Определение № 775 от 08.01.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 775 гр. София, 08.01.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 63 СЪСТАВ, в закрито заседание на осми януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от КРИСТИНА Н. КОСТАДИНОВА Гражданско дело № 20231110152819 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 140 от ГПК.

Образувано е по искова молба на „И.С.К.“ ООД с ЕИК: ................., подадена чрез процесуалния му представител – адв. Б. С., срещу А. В. Д., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата от 2500 лева – главница по договор за потребителски кредит от 11.11.2022 г., сумата от 123.75 лева – договорна лихва за периода 26.12.2022 г. до 26.12.2022 г., сумата от 73.61 лева – обезщетение за забава за периода от 27.12.2022 г. до 11.04.2023 г. включително, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 20019/2023 г. по описа на СРС – 13.04.2023 г., до окончателното изплащане на вземането. Претендират се и направените по делото разноски.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно отношение, възникнало по силата на сключен между „И.С.К.“ ООД, действащ под търговска марка Н.С., като кредитодател и А. В. Д., като кредитополучател по договор за потребителски кредит SO № 3284/11.11.2022 г., като посочва, че договорът е сключен чрез средства за комуникация от разстояние, като кредитополучателят го е подписал в Профила си в платформа на кредитодателя, въвеждайки СМС с персонален идентификационен 6-цифрен код, изпратен му от автоматична система на кредитодателя и служещ като потвърждение на желанието му и имащ силата на саморъчен подпис за сключване на договора. Твърди се, че процесният договор за кредит SO № 3284/11.11.2022 г. бил сключен при условията на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПФУР/ – при спазване на разпоредбите на същия, както и на ЗПК и ЗЗП, като потребителят бил запознат със съдържанието на договора, общите условия към него, както и задълженията си и приел доброволно да сключи сделката при съответните условия. Посочва, че по силата на сключения договор, на кредитополучателя е отпусната сума в размер на 2500 лв. по негова лична банкова сметка, а 1 кредитополучателят се е задължил да върне сумата, заедно с договорна възнаградителна лихва в срок 45 дни след сключването му и на една погасителна вноска в размер на 3373,75 лв., с падежна дата на 26.12.2022 г.

Посочва, че по процесния договор за потребителски кредит ответникът е следвало да заплати договорна лихва в размер на 123,75 лв., начислена за ползването на главницата за целия период на кредита: от 11.11.2022 г. до 26.12.2022 г., като същата е станала изискуема и е следвало да бъде заплатена на падежната дата – 26.12.2022 г. Ответникът обаче така и не заплатил никакви суми по договора за кредит до датата на исковата молба. Поради това, че кредитополучателят не е изпълнил задълженията си на падежната дата, дължи обезщетение за забава върху непогА.ата главница в общ размер на 73.61 лв., дължима за периода от настъпване на забавата – 27.12.2022 г. до датата на подаване на заявлението – 11.04.2023 г.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени.

С исковата молба са представени: индивидуален договор за кредит SO № 3284/11.11.2022 г. и ОУ към него, стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски кредити, авизо местен превод.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото А. В. Д., е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни.

Твърди, че процесният договор за потребителски кредит се урежда от правилата на ЗПК. Посочва, че договорът е сключен при следните условия: сумата по кредита е 2500 лв., срока на кредита – 45 дни, уговореният годишен лихвен процент е 40.15%, а ГПР – 47.91%. Посочва, че договорът за кредит не е достатъчно ясен, тъй като от представените доказателства и от самият договор за кредит не става ясно по какъв начин е изчислена договорната лихва и на каква база – цялата главница или само остатъчния размер на главницата след погасяването. При посочване на ГПР не са отбелязани взетите допускания, използвани при пресмятането й съгласно формула по Приложение № 1 към ЗПК, а също така и не е посочен и лихвен процент на дневна база, приложим при упражняване на правото на отказ. Поради това навежда, че процесният договор за кредит е нищожен на основание чл. 22 ЗПК, тъй като клаузи за възнаградителна лихва и ГПР са нищожни и те не могат да бъдат заместени по право от императивни правила на закона, а водят до нищожност на целия договор.

Оспорва като недействителна и клаузата на чл. 1 от договора, с която е уговорено, че потребителят използва допълнителната незадължителна услуга по експресно разглеждане на заявлението, за която се дължи такса в размер на 750 лв., тъй като е определена за предварителна дейност на кредитора, предхождаща вземането на решение за отпускане на кредита, поради което поддържа, че в случая не се касае за допълнителна услуга, защото дейността е свързана изцяло с преценка и осигуряване на бъдещото изпълнение на кредитополучателя. Поради това намира, че клаузата противоречи на чл. 10а ЗПК, тъй като е свързана с усвояване и управление на кредита, поради което е недействителна. Оспорва клаузата като нищожна и поради противоречие с 2 добрите нрави, тъй като заедно с посочената клауза годишния процент на разходите става в размер на 100%, а основната цел на така уговорената клауза е да доведе до неоснователно обогатяване на заемодателя.

Заедно с това, оспорва като недействителна и клаузата, предвиждаща допълнителна такса за удължаване на срока на кредита. Посочва, че в процесния случай кредитът е удължен с 30 дни по допълнително споразумение от 06.01.2023 г. между кредитополучателя и кредитодателя, като за посоченото удължаване на срока на кредита, ответникът твърди, че е заплатил такса в размер на 582,50 лв. Оспорва клаузата като недействителна, тъй като кредиторът не може да иска заплащане на такси за допълнителни услуги, отнасящи се до усвояване и управление на кредита, а ответникът твърди, че процесната такса е именно такава, както и защото чрез таксата се заобикаля разпоредбата на чл. 33, ал. 1 ЗПК, като на потребителя се определя по-висока такса от размер на законната лихва за забава от императивния законов размер.

