Решение № 35 от 08.04.2024, Районен съд - Дулово

РЕШЕНИЕ

№ 35 гр. Дулово, 08.04.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДУЛОВО в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Емил В. Николаев при участието на секретаря Веселинка В. Русева като разгледа докладваното от Емил В. Николаев Гражданско дело № 20213410100480 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. Н. М., с ЕГН **********, от **** против *****“ ЕАД, с ЕИК*******, със седалище и адрес на управление: гр.********, с която се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено на основание чл.439 от ГПК, че ищецът не дължи на ответника сумата от***** лв., от която *****лв. – главница по договор за заем „Credi Home” № **** от ***** г., прехвърлено в полза на ответника по силата на договор за цесия от ******., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – ****** г. до окончателното изплащане на сумата, ***** лв.-договорна лихва за периода от 02.01.2008 г. до 06.08.2008 г., ****** лв. – лихва за забава за периода от 21.05.2013 г. до 28.06.2017г., ***** лв. – държавна такса, 150.00 лв. – юрисконсултско възнаграждение, поради изтекла 5 -годишна давност в полза на ищеца.

Твърди се, че въз основа на заповед за изпълнение № ******* г. по ЧГД № ***** г. на РС-Дулово е издаден изпълнителен лист в полза на ответника за сумата в общ размер от*******лв. Видно от този изпълнителен лист кредиторът и ответник по делото, който е придобил вземането по силата на договор за цесия от 25.10.2012 г. не е обявил дата, на която е настъпил падежът на задължението, тъй като задължението било безсрочно.

Посочва, че погасителната давност при безсрочните задължения, при които кредиторът определя падежа, започва да тече от възникване на задължението, т. е. от настъпване на изискуемостта в широк смисъл и следователно преди да е настъпил падежа /чл.114, ал.2 от ЗЗД/.

1

В настоящия случай, от датата на сключване на договора за заем – ****** г. започвала да тече 5-годишния давностен срок по отношение на погасителната давност в полза на ищцата. На ******* г. ответникът е образувал срещу ищцата изп. дело № ******** г. по описа на ДСИ при ДРС за сумите по изпълнителния лист. Едва на ******* г. са извършени първите действия по принудителното изпълнение спрямо ищцата – запор на банкови сметки, за който запор ищцата не била уведомена нито лично, нито чрез процесуалния си представител по изпълнителното дело. От датата на сключване на договора за заем до датата на налагане на запор са изминали повече от 10 години, през който период два пъти е изтекла 5-годишната погасителна давност в полза на ищцата. Счита, че не дължи на ответника сумата от ******** лв. поради изтекла в нейна полза погасителна давност.

Според нея, видно от издадения изпълнителен лист кредиторът-ответник не е обявил дата, на която е настъпил падежа на задължението, т. е. същото било безсрочно.

По отношение на погасителната давност, на която се позовава, излага следното: погасителната давност при безсрочните задължения, при които кредиторът определя падежа, започва да тече от възникване на задължението, т. е. от настъпване изискуемостта в широк смисъл и следователно преди да е настъпил падежа /чл.114, ал.2 от ЗЗД/. Счита, че в настоящия случай от датата на сключване на договора за заем – 03.07.2013 г. е започнал да тече 5-годишният давностен срок по отношение на погасителната давност в нейна полза.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника. Оспорва предявената искова молба като процесуално недопустима. При отрицателен установителен иск в тежест на ищеца било да установи съществуване на правен интерес от иска. Счита, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска и ако в хода на делото твърдението за наличие на такъв не се установи, съдът следвало да прекрати производството. Според ответника в процесия случай липсвал правен интерес за ищеца от предявяване на отрицателен установителен иск. По изп. дело № ****** г. били извършени редица изпълнителни действия, които прекъсвали давностния срок, като на 23.03.2018 г. взикателят е поискал запор на банкови сметки, на 20.05.2019 г. е поискал опис на движимо имущество, на 28.06.2021 г. е поискал запор на банкови сметки, които действия не позволявали перемиране на изпълнителното дело. Сочи, че от страна на ищеца имало извършени 8 доброволни плащания към ответника, след датата на издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист: на 20.11.2012 г. – 50 лева, на 27.12.2012 г. – 30 лева, на 23.01.2013 г. – 40 лева, на 20.02.2013 г. – 40 лева, на 29.03.2013 г.

