Решение № 1984 от 24.10.2019, Административен съд - Варна

Р

Е Ш Е Н И Е

№ ________

В.,

______________

В

ИМЕТО НА НАРОДА

Варненският административен съд, VІІІ-ми състав, в публичното заседание на петнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Административен съдия:

ИСКРЕНА ДИМИТРОВА при секретаря

Калинка Ковачева и с участието на прокурора

Силвиян И.ов изслуша докладваното от съдията

Искрена Димитрова адм. дело № 321/2019г.

Производството е по реда на чл.203, ал.1 от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, вр. чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража /ЗИНЗС/.

Образувано е по иск с правно основание чл.284, ал.1 от ЗИНЗС, предявен от Б.А.Б., ЕГН: **********,***, против Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ /ГДИН/ към Министерство на правосъдието, за присъждане на обезщетение за претърпени през периода 01.11.2016г. – 31.01.2019г. неимуществени вреди в размер на 100000,00лв., причинени от незаконосъобразни действия и бездействия на администрацията и длъжностни лица на Затвора – В., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на завеждане на иска – 31.01.2019г., до окончателното изплащане на сумата.

Ищецът твърди, че неимуществените вреди са му причинени в резултат на противоправното бездействие на администрацията на Затвора-В., което се изразява в липсата на необходимото медицинско обслужване, неосигуряване на достатъчна жилищна площ в килията, в която е настанен, неосигуряване на пряк достъп до дневна светлина и възможност за естествено проветряване на килията, крайно недостатъчна степен на осветление и проветривост, липса на постоянен достъп до санитарен възел, липса на топла вода в помещението, в което е настанен, невъзможност за пълноценен сън и почивка, лоши битови и санитарно-хигиенни условия в килията, липса на възможност за поддържане на елементарна хигиена в помещението, лоши битови и санитарно-хигиенни условия в общите помещения, столовата и лечебницата, липса на чисти чаршафи и дрехи, наличие на дървеници, плъхове, хлебарки. Ищецът твърди, че в резултат на всичко изложено, по време на престоя си в Затвора-В. е придобил инсулинозависим диабет, а предвид неоказването на медицинско съдействие от страна на администрацията, болестта му преминава мъчително и без подобрение, въпреки възможностите на съвременната медицина. Твърди, че поставянето му в неблагоприятни условия по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС само по себе си представлява третиране, способно да породи у него физическо, емоционално и морално страдание. Липсата на елементарен битов стандарт и на необходимите храни за диабетици, са от такова естество, че да предизвикат у всяко нормално, психически здраво човешко същество, въздействие върху психиката и здравето, което обосновава настъпила за него неимуществена вреда. Конкретно ищецът твърди, че: 1/ площта в килията, която обитава с още двама души, е по-малка от минимално допустимата в размер на 4кв.м. – нарушение на чл.43, ал.4 от ЗИНЗС; 2/ килията не отговаря на изискванията на чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС, т.к. в помещението има тоалетна и мивка, но няма през цялото време течаща вода, топла вода изцяло липсва, а в килията се осъществяват всички ежедневно извършвани битови дейности; не му се предоставят препарати за поддържане на лична хигиена или за почистване на килията, има възможност за хигиенизира само с подръчни средства;

3/ вследствие неблагоприятните битови условия е получил инсулинозависим диабет тип 1, който се характеризира с продължителност до края на живота на болния, болки, страдания и дискомфорт. Заболяването му е следствие от претърпения стрес и нечовешки условия в затвора-В.. Лошите хигиенни условия и нездравословния хранителен режим са се отразили на физическото и психическото му здраве, като тези му проблеми започнали през м.юни

– юли 2017г., към който момент вече е бил настанен в Затвора-В.. С оглед специфичното му здравословно състояние търпи необосновани действия и бездействия на администрацията в насока липса на адекватно медицинско обслужване – нарушения на чл.128, ал.3 от ЗИНЗС и Наредба № 2/22.03.2010г. за условията и реда за медицинско обслужване в местата за лишаване от свобода;

