Определение № 958 от 28.02.2025, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 1886/2024
- Вид
- Определение № 958
- Подписан
- 28.02.2025
- В сила
- 28.02.2025
- Състав
- Пламен Стоев, Розинела Янчева, Здравка Първанова
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 226, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 284, ал. 3, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 290 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 30, ал. 1 · Закон за наследството
- чл. 37 · Закон за наследството
- чл. 112, б. "з" и б. "г" · Закон за собствеността
- чл. 112, б. "з" и б. "г" · Закон за собствеността
- чл. 114 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 1 · Закон за собствеността
- чл. 70, ал. 2 · Закон за собствеността
- чл. 78 · Закон за собствеността
- чл. 79 · Закон за собствеността
- чл. 79, ал. 2 · Закон за собствеността
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 958 гр. София, 28.02.2025 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Пламен Стоев
Членове:
Здравка Първанова
Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002101886 по описа за 2024 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх. № 23498/28.02.2024 г., подадена от Н. Б. Й., чрез адвокат А. Р., срещу решение № 18 от 03.01.2024 г. по гр. д. № 11535/2022 г. на Софийски градски съд в частта, с която е отменено решение № 564662 от 14.11.2018 г. по гр. д. № 2355/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Х. и Ц. С. Х. евентуален иск срещу Н. Б. Й. за установяване правото на собственост в режим на съпружеска имуществена общност, придобито по силата на придобивна давност, на самостоятелен обект с идентификатор ***, представляващ апартамент № 30, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] състоящ се от една стая, дневна, столова с кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ от 68.72 кв.м, находящ се в сграда № 1, разположена в поземлен имот с идентификатор ***, при съседни самостоятелни обекти в сградата: на същия етаж - ***, ***, под обекта – ***, и над обекта - ***, съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД-18-14/06.03.2009 г. на изп. директор на АГКК, както и решение № 20018311 от 02.03.2022 г. по гр. д. № 2355/2014 г. на Софийски районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу А. Л. К., починал в хода на процеса и заместен от Е. А. К., Л. А. К. и В. А.
К., и Е. А. К. в лично качество евентуален иск за установяване правото на собственост в режим на съпружеска имуществена общност на ищците на същия имот на основание изтекла в тяхна полза придобивна давност, като вместо това въззивният съд е признал за установено, на основание чл. 124, ал. 1 ГПК, по иск, предявен от Д. И. Х. и Ц. С. Х. срещу Н. Б. Й., Е. А. К., Л. А. К. и В. А. К., че Д. И. Х. и Ц. С. Х. са собственици по силата на изтекла в тяхна полза, за периода от 31.05.2004 г. до 31.05.2009 г., придобивна давност при осъществявано от тях добросъвестно владение, установено въз основа на договор за 1 покупко-продажба, сключен с нотариален акт № 128, т. 1, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г. на нотариус П. Т., на описания по-горе имот.
Въззивното решение в частта, с която са потвърдени първоинстанционните решения № 564662 от 14.11.2018 г. и № 20018311 от 02.03.2022 г. за отхвърляне на предявения от Д. И.
Х. и Ц. С. Х. срещу А. Л. К., починал в хода на процеса и заместен от Е. А. К., Л. А. К. и В.
А. К., и Е. А. К. в лично качество главен иск за установяване пълноправното право на собственост в режим на съпружеска имуществена общност на ищците върху имота по силата на договор за покупко-продажба е влязло в сила, като необжалвано.
