Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 958 от 28.02.2025, Върховен касационен съд

Съд
Върховен касационен съд
Дело
Касационно гражданско дело 1886/2024
Вид
Определение № 958
Подписан
28.02.2025
В сила
28.02.2025
Състав
Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 958 гр. София, 28.02.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002101886 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 23498/28.02.2024 г., подадена от Н. Б. Й., чрез адвокат А. Р., срещу решение № 18 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 11535/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 564662 от 14.11.2018 г. по гр. д. № 2355/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Х. и Ц. С. Х. евентуален иск срещу Н. Б. Й. за установяване правото на собственост в режим на съпружеска имуществена общност, придобито по силата на придобивна давност, на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 30, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от една стая, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 68.72 кв.м, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, под обекта – ***, и над обекта - ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, както и решение № 20018311 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 2355/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу А. Л. К., починал в хода на процеса и заместен от Е. А. К., Л. А. К. и В. А.

К., и Е. А. К. в лично качество евентуален иск за установяване правото на собственост в режим на съпружеска имуществена общност на ищците на същия имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, като вместо това въззивният съд е признал за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по иск, предявен от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу Н. Б. Й., Е. А. К., Л. А. К. и В. А. К., че Д. И. Х. и Ц. С. Х. са собственици по силата на изтекла в тяхна полза, за периода от 31.05.2004 г. до 31.05.2009 г., придобивна давност при осъществявано от тях добросъвестно владение, установено въз основа на договор за 1 покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 128, т. 1, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г. на нотариус П. Т., на описания по-горе имот.

Въззивното решение в частта, с която са потвърдени първоинстанционните решения № 564662 от 14.11.2018 г. и № 20018311 от 02.03.2022 г. за отхвърляне на предявения от Д. И.

Х. и Ц. С. Х. срещу А. Л. К., починал в хода на процеса и заместен от Е. А. К., Л. А. К. и В.

А. К., и Е. А. К. в лично качество главен иск за установяване пълноправното право на собственост в режим на съпружеска имуществена общност на ищците върху имота по силата на договор за покупко-продажба е влязло в сила, като необжалвано.

Въззивният съд е съобразил, че ищците твърдят, че са собственици в условията на СИО на описания по-горе апартамент, заедно с прилежащото му таванско помещение и с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, който придобили по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 128, т. I, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г. на нотариус П. Т.. Сочат, че имотът е бил придобит от К. Й. по силата на договор за замяна, сключен с нот. акт № 33/17.11.1992 г. След придобиване на имота, на 11.09.1993 г. К. Б. Й. и С. В. С. са сключили брак, като след брака съпругата е приела фамилията Й.. На 27.10.1996 г. е родена С. К. Й., чието собствено име е променено с решение на СРС на Д.. Излагат, че на 02.07.1998 г. К. Й. е починал и е оставил за наследници по закон съпругата си С. Й. и дъщеря си С. (Д.) Й.. Преди смъртта си К. Й., със саморъчно завещание от 14.03.1998 г., е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на сестра си Н. Б. Й.. На 29.09.1998 г. С. В. Й. и С. К. Й. са продали на ответниците А. Л. К. и Е. А. К. съсобствения си, придобит по наследство имот - апартамент № 30, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Твърдят, че през м. декември 1998 г. Н. Б. Й. е предявила иск за делба срещу С. В. Й. и С. (Д.) К. Й., по който е било образувано гр. д. № 9511/1998 г. по описа на СРС, 61 състав. В хода на това производство ответниците са направили възражение за намаляване на завещателно разпореждане, като с решение от 14.11.2002 г. то е уважено и делбата е допусната между Н. Б. Й., А. К. и Е. К., при квоти 1/3 и 2/3 в режим на СИО. Твърдят, че в хода на висящото делбено дело, с нот. акт № 128, т. I, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г., А. и Е. К. са прехвърлили на ищците правото на собственост върху процесния имот. Поддържат, че не са обвързани от постановеното решение в производството по допускане на делбата, тъй като исковата молба и решението не са били вписани преди сключване на договора, с който са купили имота от А. и Е. К., като твърдят, че дори да се приеме, че са придобили само идеална част от него по силата на сключения договор за продажба, то са го придобили по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Поддържат, че са били добросъвестни владелци, а освен това са присъединили владението и на праводателите си. Молят да бъдат признати за собственици на посочения в исковата молба недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, а при условията на евентуалност - по силата на придобивна давност. От страна на ответниците е депозиран отговор на исковата молба от Н. Б. Й., която заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че по силата на решение, с което е възстановена запазената част от наследството на К. Й., неговата съпруга и дъщеря са придобили 2/3 ид. ч. от имота, като последните не са прехвърлили собствеността върху идеалните части, които не притежават, 2 при сключване на договора за покупко-продажба с А. и Е. К.. Именно поради това към момента на сключване на този договор не е настъпил и вещнопрехвърлителният му ефект.

Едва с влизане в сила на съдебното решение С. и С. Й. са придобили право на собственост, като за 1/3 ид. ч. разпореждането с имота не е произвело вещнопрехвърлително действие.

Оспорва твърдението, че ищците необезпокоявано са ползвали имота от датата на закупуването му, тъй като майката на ответницата редовно го е посещавала. Съобщенията до К. пристигали на адреса на имота; освен това са се познавали с продавачите си, тъй като имали имоти в [населено място].

Софийски градски съд е намерил за допустим предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответниците А. К. и Е. К., като в това отношение се е позовал на определение № 192/13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3192/2020 г. на ВКС, I г. о. Визирал е, че в случая е налице спор относно собствеността върху процесния имот, доколкото всяка от страните заявява, че е собственик или притежава идеални части от него, а освен това по отношение на 2/3 от идеалните части на имота допустимостта се обосновава с постановено решение по допускане и извършване на делба в друго производство.

Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че с договор за замяна, сключен с нот. акт № 33, т. L., д. № 18536/1992 г. К.

Б. Й. е придобил правото на собственост върху процесния апартамент. Съгласно препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници К. Б. Й. е починал на 02.07.1998 г. и е оставил наследници по закон С. В. Й. и С. К. Й.. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 008, т. В-1, peг. № 024, д. № 008/1998 г. на нотариус Д. Г., С. В. Й. и С. К. Й. са прехвърлили на А. Л. К. и Е. А. К. същия апартамент. На 28.12.1998 г. Н. Б. Й. е предявила иск за делба на процесния недвижим имот, като е изложила твърдения, че е собственик на 1/3 ид. ч. от него по силата на саморъчно завещание, оставено от нейния брат К. Б. Й., с което той й е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. По исковата молба е образувано гр. д. № 9511/1998 г. по описа на СРС, 61 състав, като същата е вписана в Служба по вписванията на 02.08.2011 г. С решение от 14.11.2002 г., поправено с решение от 08.01.2007 г., са намалени завещателните разпореждания на К. Б. Й., направени със завещание от 14.03.1998 г. в полза на Н. Б. Й., до размер от 1/3 ид. ч., по искане за възстановяване на запазена част, направено с възражение от С. Й. - лично и като законен представител на малолетната Д. К. Й., с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, в размер на 2/3 ид. ч., и е допусната делба на апартамент № 30 при следните квоти: за Н. Б. Й. - 1/3 ид. ч., и за А. К. и Е. К. - 2/3 ид. ч. в режим на СИО. С решение от 16.01.2014 г. по гр. д. № 9511/1998 г. на СРС, 61 състав допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, като по издаден изпълнителен лист в полза на Н. Б. Й. от 02.12.2015 г. е образувано изп. д.

№ 20198390400583 по описа на ЧСИ И. М.-К., като изпълнителното производство е спряно въз основа на обезпечителна заповед от 29.06.2021 г., издадена по гр. д. № 2355/2014 г. на СРС. С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 128, т. І, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г. на нотариус П. Т., А. Л. К. и съпругата му Е. А. К. са прехвърлили на Д. И.

Х. и Ц. С. Х. процесния апартамент № 30, като са се задължили да предадат владението върху имота до 31.05.2004 г. Съгласно удостоверение, издадено от Служба по вписванията 3 към Софийски районен съд, изх. № 04819/18.03.2004 г., към 15.03.2004 г. е вписана договорна ипотека - том X., акт 134, д. № 23711/2003 г. в полза на Обединена българска банка, като не са отразени други вписвания по партидата на прехвърлителите или имота.

Софийски градски съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба с нот. акт № 128, т. І, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г. А. К. и Е. К. не са били собственици на процесния имот, доколкото същият е бил предмет на универсално завещателно разпореждане в полза на Н. Б.

Й.. Едва с решение от 14.11.2002 г., поправено с решение от 08.01.2007 г., по гр. д. № 9511/1998 г. на СРС, са намалени завещателните разпореждания на К. Б. Й., починал на 02.07.1998 г., направени със завещание от 14.03.1998 г. в полза на Н. Б. Й., до размер от 1/3 ид. ч. по искане за възстановяване на запазена част, направено с възражение от С. Й. - лично и като законен представител на малолетната Д. (С.) К. Й., с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, от наследството на К. Б. Й. в размер на 2/3 ид. ч. Следователно към момента, в който праводателите на ищците са сключили договора с нот. акт № 128/26.04.2004 г., те не са били собственици и не са прехвърлили правото на собственост върху имота на договорно основание. По тази причина ищците не се легитимират като собственици по силата на договор за покупко-продажба, което обуславя разглеждането на предявения евентуален иск за собственост въз основа на изтекла придобивна давност.

Въззивният съдебен състав е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че Д.

И. Х. и Ц. С. Х. са били обвързани от постановеното решение по допускане на делба по гр. д. № 9511/1998 г. на СРС, с което е прието, че между Н. Й., А. К. и Е. К. е възникнала съсобственост върху процесния имот при определените квоти. Посочил е, че на първо място, към момента на сключване на договора, с който А. и Е. К. са продали на Д. Х. и Ц. Х. процесния имот, те не са били негови собственици, т.е. прехвърлили са чужд имот, доколкото решението, с което е намалено завещателното разпореждане, е конститутивно и има действие за напред, поради което и прехвърлителите не са били придобили собствеността към момента на откриване на наследството. В конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 37 ЗН, тъй като тя касае разпореждане с наследствен имот, който е прехвърлен от заветниците или надарените, но не и от наследниците по закон. Не е настъпило правоприемство в хода на висящ исков процес по смисъла на чл. 226 ГПК, доколкото договорът не е породил вещнопрехвърлително действие. Обстоятелството, че ищците са установили владение върху имота въз основа на акт, който не ги е направил собственици, не обосновава извод за правоприемство, тъй като те не черпят права, а установяват фактическа власт върху спорния имот. На следващо място, според въззивния състав СРС не е съобразил разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК, според която постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 ЗС), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се отнася за движими вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 114, б. „в“, във вр. с чл. 112, б. „з“ и б. „г“ ЗС, исковите молби за делба се вписват. Придобитите права преди вписването на исковата молба не могат да бъдат засегнати от последващото вписване (по аргумент от разпоредбата на чл.