Решение № 12 от 24.02.2025, Районен съд - Нова Загора

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 12 гр. Нова Загора, 24.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НОВА ЗАГОРА в публично заседание на двадесет и осми януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РОСИЦА СТ. НЕНОВА при участието на секретаря КУНКА ИВ. МОМЧИЛОВА като разгледа докладваното от РОСИЦА СТ. НЕНОВА Административно наказателно дело № 20242220200519 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано по жалба на В. Д. К. с ЕГН ********** със съдебен адрес гр.Стара Загора , ул.“Св. Княз Борис I“ №80, ет.1 , ап.9а против Наказателно Постановление № 24-0306-001274/23.10.2024г. на Началника РУ в ОДМВР Сливен, РУ Нова Загора, с което му е наложено административно наказание "Глоба" в размер на 200 лв. и "Лишаване от право да управлява МПС" за срок от 6 месеца на основание чл. 175, ал. 3 пр. 1 от ЗДП.

Със жалбата се оспорва административното обвинение, като се сочи че същият не е знаел че управляваният от него автомобил е с прекратена регистрация, моли за отмяна на издаденото наказателно постановление.

В съдебно заседание, въз. К., редовно призован, не се явява, представлява се от надлежно упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата на посочените в нея основания. По същество адв. Б. отново излага становище, че деянието не е осъществено от обективна страна. Сочи че безспорно е установено и не се оспорва от тях обстоятелството , че автомобилът е собственост на С.Е.К., като сочи че това е отразено и в самото наказателно постановление. Оспорва обаче останалите изложени в обжалваното НП обстоятелства, а именно, че спреният за проверка гражданин и жалбоподател в настоящото дело не е отишъл и не е регистрирал автомобила в срок. Сочи се че действително автомобила е следвало да се регистрира в срок и срокът е оказан в закона. Но в случая това задължение е върху собственика на автомобила, върху лицето, което е приобретател, а не ползвателя, какъвто е настоящия жалбоподател. Ползвателят не може да се натоварва с чужди задължения, освен ако изрично не е упълномощен за това. Счита, че деянието не е осъществено от субективна страна, тъй като е нямало от къде да знае че автомобила е с прекратена регистрация.

Въззиваемата страна, редовно призована не се явява представител. Постъпили са писмени бележки, в които е изложено становище, че постановлението е правилно, обосновано и законосъобразно и се иска то да бъде потвърдено. Направено е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, както и възражение за евентуална прекомерност на поисканото от другата страна адвокатско възнаграждение.

Съдът, като обсъди материалите по приложената административнонаказателна преписка и събраните по нея, и в хода на съдебното производство гласни и писмени доказателства, прецени ги поотделно и в тяхната съвкупност, установи от фактическа страна следното:

На 19.09.2024 г. в 10:05часа в гр.Нова Загора, на ул.“Цар Освободител“ до дом №100, 1 посока север -юг жалбоподателят управлявал л.а. „Ситроен Немо“ с френска регистрация с рег. № AV-732-WM, собственост на С.Е.К. с ЕГН **********, като бил спрян за проверка от полицейските служители в РУ гр. Нова Загора - свидетелите С. Д. Й. /актосъставител/ и М.

З. М. /свидетел/. При извършената проверка същите установили, че управлявания от жалбоподателят автомобил е със прекратена регистрацията на автомобила на 29.03.2024год. на осн. чл.143, ал.15 от ЗДвП.

В хода на проверката видно от св. показания е представен и договор за покупко продажба на МПС. От същият е видно, че от една страна, като продавачи Карс Трансфер с ЕИК 206316765 и от друга страна като купувач С.Е.К. с ЕГН ********** е извършена продажба на лек автомобил, марка и модел: Ситроен Немо , рег. № AV-732-WM, т.е процесния автомобил по настоящото производство.