Въззивният съд е съобразил, че ищците твърдят, че са собственици в условията на СИО на описания по-горе апартамент, заедно с прилежащото му таванско помещение и с припадащите му се идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху дворното място, който придобили по силата на договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 128, т. I, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г. на нотариус П. Т.. Сочат, че имотът е бил придобит от К. Й. по силата на договор за замяна, сключен с нот. акт № 33/17.11.1992 г. След придобиване на имота, на 11.09.1993 г. К. Б. Й. и С. В. С. са сключили брак, като след брака съпругата е приела фамилията Й.. На 27.10.1996 г. е родена С. К. Й., чието собствено име е променено с решение на СРС на Д.. Излагат, че на 02.07.1998 г. К. Й. е починал и е оставил за наследници по закон съпругата си С. Й. и дъщеря си С. (Д.) Й.. Преди смъртта си К. Й., със саморъчно завещание от 14.03.1998 г., е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество на сестра си Н. Б. Й.. На 29.09.1998 г. С. В. Й. и С. К. Й. са продали на ответниците А. Л. К. и Е. А. К. съсобствения си, придобит по наследство имот - апартамент № 30, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес]. Твърдят, че през м. декември 1998 г. Н. Б. Й. е предявила иск за делба срещу С. В. Й. и С. (Д.) К. Й., по който е било образувано гр. д. № 9511/1998 г. по описа на СРС, 61 състав. В хода на това производство ответниците са направили възражение за намаляване на завещателно разпореждане, като с решение от 14.11.2002 г. то е уважено и делбата е допусната между Н. Б. Й., А. К. и Е. К., при квоти 1/3 и 2/3 в режим на СИО. Твърдят, че в хода на висящото делбено дело, с нот. акт № 128, т. I, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г., А. и Е. К. са прехвърлили на ищците правото на собственост върху процесния имот. Поддържат, че не са обвързани от постановеното решение в производството по допускане на делбата, тъй като исковата молба и решението не са били вписани преди сключване на договора, с който са купили имота от А. и Е. К., като твърдят, че дори да се приеме, че са придобили само идеална част от него по силата на сключения договор за продажба, то са го придобили по силата на изтекла в тяхна полза придобивна давност. Поддържат, че са били добросъвестни владелци, а освен това са присъединили владението и на праводателите си. Молят да бъдат признати за собственици на посочения в исковата молба недвижим имот на основание договор за покупко-продажба, а при условията на евентуалност - по силата на придобивна давност. От страна на ответниците е депозиран отговор на исковата молба от Н. Б. Й., която заявява, че оспорва предявените искове. Твърди, че по силата на решение, с което е възстановена запазената част от наследството на К. Й., неговата съпруга и дъщеря са придобили 2/3 ид. ч. от имота, като последните не са прехвърлили собствеността върху идеалните части, които не притежават, 2 при сключване на договора за покупко-продажба с А. и Е. К.. Именно поради това към момента на сключване на този договор не е настъпил и вещнопрехвърлителният му ефект.
Едва с влизане в сила на съдебното решение С. и С. Й. са придобили право на собственост, като за 1/3 ид. ч. разпореждането с имота не е произвело вещнопрехвърлително действие.
Оспорва твърдението, че ищците необезпокоявано са ползвали имота от датата на закупуването му, тъй като майката на ответницата редовно го е посещавала. Съобщенията до К. пристигали на адреса на имота; освен това са се познавали с продавачите си, тъй като имали имоти в [населено място].
Софийски градски съд е намерил за допустим предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК по отношение на ответниците А. К. и Е. К., като в това отношение се е позовал на определение № 192/13.11.2020 г. по ч. гр. д. № 3192/2020 г. на ВКС, I г. о. Визирал е, че в случая е налице спор относно собствеността върху процесния имот, доколкото всяка от страните заявява, че е собственик или притежава идеални части от него, а освен това по отношение на 2/3 от идеалните части на имота допустимостта се обосновава с постановено решение по допускане и извършване на делба в друго производство.
Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, а и не е спорно между страните, че с договор за замяна, сключен с нот. акт № 33, т. L., д. № 18536/1992 г. К.
Б. Й. е придобил правото на собственост върху процесния апартамент. Съгласно препис извлечение от акт за смърт и удостоверение за наследници К. Б. Й. е починал на 02.07.1998 г. и е оставил наследници по закон С. В. Й. и С. К. Й.. С договор за продажба на недвижим имот, сключен с нот. акт № 008, т. В-1, peг. № 024, д. № 008/1998 г. на нотариус Д. Г., С. В. Й. и С. К. Й. са прехвърлили на А. Л. К. и Е. А. К. същия апартамент. На 28.12.1998 г. Н. Б. Й. е предявила иск за делба на процесния недвижим имот, като е изложила твърдения, че е собственик на 1/3 ид. ч. от него по силата на саморъчно завещание, оставено от нейния брат К. Б. Й., с което той й е завещал цялото си движимо и недвижимо имущество. По исковата молба е образувано гр. д. № 9511/1998 г. по описа на СРС, 61 състав, като същата е вписана в Служба по вписванията на 02.08.2011 г. С решение от 14.11.2002 г., поправено с решение от 08.01.2007 г., са намалени завещателните разпореждания на К. Б. Й., направени със завещание от 14.03.1998 г. в полза на Н. Б. Й., до размер от 1/3 ид. ч., по искане за възстановяване на запазена част, направено с възражение от С. Й. - лично и като законен представител на малолетната Д. К. Й., с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, в размер на 2/3 ид. ч., и е допусната делба на апартамент № 30 при следните квоти: за Н. Б. Й. - 1/3 ид. ч., и за А. К. и Е. К. - 2/3 ид. ч. в режим на СИО. С решение от 16.01.2014 г. по гр. д. № 9511/1998 г. на СРС, 61 състав допуснатият до делба недвижим имот е изнесен на публична продан, като по издаден изпълнителен лист в полза на Н. Б. Й. от 02.12.2015 г. е образувано изп. д.
