Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 41 от 13.02.2025, Районен съд - Нови пазар

Съд
Районен съд - Нови пазар
Дело
Гражданско дело 997/2023
Вид
Решение № 41
Подписан
13.02.2025
В сила
25.03.2025
Състав
Жулиета Цонева Стоянова

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 41 гр. Нови пазар, 13.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВИ ПАЗАР, IV ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Жулиета Ц. Стоянова при участието на секретаря Г. Ал. Иванова като разгледа докладваното от Жулиета Ц. Стоянова Гражданско дело № 20233620100997 по описа за 2023 година

Образувано е по искова молба, депозирана от М. Л. С., чрез пълномощник, срещу В. А.

С., Б. С. М. и Ю. Ф. М., с която са предявени кумулативно обективно съединени искове по чл. 24, ал. 4 СК за признаване за относително недействителен спрямо ищцата на договор за продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт №** от *** г., том **, рег.

№***, дело №*** от *** г. на нотариус К.Я., рег. №*** на НК и район на действие Районен съд Н., с който В. А. С. продал на Б. С. М. и Ю. Ф. М. недвижим имот, представляващ ПИ с идентификатор *** по КККР, одобрени със Заповед РД-18- *** г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в с. К., общ. К., ул. ***, вид собственост - частна, вид територия - урбанизирана, НТП ниско застрояване (до 10м), площ 631 кв. м., номер по предходен план: 113, квартал 67, парцел ***, ведно с построената в същия имот сграда с идентификатор ***.1, вид собственост - частна, функционално предназначение селскостопанска сграда, брой етажи - един, застроена площ 23 кв. м. при съседи поземлени имоти с идентификатори ***.113, ***.115, ***.507,***.117 и ***.724, както и осъдителен иск с правно основание чл. 108 ЗС за признаване за установено спрямо Б. С. М. и Ю. Ф. М., че М. Л. С. е собственик в законов режим на общност със съпруга си В. А. С. на гореописания недвижим имот и осъждането им да й предадат владението върху имота.

В срока по чл. 131 от ГПК двама от ответниците-Б. С. М. и Ю. Ф. М., са депозирали отговор на исковата молба, в който са посочили, че считат исковете за допустими, но неоснователни. Навеждат доводи, че ищцата е била уведомена за разпореждането с недвижимия имот, съпружеска имуществена общност и е дала съгласие за отчуждаването му.

1

Ответникът В. А. С. в срока по чл. 131 от ГПК не е депозирал писмен отговор.

Преди провеждане на първото по делото заседание, ишцата чрез пълномщника си, предявила инцидентен установителен иск за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба на процесния имот, обективиран в нотариален акт №**, том **, рег.

№***, дело №*** от ***г. на нотариус К.Я., рег. №*** и район на действие Районен съд-Н., на основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от ЗЗД. Правния си интерес от предявяване на иска обосновала с обстоятелството, че в отговора на исковата молба двама от ответниците се позовали на валидността на сключения договор за покупкопродажба, както и извънсъдебно признание, направено от един от ответниците-В. С., за неизгоден за него факт, а именно, че не се е явявал лично пред нотариус К.Я. при сключването на договора за покупко-продажба, от който ответниците черпят права, както и че подписът, положен в графа „продавач“ в нотариалния акт не е негов и имената, саморъчно изписани под подписа, не са изпълнени от него. С уточняваща молба, ищецът е направил искане с оглед предявяването на инцидентния установителен иск, предявеният преди това конститутивен иск с правно основание чл. 24, ал. 4 от СК, да бъде разгледан в условията на евентуалност.

В срока за отговор на исковата молба, с която е предявен инцидентния отрицателен установителен иск, ответниците Б. С. М. и Ю. Ф. М. са представили такъв, в който са изразили становище, че искът е допустим и неоснователен. Твърдят, че при изповядване на сделката ответникът В. А. С. е присъствал, както и че твърденията на пълномощника на ищеца, че пред него ответникът е правил извънсъдебно изявление, са неверни. Изразяват съмнения, че са станали обект на измама, доколкото Г.Ф.-дъщеря на С.и, присъствала при изповядването на сделката, не е спазила обещанието си да представи пред нотариуса надлежно съгласие на ищцата за изповядване на сделката, бил направен опит от страна на И.П.С. / разпитан като свидетел по делото/ да получи препис от исковата молба, поведението на нотариус Я., който ги уверил, че всичко със сделката било наред, както и нежеланието на ищцата, другата й дъщеря-К. и пълномощникът на ищцата да сключат спогодба.