Предвид установеното, че МПС, управлявано от жалбоподателя не е регистрирано по надлежния ред материалите са изпратени по компетентност на СлРП. След извършена проверка е постановен отказ да се образува ДП с Постановление от 02.10.2024 г. и материалите са изпратени по компетентност на административнонаказващия орган.

В хода на адм производство са снети сведения от жалбоподателя от които е видно, че заедно със съпругата си закупили от София автомобила като малко след това автомобила бил дадан за ремонт поради и което същият не бил регистриран в срок.

За установеното св. С. Д. Й. съставил на жалбоподателя А. С. GA № 1218210/19.09.2024г., за нарушения по чл.140, ал.1, пр.1 от ЗДвП. Въз основа на акта било издадено и обжалваното НП, с което на жалбоподателя за нарушения по чл. 140, ал.1, от Закона за движение по пътищата и на основание чл.175, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложено административно наказания ”Глоба” в размер на 200.00 лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за шест месеца.

Съдът кредитира показанията на разпитаните в хода на съдебнотго следствие св. С.

Д. Й. /актосъставител/ и М. З. М. /свидетел/изцяло. Същите са последователни, логични и незаинтересовани.

Посочената фактическа обстановка не е спорна между страните, а и се установява по безпротиворечив начин от писмените материали по приложените по делото: административна и прокурорска преписка.

ПО ПРИЛОЖЕНИЕТО НА МАТЕРИАЛНИЯ ЗАКОН.

Според чл. 140, ал. 1 ЗДвП: "По пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. " Надлежния ред за регистрация на МПС е уреден в Наредба I-45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрация на моторни превозни средства и ремаркета теглени от тях и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Съгласно чл. 14 от Наредбата: "Промяна в регистрацията се извършва при изменение на данните за превозното средство и собственика, посочени в свидетелството за регистрация, смяна на регистрационния номер, продължаване срока на валидност при временна регистрация, регистриране на ПС като "историческо".

По аргумент от чл. 18 от Наредбата срокът за заявяване на промяната, след който следва административна санкция е двумесечен.

В случая приложимата хипотеза е именно смяна на собствеността на процесното МПС като жалбоподателят е следвало в двумесечен срок да извърши тази промяна в регистрацията на МПС, която да намери отражение в СРМПС.

От приложения по преписката договор за покупко продажба е видно, че собствеността върху процесното пътно превозно средство е сменена на 25.06.2024 г. В двумесечния срок до 25.08.2024 г. това обстоятелство не е заявено за вписване в СРМПС, поради което законосъобразно е счетено от наказващия орган, че процесното МПС попада в приложното поле на чл. 143, ал. 15 ЗДвП.

Съгласно цитираната норма: "Служебно, с отбелязване в автоматизираната информационна система, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство. "

2

Според нарочната законова уредба, прекратяването на регистрацията по чл. 143, ал.

15 ЗДвП настъпва автоматично, с реализиране на елементите от фактическия състав (промяна в собствеността на МПС и изтичане на двумесечен срок без новия собственик да е заявил това обстоятелство за регистрация), без да е необходимо:

-нарочно волеизявление на контролен орган

-или изпращане на уведомление на собственика, за разлика от хипотезата на чл. 143, ал. 10 ЗДвП.

Автомобилът с прекратена регистрация, всъщност представлява такъв, който към момента на управлението не е регистриран по надлежния ред, поради което правилно, с оглед установените факти, деецът е наказан за нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП.

Приложена е коректната санкционна норма, като наложената санкция е в рамките на законоустановения минимум, поради което по-нататъшни съображения по този въпрос не се дължат.

Изцяло неоснователно е възражението, че деянието било несъставомерно от субективна страна.

Съгласно чл. 6 ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

Според чл. 7 ЗАНН деянието, обявено за административно нарушение, е виновно, когато е извършено умишлено или непредпазливо.