№ 20198390400583 по описа на ЧСИ И. М.-К., като изпълнителното производство е спряно въз основа на обезпечителна заповед от 29.06.2021 г., издадена по гр. д. № 2355/2014 г. на СРС. С договор за покупко-продажба, сключен с нот. акт № 128, т. І, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г. на нотариус П. Т., А. Л. К. и съпругата му Е. А. К. са прехвърлили на Д. И.
Х. и Ц. С. Х. процесния апартамент № 30, като са се задължили да предадат владението върху имота до 31.05.2004 г. Съгласно удостоверение, издадено от Служба по вписванията 3 към Софийски районен съд, изх. № 04819/18.03.2004 г., към 15.03.2004 г. е вписана договорна ипотека - том X., акт 134, д. № 23711/2003 г. в полза на Обединена българска банка, като не са отразени други вписвания по партидата на прехвърлителите или имота.
Софийски градски съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че към момента на сключване на договора за покупко-продажба с нот. акт № 128, т. І, peг. № 2568, д. № 90/26.04.2004 г. А. К. и Е. К. не са били собственици на процесния имот, доколкото същият е бил предмет на универсално завещателно разпореждане в полза на Н. Б.
Й.. Едва с решение от 14.11.2002 г., поправено с решение от 08.01.2007 г., по гр. д. № 9511/1998 г. на СРС, са намалени завещателните разпореждания на К. Б. Й., починал на 02.07.1998 г., направени със завещание от 14.03.1998 г. в полза на Н. Б. Й., до размер от 1/3 ид. ч. по искане за възстановяване на запазена част, направено с възражение от С. Й. - лично и като законен представител на малолетната Д. (С.) К. Й., с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН, от наследството на К. Б. Й. в размер на 2/3 ид. ч. Следователно към момента, в който праводателите на ищците са сключили договора с нот. акт № 128/26.04.2004 г., те не са били собственици и не са прехвърлили правото на собственост върху имота на договорно основание. По тази причина ищците не се легитимират като собственици по силата на договор за покупко-продажба, което обуславя разглеждането на предявения евентуален иск за собственост въз основа на изтекла придобивна давност.
Въззивният съдебен състав е счел за неправилен извода на първоинстанционния съд, че Д.
И. Х. и Ц. С. Х. са били обвързани от постановеното решение по допускане на делба по гр. д. № 9511/1998 г. на СРС, с което е прието, че между Н. Й., А. К. и Е. К. е възникнала съсобственост върху процесния имот при определените квоти. Посочил е, че на първо място, към момента на сключване на договора, с който А. и Е. К. са продали на Д. Х. и Ц. Х. процесния имот, те не са били негови собственици, т.е. прехвърлили са чужд имот, доколкото решението, с което е намалено завещателното разпореждане, е конститутивно и има действие за напред, поради което и прехвърлителите не са били придобили собствеността към момента на откриване на наследството. В конкретния случай не намира приложение разпоредбата на чл. 37 ЗН, тъй като тя касае разпореждане с наследствен имот, който е прехвърлен от заветниците или надарените, но не и от наследниците по закон. Не е настъпило правоприемство в хода на висящ исков процес по смисъла на чл. 226 ГПК, доколкото договорът не е породил вещнопрехвърлително действие. Обстоятелството, че ищците са установили владение върху имота въз основа на акт, който не ги е направил собственици, не обосновава извод за правоприемство, тъй като те не черпят права, а установяват фактическа власт върху спорния имот. На следващо място, според въззивния състав СРС не е съобразил разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ГПК, според която постановеното решение във всички случаи съставлява пресъдено нещо и спрямо приобретателя, с изключение на действията на вписването, когато се отнася за недвижим имот (чл. 114 ЗС), и за придобиване на собственост чрез добросъвестно владение (чл. 78 ЗС), когато се отнася за движими вещи. Съгласно разпоредбата на чл. 114, б. „в“, във вр. с чл. 112, б. „з“ и б. „г“ ЗС, исковите молби за делба се вписват. Придобитите права преди вписването на исковата молба не могат да бъдат засегнати от последващото вписване (по аргумент от разпоредбата на чл.
Разпечатката съдържа 26 от 64 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e420ca52-cac1-4abe-8572-401d2e35f698