– 30 лева, на 18.04.2013 г. – 40 лева, на 26.04.2013 г. – 20 лева и на 20.05.2013 г. – 55 лева.

Излага подробни съображения по отношение на давностния срок и стабилитета на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист. Счита, че в настоящия случай е приложима разпоредбата на чл. 117, ал.2 от ЗЗД, съгласно която когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога 5 години. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли исковата претенция на ищеца като недопустима и неоснователна. Претендира разноски в размер на 350 лв. за юрисконсултско 2 възнаграждение. Прави искане, ако не се яви негов представител в първо съдебно заседание, делото да се гледа в негово отсъствие. В случай, че съдът осъди ответника да заплати разноски на другата страна, иска да бъде направено служебно прихващане на присъдените разноски.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

Ищецът е поискал от съда да признае за установено, че не дължи на ответника сумата в общ размер на 3 087.05лв., от която главница – 942.55 лв. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 28.06.2017 г. до окончателното изплащане на сумата, договорна лихва – 553.42 лв. за периода 02.01.2008 г. до 06.08.2008 г., лихва за забава – 1 386.43лв. за периода от 21.05.2013 г. до 28.06.2017 г. и разноски – 207.65 лв., по заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК издадена по ч. гр. д.№ ****/2017 г. по описа на РС-Дулово. Твърди, че от сключване на договора за заем 30.11.2007 г. до налагане на запор на банковите сметки на ищеца от ДСИ -28.03.2018г., са изминали повече от 10 години, през който период два пъти е изтекла 5-годишната погасителна давност в полза на ищцата за процесната сума от 3 087.05 лв., като същата погасителна давност не е спирана или прекъсвана, въпреки осъщественото спрямо ищцата заповедно производство.

Съгласно разпоредбата на чл.439, ал.1 ГПК, длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението. Искът на длъжника може да се основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание /ал.2/.

В конкретния случай срещу ищеца е бил издаден изпълнителен лист на 30.08.2017 г. в полза на ответника „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД, за сумите както следва:

942.55 лв. - главница по главница по договор за заем „CrediHome“ № **, сключен на 30.11.2007 г., прехвърлено в полза на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 25.10.2012 г., ведно със законната лихва за периода от 28.06.2017 г. до изплащане на вземането, лихва за забава в размер на 1 386.43 лв. за периода от 21.05.2013 г. до 28.06.2017 г., договорна лихва в размер на 553.42 лв. за периода от 02.01.2008 г. до 06.08.2008 г. , и 207.65 лв. – разноски по заповедното производство.

По делото е безспорно и ненуждаещо се от доказване, че по ч. гр. д. № ****/2017 г. по описа на РС-Дулово е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, а на 30.08.2017 г. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца в полза на ответника за сумите по заповедта за изпълнение. Не е спорно, а и от представеното заверено копие изпълнително дело № ** г. по описа на ДСИ при РС-Дулово се установява, че последното е образувано на 22.11.2017 г. въз основа на издадения на 30.08.2017 г. изпълнителен лист по молба на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД от 16.11.2017 г. С молбата е поискано от съдебния изпълнител извършване на изпълнителни действия за събиране на вземането, чрез 3 налагане на запор на движими вещи, запор на трудово възнаграждение и налагане на възбрана. На *** г. е наложен запор на банкови сметки.

С молба от 21.05.2019 г. взискателят поискал извършване на опис на движимо имущество. Насрочен е опис на движими вещи за 23.05.2019 г. и на 26.09.2019 г., но същите не били извършени, тъй като длъжникът не пребивавал на адреса си. На 22.01.2021 г. с молба взискателят е поискал налагане на запор и възбрана. На 28.05.2021 г. е наложен запор на банкови сметки на длъжника.

