Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1563 от 30.01.2025, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 30285/2024
Вид
Решение № 1563
Подписан
30.01.2025
Състав
МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 238-239 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 240, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79, ал. 1, пр. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 99 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 33 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 9, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ

РЕШЕНИЕ

№ 1563 гр. С, 30.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20241110130285 по описа за 2024 година

Предявени са от „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес: гр. С, ул.

„Р П К“ № 4-6 (цесионер по Договор за продажба на вземания (цесия) от 29.05.2023 г. със заявителя „ТБАБ“ ЕАД) срещу Д. И. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „К.“ № 4А, вх. Б, ет. 5, ап. 33, следните установителни искове по реда на чл. 415, ал. 1 ГПК за признаване на установено, че ответникът дължи на ищеца следните суми: иск по чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 949,01 лв., представляваща главница по по договор за потребителски кредит № **********/19.12.2020 г., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателно изплащане; иск по чл. 9, ал. 1 вр. чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от 82,03 лв.

– договорна лихва за периода 25.07.2021-25.06.2022 г.; иск по чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал.

1 вр. чл. 99 ЗЗД за сумата от139 лв., представляваща лихва за забава за периода 25.07.2021 г. - 07.07.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.

№39998/2022 г. на СРС.

Ищецът твърди, че ответникът не заплатил дължимите суми по договор, сключен между ответника и „ТБАБ“ ЕАД на 19.12.2020 г., вземанията по който договор били прехвърлени на ищеца с Договор за продажба на вземания от 29.05.2023 г. след издаването на заповедта за изпълнение на 28.09.2022 г. Сочи, че уведомил ответника за цесията с исковата молба, ако съдът не приеме извънсъдебното връчване на уведомлението за цесията, за което бил надлежно упълномощен от цедента.

В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор на исковата молба от Д. К..

Съдът, като обсъди събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Съдът счете, че са налице предпоставките на чл. 238-239 ГПК за постановяване на неприсъствено решение, както следва: ответникът е получил препис от исковата молба, не е подал в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба, не са е явил в 1 откритото съдебно заседание, за което е бил редовно призован, без да е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, и с оглед искането на ищеца за постановяване на неприсъствено решение, ответникът е редовно уведомен за неблагоприятните последици от пасивното си процесуално поведение по смисъла на чл. 238, ал. 1 ГПК и искът е вероятно основателен с оглед на събраните доказателства.

По разноските

С оглед липсата на фактическа и правна сложност на делото, обема на извършените процесуални действия от ищцовия представител, както и материалния интерес по делото, имайки предвид и че съдът може да присъжда възнаграждения и под минималния предвидения размер (чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 НЗПП и Определение № 518 от 3.12.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4461/2019 г., IV г. о.), с оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се дължат разноски за настоящото производство от 180 лв., от които 25 лв. – държавна такса и 125 лв. съответно за заповедното и исковото производство при общо определен размер на юрисконсултското възнаграждение от 15 лв. и за двете производства.

По изложените съображения, съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 9, ал. 1 ЗПК вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 33 ЗПК вр. чл. 86, ал. 1 вр. чл. 99 ЗЗД по отношение на Д. И. К., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „К.“ № 4А, вх. Б, ет. 5, ап. 33, че дължи на „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес: гр. С, ул. „Р П К“ № 4-6 (цесионер по Договор за продажба на вземания (цесия) от 29.05.2023 г. със заявителя „ТБАБ“ ЕАД), следните суми:

949,01 лв., представляваща главница по по договор за потребителски кредит № **********/19.12.2020 г., ведно със законната лихва от 25.07.2022 г. до окончателно изплащане;

82,03 лв. – договорна лихва за периода 25.07.2021-25.06.2022 г.;

139 лв., представляваща лихва за забава за периода 25.07.2021 г. - 07.07.2022 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№39998/2022 г. на СРС.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК Д. И. К., ЕГН: **********, адрес: гр.

С, ж.к. „К.“ № 4А, вх. Б, ет. 5, ап. 33, да заплати на „ЕОС М“ ЕООД, ЕИК: *********, седалище и адрес: гр. С, ул. „Р П К“ № 4-6 (цесионер по Договор за продажба на вземания (цесия) от 29.05.2023 г. със заявителя „ТБАБ“ ЕАД), следните суми за разноски:

40 лв. - за заповедното производство;

140 лв. – за исковото производство

Решението не подлежи на обжалване.

Да се връчи препис от решението на ответника.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2