Решение № 1193 от 23.02.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 1193 гр. София, 23.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Невена Чеуз

Членове:

Наталия П. Лаловска

Василена П. Мидова при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско дело № 20251100502361 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.

Образувано е по въззивна жалба на ищеца „Първа инвестиционна банка” АД, чрез юрк. П., срещу решение № 22953/17.12.2024г., постановено по гр.д. № 26196/2024г. по описа на СРС, 173-и състав, с което съдът е отхвърлил исковете на банката по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 430, ал. 1 и ал. 2 ТЗ и чл. 4 и чл. 9, ал. 1 ЗПК /отм./ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответника А. А. М., за признаване за установено, че М. дължи на банката сумата 9 500 лева, представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****/29.08.2007г., сумата 11 244.19 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 19.07.2017г. до 25.06.2023г., сумата 447.85 лева – законна лихва за периода от 26.06.2023г. до 02.11.2023г. и сумата 39 лева, представляваща такса за поддръжка на кредитна карта от 2016г., за които вземания по ч.гр.д. № 60905/2023г. по описа на СРС, 173-и състав е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.11.2023г.

Жалбоподателят излага доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради неправилно приложение на материалния закон и необоснованост. В раздел XII, т. 12.2.2. от ОУ било уредено прекратяването на договора – освен депозиране на предизвестие за да настъпи прекратяване било необходимо и пълно погасяване на 1 ползвания кредитен лимит, ведно с дължимата лихва. Излага, че по делото било установено, че ответникът М. извършвал усвоявания и погасявания в периода от 01.09.2007г. до 22.06.2016г. Следователно усвоявания били правени и след 02.10.2014г., макар и ответникът да изложил твърдения, че на последната дата предизвестил банката за прекратяване на договора. Съгласно ОУ срокът на договора бил продължен автоматично. Неправилно СРС приложил института на погасителната давност.

Позовава се на чл. 114 ЗЗД и твърди, че по договора за издаване на кредитна карта картодържателят разполагал с кредитния лимит за целия срок на действие на договора.

Същият ежемесечно дължал извършване на минимална погасителна вноска – раздел I, т. 1, б. „и“ ОУ към договора в размер на 3% от дебитното салдо по сметката към последния ден от отчетния период, но не по-малко от 10 лева. Не се касаело до предварително установена анюитетна месечна вноска с уговорен падеж, доколкото връщането на заемната сума било обусловено от волята на картодържателя и ползваната от него сума в рамките на кредитния лимит. В случая, съгласно уговореното в чл. 3 от договора, падежът на задължението за погасяване на главницата се подновявал автоматично по реда на ОУ. В случая срокът на договора бил продължен автоматично, а на основание раздел XIII, т. 13.1 ОУ бенката отправила до ответника писмено предизвестие, с което му предоставила 7 дневен срок да изпълни доброволно, като в противен случай кредитът става изцяло предсрочно изискуем. Изявлението ответникът получил лично на 12.06.2023г., а на 26.06.2023г. банката обявила предсрочната изискуемост на кредита. Това именно бил и началният момент, от който започнала да тече погасителната давност – 5 години. Като приел различен момент, СРС достигнал до неправилен извод за погасяване на вземанията на ищеца по давност.

Моли за отмяна на решението и уважаване на исковете. Претендира разноски.

В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна - ответникът А. А. М. не е депозирал писмен отговор на въззивната жалба като неоснователна. В хода на въззивното производство заявява становище за нейната неоснователност и моли първоинстанционното съдебно решение да бъде потвърдено. Адв. П. моли въззивният съд да й присъди възнаграждение по чл. 38 ЗА за осъществената безплатна защита на въззиваемия.

Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за правилността му единствено на въведените в жалбата основания.

При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав намира първоинстанционното решение в обжалваната му част за валидно и допустимо.

Досежно правилността на първоинстанционното съдебно решение на въведените с въззивната жалба основания настоящият въззивен състав намира 2 следното:

Със сезиралата съда искова молба ищецът „Първа инвестиционна банка” АД излага, че с ответника А. А. М. били обвързани от валидна облигация по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****/29.08.2007г. за сумата 8 000 лева. С анекс от 07.09.2010г. страните се съгласили за увеличаване на кредитния лимит на 11 000 лева, а с анекс от 02.10.2014г. приели лимит от 9 500 лева. Договорът бил сключен при ОУ, с които било предвидено и автоматичното му подновяване при посочените в ОУ условия. Ответникът изцяло усвоил предоставения му овърдрафт по банкова сметка IBAN: ****, на която бил титуляр. Подробно посочва извършени усвоявания на суми в периода от 01.09.2007г. до 22.06.2016г. и съответни погасявания по договора в периода от 11.10.2007г. до 29.01.2018г. Кредитополучателят не изпълнявал своевременно договорните си задължения да погасява дълга съгласно уговореното. Кредитът бил в просрочие, считано от 19.08.2017г. Ищецът депозирал заявление по чл. 417 ГПК за сумите 9 500 лева, представляваща просрочена главница по договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****/29.08.2007г., сумата 11 244.19 лева, представляваща договорна възнаградителна лихва за периода от 19.07.2017г. до 25.06.2023г., сумата 447.85 лева – законна лихва за периода от 26.06.2023г. до 02.11.2023г. и сумата 39 лева, представляваща такса за поддръжка на кредитна карта от 2016г., и по ч.гр.д. № 60905/2023г. по описа на СРС, 173-и състав била издадена заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист от 18.11.2023г. Ответникът възразил срещу заповедта за изпълнение, предвид на което ищецът моли съдът да признае горните вземания за установени.

