Решение № 90 от 25.02.2025, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 90 гр. София, 25.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО НАКАЗАТЕЛНО

ОТДЕЛЕНИЕ, в публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Красимира Медарова

Членове:

Даниел Луков

Калин Калпакчиев при участието на секретаря Невена П. Ангелова в присъствието на прокурора П. М. Маринова като разгледа докладваното от Калин Калпакчиев Касационно наказателно дело от общ характер № 20248002201129 по описа за 2024 година Касационното производство е образувано на основание чл. 346, т. 2 НПК по касационна жалба на адвокат Р. К., защитник на подсъдимия Ал. Н. Б. против присъда на Окръжен съд – Пазарджик № 29 от 14.10.2024 г., постановена по в.н.о.х.д. № 531/2024 г. по описа на съда.

С касационната жалба и допълнението към нея се релевират касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 2 НПК. Твърди се, че съдът неправилно е приложил закона като е признал подсъдимия за виновен по възведеното му обвинение при липса на виновно поведение, доколкото той не съзнавал общественоопасните последици от деянието и не е искал, нито е допускал настъпването им; че в случая поради липса на субективна страна подсъдимият следвало да бъде оправдан на основание чл. 354, ал. 1, т. 2, вр. с чл. 21, ал. 1, т. 1 НПК. Поддържа се и допуснато от въззивния съд съществено процесуално нарушение, тъй като е признал подсъдимия за виновен по непредявено обвинение. Това е така, защото подсъдимият е признат за виновен да е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК в качеството си на помагач, за което не е имал обвинение, доколкото първоначално е бил обвинен да е участвал като съизвършител с неизвестно лице, а прокурорът не е поискал, съответно съдът не е изменил обвинението по реда на чл. 287, ал. 1 НПК.

1

В допълнението към касационната жалба се излага съображения за допуснатите от въззивния съд съществени процесуални нарушения, а именно, че Окръжният съд е преписал буквално и безкритично обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и неустановени фактически положения, които са извън предмета на обвинението; че в този смисъл липсват надлежни мотиви на второинстанционната присъда; че втората инстанция е приела за установени факти без да сочи доказателствата, от които се извличат, защото такива липсват по делото – на л. 5-7 от мотивите; че съдът се е позовал на показанията на свидетеля П. В., който не бил разпитван при второто първоинстанционно разглеждане на делото, а освен това този свидетел бил извършвал действия по разследването, поради което протоколът му за разпит е недопустимо доказателствено средство; че обясненията на подсъдимия са оценени превратно и на основата на предположения; че съдът е използвал предположения при изграждане на вътрешното си убеждение по фактите.

С жалбата се отправя искане за отмяна на присъдата на Окръжния съд и за постановяване на нова, с която подсъдимият да бъде оправдан изцяло по наказателната и гражданската част на обвинението, както и да се остави в сила присъдата на първоинстанционния съд.

Пред касационния съд защитникът на подсъдимия пледира за уважаване на подадената жалба и допълнението към нея по изложените в тях съображения. Защитникът отправя искане за отмяна на присъдата и за оправдаването на подсъдимия, като се остави в сила присъдата на първата инстанция.

В съдебно заседание на касационната инстанция прокурорът от Върховната касационна прокуратура изразява становище за неоснователност на жалбата на защитника на подсъдимия. Според прокурора не са допуснати нарушения на материалния закон, а обвинението е доказано; подсъдимият е знаел, че помага на неизвестни извършители на „телефонни измами“.

Представителят на държавното обвинение моли да се остави жалбата без уважение, а присъдата на въззивната инстанция да бъде потвърдена.

Гражданските ищци – Д. К., М. Т. и техният повереник, редовно призовани, не се явяват в съдебното заседание на ВКС.

Подсъдимият Ал. Б. в лична защита и в последната си дума моли да бъде оправдан, тъй като е невинен.

Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди доводите на страните и провери атакувания съдебен акт в пределите, очертани в чл. 347, ал. 1 НПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е допустима – подадена от процесуално легитимирана страна по чл. 349, ал. 3, вр. ал. 1, вр. чл. 253, т. 2 от НПК, в законоустановения от чл. 350, ал. 1 НПК срок, срещу акт, подлежащ на касационна проверка на основание чл. 346, т. 2 НПК.

