между тях възникнало правоотношение с предмет предоставяне от страна на ответника, в качеството му на наемодател на временното и възмездно ползване на ответника на недвижим имот – процесния съсобствен имот срещу наемна цена в размер на 1000 лева, платима до десето число на текущия месец.

С платежно нареждане от 09.05.2023 г. наредителят „Агенция консулт-2006" ЕООД наредил от банкова сметка с IBAN BG84UBBS80021042208650 сумата от 668 лева към получател - процесуалния представител на ищеца – по сметката му с IBAN BG02PRCB2301022834415, с посочено основание наем 01.05.2020 г. – 31.12.2021 г.

С платежно нареждане от 14.03.2023 г. наредителят „Агенция консулт-2006" ЕООД наредил от банкова сметка с IBAN BG84UBBS80021042208650 сумата от 467 лева към получател - процесуалния представител на ищеца – по сметката му с IBAN BG02PRCB2301022834415, с посочено основание наем 01.01.2022 г. – 28.02.2023 г.

Останалите доказателства съдът не обсъжда, тъй като същите или не установяват факти от предмета на доказване, очертан от предявения иск или не са необходими, с оглед приетите за безспорни в отношенията между страните факти.

По отношение на иска с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС Предявен е осъдителен иск, с правна квалификация чл.30, ал. 3 ЗС за заплащане на сума в размер от 633.27 лева - частичен иск от обща претенция от 2000 лева за периода от 27.09.2018 г. до 30.04.2020 г., съобразно притежаваната от ищеца идеална част от съсобствен недвижим имот, находящ се в гр. Велико Търново, ул.

„***********" № 32, ет. 1 и представляваща дължима част от получен наем.

По иск с правна квалификация чл. 30, ал. 3 ЗС в тежест на ищеца е да докаже наличието на съсобственост между страните по отношение на недвижим имот, че 2 някой от съсобствениците /в частност ответника/ е извлякъл полза, събирайки доходи от тази вещ изцяло или над неговите права, както и размера им. Разпоредбата на чл. 30, ал. 3 ЗС е частен случай на общия принцип за недопускане на неоснователното обогатяване. Ползите, които може да даде една вещ, представляват естествени или граждански плодове. Разграничаването на естествените от гражданските плодове е от значение за определянето размера на процесното вземане по чл. 30, ал. 3 ЗС.

Съсобственик, който е добил естествени плодове от общата вещ, дължи на останалите съсобственици съответната част от тези плодове или съответната част от пазарната им цена, която може да бъде определена с експертиза по делото. Когато съсобственик е сключил договор с трето лице за извличане на граждански плодове от общата вещ, останалите съсобственици имат право на своята част от тези плодовете по силата на правилото на чл. 30, ал. 3 ЗС, като следва да насочат претенцията си към този съсобственик, който е получил плодовете въз основа на договора. В този случай размерът на дължимата сума по чл. 30, ал. 3 ЗС се определя като се вземе предвид уговорената и заплатена според договора цена, която представлява граждански плод.

Приетият за безспорен факт установява наличието на първата предпоставка – съсобственост между страните върху процесния недвижим имот при дял на ищеца от 1/30 идеална част.

На следващо място съдът намира, че от съвкупния анализ на събраните доказателства се налага извода, че ответникът е отдал под наем съсобствената вещ и е получавал наем за предоставеното възмездно ползване на трето на съсобствеността лице, ето защо ищецът, който не е страна по правоотношението има предвиденото в чл. 30, ал. 3 ЗС вземане за част от реализирания граждански плод, съответна на идеалната му част. Ето защо съдът счита, че исковата претенция е доказана по основание.

Размерът на вземането по чл. 30, ал. 3 ЗС за ищеца, следва да бъде определен от съда по реда на чл. 162 ГПК, като приема, че за процесния период от 27.09.2018 г. до 30.04.2020 г. ответникът е получил наем за предоставеното възмездно ползване на съсобствената вещ в размер на 19100 лева. Ето защо, предявеният осъдителен иск за изравняване на неоснователно обогатяване, е основателен и доказан за размера от 636.67 лева (1/30 идеална част от 19100 лева), но при съобразяване на факта, че ищецът, след допуснатото изменение на иска, поддържа претенция в размер на 633.27 лева, то този иск следва да бъде уважен до тази сума в приложение на диспозитивното начало в гражданския процес. Неоснователно е възражението на ответника, че е заплатил задължението за част от претендирания период. Действително, представено е платежно нареждане от 09.05.2023 г. за заплащане на сумата 668 лева, но с посочено основание наем 01.05.2020 г. - 31.12.2021 г., съответно платежно нареждане от 14.03.2023 г. за заплащане на сумата 467 лева, но с посочено основание наем 01.01.2022 г. – 28.02.2023 г., поради което документите не установяват погасяване на задължения за процесния период 27.09.2018 г. - 30.04.2020 г. и са неотносими за настоящия спор.

Ответникът възразява това вземане да е погасено по давност, но възражението е неоснователно.

3

Вземанията имат за източник кондикция, поради което се погасяват с общата 5годишна давност, която е изтекла за всички престации, извършени преди 06.03.2018 г., тъй като с предявяването на исковата молба на 06.03.2023 г. давността е прекъсната. За процесния период 27.09.2018 г. - 30.04.2020 г. не са погасени по давност никое от претендираните вземания.

Върху приетата за основателна главница се дължи и законна лихва, считано от предявяването на исковата молба до окончателното й погасяване.

Предвид уважаването на иска, в ползва на ищеца следва да бъде присъдена сумата 550 лева – разноски за производство, формирана от заплатена държавна такса в размер на 50 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева, която сума, следва да му се присъди, на основание чл.78, ал.1 ГПК.

При тези мотиви, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА „Агенция консулт 2006" ЕООД, ЕИК 203409004, със седалище и адрес на управление: гр. Габрово, ул. „**********" № 17, ет. 4, ап. 10 да заплати на Н.

Е. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. Велико Търново, ул. „***********” № 21, вх. Б, ет.

6, на основание чл. 30, ал. 3 ЗС сумата 633.27 лева - частичен иск от обща претенция от 2000 лева, представляваща дължима част от наем за притежаваната от ищеца 1/30 идеална част от самостоятелен обект в сграда с идентификатор *** по кадастралната карта и кадастралните регистри на град Велико Търново, с адрес на имота: гр. Велико Търново, ул. „***********" № 32, ет. 1, за периода от 27.09.2018 г. до 30.04.2020 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба – 06.03.2023 г. до окончателното погасяване, както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата 550 лева (петстотин и петдесет лева) - разноски за производството.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Габровски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________

4