4/ вследствие всичко изложено у него се появила симптоматика на психично-стресово разстройство, суицидни нагласи, влошаване на общото му здравословно състояние, депресия, тревожност и безсъние.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв.Т.С., която поддържа претенцията и моли да бъде уважена така, както е предявена. Излага подробни доводи за основателност на иска в представени по делото писмени бележки с вх.№ 15607/22.10.2019г. Сочи, че ответникът не е установил по делото, че площта, която ищецът е обитавал в спалните помещения, е равна или по-голяма от минимално допустимата от 4кв.м., т.к. не са предоставени конкретни данни за брой настанени л.св. в същите помещения, поради което на основание чл.284, ал.3 от ЗИНЗС твърденията на ищеца следва да се приемат за доказани. Относно нарушението по чл.20, ал.3 от ППЗИНЗС сочи, че твърдението в справка рег.№ 435/20.02.2019г. - че санитарните възли с топла вода в общите помещения са непрекъснат достъп, е опровергано от събраните писмени и гласни доказателства. Относно представения график за ползване на баня от л.св. сочи, че е останало неизяснено обстоятелството колко лишени от свобода има в един коридор, респ. с какво време разполага всеки л.св.

Неустановено е останало и обстоятелството, че на ищеца се предоставят препарати за поддържане на лична хигиена и за почистване на спалното помещение. От Таблица № 6 не се установява, че тези препарати реално са предадени на лишените от свобода като ищецът не фигурира в представените протоколи за предоставяне на материали за хигиенно-битови нужди. От разпитаните свидетели се установява, че сами си купуват перилни препарати от лавката. Сочи и че по делото е установено, че ищецът е поставен в неблагоприятни материални и битови условия, които водят до уронване на човешкото му достойнство. В справка от 20.02.2019г. е посочено, че в Затвора-В. са извършвани СМР в периода 17.10.2016г. - 26.01.2017г., но не и в какво се състоят тези СМР и на кои помещения, както и с какво конкретно са били оборудвани съответните помещения. Най-значителните понесени от ищеца неимуществени вреди се изразяват в полученото като последица от горепосочените битови условия и съпътстващия ги стрес заболяване - инсулинозависим диабет тип 1, като е безспорно, че заболяването е придобито по време на престоя в затвора-В.. Счита, че по делото не е доказано на ищеца да е осигурен хранителен режим, съответен на заболяването му. Твърди, че заболяването на ищеца прогресира неблагоприятно поради лошите хигиенни условия, нездравословния хранителен режим и неадекватното медицинско обслужване в Затвора-В.. Позовава се и на резултата от извършеното психологично изследване както и на заключението на вещото лице, че към момента ищецът има нужда от психотерапия.

По изложените съображения счита, че искът по чл.284, ал.1 от ЗИНЗС е основателен. Претендира присъждане на сторените в производството разноски.

