Решение № 1796 от 18.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1796 гр. София, 18.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-21, в публично заседание на деветнадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Радостина Данаилова при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.а като разгледа докладваното от Радостина Данаилова Търговско дело № 20241100902087 по описа за 2024 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 538, ал. 1 ТЗ от „Авиора Легал“ ООД срещу „А. и Сие“ ЕООД за установяване, че ответникът, в качеството му на издател на запис на заповед, издаден на 01.02.2017 г., с падеж 01.02.2022 г., дължи сумата по записа от 250 000 евро на ищеца, комуто правата по записа са прехвърлени от първоначалния поемател – В.И.Г. с джиро от 16.05.2024 г.

Ищецът „Авиора Легал“ ООД твърди в исковата молба, че на 01.02.2017 г. ответникът „А. и Сие“ ЕООД издал в полза на В.И.Г., в качеството на поемател, запис на заповед, като с него ответникът се задължил безусловно, неотменимо и без протест да заплати на Гоцева сума в размер от 250 000 евро, с падеж на определена дата - 01.02.2022 г. и място на плащане – гр. София, ж.к. „Гоце Делчев“, ул. „********. На 16.05.2024 г., чрез джиро, вземането по записа на заповед било прехвърлено от поемателя - В.И.Г. на ищцовото дружество, като падежът настъпил на 01.02.2022 г., същият не се нуждаел от предявяване и отговарял на формалните изисквания за форма и съдържание.

Сумата по записа на заповед не била заплатена от ответника, поради което по негово заявление по реда на чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 45276/2024 г. по описа на Софийски районен съд, 138-ми състави са издадени Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК № 25319 от 12.08.2024 г. и изпълнителен лист № 19055 от 12.08.2024 г., за сумите: 250 000 евро - вземане по Запис на заповед от 01.02.2017 г., ведно със законната лихва върху вземането, считано от датата на подаване на заявлението - 24.07.2024 г. до окончателното изплащане на вземането; 9 779,15 лв. - държавна такса; 17 314,98 лв. - адвокатско възнаграждение, като 1

.длъжникът - „А. и Сие“ ЕООД е подал възражение. Претендира присъждането на направените разноски за инициираните заповедно и исково производства.

Ответникът „А. и Сие“ ЕООД е подал отговор на исковата молба в законоустановения срок, в който оспорва иска. Посочва, че срещу ответното дружество били инициирани общо 7 производства, касаещи идентични записи на заповед на обща стойност 2 250 000 евро, на които бил придаден вид, че са съставени и подписани от С. И. А. приживе, докато е бил управител на дружеството. Твърди, че в съдържанието на нито един от така издадените записи на заповед не присъствал ръкописен текст, в т.ч. изписване на името на управителя – А., а само наподобяване на подпис. Твърди се, че текстовото съдържание на всички тези записи на заповед е идентично, като подписите били изписани с една и съща химикална паста. Всички били издадени с дата – 01.02.2027 г. и имали падеж за плащане – 01.02.2022 г., като правата по тях били прехвърлени с джиро отново на една и същата дата – 16.05.2024 г. на ищцовото дружество. Същевременно дружеството, в чиято полза правата по тези записи на заповед са били джиросани, било регистрирано в ТРРЮЛНЦ ден по-рано.

Ответникът оспорва факта С. А. да е издавал приживе какъвто и да запис на заповед, било в полза на В.Г.. Последната била единствено длъжник на ответника. Сочи, че ответникът никога не е поемал заеми и никога не са имали в баланса си подобни задължения, а всичките баланси били заверени от одитор. Оспорва валидността на джирото, като счита същото за нищожно поради заобикаляне на закона, тъй като прехвърляло права в полза на субект, който не бил регистриран да извършва финансови сделки и събиране на вземания. Поддържа, че джирантът В.И.Г. не е била в съС.ие да разбира свойството и значението на извършеното при прехвърляне на менителничния ефект, тъй като страдала от физически и душевни заболявания, които я правели недееспособна.

Възразява, че записът на заповед е неистински документ, тъй като не бил съставен и подписан от лицето, посочено като негов издател. Освен това е нищожен, тъй като не съдържа предвидените в закона реквизити. Посочва, че не било посочено мястото на издаване, а само гр. София, а посочването на седалището и адреса на управление на дружеството-ответник не можело да доведе до извод, че това е мястото на издаване. Счита, че плащането на сумата по записа на заповед в брой по седалището на дружеството било невъзможно и в нарушение на Закона за ограничаване на плащанията в брой поради големия размер на сумата следователно не бил посочен възможен начин на плащане на дължимото.Счита, че е налице неяснота по отношение на това кой и в какво качество издава записа на заповед – дали С. А. се е задължил лично или в качеството си на управител на юридическото лице, което води до липсата на реквизит.

В условията на евентуалност ответникът противопоставя на ищеца и 2 относително възражение за несъществуване на паричен дълг в размер на 250 000 евро, посочен в ефекта. Сочи се, че В.Г. никога не е била носител на подобно вземане към ответника, не е имала никакви дружествени отношения със същия, което да издава евентуални намерения за бъдещо прехвърляне на имущество от дружеството в нейна полза. Същата не се намира и в родствена близост със С. А..Твърди, че ищецът-джиратар е недобросъвестен, тъй като е придобил 7 записа на заповед без да заплати нищо за придобиването им и без да провери наличието на каузално правоотношение между издател и джирант.

Заявява и възражение за погасяване по давност на вземането по цитирания запис на заповед.