Разгледана по същество, касационната жалба е основателна.

2

С присъда № 6 от 5.03.2019 г. по н.о.х.д. № 184/2018 г. РС – Панагюрище е признал подсъдимия Ал. Н. Б. за виновен за това, че в периода от 11.12.2017 г. до 14.12.2017 г. в гр. П. и в гр. С., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, е възбудил и поддържал у М. Т. и Д. К., и двете от гр. П. заблуждение, че участват в провеждане на полицейска акция по задържане на телефонни измамници и с това им е причинил имотна вреда в общ размер на 13 511.64 лв, поради което и на основание чл. 209, ал. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК и чл.

54 НК го осъдил на лишаване от свобода в размер на една година, чието изпълнение отложил за изпитателен срок от три години; на основание чл. 67, ал. 3 НК постановил в рамките на изпитателния срок спрямо подсъдимия да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес при периодичност на явяване два пъти седмично за срок от една година; уважен е приетият за разглеждане граждански иск в полза на М. Т.; разрешен е въпросът за разноските и веществените доказателства.

По жалбата на защитника на подсъдимия било образувано в.н.о.х.д. № 448/2019 г. по описа на Окръжен съд – Пазарджик, завършило с решение № 120/3.10.2019 г., с което на основание чл. 334, т. 1, вр. с чл. 335, ал. 2 НПК присъдата на първия съд била отменена и делото било върнато за ново разглеждане от РС – Панагюрище.

При второто първоинстанционно производство било образувано н.о.х.д.

№ 271/2010 г., по описа на РС – Панагюрище, по което с присъда от 2.06.2022 г. подсъдимият Ал. Н. Б. бил признат за невиновен за това, че в периода от 11.12.2017 г. до 14.12.2017 г. в гр. П. и в гр. С., при условията на продължавано престъпление, с цел да набави за себе си и за другиго имотна облага, в съучастие като съизвършител с неустановено по делото лице, да е възбудил и поддържал у М. Т. и Д. К., и двете от гр. П., заблуждение, че участват в провеждане на полицейска акция по задържане на телефонни измамници и с това да им е причинил имотна вреда в общ размер на 13 511.64 лв, поради което и на основание чл. 304 НПК го оправдал да е извършил престъплението по чл. 209, ал. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 2 НК.

С присъдата са отхвърлени предявените от М. Т. и Д. К. против подсъдимия граждански искове за претърпените от деянията имуществени вреди, както и съдът се е произнесъл по веществените доказателства.

По протест на прокурора от РП – Пазарджик, пред Окръжен съд – Пазарджик било образувано в.н.о.х.д. № 531/2024 г., приключило с нова въззивна присъда № 29 от 14.10.2024 г., с която на основание чл. 334, т. 2, вр. чл. 336, ал. 1, т. 2 НПК въззивният съд е отменил първоинстанционната присъда в наказателно-осъдителната й част и в частта за отхвърлените граждански искове, като вместо това признал подсъдимия за виновен да е извършил престъпление по чл. 209, ал. 1 НК, вр. с чл. 26, ал. 1 НК, вр. с чл. 20, ал. 4 НК, като на основание чл. 54 НК го е осъдил на наказание лишаване от свобода за срок от една година и шест месеца, чието изпълнение отложил на 3 основание чл. 66, ал. 1 НК за изпитателен срок от три години; оправдал го да е извършил престъплението при форма на съучастие – съизвършителство по чл.

20, ал. 2 НК; на основание чл. 67, ал. 3 НК постановил по време на изпитателния срок подсъдимият да търпи пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 1 НК – задължителна регистрация по настоящ адрес при честота на явяване и подписване два пъти седмично; подсъдимият е осъден да заплати на М. Т. сумата от 12 031.64 лв., представляващи имуществени вреди от престъплението, заедно със законната лихва, считано от 11.12.2017 г. до окончателното изплащане на сумата; оставил е без разглеждане предявения от Д. К. против подсъдимия граждански иск в размер на 1480 лева, представляващи имуществени вреди от престъплението; потвърдил присъдата в останалата част.