Навежда, че двете клаузи за допълнителни услуги не са индивидуално договорени.

Твърди, че е заплатил по сметка на кредитодателя сума в размер на 582.50 лева, като поради твърдяната нищожност на договора за кредит и на отделни клаузи за допълнителни услуги в него, със заплатената сума следва да се погаси част от главницата. Оспорва като недължима лихвата за забава в частта върху заплатената сума, тъй като не е налице забава на длъжника.

Поради горепосоченото моли съдът да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани. Претендират се разноски.

Съдът, след като се запозна с направените доказателствени искания и прецени приложимото право намери следното:

Представените писмени доказателства са относими, допустими и необходими за разрешаването на правния спор, поради което следва да бъдат приети и приложени по делото.

Следва да се назначи служебно съдебно-счетоводна експертиза, като вещото лице, което след запознаване с материалите по делото, следва да даде отговор на следните въпроси: какви суми са заплащани по сметка на „И.С.К.“ ООД като погашение по посочения договор за кредит; ако са постъпвали суми, то как са се погасявали чрез тях задълженията по кредита, като посочи три варианта: 1/ при нищожност на таксите за удължаване на срока на кредита и за експресно разглеждане на заявлението и при дължимост на договорната лихва; 2/ при нищожност на таксите за удължаване на срока на кредита и за експресно разглеждане на заявлението и при недължимост на договорната лихва; 3/ при дължимост както на таксите за допълнителни незадължителни услуги, така и за договорна възнаградителна лихва; за всеки един от вариантите да посочи кога е настъпила забавата, за какъв период и върху какви суми е изчислявано обезщетение за забава и какъв е размерът на дължимите суми на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.04.2023 г. – за главница, договорна лихва и обезщетение за забава, както и какъв е общият размер на дълга;

Вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза също така следва да отговори редовно ли е водено счетоводството на ищцовото дружество.

Съдът, след като констатира, че предявеният иск е допустим и редовен, и след осъществяване на процедурата по чл. 131 от ГПК, както и с оглед на 3 направените от страните доказателствени искания, и на основание чл. 140 от ГПК.

ОПРЕДЕЛИ:

УКАЗВА на ищеца най-късно в първото по делото съдебно заседание да посочи с писмена молба с препис за насрещната страна своя банкова сметка, с оглед плащане на процесните суми – съгласно чл. 127, ал. 4 от ГПК.

СЪОБЩАВА на страните проекта за доклад по делото:

- обстоятелства, от които произтичат претендираните права и задължения – ищецът претендира права от сключен между него и ответника индивидуален договор за потребителски кредит SO № 3284/11.11.2022 г.

- правна квалификация – предявените искове са с правно основание чл. 9, ал. 1 от ЗПК, вр. с чл. 240, ал. 1 и ал. 2 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

- права и обстоятелства, които се признават и не се нуждаят от доказване – страните не спорят, че помежду им е сключен договор за потребителски кредит SO № 3284/11.11.2022 г., като ищецът е заемодател, а ответникът – заемополучател. Липсва спор и че ищецът е отпуснал, а ответникът получил и усвоил сумата от 2500 лева по договора.

Горните факти са безспорни и не се нуждаят от доказване.

Съдът РАЗПРЕДЕЛЯ доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти, както следва:

В доказателствена тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника, от което произтичат претендираните от ищеца вземания. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно отношение – размер на отпуснатия кредит, срок на договора, падеж на вземанията (вноските). Ищецът следва да докаже, че заемодателят е изпълнил точно задължениета си по договора – усвояването на сумите по кредита. Освен това ищецът следва да докаже и сключване на договора при спазване на разпоредбите на ЗПФУР, ЗПК и ЗЗП, както и законосъобразно начисляване на договорна лихва.

Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните с исковата молба суми, възраженията и твърденията си, както и настъпване на правопораждащи, правопогасяващи или правоунищожаващи факти.

Всяка от страните следва да докаже възраженията и твърденията си.

- факти, за които страните не сочат доказателства – ищецът не сочи доказателства за съответствие на съдържанието на договора с разпоредбите на ЗПК и ЗЗП.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като доказателства по делото приложените документи към исковата молба.

ПРИЛАГА ч.гр.д. № 20019/2023 г. по описа на СРС, 63-ти състав.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза като 4 вещото лице, което след запознаване с материалите по делото следва да даде отговор на следните въпроси: какви суми са заплащани по сметка на „И.С.К.“ ООД като погашение по посочения договор за кредит; ако са постъпвали суми, то как са се погасявали чрез тях задълженията по кредита, като посочи три варианта: 1/ при нищожност на таксите за удължаване на срока на кредита и за експресно разглеждане на заявлението и при дължимост на договорната лихва; 2/ при нищожност на таксите за удължаване на срока на кредита и за експресно разглеждане на заявлението и при недължимост на договорната лихва; 3/ при дължимост както на таксите за допълнителни незадължителни услуги, така и за договорна възнаградителна лихва; за всеки един от вариантите да посочи кога е настъпила забавата, за какъв период и върху какви суми е изчислявано обезщетение за забава и какъв е размерът на дължимите суми на ищеца към момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 13.04.2023 г. – за главница, лихви, такси и какъв е общият размер на дълга, както и да отговори на въпроса редовно ли е водено счетоводството на ищцовото дружество;