Вземанията, предявени за установяване касаят вземане за главница по договор за заем CrediHome № **, сключен на 30.11.2007г., за договорна лихва, обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг, законна лихва върху главницата и разноски по заповедното производство.

По делото не се установява срещу издадената по реда на чл.410 ГПК заповед да е подадено възражение по чл.414 ГПК, съответно да е проведено производство по чл.422 ГПК.

Установява се, че цесията от 25.10.2012 г. е породила своето действие спрямо ищеца в качеството на длъжник и в периода от 10.11.2012 г. до 20.05.2013 г. същият е извършил в полза на ответника плащания в общ размер от 305.00 лв. /справка л.26 от делото/ Относно приложението на чл.117, ал.2 ЗЗД:

По отношение на заповедта за изпълнение, срещу която не е подадено възражение, какъвто е настоящия случай, длъжникът не разполага с иск, който да обоснове на обстоятелства и доказателства, които са могли да му бъдат известни при пропускане на предвидените от закона срокове и способи на защита /чл. 414 и чл. 422 ГПК/. Именно, защото законът е предвидил изрични и специални способи за защита на длъжника в заповедното производство, общият ред /чрез установителен иск за недължимост или осъдителен иск за връщане събрани суми при влязла в сила заповед за изпълнение/ за оспорване на вземането е недопустим /Решение № 6/21.01.2016 г. по т.д. № 1562/2015 г., І т.о. на ВКС/ .

В случая от ищеца се твърди, че вземанията на ответника, за които е била издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, е погасено по давност /петгодишна с оглед изложеното в исковата молба/, която била започнала да тече от 30.11.2007 г. и била изтекла два пъти до датата на налагане на запор на банкови сметки дело № ** г. – *** г.

В този смисъл, когато длъжникът се позовава на давност, предмет на предявения по реда на чл. 439 ГПК иск не е съществуване или несъществуване на вземането, а съществуване или несъществуване на правото на принудително изпълнение, въпреки евентуалните прекъсвания или спирания на давността. В този смисъл е Решение № 257/ 30.04.2020 г. по гр. дело № 694/2019 г., ІІІ г.о. на ВКС.

Предмет на производството в случая е да се установи дали след влизане в сила на заповедта за изпълнение е изтекъл изискуемият се давностен срок за вземането, без да са 4 настъпили обстоятелства, водещи до неговото спиране или прекъсване.

Съгласно чл. 116 б. „в“ ЗЗД, давността се прекъсва с предприемане на действия за принудително изпълнение и от този момент започва да тече нова давност, чийто срок всякога е пет години, ако вземането е установено със съдебно решение - чл. 117, ал. 2 ЗЗД.

Действително, в чл. 117, ал. 2 от ЗЗД са посочени само вземанията установени "със съдебно решение", но няма основание това правило да не се приложи и за вземанията, за които има влязла в сила заповед за изпълнение. Съгласно чл. 415 от ГПК, ако не е подадено възражение или същото бъде оттеглено заявителят няма правен интерес да установи вземането си по съдебен ред. Според чл. 416 от ГПК влязлата в сила заповед за изпълнение има изпълнителна сила и въз основа на нея се издава изпълнителен лист. Липсва логика и основание кредиторът с неоспорено вземане, който не е водил иск по чл. 422 от ГПК да бъде поставен в по-неблагоприятно положение от този с оспорено вземане, още повече че според чл. 416 от ГПК и в двата случая „заповедта за изпълнение влиза в сила“ т. е. двата случая са приравнени от процесуалния закон като правни последици. Разпоредбата на чл. 117, ал. 2 от ЗЗД предхожда уредбата на заповедното производство по ГПК /2008 г./, поради което нормата трябва да се тълкува разширително с оглед чл. 416 от ГПК.