Определение № 140 от 09.06.2025, Апелативен съд - Велико Търново

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 140 гр. Велико Търново, 09.06.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на четвърти юни през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно търговско дело № 20244001000167 по описа за 2024 година Производство по реда на чл. 248 от ГПК.

Постъпила е молба вх. № 2103/31.03.2025 г. при ВТАС от адв. Д. Д.

Н., с правно основание чл. 248, ал. 1 от ГПК. В молбата се посочва, че при постановяване на решението си въззивният съд не е изменил размера на присъдените разноски и пред първата инстанция съобразно допълнително уважената част от иска за неимуществени вреди, макар във въззивната жалба да е било отправено такова искане. Излага се, че при уважен иск за неимуществени вреди в размер на 80% адвокатското възнаграждение за производството пред първата инстанция съобразно Наредба № 1/2004 г. на ВАдвС е следвало да бъде в размер на 6 920 лв., а при изцяло уважен иск за имуществени вреди – 988 лв. Посочва се, че за извършеното процесуално представителство по делото в повече от две съдебни заседания, адвокатския хонорар по чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 от ЗАдв вр. чл. 7, ал. 9 от Наредба № 1/2004 г. е следвало да бъде увеличен с 250 лв. При тези изчисления молителят посочва, че общият размер на адвокатското му възнаграждение пред първата инстанция възлиза на сумата 8 158 лв., поради което към вече присъдената сума от 5200 лв. следва да му бъде присъдена допълнително сума в размер от 2 958 лв. Отделно от изложеното молителят счита, че с оглед разгледаните два иска и уважаването на иска за неимуществени вреди в размер на 80%, а този за имуществени вреди в размер на 100%, общият размер на разноските, присъдени в полза на ответника „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД от 740 лв. следва да бъде разделен на две, като от сумата в размер на 370 лв. следва да бъдат определени дължимите от ищеца разноски съобразно отхвърлената част от иска за неимуществени вреди в размер на 20% или 74 лв., вместо присъдените от първата инстанция 370 лв. Направено е искане за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските, като 1 ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на адв. Н. допълнително адвокатско възнаграждение в размер на 2 958 лв. за производството пред първата инстанция съобразно уважената част от исковете. Направено е също и искане за изменение на решението в частта за разноските, с намаляване на присъдените от първата инстанция в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД разноски от 370 лв. до сумата от 74 лв.

В срока по чл. 248 ал. 1 от ГПК не е постъпил писмен отговор от насрещната страна „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД.

Великотърновският апелативен съд, за да се произнесе по направеното искане, взе предвид следното:

Молбата е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, като по делото са представени списъци по чл. 80 от ГПК и пред двете инстанции, с оглед на което е допустима за разглеждане. Разгледана по същество, молбата е частично основателна, по следните съображения:

С решение № 31 от 24.06.2024г. по т.д. № 48/ 2023г. по описа на ОС – Ловеч е осъден на основание чл.432, ал.1 ЗК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД гр.София да заплати на С. П. Н. от гр.Ловеч, сумата 50000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от уврежданията, които е получила, причинени й вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2022г., причинено при управление от Д. Г. А. от гр. Летница на л.а. „Ауди“, модел А4, с рег.№ ЕН 96****, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва, считано от 21.12.2022г. до окончателното изплащане; като е отхвърлен искът по чл.432 КЗ за обезщетение за неимуществени вреди от 50000 лв. до 100000 лв., като неоснователен. Осъден е на основание чл.432, ал.1 ЗК „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София да заплати на С. П. Н. от гр.Ловеч, сумата 6878,77лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди-разходи за лечение и възстановяване от уврежданията които е получила, причинени й вследствие на ПТП, настъпило на 01.10.2022г., причинено при управление от Д. Г. А. от гр. Летница на л.а. „Ауди“, модел А4, с рег.№ ЕН 96****, за който има валидна застраховка „Гражданска отговорност“, ведно със законната лихва върху сумата 5638,77 лв. с начало 21.12.2022г., а върху сумата 1240 лв.-с начало 06.02.2023г. Осъден е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София да заплати на адв.Д.Н. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗАдв. в размер на 5200 лв.; а на ОС-Ловеч-ДТ в размер на 2275 лв. Осъдена е С. Н.а да заплати на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София 370 лв. разноски по съразмерност.

С решение № 19 от 18.03.2025 г. по в.т.д. №

167/2024 г. на ВТАС е отменено решение № 31 от 24.06.2024г. по т.д. № 48/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в частта, с която е отхвърлен предявеният от С. П. Н., ЕГН **********, от гр.Ловеч, против „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София иск с правно основание чл. 432 ал.1 от КЗ за обезщетение за неимуществени вреди за разликата от 50000лв. до 100000лв., само за разликата над сумата 50000 лв. до 80000 лв., вместо което „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД е осъдено да заплати на С. П. Н. сумата още 30000лв. лева /освен присъдените 50000лв./, представляваща обезщетение за неимуществени 2 вреди, изразяващи се в душевни и физически болки и страдания, претърпени от нея в резултат на настъпило на 01.10.2022г. ПТП, причинено по непредпазливост от водача на л.а. „Ауди“, модел „А4“, с рег.№ ЕН 96**** Д. Г.