В съдебно заседание ищецът чрез процесуалния си представител счита, че не е успял да докаже иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от ЗЗД, поради което следвало да е налице произнасяне по иска по чл. 24 от СК, който счита за доказан и предявен като евентуален спрямо този по чл. 26, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа и предявения иск по чл. 108 от ЗС. Представя и писмени бележки.

Ответникът В. А. С. не се явява в съдебно заседание.

Ответниците Б. С. М. и Ю. Ф. М. се явява лично и с пълномощник. Молят да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни и недоказани.

От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност се установи от фактическа страна следното:

На ***г. ищцата М. Л. С. и ответникът В. А. С. сключили граждански брак. На ***г.

2

С. сключил договор за покупко-продажба на недвижим имот със своите родители, представляващ дворно място с построени в него къща, лятна кухня и сайвант с площ 1437 кв. м. , находящ се в гр. К., кв. К., урегулиран парцел № *** в кв. 55, срещу задължението да поеме цялостната им издръжка, обективиран в нотариален акт №***, том **, дело № ***г. на Районен съд-Н.. Впоследствие от този недвижим имот били обособени два урегулирани поземлени имота-УПИ *** с идентификатор *** и УПИ *** с идентификатор ***, по Кадастралната карта на гр. К., одобрена със заповед за одобрение на КККР № РД-18-***г., в кв. 67 по плана на гр. К., одобрен със заповед № РД-***г. Имотът с идентификатор *** бил с площ 631 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване / до 10 м/, като в него подала и селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор ***.1 с площ от 23 кв.м.

На ***г. пред нотариус К.Я. с район на действие Районен съд-Н., се явили ответниците В. А. С. и Б. С. М. и депозирали молба за изповядване на сделка с предмет поземлен имот с идентификатор ***, с площ 631 кв.м., трайно предназначение на територията-урбанизирана, начин на трайно ползване-ниско застрояване /до 10 м/, ведно с намиращата се в него селскостопанска сграда на един етаж с идентификатор ***.1 с площ от 23 кв.м. Бил съставен нотариален акт за продажба на недвижим имот №**, том **, рег.

№***, дело №***8 ***г. за това ,че ответникът В. А. С. продал на ответницата Б. С. М. посочения недвижим имот за сумата от 3058 лв. Преди сключването на сделката и двамата ответници декларирали пред нотариуса, че са семейни-Б. С. М., че е омъжена за ответника Ю. Ф. М., а В. А. С., че е женен за ищцата М. Л. С.. След изповядването на сделката ответниците Б. С. М. и Ю. Ф. М. започнали да упражняват фактическа власт върху имота и построената в него селскостопанска постройка.

По време на сключване на сделката ищцата М. Л. С. живеела в Република К. с дъщеря си К. В. А., а другата й дъщеря- Г. В. А. била в България. Ответникът В. А. С. също бил в България и обитавал къща, намираща се в имот с идентификатор ***-единият от двата имота, които били обособени от имот, представляващ урегулиран парцел № *** в кв. 55 с площ 1437 кв. м. , находящ се в гр. К..

На ***г. Г. В. А. починала. На ***г. К. В. А. дошла в Република България, за да се погрижи за вещите на починалата си сестра. Тогава разбрала за продажбата на процесния имот и когато на ***г. се върнала в Република К. съобщила на ищцата М. Л. С. този факт.