С присъдата подсъдимият е осъден да заплати разноските по делото – по сметка на ОДМВР – Пазарджик сумата от 82.11 лева, по сметка на РС – Панагюрище сумата от 110.61 лева, на гражданския ищец М. Т. сумата от 550 лева и в полза на бюджета на съдебната власт сумата от 481.27 лева, представляващи 4% върху размера на уважения граждански иск.

Присъдата, постановена при второто въззивно производство, е предмет на касационната проверка от този състав на ВКС.

Обобщено доводите в касационната жалба сочат на поддържано нарушение по чл. 348, ал. 1, т. 2 НПК – осъществено от въззивната инстанция съществено нарушение на процесуалните правила при допускане, събиране и оценка на доказателствата, довело до незаконосъобразно осъждане на подсъдимия, както и липса на надлежни мотиви към въззивната присъда и осъждането му по непредявено обвинение. Нарушението на материалния закон по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК е аргументирано с доводи за това, че подсъдимият е признат за виновен при липса на субективна страна на престъплението по чл. 209, ал. 1 НК.

ВКС разгледа първо възраженията на касатора за допуснати от въззивната инстанция съществени процесуални нарушения, тъй като тяхната основателност е определяща за крайния резултат от касационната проверка.

1. Възражението на касационния жалбоподател, че мотивите на въззивната присъда не отговарят на изискванията на процесуалния закон за тяхното съдържание, е основателно.

Разпоредбата на чл. 339, ал. 3 НПК препраща към чл. 305 НПК относно изискванията за формата и съдържането на съдебния акт в случаите на нова въззивна присъда. В чл. 305, ал. 3 НПК е регламентирано изискването съдът да посочи в мотивите на присъдата установените обстоятелства и въз основа на кои доказателствени материали е сторил това. В настоящия случай Окръжният съд е възпроизвел буквално обстоятелствената част на обвинителния акт, включително и по отношение на факти, които не са включени в обема на повдигнатото обвинение – л. 68 гръб от въззивното дело – за действията на подсъдимия в гр. Ямбол на 10.12.2017 г. При съпоставяне 4 на обвинителния акт – л. 3-5 от делото по н.о.х.д. № 271/2020 г. на РС – Панагюрище и мотивите на въззивната присъда – л. 68-70 от въззивното дело се наблюдава почти пълно съвпадение в посочените части.

Въззивният съд като втори и последен съд по фактите е задължен да изложи в съдебния си акт самостоятелни констатации за установената по делото фактология въз основа на собствен анализ на доказателствените материали. Това е особено наложително тогава, когато окръжният съд е достигнал да различни от първата инстанция изводи и очевидно липсва съгласие с мотивите на районния съд.

Практиката на ВКС не толерира механичното възпроизвеждане на обвинителния акт или на мотивите на първоинстанционната присъда във въззивния съдебен акт. Това се отнася до случаите, когато в акта на втората инстанция дословно се инкорпорират изцяло или съществени фрагменти от тезите на друг процесуален документ, без конкретни отговори на отправените от страните възражения и без въззивната инстанция да е осъществила собствена самостоятелна проверка на твърденията на прокурора или на приетите от първоинстанционния съд факти на деянието и правни изводи – Р.

№ 73 от 22.07.2019 г. по н.д. № 89/2019 г., ІІ н.о.

Окръжният съд не само е възпроизвел голяма част от обстоятелствената част на обвинителния акт, но по-същественото е, че не е оценил самостоятелно цялата доказателствена съвкупност по предвидения процесуален ред, което е довело до редица противоречия по съществени фактически въпроси от значение за съдържанието на наказателната отговорност на подсъдимия. В този смисъл мотивите на втората инстанция страдат от редица недостатъци – в мотивите е заявено, че възприетата фактическа обстановка се основава на показанията на свидетелските Т. и К., но по същество цялостен анализ и оценка на тези доказателства не е извършен; показанията на тези две свидетелки от съдебното и досъдебното производство са тълкувани превратно и изолирано, не са съпоставени с останалите доказателства по делото; обясненията на подсъдимия са подложени на превратна оценка и в противоречие с процесуалния закон; в нарушение на процесуалния закон са оценени и показанията на свидетеля В.