А. от гр.Летница,, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.12.2022г. до окончателното й изплащане. Осъдено е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ВТАС държавна такса върху уважения размер на иска и за въззивно обжалване-общо 1800лв. Осъдено е „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД да заплати на адв.Д. Д. Н. от ЛАК адвокатско възнаграждение по чл.38 ал.2 от ЗА за процесуално представителство пред въззивната инстанция- 2000 лв.

Решение № № 31 от 24.06.2024г. по т.д. № 48/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч е потвърдено в останалата обжалвана част.

При постановяване на решението и разпределение на отговорността за разноски, въззивният съд е взел предвид изхода на делото, фактическата му и правна сложност, както и Решение на СЕС по дело С438/22 от 25.01.2024 г.

Въведеното с чл. 38, ал. 2 от ЗА правило, че съдът присъжда възнаграждение в определения от Висшия адвокатски съвет размер, който е значително по-висок от приложимите размери в аналогични случаи, без възможност на съда да прецени вида, количеството и сложността на извършената работа, създава изкуствени икономически бариери при защитата на правата и интересите на участниците в гражданския процес и представлява нарушение на конкуренцията по смисъла на чл. 101, § 1 от ДФЕС, в какъвто смисъл е даденото тълкуване в решение на Съда на ЕС от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от СРС. Поради което и нормата на чл. 38, ал. 2 от ЗА, препращаща към Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения не съответства на правото на ЕС, поради което не следва да се прилага. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото.

С оглед изложеното по-горе, не е налице основание за промяна в този извод, респективно не е налице основание претендираното адвокатско възнаграждение за производството пред първата инстанция да бъде присъдено в по-висок размер чрез изменение на съдебния акт, с който е приключило производството по в.т.д. № 167/2024 г. по описа на Великотърновски апелативен съд, в частта за разноските.

При произнасянето си съдът е съобразил актуалната и задължителна за него практика на СЕС, както и посочените по-горе критерии 3 за определяне на възнагражденията, които са изведени последователно в съдебната практика на ВКС на РБ. Така съдът е приел, че към адвокатското възнаграждение по чл. 38 ал. 2 от ЗАдв., определено от първоинстанционния съд в размер на 5200 лв., не следва да бъде присъждан допълнителен хонорар.

Този размер на адвокатското възнаграждение съответства на вида на правния спор, на неговите фактическа и правна сложност, на защитавания интерес, както и на вида и обема на извършената работа. Следва също да бъде посочено, че и този размер на възнаграждението е повече от два пъти повисок от този, определен за производството пред въззивната инстанция.

Молбата е основателна в частта, с която се претендира намаляване на разноските, присъдени в полза на ответната страна. Действително, предвид изхода на делото пред въззивната инстанция и допълнително присъденото обезщетение за неимуществени вреди, съотношението между уважена и отхвърлена част от предявените искови претенции е променено. Това е налагало и съответна промяна в частта за разноските съобразно този изход. От общия размер на сторените разноски в първоинстанционното производство – 740 лв., съобразно отхвърлената част от исковите претенции в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД следва да бъде присъдена сумата 138,47 лв., до който размер следва да бъде намалена сумата, присъдена с решението на окръжния съд.

Неоснователни са доводите на молителя за изчисленията във връзка с разноските, сторени от насрещната страна. Понесените от застрахователното дружество разноски касаят и двата предявени иска и не е налице основание те да бъдат разделяни, съответно – присъждани в по-малък размер от посочения по-горе.

Предвид изложеното, настоящият състав намира, че депозираната от адв. Д. Н. молба с правно основание чл. 248 от ГПК се явява частично основателна, като с оглед приетото по-горе решение № 19 от 18.03.2025 г. по в.т.д. № 167/2024 г. на ВТАС следва да бъде допълнено в частта за разноските, като бъде постановена отмяната на решение № № 31 от 24.06.2024г. по т.д. № 48/ 2023г. по описа на ОС – Ловеч в частта, с която в полза на „ДЗИ – Общо застраховане“ ЕАД са присъдени разноски за сумата над 138,47 лв. до присъдената сума от 370 лв. В останалата част молбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Водим от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ДОПЪЛВА решение № 19 от 18.03.2025 г. по в.т.д. № 167/2024 г. на ВТАС в частта за разноските, като ПОСТАНОВЯВА:

ОТМЕНЯ решение № 31 от 24.06.2024г. по т.д. № 48/ 2023г. по описа на Окръжен съд-Ловеч в частта, с която С. П. Н.а е осъдена да заплати 4 на „ДЗИ-Общо застраховане“ ЕАД-гр.София 370 лв. разноски по съразмерност само за разликата над сумата 138,47 лв. до 370 лв.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба вх. № 2103/31.03.2025 г. при ВТАС от адв. Д. Н., с правно основание чл. 248 ал. 1 от ГПК, в останалата част.

Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от връчването му.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5