На ***г. ищцата М. Л. С. упълномощила както дъщеря си К. В. А., така и св. И.П.С., който полагал грижи за ответника В. А. С., да се разпорежда както с процесния имот с идентификатор *** и разположената в него селскостопанска постройка с идентификатор ***.1, така и с другия имот, съпружеска имуществена общност-с идентификатор *** и разположените в него 2 бр. селскостопански сгради и жилищна сграда. След като получил пълномощното св. И.И. направил справка в общинска администрация и разбрал, че процесният имот е продаден от ответника С. на ответниците Б. С. М. и Ю. Ф. М., за което съобщил на ищцата М. Л. С..

При така установени факти, съдът достигна до следните правни изводи:

3

Предявени са кумулативно обективно съединени искове с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от ЗЗД, вр. с чл. 18 от ЗЗД, вр. с чл. 576 от ГПК- за прогласяване нищожността на договор за покупко-продажба, обективиран в нотариален акт №**, том **, рег. №***, дело №*** от ***г. на нотариус К.Я., рег. №***, с който ответникът В. А. С. е продал на ответниците Б. С. М. и Ю. Ф. М. процесния имот поради неспазване на предписаната от закона нотариална форма, и осъдителен иск по чл.

108 от ЗС, с който да бъде признато за установено по отношение на ответниците Б. С. М. и Ю. Ф. М., че ищцата е собственик в законов режим на общност със съпруга си В. А. С. на гореописания недвижим имот и осъждането им да й предадат владението върху имота.

В условията на евентуалност спрямо иска по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД и в случай на отхвърлянето му е бил предявен иск по чл. 24, ал. 4 от СК, а именно да бъде обявен за недействителен спрямо ищцата договорът за покупкопродажба на недвижимия имот.

Не се спори между страните, а и са представени по делото писмени доказателства (удостоверение за сключен граждански брак №**/***г. и удостоверение за сключен граждански брак, издадено въз основа на акт за сключен граждански брак № ***г.), че ищцата М. Л. С. и ответника В. А. С. са съпрузи, както и че са съпрузи ответниците Б. С. М. и Ю. Ф. М., в това число и към момента на разпореждане с процесния недвижим имот.

Безспорно е установено по делото от страна на ищцата, каквито указания са й били дадени с първия доклад по делото, а и оспорване от страна на ответниците не е било направено по отношение на факта, че процесния имот, с който е било осъществено разпореждане от ответника В. А. С., е бил притежавана в режим на СИО (удостоверение за сключен граждански брак №**/***г. и нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот№***, том **, дело №** от 1982г. на Районен съд-Н.).

Отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 3-то от ГПК, съдът намира за неоснователен. При предявяването му ищцата е посочила, че договорът, с който съпругът й се е разпоредил с процесния имот, е нищожен поради липса на форма, обусловена от неявяването на ответника С. пред нотариуса, съответно неполагането на подпис и изписване на трите имена от неговата страна в нотариалния акт, което е сторено от друго лице, в каквато насока бяха и задачите на вещото лице, изготвило графическата експертиза. Ищцата се е позовала на Решение № ***г. по гр.д.

№ ***г., ВКС III г.о. В същото действително се сочи, че неспазването на изискванията на чл.

578, ал. 4 от ГПК от страна на нотариуса, води до нищожност на сделката поради липса на форма, но предвид, че твърденията на ищеца са, че ответникът С. не е присъствал при изповядването на сделката, съответно друго лице е положило подпис в нотариалния акт вместо него, позоваването на това решение е неуместно. Съдът намира, че, ако волеизявлението не изхожда от страната, посочена в договора за покупко-продажба, а от някой, който се е представил за нея, в този случай няма договор – липсва волеизявление на една от страните (има предложение без приемане). За да е налице нищожност, фактическият състав на договора трябва да е осъществен, но да е осъществен и още един – опорочаващ 4 факт, каквито твърдения ищецът не е правил.

Отделно от изложеното, по делото безспорно се установи, както от изявленията на ответника С. в съдебно заседание, така и от изготвената по делото графическа експертиза, че се е явил пред нотариуса, положил е подпис под нотариален акт №** от *** г., том **, рег.

№***, дело №*** от *** г. на нотариус К.Я., рег. №*** на НК и район на действие Районен съд Н.. Ето защо, отрицателният установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК във вр. с чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро от ЗЗД, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.