С отговора на исковата молба ответникът А. А. М. оспорва сключения договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****/29.08.2007г., ведно с анексите към него, като недействителен – чл. 14, ал. 1 ЗПК /отм/, вр. чл. 6, чл. 7 и чл. 10 ЗПК /отм./, редакция към сключването на договора, а именно: потребителят не бил информиран предварително какви суми ще дължи на банката за комисионни, такси, лихви и дължимите лихви и такси при пълно усвояване на сумата /чл. 6/, липсвала информация за ГПР, условията при които разходите по кредита могат да бъдат променяни, елементите от общата стойност на кредита, които не били включени при изчисляването на ГПР, начина на изчисляване/реалистична оценка на стойността им, свързаните с договора разходи, които се понасяли от потребителя /чл. 7/, горна граница на кредита, условия за ползване и връщане, ГЛП и разходи, приложими към сключването и условията, при които могат да бъдат променяни /чл. 10/. Банката едностранно определяла както възнаградителната, така и наказателните лихви без ясни обективни критерии и външни фактори, липсвала методика и обективна процедура за 3 изменение на лихвените проценти. Твърди неравноправни клаузи – чл. 143 ЗЗП – чл. 3 срокът на договора бил до 29.08.2009г., с автоматично подновяване – чл. 19.1.1 ОУ. По този начин в ущърб на потребителя необосновано дълго се удължавал срокът, при положение че срокът на пластиката изтекъл, било невъзможно същата да се ползва и фактически. В случая дори банката блокирала картата преди изтичането на срока на пластиката и след 2016г. не престирала нищо и не издала на ответника нова карта.

Нормите на чл. 7 и чл. 8 от договора, чл. 8.1.1. и 8.1.4. ОУ, предвиждащи анатоицизъм, били нищожни, като противоречащи на закона – чл. 26, ал. 1, т. 1 и чл. 10, ал. 3 ЗЗД.

Аналогично клаузите за лихви били неровноправни. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за претендираните от банката вземания. Вземането станало изискуемо на една от следните дати: на 29.08.2009г. – с изтичането на срока на договора, поради нищожността на клаузата за автоматично подновяване, а анексите били сключени без основание, поради нищожността на основния договор; на 01.11.2014г. с подадено от страна на ответника М. до банката предизвестие за прекратяване на договора по реда на т. 19.2.1, б. „б“ ОУ на 02.10.2014г. и изтичането на 30 дневния срок по същото; след последното теглене на средства, извършено на 22.06.2016г. и последвалото блокиране на картата, с което правото на ответника да тегли суми било прекратено – чл. 13,2 и чл. 13.2.2. ОУ. Оспорва представените от ищеца частни документи – извлечение от счетоводните книги на банката и платежен документ от 29.01.2018г. за погасяване на сума от 1 500 лева – такава вноска не бил правил. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира разноски.

С молба от 06.11.2024г. ищецът „Първа инвестиционна банка” АД излага, че по банковата сметка **** с титуляр ответника А. А. М. била издадена карта № 520992****4672 с валидност до 08/2010г., заменена с карти със същия номер с валидност съответно до 08/2013г. и 08/2016г. Последно издадената карта била блокирана на 01.10.2014г. и заменена с такава от по-нисък клас с № ************ с валидност 10/2017г. Последната била блокирана на 01.07.2016г. поради запор на сметката. С нея били извършвани трансакции до 22.06.2016г. Наредител на оспореното с отговора на исковата молба плащане от 1 500 лева, извършено на 29.01.2018г. било лицето К. А.ов М.. Банката не била променяла лихвените проценти по договора.

От представеното по делото писмено доказателство – договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****, сключен на 29.08.2007г. между „Първа инвестиционна банка“ АД и ответника А. А. М., съдът приема, че по делото се установява, че „Първа инвестиционна банка“ АД, като кредитор и издател и ответника М., като кредитополучател и картодържател, сключили договор за кредит, по силата на който кредиторът поел задължение да предостави на ответника кредит под формата на овърдрафт в размер на сумата 8 000 лева по картова разплащателна сметка IBAN ****, с титуляр ответника. Страните уговорили срок за ползване на овърдрафта до 4

29.08.2009г. с възможност за автоматично подновяване при условията и по реда, предвидени в ОУ на банката за издаване и ползване на револвиращи международни кредитни карти с чип Мастъркард и Виза.

По делото не е спорно, а и от неоспореното в същата част заключение на ССчЕ се установява, че банката издала, а ответникът получил издадената от банката международна револвираща кредитна карта с чип, с което издателят „Първа инвестиционна банка“ АД изпълнил договорното си задължение да издаде и предостави на ответника-титуляр кредитна карта Мастеркард Голд. От заключението на изслушаната по делото ССчЕ съдът приема за установено, че ответникът М. реално усвоявал суми от откритата и водена от банката картова разплащателна сметка IBAN ****, включително усвоил предоставения му от банката кредит овърдрафт в максималния уговорен с договора от 29.08.2007г. размер от 8 000 лева.

По делото не е спорно и от представения по делото анекс към същия договор от 07.09.2010г. се установява, че от същата дата страните се съгласили за увеличение на кредитния лимит до сумата 11 000 лева.

С отговора на исковата молба ответникът е представил сключено с ищеца, като универсален правоприемник на „Юнионбанк“ АД, споразумение от 12.09.2014г. Видно от съдържанието на документа страните констатирали съществуващите между страните правоотношения по договор от 07.12.2005г. и анексите към него, договор от 13.12.2011г. и процесния договор за издаване на револвираща международна кредитна карта с чип и предоставяне на овърдрафт по разплащателна сметка № ****, сключен на 29.08.2007г. с гореупоменатия към него анекс. Страните се съгласили, че по първите два договора ответникът не заплатил дължими към банката вноски, предвид на което пред 62-и и 56-и състав на СРС били образувани две заповедни производства по чл.