С допълнителната искова молба ищецът поддържа, че ответникът е развил доводи с отговора си, които излизат извън рамките на предмета на делото, който се свежда единствено до това дали записът на заповед е редовен от външна страна и дали задължението подлежи на изпълнение. Посочва, че не съществува изискване за саморъчно изписване на името на издателя. Оспорва твърдението за неяснота относно качеството на лицето С. А., тъй като към датата на издаване на процесния запис на заповед – 01.02.2017 г., същият бил вписан като управител по партидата на „Александър и Сие“ ЕООД в Търговския регистър. Счита, че записите в счетоводните документи на ответника, включително в ГФО, изготвяни през годините, е без значение за съществуването на вземанията по ценната книга, като оспорва да са относими и доводите за физически и душевни заболявания на джиранта В.Г.. По отношение не реквизитите сочи да са налице задължителните такива, като оспорва възражението за давност, която според него е тригодишна, тече от падежа и не е изтекла към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

В тежест на ищеца е да докаже качеството си на приносител по редовен от външна страна запис на заповед, качеството на издател на записа на заповед на ответника, валидно извършеното прехвърляне на вземането по записа на заповед чрез джиро от В.И.Г. в полза на ищеца, настъпване на изискуемостта на паричното задължение по така издадения запис на заповед.

В тежест на ответника е да докаже възраженията си за нищожност на записа на заповед и на джирото, за неавтентичност на издадената ценна книга. прехвърляне на вземането в негова полза.

Ищецът е представил при подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ, по което е образувано ч.гр.д.№ 45276/2024 г. на СРС, 138 състав, оригинал на запис на заповед, с посочена дата на издаване 01.02.2017 г. и падеж 01.02.2022 г., за сумата посочена с цифри 250, а с думи „двеста и петдесет хиляди“ евро, съдържащ изявление за безусловно поемане на задължение името на А. и сие ЕООД, като издател, за плащане на падежа на посочената сума в полза на В.И.Г.. Документът носи 3 подпис за С. И. А., посочен в текста му като управител и едноличен собственик на капитала на А. и сие ЕООД. На гърба на ценната книга е обективирано с ръкописен текст джиро от 16.05.2024г., с което поемателят В.Г. прехвърля правата по нея в полза на Авиора Легал ООД.

Възраженията на ответника за недействителност на записа на заповед се основават на оспорване авторството на подписа на С. А., качеството, в което е подписан документа, както и липсата на реквизити.

По делото са приети две заключения на съдебно-техническа и графическа експертиза, които поддържат еднакъв и категоричен извод, че представеният запис на заповед, от които се твърди да произтичат предявените за съдебно установяване вземания, не е подписан от С. И. А..

Неоснователни са доводите на ответника за непълнота, некомпетентност и необективност на заключенията, обосновани с оспорване на използваните методи, липса на описания и примери от всички изследвани документи, неизвършване на други технически изследвания освен посочените, както и идентичност на структурата, изразните средства и липсата на самостоятелна експертна мисъл.

Заключенията са структурирани по обичайния за изготвяне на съдебна експертиза начин, а именно с посочване на задачите, изследваните документи, използваните методи, резултати от изследванията и изводи, от която структура не следват никакви изводи относно обективност, обоснованост или пълнота.

Що се отнася до оспорените методи на изследване, респективно използваните технически средства, в съдебно заседание вещите лица са обяснили подробно кои методи и уреди са използвали, респективно са отговорили на зададените въпроси относно съществуването на други, приложимостта им към конкретния случай, както и използваната методология, като отговорите им напълно съответстват на правилата на логиката. Напълно несъответни на съдържанието на двете заключения са оплакванията за механично възпроизвеждане, еднакви граматически конструкции, копиране, преписване и т.н. относно повторното заключение.

И двете заключения съдържат подробно изложение на извършените изследвания спрямо оспорения подпис и сравнителния материал, който в повторното заключение е разширен, посочени са използваните технически средства, като в съдебно заседание са дадени подробни разяснения относно възможностите им и използваната методология. И двете вещи лица са посочили подробно изследваните общи и частни признаци, установените сходства и различия при изследване на сравнителните образци и оспорения подпис, като са категорични, че подписът във всички сравнителни образци е положен от едно и също лице, посочено като С. А., а подписът в оспорения документ е положен от друго лице и представлява имитация на подписа от сравнителните образци. Извършени са разделни и сравнителни изследвания на оспорения подписи и сравнителните образци, като двете вещи лица са формирали еднакъв краен извод, основавайки се на множество устойчиви 4 признаци в изследвания сравнителен материал и сравнението на същите признаци и елементи в оспорения подпис. Изводите са мотивирани с установените прилики, които касаят само общи признаци и разликите в общите признаци относно степен на обработеност на почерка, темп на движения, степен на свързаност, разтегливост и натиск и в частните такива относно формата на движение, броя движение и начина на свързване при изписване на буквения елемент, пространственото разположение на отделните елементи от подписа, начина им на свързване, които признаци вещите лица приемат като достатъчно съществени по значение и количество. Установените факти са онагледени в заключенията със снимков материал със съответно увеличение за сравняваните елементи, като всеки признак е означен и съответно обозначен на снимките, а формираните изводи са логически и визуално съответни на тях.

По тези съображения съдът възприема изцяло изводите от двете експертни заключения, поради което приема, че по делото се доказва, че С. А. не е подписал оспорения от ответника запис на заповед, съответно за дружеството А. и сие ЕООД не е възникнало и не съществува задължения по процесния запис на заповед, респективно приема, поради което и предявеният установителен иск е неоснователен и следва да се отхвърли, като е безпредметно да се обсъждат останалите възражения, които не биха променили крайния извод.