Ответникът – ГДИН, чрез юрк. С. С., оспорва иска по основание и размер. В представен писмен отговор с вх.№ 3302/22.02.2019г. сочи, че за да се приложи презумпцията на чл.284, ал.5 от ЗИНЗС, ищецът следва да докаже незаконосъобразните действия или бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията. В производствата за обезщетения за неимуществени вреди, причинени от неправомерни по смисъла на чл.3 от ЗИНЗС действия или бездействия на специализираните органи по изпълнение на наказанията, в тежест на ищеца е да докаже: 1/ незаконосъобразно действие/бездействие на съответния специализиран орган по изпълнение на наказанията при или по повод административната му дейност, при това, свързано точно с нарушаването на чл.3 от ЗИНЗС; 2/ неимуществена вреда, обективирана в неправомерно засягане на неимуществената му правна сфера, като конкретно следва да установи в какво се проявява това засягане. В тежест на ищеца е да установи кумулативно наличието на основните елементи от фактическия състав: незаконни действия/бездействия на длъжностни лица, реално претърпяна вреда и причинно-следствена връзка между незаконните действия/бездействия и вредата. Счита, че в случая не е установено наличие на неизпълнение от закона задължение от страна на ответника, което да ангажира отговорността му, както и настъпили за ищеца вреди. Относно твърденията за неосигуряване на подходящи битови условия в Затвора-В. сочи, че не е доказано настъпването на неблагоприятни последици за ищеца и че са нарушени правата му. Счита, че за процесния период на ищеца са осигурявани оптимални условия за пребиваване, при съобразяване с личностните особености, осигуряване на необходимата медицинска грижа, осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. В този смисъл счита, че спорното отношение не е достигнало минимално изискуемата сериозност, за да попадне в обхвата на чл.3 от ЕКЗПЧОС. Твърди, че от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е изпълнил законово регламентираното задължение да опази здравето и човешкото достойнство на ищеца, като го е поставил в условия, отговарящи на всички европейски изисквания, още повече че всички спални помещения са ремонтирани през 2016г. Твърди, че поддържането на хигиената в спалните помещения е ангажимент на лишените от свобода, като ответникът е осигурил всичко необходимо за пребиваване в условия на чистота – изграден санитарен възел във всяка килия и постоянен достъп до течаща вода, баня. Твърди и че ответникът е положи всички необходими медицински грижи към ищеца. В обобщение счита, че не е установено конкретно увреждане на ищеца, което да бъде разглеждано като последица от престоя му в Затвора-В.. Излага подробни съображения в представени по делото писмени бележки с вх.№ 15606/22.10.2019г.

Сочи, че ищецът не е доказал нито един от елементите от фактическия състав на чл. 284, ал.5 от ЗИНЗС. В съдебното производство не са установени незаконосъобразни действия или бездействия от страна на служители на ответника, още по-малко такива, които да са довели до унизително отношение, пораждащо чувство на страх и незащитеност по смисъла на чл.3, ал.2 от ЗИНЗС. Не е установена пряка връзка между претендираните вреди и незаконосъобразно поведение. От събраните доказателства се установява, че на ищеца са били осигурени подходящи условия по време на престоя му в Затвора-В.. Твърденията относно неосигуряване на подходящи битови условия не водят до извод, че са настъпили неблагоприятни последици за него и че са нарушили правата му. Предвид наложеното наказание на ищеца може да се направи обоснования извод, че няма надхвърляне на минималния предел на ограничения, които са пряк резултат от упражнената наказателна репресия за извършеното престъпление. По делото са събрани доказателства, от които по безспорен начин се установява, че действията на служителите на ответника през процесния период са били законосъобразни и съобразени с характера на институцията. Моли претенцията да бъде отхвърлена, както и в полза на ГДИН да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 от ГПК.

Представителят на Окръжна прокуратура – В. дава заключение за неоснователност на исковата претенция.

Счита, че по делото не са събрани доказателства, установяващи незаконосъобразни бездействия на служители на ответника – такива, каквито се претендират в исковата молба и даващи основание да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.284 от ЗИНЗС. Моли за отхвърляне на предявения иск.

След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от Справка рег.№

435/20.02.2019г. /л.23/ на н-ка на Затвора-В., ищецът

Б.А.Б. *** на 10.11.2016г. С начало 10.11.2016г. е приведено в изпълнение Определение № 2524/14.12.2017г. по НОХД № 1761/2016г. по описа на РС-В., с което на основание чл.70, ал.7 от НК е приведен остатък от условно предсрочно освобождаване по ЧНД 1102/2014г. на ВОС, в размер на 2 месеца и 4 дни, при „строг“ режим. Наказанието е изтърпяно на 14.01.2017г. С начало 14.01.2017г. е приведено в изпълнение Определение № 1550/10.07.2017г. по описа на РС-В., влязло в сила на 05.08.2017г. по ЧНД № 3099/2017г., с което по отношение на ищеца са групирани наложените наказания с присъди по НОХД № 5622/2016г. на РС-В.