Непредпазливите деяния не се наказват само в изрично предвидените случаи Видно от чл. 11, ал. 3 НК, към която препраща чл. 11 ЗАНН деянието е непредпазливо, когато деецът не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди, или когато е предвиждал настъпването на тези последици, но е мислил да ги предотврати.

Съгласно трайната съдебна практика небрежността като форма на вина се характеризира с липса на представи в съзнанието на дееца за обществената опасност на деянието и за вредоносния резултат, при което той е бил задължен и във възможност да предвиди тези последици.

Задължението за предвиждане на противоправния резултат се установява при съобразяване на изискванията, отразени в различни правила за внимателност, грижливост, обмисленост, изработени от практиката, науката и техниката, част от които формулирани в нормативни актове, а друга част възприети в прилагани добри практики.

За да се направи преценка дали деецът е могъл да предвиди настъпването на общественоопасния резултат следва във всеки отделен случай да се изследват конкретните фактори от средата. В някои случаи тези фактори могат да обуславят наличие на обективна възможност за дееца да формира правилни представи за действителността и тогава би била налице небрежност. Възможно е обаче тези фактори да създават у дееца едно добросъвестно убеждение, че не е налице противоправен резултат и тогава вината е изключена.

Така изрично Решение № 246 от 25.06.2015 г. по н. д. № 244/2015 г. на Върховен касационен съд, 3-то нак. отделение, Решение № 659 по н. д. № 502/93 г., I н. о на Върховен съд.

От граматическото тълкуване на сочената като нарушена в НП норма – чл. 140 ЗДвП е видно, че за да е виновно деянието следва:

- деецът да е съзнавал, че управляваното от него МПС не е регистрирано по надлежния ред, а в конкретния случай, че регистрацията му е била служебно прекратена, като в този случай би бил налице умисъл;

- или макар и да не е знаел, да е могъл и да е бил длъжен да формира познание за служебно прекратената регистрация на МПС, в който случай нарушението би било извършено непредпазливо.

Не се спори между страните, че процесното МПС е било собственост на С.Е.К. като е отбелязано в А. и обжалваното НП и че същата е закупено от нея чрез сключен договор за покупко-продажба на 25.06.2024г.

3

Видно от даданите от жалбоподателя сведения от 19.09.2024г. става ясно че същият е знаел за закупуването на автомобила и кога по точно същият е закупен тъй като при покупката са били заедно с неговата съпруга С.Е.К., вписана като купувач и собственик на автомобила, т.е. изложеното че не е знаел че срока за регистрация е изтекъл всъщност не се потвърждава, още повече че се касае за автомобил СИО независимо от това чие име е вписано в договора за покупко продажба и талона за регистрация.

Твърденията че същият не е собственик и неможе да му се вмени в тежест като ползвател не се припокрива с други такива случай когато действително се управлява чужд автомобил. В конкретния случай се касае за автомобил собстваност на съпругата на водача/жалбоподателя, който видно от сведенията е знаел кога е закупен автомобила, а от там и в какъв срок е следвало същият да бъде регистриран.

Задължението да се предвиди настъпилата служебна дерегистрация на МПС произтича от императивния характер на нормите на чл. 18 от Наредба I-45 и на чл. 143, ал.

15 ЗДвП, които въвеждат двумесечен срок за заявяване на промяната в собствеността под страх от служебно, настъпващо по силата на закона, прекратяване на регистрацията. В случая обстоятелството дали деецът е знаел за задължението си да заяви промяната в собствеността в двумесечен срок и каква е санкцията за пропуска да извърши това е изцяло ирелевантно, доколкото е ноторно известно още от римското право, че незнанието на правото не извинява никого- Ignorantia juris non excusat. Така Решение № 528 от 15.02.2002 г. по н. д. № 503/2001 г., I н. о. на ВКС, Решение № 148/07.01.2021 по дело № 635/2020 на ВКС, Решение № 26/08 юни 2015 г., трето наказателно отделение, по КНОХД № 2017/2014 на ВКС.