Решение № 3970 от 19.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3970 гр. София, 18.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Д СЪСТАВ, в публично заседание на девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Гюлсевер Сали при участието на секретаря Илияна Ив. Коцева като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20221100511840 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ответника ЗАД „Б.В.И.Г.“ срещу решение от 29.10.2021 г. по гр.д. №50258/2020 г. на Софийския районен съд, 168 състав, с което жалбоподателят е осъден да заплати на „ДЗИ – О.З.не“ на основание чл.411 ал.1 КЗ за сумата от 331,56 лв., представляваща регресно вземане за платено застрахователно обезщетение по застраховка „Каско +“ по щета №4401231729327 с включени ликвидационни разноски, ведно със законната лихва от 15.10.2020 г. до окончателното изплащане, както и разноски по делото.

В жалбата се твърди, че решението е неправилно, незаконосъобразно и необосновано. Сочи, тъй първоинстанционният съд неправилно е приел, че са установени мястото, участниците, механизма на процесното ПТП и вината на водача на застрахования при ответника автомобил. Предвид изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира разноски.

Въззиваемата страна „ДЗИ – О.З.не“ ЕАД в срока за отговор по чл.263 ал.1 ГПК оспорва жалбата и моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

Жалбата е подадена в срок и е допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите, когато следва да 1 приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи служебно за интереса на някоя от страните – т.1 от ТР №1/09.12.2013 г. по тълк.д. №1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.

Настоящият случай не попада в двете визирани изключения, поради което въззивният съд следва да се произнесе по правилността на решението само по наведените оплаквания в жалбата.

Процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Същото е и правилно, като въззивният състав споделя мотивите му, поради което и на основание чл.272 ГПК препраща към мотивите на СРС. Във връзка доводите в жалбата за неправилност на решението, следва да се добави и следното:

С плащането на застрахователно обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

По делото е представен двустранен констативен протокол за ПТП от 17.09.2017 г., двустранно подписан от водачите на двата автомобила, в който е посочено, че процесното ПТП е настъпило на 17.09.2017 г. между К.В., управляващ л.а. „Волво“ с рег. № *******, и Л.С., управляваща л.а. „Мерцедес“ с рег. № *******, като ПТП е настъпило при излизане на паркинг, частен терен, черен път от страна на водача л.а. „Волво“.

От показанията на свид. К.В. се установява, че при процесното ПТП се е движил пред магазин „Билла“, като е бил ударен отстрани на вратата от излизащ автомобил.

От приетото по делото заключение на САТЕ, която настоящият съдебен състав кредитира напълно, се установява, че причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на л.а. „Мерцедес“, който при движение в район на паркинг не е изчакал преминаването на излизащия от паркинга л.а. „Волво“.

От изложеното съдът намира, че водачът на автомобил „Мерцедес“ Л.С. е осъществила деликт – при управление на автомобила виновно /чл.45 ал.2 ЗЗД/ е нарушила чл.25 ал.1 ЗДвП, т.е. налице е деликт по смисъла на чл.45 ЗЗД, като от причиненото ПТП са настъпили вреди за К.В. – увреден е собственият му автомобил, който е застрахован от ищцовото дружество. Механизмът на процесното ПТП е установен при условията на пълно и главно доказване от събраните по делото доказателства – водачът на л.а. „Мерцедес“ при излизане от паркинг не е пропуснал л.а. „Волво“.

Поради съвпадането на крайните изводи на въззивния съд с тези на първоинстанционния съд, въззивната жалба следва да бъде оставена без уважение като неоснователна, а обжалваното решение на СРС – потвърдено.

С оглед изхода на делото и направеното искане, на въззиваемата страна на основание чл.78 ал.3 ГПК следва да се присъдят разноски във въззивното производство в размер на сумата от 360,00 лв. с ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение.

Воден от гореизложеното, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло решение №20205188/29.10.2021 г., постановено по гр.д.

№50258/2020 г. по описа на СРС, 168 състав.

2

ОСЪЖДА ЗАД „Б.В.И.Г.”, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр.

София, пл. *******, да заплати на „ДЗИ – О.З.не“ ЕАД, ЕИК *******, седалище и адрес на управление: гр. София, бул. *******, на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата от 360,00 лв., представляваща разноски във въззивното производство.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3